Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Анна Димитрова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2195/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба на „Вайн“ ЕООД с.С. , чрез
адв.И.Х. срещу
Решение № 81/08.07.2020г., постановено по НАХД № 318/2019г. по описа на ДРС,
с което е
изменено НП № 03-010481/10.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, като размера на наложената на дружеството „имуществена
санкция“ е намалена от 1600лв. на 1500лв.
за нарушение на чл.62 ал.1, във
връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно тълкуване на приложимия закон, по съображения подробно изложени в
жалбата; неправилно е възприета фактическата обстановка, превратно са
кредитирани събраните доказателства; описаното в КП не отговаря отговаря на
фактите от обективната действителност. Поради изложените съображения моли съда
да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото
на спора, касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В
депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна,
редовно призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозирана по
делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на
Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са
изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно.От което по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания .
Касационната инстанция не е съдебна инстанция, която
непосредствено събира, проверява и анализира доказателствените материали.
Затова тя не може да установява нови фактически положения, различни от
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, приети за установени
от въззивната инстанция. Касационният съд само контролира правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, поради което не може да подменя вътрешното
убеждение на инстанциите по същество, на които е възложено да обсъждат
резултатите от проведеното съдебно следствие.
Съдът намира решението на първоинстанционния
съд за валидно и допустимо, постановено при правилно приложение нормите на
материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, поради следните
съображения:
С обжалваното решение, ДРС е изменил Наказателно постановление № 03-010481/10.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на “ Вайн“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” за нарушение на чл.62 ал.1, във
връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ
в размер на
1600лв., като размера на санкцията е намален на 1500лв.
Районният съд е приел от фактическа страна следното:
На 04.09.2018г. служители в Дирекция ”ИТ” - Варна извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „лозов масив“,
находящ се в землището на гр. Суворово, стопанисван от дружеството, при която
на място били установени около 20 - 30
лица осъществяващи гроздобер, сред които и А. С. С. . Лицето се подписало лично за декларираните
обстоятелства, вписани в сведение по чл.402 от КТ, че работи за дружеството от м.09.2018г., с уговорено възнаграждение от 25лв. на ден, работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и седмични почивки
в събота и неделя. Тъй като при последвалата документална проверка „Вайн“ ЕООД
не представил трудов договор, сключен с С. ,
контролните органи приели, че е допуснато нарушение по чл.62 ал.1, вр. чл.1 ал.2 вр. чл.61 ал.1 от КТ, поради което бил съставен АУАН на 04.10.2018г. в присъствието на
упълномощен представител на дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от
дружеството били подадени възражения. Административнонаказващия
орган (АНО) като възприел изцяло констатациите и дадената правна квалификация в
акта, а направените възражения за неоснователни, издал процесното НП, като на
основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството в качеството на работодател, административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 600лв.
Районният съд е приел горната фактическа обстановка за
безспорна въз основа на представените писмени доказателства и депозираните
свидетелски показания, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Посочил е,
че тази фактическа обстановка на практика не се оспорва от дружеството, но същият чрез своя процесуален
представител твърди, че лицето А. С. била
ангажирана от дружеството за един ден, за постигане на определен резултат, а
именно - прибиране на определено количество грозде.
Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички
представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за
извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието.
ДРС е приел, че е доказан фактическият състав
на вмененото нарушение – чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като С. била допусната до работа на обект на „Вайн“
ЕООД, да изпълнява трудова дейност като берач на грозде, в изпълнение на
възложена й от дружеството работа, с уговорено работно време и трудово
възнаграждение (факти декларирани от самото лице), без да е налице сключен
трудов договор.
Обсъдил е възраженията на за отразената в протокола година на
извършване на проверката; невръчването на протокола и вписване качеството на
свидетел в АУАН; и, че лицето е било наето само за извършване на определена
работа, като е приел същите за неоснователни доколкото първата група не са
довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество, а втората –
противоречи на установената фактическа обстановка, а дори и лицето да е наето
за краткотрайна сезонна работа при условията на чл.114а от КТ, то отново се
изисква сключване на договор в писмена форма, какъвто не е представен.
За да измени размера на наложената санкция, районният съд е отчел обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при
което е приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания, могат да се
постигнат и с такава в минимално определения в закона размер.
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е
обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като
съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви
изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от същите са идентични с
тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ДРС, чиито мотиви настоящия състав,
както посочи по-горе, споделя изцяло.
Съответен на събраните по делото доказателства
е изводът на съда, че между „Вайн” ЕООД и А. С. е
възникнало правоотношение и че същото е с характер на трудово. Този факт се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече
от данните предоставени от самото лице и удостоверени от същото с подпис, както
и установената на място от проверяващите обстановка. Няма основание същите да
не бъдат кредитирани от АНО, респ. и от съда, предвид отсъствието на други
надлежни доказателства оборващи същите. Неотносими към казуса, а и недоказани
са възраженията, че лицето евентуално е било неграмотно и не е разбирало каква
информация се изисква от проверяващите.
Изобщо не следва да се обсъжда от настоящия
състав възражението, че не е установена самоличността на лицето и съответно
може и да не е това, което е посочено в НП. Това възражение се навежда за първи
път едва в касационната жалба, а чл.220 от АПК въвежда забрана за нови
фактически установявания в касационното производство.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението
на това задължение се санкционира по чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти
са предоставяне на работна сила за конкретен работодател, без тези отношения да
са уредени в писмена форма. Установената по делото фактическа обстановка,
безспорно води до извода за наличие на всички посочени елементи. Абсолютно
обосновани от събраните по делото доказателства са изводите на съда, че
посоченото в НП лице е извършвало трудова дейност по бране на грозде, при
определено работно време, възнаграждение и почивки (обстоятелства отразени в
протокола и посочени от С. и установени от свидетелските показания и на
свидетелите), на обект стопанисван от касатора, без да е представен трудов
договор при извършената документална проверка. Правилни са изводите на съда, че
подписването на договор е необходимо и при случаите на чл.114а от КТ (каквато
хипотеза твърди касатора, че е налице).
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ДРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на
правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради
което следва да се остави в сила.
От процесуалния представител на Дирекция“ Инспекция по труда“ Варна е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144
от АПК, следва на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна да се присъди ю.к.възнаграждение
в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
По изложените по-горе
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/08.07.2020г., постановено по НАХД №
318/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „Вайн“ ЕООД, ЕИК *********, с. С., обл. Пловдив, представлявано от А.
К. А. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от
80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.