№ 10336
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.А
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.А
Гражданско дело № 20221110110460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, на Е. В.
В. и чрез нея – от малолетния Т. Н. М., срещу Н. Е. М. – баща на втория молител – с която
се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5
ЗЗДН: забрана за приближаване на молителите от ответника, задължаване да се въздържа от
изпращане на съобщения на двамата молители, както и да им се обажда по телефона в
часовия диапазон 20.00ч.-10.00ч.
В молбата се твърди, че в периода от 09.02.2022 г. до 18.02.20 22 г. ответникът
изпращал на молителката съобщения със заплахи, че ще счупи кокалите, и я обиждал, като
казал да забрави за детето си, и че ще „ебе майката“, а също така се обаждал в посочения
период на молителите на телефони 089 775 44 58 и 089 453 35 04 непрестанно и постоянно,
включително и вечер след 21 часа. Към молбата са приложени разпечатки на
кореспонденция между страните по телефон чрез SMS, чрез текстови съобщения по
платформа Viber, които са над 100 на брой.
В съдебно заседание ответникът не оспорва, че може да е прекалил в опитите да
контактува с молителката. Не мислел, че има проблем да звъни на сина си след 21 часа. Той
го търсел най-късно до 22 ч., защото се прибирал късно от работа. Твърди, че е търсил
молелителката защото имал проблеми с виждането на детето Т., както и когато бил болен се
интересувал за състоянието му. Иска се отхвърляне на молбата за защита.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не е спорно, че страните са живели във фактическо съпружеско
съжителство в периода 2013г. – 2021г. по време на което е роден общият им син Т. Н. М.,
роден на 10.11.2013г. Страните не спорят, че от юли 2021г. не живеят заедно, молителкатата
заедно с малолетното дете живее в гр. Банкя, а ответникът - Н. М. в гр. Годеч.
Молителката Е. В. твърди,че ответникът е осъществил по отношения на нея и
1
малолетното им дете Т. няколко акта на домашно насилие ,изразяващи се в постоянни
телефонни обадания с повод и без повод, без значение на часа, текстови съобщения, които
съдържали заплахи, обиди и безпочвени критики за начина, по който отглеждала детето и
нецензурни квалификации и заплахи по отношение на детето.
Молителката твърди, че точните дни и часове, на които ответникът е упражнил върху
молителката психично насилие, изразяващо се в обидни съобщения към нея са: 28.01.2022г.
, 09.36ч. .09.02.2022г. -2.20ч.; 09.01.2022г.13.10ч. ; 12.02.2022г. -18.46ч.; 12.02.2022г. –
17.25ч.; 15.02.2022г.-15.46 ч.; 18.02.2022. -08.18ч., както обаждания по телефон към
молителкатакакто следва: 15.02.2022г. – 21.20ч.; 21.21ч.; 21.23ч.; 21.44ч.; 21.48ч. – всичкси
неприети; 28.01.2022г.12.15ч.
Твърдението обаждания от ответника М. към малолетното дете Т. са н аследните
дата: 16.02.2022г. ;08.04ч. -21 пропуснати обаждания; 26.01.02г. -9.24ч. -3 пропуснати
обаждания, по време в което детето Т. е на ичилище; 15.02.2022г. -20.36ч.;20.38ч. 20.52ч. и
21.12ч.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните. Според вещото лице между молителя – детето Т. М. и ответника М.
чрез програмата Viber, които не са изтрити и с абили предмет н акеспертното изследване са
в периода 16.02.2022., с начало 15.59.47 и край 17.45.08., в този разговор ответникът е
уведомил детето, че няма да може да го вземе на 25.02.2022г. ; следващата комуникация със
същата тема е от 20.02.2022г. -11.53.32ч. до 14.14.26ч.; На 21.02.2022г. в 19.15.36ч.
ответникът е питал детето със съобщението кака е; със съобщения на 23.02.2022г. в
20.20.05ч. му е пожелал лека нощ; С такова съдържание са всички съобщения между детето
и баща му в периода 16.02.022г. до 24.04.2022г. Вещото лице е извлякло и текстовете на
съобщенията по програмата Viber между молителката В. и ответника М. в периода
02.09.2021г. до 16.03.2022г. В тях се съдържат разменени съобщения по повод на
здравословното състояние на общото им дете, комуникация относно воден между тях
съдебен спор за родителските права и резултата от него. С подобна тема са и разменените
SMS съобщения между страните.
Вещото лице е открило две съобщения,съдържащи заплахи в кореспонденцията
между молителката и Facebook профил с име ”Niki Mladenov”. Първото е изпратено на
21.01.2021г. в 15.11ч. от посочения профил до молителката и съдържа следното съобщение:
„Око още веднъж ми вдигнеш скандал ще ти счупя кокакоте, знаеш, че не ми пука от
никои”.; както ина 05.09.2021г. в 9.39ч. е изпратено съобщение с текст ” С коисе ебеш и с
скои кво правиш за малкия ще има каманите ясен”. И двете съобщения са извън срока,
защото молбата за защита е подадена на 01.03.2022г., поради което съдът не ги цени при
постановяване на настоящото решение.
По делото е изискана и приложена справка за съдимост на ответника М.. От нея е
видно, че същият е осъждан два пъти за престъпления от общ характер, като последното, е
за престъпление, при което е нарушен ЗДПътищата.
Приложени са два социални доклада, изготвени от социални работнци след среща със
страните по делото. В социалния доклад на Д. се съдържат сведения, че молителите живеят
в гр. Банкя, а ответникът в гр. Годеч. След раздялата им през месец юли 2021г. отношенията
им са силно обтегнати. Молителката, която полагала грижи за детето Т., се притеснявала, че
ответникът звъни често по телефона както на нея така и на детето, като го занимава с
въпроси, които не са за неговата възраст, като размера на издръжката, наличните си парични
средства и др. такива. В социалния доклад на ДСП гр. Своге се съдържа информация, че
ответникът М. бил силно привързан към детето Т.. Преди раздялата с молителката В.
живели заедно в къщата й в гр Банкя. В този период често пътувал в чужбина по работа, а
молителката имала достъп до банковата му сметка, не работела, той издържал семейството.
След раздялата им ограничавала срещата с детето им, към което той бил силно привързан.
По повод на подадената молба за защита от домашно насилие поради оказван психически
тормоз от него е споделил, че се интересувал за здравословно състояние на детето.
2
Принуждавал се, когато детето не отговорело на телефонно повикване да търси майката за
информация, но винаги се съобразявал с часа. След образуване на настоящото дело е
прекратил всякакви опити за контакт с молителката.
Други доказателства не са ангажирани от молителите в настоящото производство.
Въз основа на така установените факти по делото съдът намира следното от правна
страна:
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице, което твърди,
че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 3 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но
наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз,
сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и
епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до
засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и
нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е
винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от
молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН, която е
приложена към делото, подписана от молителката Е. В. В., лично и като законен
представител на малолетното дете Т. М.. се ползва с доказателствена сила и е изцяло
обвързваща съда, само и единствено при липса на представени по делото гласни и писмени
доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата, съдът е длъжен
да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след анализ на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
Единственото доказателство, което е ангажирано от молителката В., са приложени
разпечатки от кореспонденция, водена между нея и ответника М.. По делото е допусната и
изготвена съдебно - техническа експертиза, със задача да се възпроизведат на хартия
3
текстовете от всички кореспонденции, водени между страните, да се провери дали не са
манипулирани. Заключението е прието от старните е не е оспорено от тях, поради което
съдът напълно го кредитира. От възпроизведените на харлтия тестови съобщения между
страните не се ,установява в периода 01.02.2022г. до 01.03.2022г. да има такива с обеден или
заплашителен характе. Не са установени и обаждания или съобщения за час, по-късен от
20.20ч. както към детето Т. така и към молителката М.а. От текста на съобщенията става
ясно, че между родителите има обтегнати отношения, които влияят и на отношението на
детето Тедоро към неговия баща. Съдът не установи такива с обидно или заплашително
съдържание.
От извлечените тестове на съобщенията се забелязва, че родителите въвличат детето
в конфликт на лоялност между тях. Това е особено силно проявено в кореспонденцията през
месец февруари 2022г. От заключението на вещото лице може да се направи извода, че
молителката изключва както своя така и телефона на детето, за да не контактува с
ответника. Следователно, ако тя не желае няма как да бъде обезпокоявана от телефонни
обаждания и съобщения от страна на бащата на детето. В същото време поведението й да
игнорира загрижеността на бащата от състоянието на детето, с кого и къде е детето, и
прехвърлянето на някои от темите, които трябва да дискутира с ответника като родител /за
режима на лично отношения, за дължимата издръжка и др. такива/ говори за нисък
родителски капацитет. С цел предотвратяване задълбочаване конфликта между родителите
съдът намира, че е необходимо и двамата до посещават специализирана програма за
повишаване на родителския капацитет.
Събраните по делото писмени доказателства не доказват извършването на твърдените
от молителката насилнически актове от страна на ответника М.. Представената от
молителката Е. В. В. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство,
защото не съдържа часа (точен или приблизителен) и мястото (адреса) на актовете на
насилие, както и телефонните номера и електронните адреси на отправяне и получаване на
заплахите, вкл. конкретните заплашителни думи на ответника. Двата цитирани израза в нея,
които съдържат заплаха са месец септември 2021г. Други доказателства за наличието на
актове, които указват психическо насилие върху молителката по делото не са ангажирани.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдените от
молителката В. дати.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева. Ответникът не е претендирал съдебни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. Състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Е. В. В., ЕГН: **********, и Т. Н. М., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр Банкя, ул. Варна” № 198 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника Н. Е. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Годеч, ул. „Додовица” № 21 да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр Банкя, ул. „Варна” № 198, да
4
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5