ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1553
30.07.2019 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, X състав, в закрито заседание на девети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Виолета Шипоклиева
ЧЛЕНОВЕ:Виделина Куршумова
Христо Иванов
Като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.д. № 1507 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производството е по реда на чл. 130 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по депозирана частна жалба, подадена от
„Венера 2” ООД, ЕИК: *********, срещу Определение от 01.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 8384/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се връща като
недопустима искова молба с вх. № 31400/25.05.2018 г. по описа на ПРС, подадена
от „ВЕНЕРА 2“ООД, ЕИК *********, против Б.И.Д., С.А.Б., и А.С.Б., за
прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави на три договора
за прехвърляне на дружествени дялове от 29.11.2011 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на
атакуваното определение. Възразява се, че независимо, че страните са били
необходими другари в проведено производство досежно валидността на тези
договори, следвало е съдът да даде указания за конституирането на дружеството
като страна. Излагат се съображения, че досежно допустимостта на предявените
искове, Окръжен съд Пловдив вече се е произнасял. Отделно от изложеното се
посочва, че изводите на първата инстанция са неправилни досежно липсата на
правен интерес за установяване нищожност на договорите, с които са прехвърлени
дружествените дялове на ответника А.Б., доколкото същият е имал качеството на
наследник в дружеството. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
частната жалба от С.Б. и А.Б.. В сръщия се излагат съображения, че дружеството
– жалбоподател няма интерес от водене на установителен иск за нищожност на
договорите за прехвърляне на дружествените дялове, доколкото същото не е страна
по тях и за него се явява ирелевантно дали съдружници се явяват С. и А.Б. по
силата на договорно правоотношение или единствено А.Б. по силата на
наследствено правоприемство. На следващо място се посочва, че жалбоподателят е
ответник в производство за присъждане равностнойността на дяловете на С. и А.
Б. по т.д. № 521/2012 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, където е направил
също възражение за нищожност на процесните договори. По този начин според
въззиваемата страна се избягва наличието на преклузия.
Отговор на частната жалба е постъпил и от ответника
Б. Д.. Излагат се доводи, че не е спорно обстоятелство, че Р. Б. е починал, оставил
е за свой наследник Н. Б, която е наследила дружествените дялове във „Венера 2”
ООД. Посочва, че на 23.01.2012 г. е била проведено извънредно общо събрание, на
което е присъствал и съдружникът Б. С., който е взел решение да се изплати
стойността на дружествените дялове на наследниците на Р. Б., респ. дори
посочените искове да бъдат уважени, това няма да рефлектира върху неговите
права, тъй като стойността на дяловете следва да бъде изплатена на А.Б..
Възразява се, че единственият, който има правен интерес от предявяване на иск
за нищожност на процесните договори е А.Б.. Излагат се съображения, че е
предявяван иск от А.Б. против Б. Д. за прогласяване на договор от 29.11.2011 г.
за прехвърляне на 17 дяла от капитала на дружеството за нищожен, който е бил
отхвърлен като неоснователен. Възразява се, че в производството пред Окръжен
съд Пловдив е направено посоченото възражение по т.д. № 521/2012 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, което е прието за разглеждане. Предвид изложеното от съда
се иска потвърждаване на обжалваното определение. Претендират се разноски.
По делото е депозирана и частна жалба от С.Б. и А.Б.
срещу Определение от 02.05.2019 г. по гр.д. № 8348/2018 г. по описа на Районен
съд Пловдив, по което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Определение от 15.05.2019 г. по същото дело, в частта, с която е намалено
договореното адвокатско възнаграждение на А.Б., като „Венера 2“ООД е осъдено да
му заплати сумата в размер на 1430 лева. Излагат се доводи, че адвокатското
възнаграждение е определено съобразно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, но е пропуснато да бъде обложен с
ДДС в размер на 286 лева. Също така се излагат съображения, че делото се
характеризира с фактическа и правна сложност. От съда се иска отмяна на
посоченото определение, като вместо него съдът да постанови друго, с което да
осъди ищецът да заплати на А.Б. сумата в размер на 1800 лева.
В законоустановения срок не е депозиран отговор по
подадената частна жалба от „Венера 2“ ЕООД.
Окръжният съд като
взе предвид аргументите на страните и материалите по делото намира следното:
По жалбата срещу Определение от 01.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 8384/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив:
Жалбата е допустима
и редовна, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по депозирана искова молба от „Венера 2”ООД срещу С.Б., А.Б. и Б.Д.,
с която се иска прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на
договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Венера 2” ООД
между Н. Б. и Б.Д.; договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на
„Венера 2” ООД между Н. Б. и С.Б. и договор за прехвърляне на дружествени
дялове от капитала на „Венера 2” ООД между Н. Б. и А.Б., при условията на
евентуалност се иска същите да бъдат обявени за недействителни по отношение на
дружеството. В исковата молба се навеждат твърдения, че „Венера 2” ООД било
вписано в ТР със съдружници Б. С. и Р. Б., като всеки от тях притежавал по 50
дяла от капитала. На 02.11.2011 г. умира Р. Б., като оставя за свой единствен
наследник Н. Б. На 29.11.2011 г. Н. Б., чрез свой пълномощник, прехвърля на Б.Д.
17 дружествени дяла от капитала на „Венера 2” ООД, на С.Б. 17 дружествени дяла
от капитала на „Венера 2” ООД, и на А.Б. 16 дружествени дяла от капитала на
„Венера 2” ООД. На 23.03.2012 г. Н. Б. умира и оставя за свой наследник А.Б.. На
23.01.2012г. е проведено извънредно Общо събрание на дружеството, на което е
взето Решение, дяловете на починалия съдружник Р. Б. да бъдат изплатени на
неговите наследници.На 06.06.2012 г. Б.Д., С. и А. Б. предявяват иск пред
Окръжен съд Пловдив за заплащане на равностойността на дружествените дялове, за
което е образувано т.д. № 521/2012 г.
Предмет на делото
са предявени установителни искове за обявявяване на недействителността на
договори за прехвърляне на дружествени дялове. За да е налице правен интерес от
предявения установителен иск за нищожност на този договор, то решението по него
следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се
постигне определен правен резултат. В Решение №161/11.01.2011
по дело №28/2010 на ВКС, ТК, I т.о. се коментира хипотезата, при която
дружественият дял е наследен от трето лице, което не е съдружник . С оглед на
характеристиката на дружествения дял и направеното разграничение с членственото
правоотношение, в този случай е посочено, че следва да намира приложение
нормата на чл.129,
ал.1 ТЗ. Ако
дружественият дял се наследи от лице, което не е съдружник, то прехвърлянето му
на съдружник в дружеството би могло да се извърши свободно, а на трето лице –
при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Отказът на Общото
събрание да приеме приобретателя на дяловете за съдружник няма за последица
недействителност на извършеното прехвърляне, но същото не може да се
противопостави на дружеството. Отношенията между страните ще се уредят според
уговорките им в договора. Ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на
лице, което е съдружник в дружеството, то приобретателят увеличава размера на
притежаваните дялове, независимо от волята на Общото събрание. Изводът е, че
прехвърлянето на дялове на трето лице (дори то да е валидно) не произвежда
действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение
на Общото събрание – чл.122 ТЗ. Следователно, в нашия случай, за дружеството
изобщо липсва интерес от обявяването на договори между наследник, който
прехвърля дялове на ответниците за недействителни, защото тези сделки са
непротивопоставими на дружеството. Правноирелевантно е за дружеството дали тези
сделки са нищожни и на какво основание. Също така дружеството няма интерес да
бъде прогласена нищожността на сделки, по които то не е страна, на основание
противоречие с добрите нрави, защото това не би се отразило по нищо на неговото
имуществено състояние.
Освен това дори да
имаше значение за имуществото на дружеството, отново такъв иск би бил
недопустим в случая, защото дружеството е длъжник и спор по това няма и
следователно само кредиторите имат интерес от установяването по отношение на
основанието и размера на тяхното вземане. Отделно от това, по делото са
приложени писмени доказателства, че е образувано т.д. № 521/2012 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив за изплащане на равностойността на дружествения дял на С.Б.,
А.Б. и Б.Д., по което ответник е „Венера 2“ ООД, като дружеството –
жалбоподател е направило възражение за нищожност на процесните договори, като
претенцията му се явява напълно идентична с тази по настоящата искова молба. Касае
се за направено възражение досежно приложението на императивна материалноправна
норма, за която съдът следи служебно съобразно разяненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и Тълкувателно решение 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, абсолютно недопустимо е в ново производство,
второ по ред образувано, посочените доводи да бъдат разгледани отново.
За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че дори да се приеме, че може да се извлече
някакъв евентуален интерес за дружеството, а той би могъл да произтича само от установяването на
валидността (респ. невалидността) на процесните три договора с оглед на точното
изпълнение на имуществените задължения от страна на дружеството, отново би
липсвал правен интерес от предявяването на процесните искове. Това се дължи на
обстоятелството, че този правен резултат е вече постигнат чрез приключили между
ответниците съдебни производства, които рефлектират върху правната сфера на
ищеца и същият се е явявал необходим другар по същите. Съгласно Решение № 234 от 02.12.2014 г. по т.д. №
228/2014 г., І т.о. ТК на ВКС
прехвърлянето на дяловете от капитала на едно дружество е не само
двустранна сделка - правоотношение между прехвърлителя и третото лице -
приобретател, не само способ за смяна на собственика на капитала, но и
обстоятелство, което по силата на чл. 129, ал. 2, предл. последно ТЗ и чл. 4
ЗТР подлежи на вписване по партидата на дружеството. Освен съдоговорителите,
договорът по чл. 129 ТЗ е предназначен да произведе и действие по отношение на
дружеството. Последното е самостоятелен правен субект, което не се идентифицира
с притежателя на дяловете му, поради което спорът между страните по сделката по
чл. 129 ТЗ относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието на
самото дружество. Макар да не е страна по сделката, последиците от сключването
й, респ. обявяването й за недействителна, пряко рефлектират в правната сфера на
търговеца, обособен правно и структурно в ищцовото дружество. Спорът по
установителния иск за недействителност на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ за
прехвърлянето на дяловете на едноличното дружество с ограничена отговорност има
за последица разрешаването на въпроса кои са собственици на капитала му.
Дружеството е обвързано от изхода на спора по установителния иск и решението ще
има действие и по отношение на него, поради което постановяването на допустим
съдебен акт предполага и участието му в процеса, съответно задължение на съда
да даде указания на ищеца за неговото конституиране. В този случай защитата на
дружеството е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК
отмяна на влязлото в сила съдебно решение или определение за прекратяване на
производството поради отказ от иска. Това разрешение се извежда от постановките
в т. 12 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС, прието при
действието на ГПК от 1952 г. /отм./, но приложимо и при сега действащия ГПК, в
сила от 01.03.2008 г. както и тези в ТР № 3/29.06.2017 г. по тълкувателно дело
№ 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, досежно защитата на необходим другар в проведено
производство без негово участие.
Посочените
разяснения следва да бъдат приложени и в настоящия случай. С Решение от
19.04.2013 г., постановено по гр.д. № 76/2013 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, по иск на А.Б. – в качетсвото му на наследник на Н. Б., срещу С.Б. и Б.Д.,
е прогласено за нищожно извършеното от Н. Б. упълномощаване, а с Решение от
07.06.2013 г., постановено по гр.д. № 325/2013 г. по описа на Районен съд Нова
загора е прогласен за нищожен договор за продаване на дружествени дялове от Н.
Б. на С.Б.. Съгласно горецитираната съдебна практика решението има сила и по
отношение на ищцовото дружество, поради и което исковете и против тези две
страни за установяване на нищожност на този договор се явяват недопустими,
доколкото защитата на необходим другар в проведено производство без негово
участие, както вече беше отбелязано, е по реда на чл. 304 ГПК. Това е
отбелязано и в мотивите на първоинстанционния съд, които Окръжен съд Пловдив
напълно споделя в тази им част.
По жалбата срещу Определение от 02.05.2019 г. по гр.д.
№ 8348/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с Определение от 15.05.2019 г. по същото дело:
Съдът намира, че така депозираната жалба се явява
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимна
страна, но по същество същата се явява неоснователна.
Правилно първостепенният съд е определил дължащото
се възнаграждение на А.Б. в размер на 1480 лева, определено съобразно чл. 7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
отношение на възражението на жалбоподателя, че определено по този начин
възнаграждението не включва начислено ДДС в размер на 20 %, съдът намира
следното:
Съобразно принципа
на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС, не се допуска
облагането на икономическата дейност на данъчнозадължено лице да води до двойно
данъчно облагане. След като в акта за преюдициално запитване по дело C-427/16
запитващата юрисдикция констатира, че националната правна уредба води до двойно
облагане с ДДС на адвокатските възнаграждения, правна уредба от такова естество
не е в съответствие нито с член 78, първа алинея, буква а) от Директива
2006/112, нито с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС
– така Решение на Съда от 23
ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България, С-427/16 и С-428/16.
От
изложеното следва, че регламентацията на размерите на адвокатските
възнаграждения в посочената наредба включва и начислено ДДС. Касае се за
начислен косвен данък, който винаги се поема от крайния потребител и подлежи на
възстановяване под формата на данъчен кредит.
Поради
изложеното съдът намира, че така обжалваното определение се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора по обжалване на Определение от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. №
8384/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, на въззиваемите страни се дължат
разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК. Доколкото обаче С.Б. и А. Б. не са
направили такова изявление, то не следва да им бъдат присъждани разноски за
частното въззивно производство. На въззиваемата страна Б.Д. следва да се
присъдят разноски съобразно представения списък и договор за правна помощ за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
В производството по
обжалване на Определение от 15.05.2019 г. по гр.д. № 8348/2018 г.
по описа на Районен съд Пловдив от въззиваемата страна не са претендирани
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Окръжен
съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 01.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 8384/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се връща като
недопустима искова молба с вх. № 31400/25.05.2018 г. по описа на ПРС, подадена
от „ВЕНЕРА 2“ООД, ЕИК *********, против Б.И.Д., С.А.Б., и А.С.Б., за
прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави на три договора
за прехвърляне на дружествени дялове от 29.11.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 02.05.2019 г. по
гр.д. № 8348/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Определение от 15.05.2019 г. по гр.д.
№ 8348/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
„Венера 2“ ООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.И.Д., сумата в
размер на 1000 лева, представляваща разноски в настоящото производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: