РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12732/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 127132/05.10.2017
г., предявена от Н.М.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: град София, бул. „******.
Ищецът
Н.М.К. твърди, че на 13.08.2004 г. е бил задържан и срещу него е било
образувано наказателно производство. На ищеца било повдигнато обвинение за
извършено престъпление и била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С присъда № 55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. по описа на
Софийски окръжен съд, ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление. С присъда №
79/04.12.2009 г. по ВНОХД № 630/2009 г. на Софийски апелативен съд, влязла в
сила на 20.12.2009 година, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение и оправдан. Ищецът твърди, че е бил задържан повече от 5 години. През
това време, загубил всички нормални човешки общувания, които имал, загубил
работата си, животът му се променил изцяло, не успял да създаде семейство,
родителите му се поболели. Ищецът сочи, че от неоснователно повдигнатото
обвинение е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в психически страдания, страх и притеснения. Ищецът
твърди, че изпада в депресивни и меланхолични състояния, водещи до загуба на
апетит, главоболие, нежелание за общуване, изолираност, чувство за
безпомощност, а понякога агресия към останалите.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 04.12.2009 година до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б.
е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло иска с възражението,
че е неоснователен. Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства нито
за твърдените неимуществени вреди, нито
за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и незаконното обвинение. Излага съображения, че не отговаря
за продължителността на наказателния процес в съдебната фаза. Ответникът
оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическата
ситуация в страната. Твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и
несъответстваща на реално претърпените вреди, на икономическия стандарт в
страната и на съдебната практика по аналогични дела.
Ответникът прави и възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че периодът от влизане в сила на оправдателната
присъда до предявяване на исковата молба е по-дълъг от давностния срок,
предвиден за погасяване на вземанията на ищеца.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че с постановление от 13.08.2004 г. по сл.д. № 89/2004 г. по описа на Софийска
окръжна следствена служба, Териториално отделение – гр. Сливница, ищецът Н.М.К.
е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2,
пр. 1, хип. 1-ва, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъпление
по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 3, 6, и 7, вр. чл. 20,
ал. 2 НК (л. 2, том ІІ от предварителното производство).
С
постановление от 13.08.2004 г. по сл.д. № 89/2004 г. по описа на СОСлС, ТО –
Сливница, Н.М.К. е бил задържан за срок от 24 часа.
С
постановление от 14.08.2014 г. на прокурор при Окръжна П.– София, по пр. пр. №
1083/2004 г., срокът на задържането на Н.М.К. е продължен до 19.00 ч. на
16.08.2004 г.
С
определение от 16.08.2004 г. по ЧНД № 227/2004 г. по описа на Софийски окръжен
съд, НО, спрямо Н.М.К. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Видно от извършеното отбелязване,
определението е влязло в сила на 20.08.2004 г. Последващите искания за
изменение на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, не са били уважавани.
С
присъда № 55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Н.М.К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, изр. 1, хип. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, алт. 1-ва, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК и престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2, пр. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С решение № 665а/04.11.2008 г. по ВНОХД №
937/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд, е намален размера на
наложените наказания (и е преквалифицирано деянието, за което друг подсъдим е бил обвинен).
С
решение № 181/15.09.2009 г. по дело № 56/2009 г. по описа на ВКС, решението по ВНОХД № 937/2006 г. на САС е частично
отменено, в която част делото е върнато за ново разглеждане от Софийски
апелативен съд.
С присъда № 79/04.12.2009 г. по ВНОХД №
630/2009 г. на Софийски апелативен съд, е отменена присъда №
55/13.12.2005 г. по НОХД № 103/2005 г. на СОС, в частите, с които Н.М.К. е бил
признат за виновен и е признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати му
обвинения.
Не
се спори по делото, че присъдата е влязла в сила на 20.12.2009 г. (което е
удостоверено и върху представения препис от присъдата по настоящото дело).
Видно
от Служебна бележка, издадена от Софийски централен затвор, Н.М.К. е бил
задържан в затвора на 25.02.2005 г. и е освободен на 04.12.2009 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.М.К.която
е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че след като брат й бил задържан през
2004 г. се върнала в България и му ходела на свиждане в затвора всяка седмица.
Ищецът не бил в добро състояние, бил много зле, отслабнал, състарил се, нямал
коса, не се хранел, разболял се и зъбите му паднали. След като излязъл от
затвора, не можел да си намери работа. Свидетелката заявява, че брат й все още
се лекува (разпитът е проведен в открито съдебно заседание на 11.06.2018 г.), ходел
на психолог, пиел много лекарства, не можел да излезе навън сам, страх го било
да не му се случи нещо, не се чувствал добре, не можел да живее сам, въпреки че
е на 51 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди
и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица.
По
делото не се спори, че на 13.08.2004 г.,
по сл.д. № 89/2004 г. СОСлС, ТО – гр. Сливница, на Н.М.К. е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, хип. 1-ва, вр.
чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъпление по чл. 354а, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 3, 6, и 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 20.12.2009 г. присъда № 79/04.12.2009 г.
по ВНОХД № 630/2009 г. на САС, Н.М.К., е бил признат за невиновен
и оправдан по всички повдигнати му обвинения.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.М.К..се
установява, че повдигнатите на ищеца обвинения в извършване на престъпления са
му се отразили изключително неблагоприятно – ищецът отслабнал, състарил се,
нямал коса, не се хранел, разболял се и зъбите му паднали. След като излязъл от
затвора, не можел да си намери работа. Свидетелката заявява, че брат й все още
се лекувал, ходел на психолог, пиел много лекарства, не можел да излезе навън
сам, страх го било да не му се случи нещо, не се чувствал добре, не можел да
живее сам.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. От привличането на ищеца към наказателна
отговорност на 13.08.2004 г. до влизане
в сила на постановената оправдателна присъда на 20.12.2009 г., ищецът е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на репариране от държавата.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по посочените обвинения за извършени престъпления.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим
предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване,
правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на
овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по
делото, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, предвидените наказания за престъпленията, за които ищецът е бил
обвинен, изпълняваната спрямо ищеца мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража“, възрастта на ищеца към момента, към който му е било повдигнато
обвинение. При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 25000 лева.
Основателно
е, обаче, възражението на ответника за погасяване на задължението, поради изтичане на предвидената
от закона погасителна давност.
Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, вр. §1 от ЗР на ЗОДОВ, давностният срок тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. При искове за вреди от деликт с известен
деец давността тече от датата на изискуемост (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), т.е. от
момента на осъществяване на всички елементи на фактическия състав. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление.
Присъда № 79/04.12.2009 г. по ВНОХД №
630/2009 г. на Софийски апелативен съд, с която Н.М.К. е бил признат за
невиновен и оправдан по всички повдигнати му обвинения, е влязла в сила на
20.12.2009 г. Искът, въз основа на който е било образувано производството по
настоящото дело, е предявен на 03.10.2017 г. (по пощата), т.е. след
изтичането на предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда – 20.12.2009 г., а веднъж
изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсвана. Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Съгласно чл. 5, т. 5 от Конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи (ратифицирана ДВ, бр. 66/1992 г.,
в сила за Р.Б. от 07.09.1992 г.), всяко лице, арестувано или лишено от свобода
в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните
процедури право на обезщетение. В българското законодателство е предвидена
„процедура“ за присъждане на такова обезщетение, поради което и доводите на
ищеца в тази връзка са неоснователни.
Част от основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е и продължителността на наказателното производство и
продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия, които обстоятелства са част от
преценяваните от съда критерии при определяне на дължимостта и размера на
обезщетението за неимуществени вреди (решение №
358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. и решение № 57/9.02.2016 г. по гр.
д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Основанието на иска
за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК. По тази причина те не могат да бъдат предявени и разглеждани кумулативно.
При
липса на уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, основан на твърдения за
незаконно обвинение и при наличието на твърдения за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, би могъл да се
разгледа само иска, основан на тези твърдения - за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Изчерпването на предвидената в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
процедура, обаче, е абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ. В случая
липсват доказателства (няма и такива
твърдения) да е била предявена претенцията по реда на ЗСВ в рамките на
специална административна процедура, поради което и е недопустимо такъв иск да
се разгледа от съда.
Следователно,
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се отхвърли за сумата от 25 000
лева, като погасен по давност, а за разликата над 25 000 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лева – като неоснователен.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „******, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 80000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по
сл.д. № 89/2004 г. по описа на СОСлС, ТО – Сливница, за което е оправдан с присъда № 79/04.12.2009 г.
по ВНОХД № 630/2009 г. на САС, като погасен по давност за сумата от 25 000 лева, и като неоснователен, за разликата над
25 000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: