РЕШЕНИЕ
№ 685
град Плевен, 29.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 774/2020
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.В.Т., в
качеството си на законен представител на „Т.-Транс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Враца, общ. Враца, гр. Враца 3000,
ул.”Скобелев”№ 4, ет. 4, ап. 8, чрез процесуалния представител адв. Х.Г.П.,
срещу решение № 433/29.07.2020 г. по н.а.х.д. № 521/2020 г. на Районен съд-Плевен, с доводи, че първоинстанционното
решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че Районен Съд-Плевен е постановил
неправилно решение, поради нарушение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочва, че за процесния случай е установено въз
основа на стационарно автоматизирано техническо средство, че процесното ППС е
управлявано със скорост, превишаваща допустимата такава в населено място,
отразена като стойност в обжалвания фиш. Счита, че в електронния фиш не е
посочено по ясен и непораждащ съмнение начин, чия отговорност е ангажирана за
извършеното нарушение - тази на дружеството или на представляващото го
физическо лице. Посочва, че юридическото лице има двама законни представители (А.Т.
и В. Т.), а електронен фиш е издаден на един от тях. Навежда доводи, че е
следвало районният съд да отчете, че ако е налице основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност във връзка с нарушение на закона с МПС
собственост на юридическо лице, то за задълженията му следва да отговарят
всички негови законни представители. Счита, че това не е съобразено и при
издаването на процесния електронен фиш, което е довело до ангажиране
отговорността на касатора като физическо лице за твърдяното нарушение с МПС
собственост на юридическото лице с двама законни представители. Намира, че тази
неяснота относно субекта на административно-наказателна отговорност
представлява съществено процесуално нарушение, което само по себе обосновава
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Посочва, че от приложената по
делото снимка на процесното МПС, не се установява същото да е сходно с
посоченото в Електронен фиш Серия К № 3019000/22.08.2019. Излага доводи, че е
налице съществено разминаване във вида на двете ремаркета, съответно: различна
е дължината; разположението на светлоотразителните табели; различен профил на
гумите, с които са оборудвани (при действителни 17.5 цола на снимката се
установяват много по-високи); разлика в каросерията на двете ремаркета. Счита,
че в конкретния случай твърдяното да е извършено от жалбоподателя
административно нарушение не намира подкрепа в доказателствата по
административно-наказателната преписка. Намира, че неправилно въззивният съд е
отчел в решението си, че представената разпечатка от GPS на товарния автомобил,
който на процесната дата е теглел ремаркето, не установява различна от
описаната в електронния фиш фактическа обстановка. Посочва, че цитираната
разпечатка е съпоставена с АТС тип стационарна система Multa Radar SD 580, като
данните от последната са счетени за изясняващи делото, поради факта, че
законодателят я е предвидил изрично като доказателство. Твърди, че въззивният
съд постановява решението си в нарушение на съдопроизводствените правила,
защото фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване подлежат на
доказване с всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства,
които могат да бъдат събирани с допустимите способи за това. Счита, че този
въпрос не е изследван в пълна степен от въззивния съд, като е прието, че само
изрично уреденото в закона техническо средство е годно да отрази действителните
факти във връзка с процесния случай. Навежда доводи, че Районен Съд-Плевен, в
нарушение на материалния закон не е отчел факта, че издаденият от ОДМВР-Плевен
електронен фиш не съдържа задължителните според ЗДвП реквизити. Счита, че
доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде
задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съответно, в нарушение на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, в електронния фиш не е посочен регистрационния номер на МПС, а
именно товарния автомобил (влекачът), с който се твърди, че е извършено
нарушението. Посочва, че не е налице задължение за собственика на ремаркето, да
е собственик и на теглещия го товарен автомобил, като съществува възможността
двете пътни превозни средства да принадлежат на различни лица, като това
обосновава и извода, че с решението на Районен съд - Плевен се потвърждава акт,
с който незаконосъобразно е санкциониран касаторът. Сочи, че електронният фиш е издаден за
твърдяно като извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, т. е. за нарушаване на
забраната за превишаване на скоростта. Излага доводи, че Pайонен съд - Плевен е
следвало да уточни, че твърдяното нарушение не би могло да бъде осъществено
посредством ремарке, защото то не подлежи на управление и няма водач. Твърди,
че поради факта, че ремаркето няма
водач, се явява невъзможно и да има виновно нарушение на цитираната от
ОДМВР-Плевен разпоредба. Счита, че
неправилно Районен съд-Плевен е приел, че приобщените по н.а.х.д. №
521/2020 г. доказателства обуславят законосъобразността на електронния фиш, с
който е санкциониран касатора. Намира, че са налице достатъчно основания за
отмяна на Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 3019000/22.08.2019 на ОДМВР-Плевен, които съдът не е отразил
и съответно решението, срещу което е настоящата жалба е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени Решение от 29.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 521/2020 г.
по описа на Pайонен съд-Плевен.
В съдебно заседание касаторът – „Т.-Транс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Враца, общ. Враца, гр.
Враца 3000, ул.”Скобелев”№ 4, ет. 4, ап. 8, чрез представляващия А.В.Т., не се
представлява. Представена е молба от адв
П., че поддържа касационната жалба и моли за отмяна не решението и НП.
В съдебно заседание ответникът - ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърден Електронен фиш за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3019000 на ОД на МВР-Плевен, с който на А.В.Т.
с ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „Т.-***, за това,
че на 22.08.2019 година в 19:32 часа на Първокласен път Бяла-Ботевград, Е-83,
км. 89.2, Околовръстен път с посока на движение гр. Ботевград, МПС –ремарке за
товарен автомобил „КРОНЕ ЗЗП 18“, с рег. № ****** – собственост на „Т.-*** е
било управлявано със скорост – 98 км/ч при разрешена - 70 км/ч (превишение на
разрешената скорост от 28км/ч) – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100,00 (сто) лева за това.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Неоснователен е
доводът на касатора, че не става ясно от ЕФ, на кого е наложена глобата. Съгласно
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, какъвто
е именно настоящия случай, тъй като глобата е наложена на законния представител
на дружеството, собственик на ремаркето.
Съдът
обаче намира, че не е доказано нарушението. ЕФ се характеризира с реквизити,
отличаващи се както от посочените в чл. 42 ЗАНН, така и в тези по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в относимата редакция
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Установява се
от вписаните данни в самия оспорен електронен фиш, че нарушението се изразява в
това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък
скорост на движение на "МПС Кроне ЗЗП 18 вид ремарке за товарен автомобил регистрационен
номер ****** т.е. засечено е превишение на разрешената скорост при движението
на РЕМАРКЕ. То е такова за товарен автомобил, видно от справката на л. 35 от
анд 521/2020 г. В действителност обаче, ремаркето не е моторно превозно
средство, а пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП,
"Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и
полуремаркетата". Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не
са моторни превозни средства по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, според която
легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства". Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде
задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело. Въпреки това,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в частта досежно
задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с
другото, "регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство". Няма съмнение,
че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до
моторните превозни средства. Този извод се налага и при систематичното
тълкуване с другите разпоредби на чл. 189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8
и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно
превозно средство" и съществителното "автомобил". От друга
страна, никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието
"пътно превозно средство", което още един път налага извод, че на
местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието "превозно
средство" се имат предвид именно и само моторните превозни средства. В
този контекст съдът намира, че волята на Законодателя е била посредством
особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани
единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като
задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат
регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово
изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай. От друга страна, да се
приеме обратното – че на административно наказване по коментирания специален
ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства, каквито са ремаркетата
и полуремаркетата, поражда и друг проблем: напълно възможно е МПС, с което е
извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на
който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и
въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Случаите на заснемането на
нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не е
уреден изрично в чл. 189 ЗДвП. Следователно, в очертаната
насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, чието запълване, в
настоящия случай се явява изрично забранено според чл. 46, ал. 3 ЗНА, тъй като би довело до
обосноваване на административнонаказателна отговорност. Това допуснато от АНО
нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на оспореното решение и
потвърдения със същото електронен фиш.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 433/29.07.2020
г., постановено по а.н.д. № 521/2020 г. на
Районен съд-Плевен., като вместо него постановява:
Отменя Електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К №
3019000 на ОД на МВР-Плевен, с който на А.В.Т. с ЕГН ********** в
качеството му на законен представител на „Т.-***, за това, че на 22.08.2019
година в 19:32 часа на Първокласен път Бяла-Ботевград, Е-83, км. 89.2,
Околовръстен път с посока на движение гр. Ботевград, МПС –ремарке за товарен
автомобил „КРОНЕ ЗЗП 18“, с рег. № ****** – собственост на „Т.-*** е било
управлявано със скорост – 98 км/ч при разрешена - 70 км/ч– нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 (сто)
лева за това.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2./п/