Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 19.02.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седми
февуари през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1444 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр.
чл.86 ЗЗД
Производството е образувано по
искова молба на ищеца И.Ф.Ф., ЕГН **********
***, чрез пълномощника адв.Н.Г.Г. от СтАК, със съдебен адрес *** Хилендарски N
5, ет.1, оф.1 срещу „МИЦИКУЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул.Петър Берон № 64а, представлявано от управителя Й.А.М..
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в
отношенията между ищец и ответник, че ответникът дължи на ищеца, сумата
от 1500лева -главница, представляваща платени
авансово по приходен касов ордер от 17.02.2018г. по прекратен от ответника,
договор за изработка сключен на 17.02.2018 г. между страните, за което е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1262/2018 г. на РС Велинград.
С исковата молба се твърди, че ищеца е
подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
1262/2018 г. на РС Велинград. В полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На 22.10.2018г. било получено съобщение по същото дело, че длъжника „М."***,
представлявано от Й.А.М., ЕГН **********, е възразил срещу заповедта за
изпълнение. Тези факти обусловили правния интерес за предявяване на настоящата
претенция по чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че по интернет оферта от 10.02.2018г.
и по-късно бил сключен договор за изработка от 17.02.2018г. с ответното
дружество, като от ищеца били поръчани входна и интериорни врати на жилището му
в гр.Казанлък. Общата стойност на поръчката била за сумата от 3300лв.,
включващи доставка и монтаж. Срока за изпълнение на поръчката по подписания от
страните договор бил 45 работни дни, след заплащане на петдесет процента от
цената авансово или считано от 17.02.2018г. Ищеца заплатил срещу приходен касов ордер от
17.02.2018г., сумата от 1500.00 лв./хиляда и петстотин/лева, аванс за изработка
на врати. След изтичане на уговорения срок за изпълнение, ответника убеждавал
ищеца да го изчака още и още. След многократни разговори по телефона, ответника
му заявил, че няма да върне парите дадени в аванс – 1500лв. и няма да изпълни
поръчката. Последните му думи били „..съди ме..”. Поради това и на 07.09.2018
г., след почти седем месеца от сключване на договора и заявленията на
ответника, че няма да върне парите и няма да изпълни поръчката, от ищеца било
пуснато заявление за издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съда да признаете за установено по
отношение на „М."***, представлявано от Й.А.М., ЕГН **********, че дължи
на ответника връщането на сумата 1500лева, платени авансово по приходен касов
ордер от 17.02.2018г. по прекратен от ответника, договор за изработка сключен
на 17.02.2018 г. между страните. Иска се и
присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по заповедното и
исковото производство
.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото
съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него
отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се
постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът подържа
иска и иска уважаване на същия, като и
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът не се
явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира
доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена на ответника на 28.11.2018г. по реда на чл.46,
ал.1 от ГПК, с указания да подаде писмен
отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на
такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено следното: От
приложеното ч.гр.д. № 1262/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 719/02.10.2018г.,
се установява да е разпоредено „М."***,
да заплати на И.Ф.Ф., ЕГН ********** ***,
сумата от 1500.00 лева – главница, по договор за изработка от 17.02.2018г. В
тази заповед не са присъждани разноски на заявителя Ф..
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1262/2018г. на ВлРС е
връчена на длъжника „М."ЕООД на 04.10.2018г. срещу подпис на управителя.
На 09.10.2018г. е постъпило от длъжника Възражение по реда на чл.414 ГПК, в
което твърди да не дължи изпълнение по заповедта, но не обоснова това си
възражение. Поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 22.10.2018г.,
възможността да предяви установителен иск. Такъв е предявен от него на 19.11.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за изработка
от 17.02.2018г., интернет оферта за врати, подписана от Й.М. и ПКО от
17.02.2018г. за аванс в размер на 1500лв., се установява между ищецът и
ответникът е сключен договор по силата на който ответникът „М."ЕООД се е задължил да изработи на Ив.Ф. входна и интериорни врати
на жилището му в гр.Казанлък, като общата стойност на поръчката е 3300лв. за
срок от 45 работни дни, считано от внасяне на аванс от 50% от общата стойност.
Ищеца Ф. е внесъл аванс от 1500лв.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си,
поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор за изработка от 17.02.2018г. , по който
е внесен аванс от 1500лв. от ищеца. Ответникът нито е твърдял нито е ангажирал
доказателства за това да е изпълнил задълженията си изцяло или частично по този
договор, нито е оспорил твърденията на ищеца, че отказал да го изпълни.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 1500.00
лева – главница, представляваща
платен аванс по неизпълнен договор за изработка от 17.02.2018г., за заплащане на която
сума е издадена Заповед № 719/02.10.2018г. по ч.гр.д.№1262/2018г. по описа на
РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в настоящото производство, претендирани са такива и са представени
доказателства за направени разноски от общо 460лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 460лв., която сума
ще се осъди ответникът да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по
ч.гр.д. № 1262/2018г. на ВлРС на ищеца не са присъдени разноски, то и не следва
на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ф.Ф., ЕГН ********** ***,
ЧЕ „МИЦИКУЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Велинград, ул.Петър Берон № 64а, представлявано от
управителя Й.А.М., му ДЪЛЖИ следната сума- 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева/ - главница, представляваща
платен аванс по неизпълнен договор за изработка от 17.02.2018г., КОЯТО СУМа е
разпоредено „МИЦИКУЛЕВ” ЕООД да
заплати със Заповед № 719/02.10.2018г.
по ч.гр.д.№1262/2018г. по описа на РС
Велинград.
ОСЪЖДА „МИЦИКУЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.Петър Берон № 64а , да
заплати на И.Ф.Ф.,
ЕГН ********** ***, Сумата от 460.00 /четиристотин е шестдесет
лева/ представляваща разноски,
направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)