О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванов
въззивно гражданско дело № 179 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №
18819/19.06.2019 год. от Я.А.Ж., чрез адв. И.З., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 534/25.04.2019 год. по
настоящото дело. В молбата се излага становище, че не е съобразено направеното възражение
за прекомерност на присъдените по делото разноски и се моли същите да бъдат
редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год.
В срока по чл. 248, ал. 2
от ГПК, насрещната страна С.Я., чрез адв.
П.П., изразява становище за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по две въззивни
жалби, както следва:
І. Въззивна
жалба на С.Я., гражданин
на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството
на правосъдието на Република Казахстан,
с адрес гр. Варна, ул.„Константин Павлов“№ 20, ап. 16, подадена чрез процесуален
представител адв. П. П. *** срещу Решение №
4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на
РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** ***
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я.,
гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро
(десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.
акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус
с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег
№ 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014
год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от
подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна;
ІІ. Въззивна
жалба на Я.А. ***,
подадена чрез процесуален представител адв. И. З. ***
срещу горното решение в частта му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан
срещу Я.А. ***
иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан,
сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т.
2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело №
591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх.
рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014
год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от
подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.
С Решение № 534/25.04.2019 г. съставът на Варненски окръжен съд се е
произнесъл, като е отменил Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр.
дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен
предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД от С.Я.,
гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** ***
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я.,
гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро–
съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт
№ 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с №
194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег
№ 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014
год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от
подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, както и в
частта му за разноските и вместо това е приел за установено в отношенията между страните, че Я.А.Ж. дължи
на С.Я. сумата
от 10 000 евро– съставляваща договорна неустойка по т. 2.2 от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт
№ 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с №
194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег
№ 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014
год. по описа на СлВп-Варна, за неизпълнение на
задължението по т. 2.2 от цитирания договор, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от
подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́
изплащане;
Съставът на ВОС е потвърдил Решение № 4532/12.11.2018
год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта
му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан
срещу Я.А. ***
иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за
установено в отношенията между страните, че Я.А.Ж. дължи на С.Я. сумата от 10 000
евро, съставляваща договорна неустойка,
уговорена в т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело №
591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх.
рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014
год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от
подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна и е осъдил Я.А.Ж. да заплати на С.Я., сумата от 7105, 50 лева
съдебни разноски, от които: 2432 лева – разноски за първата инстанция; 2391, 17
лева – разноски за втората инстанция и 2282, 33 лева – разноски за заповедното
производство.
Съставът
на ВОС приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения от въззивнатата страна. С
оглед, фактическата
и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, обема на извършените
процесуални действия от страна на пълномощника на въззивната
страна и съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 7, вр.
ал. 2, , т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатените адвокатски хонорари за процесуално
представителство не се явяват прекомерни и не следва да бъдат редуцирани по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18819/19.06.2019 год.
от Я.А.Ж., чрез адв. И.З., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 534/25.04.2019 год., постановено по в.гр. дело № 179/2019 год. по
описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.