РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 03.10.2019 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав
, в публично заседание на двадесет и шести септември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Ж. С. и
в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от
съдията Данчев в.гр.д. № 619 по описа
на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №752/25.04.2019г. ,постановено по
гр.д.№16/2019г., Плевенски районен съд
на основание чл. 239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „А****”
ЕАД, ЕИК***, за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „А****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.240,ал.1, вр.
чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
спрямо ответника Л.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата
от 500лв.- главница, сумата от 60лв- договорна лихва,за периода
05.12.2014-05.06.2015г, сумата от 359,38лв.-неустойка, за периода
05.12.2014-05.06.2015г., сумата от 118,43лв- лихва за забава, за периода
06.12.2014-23.04.2017г, сумата от 150лв- такса разходи за събиране на
вземанията, сумата от 100лв- такса разход- дейност на служителя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 24.04.2017г., въз основа на Договор за заем №5138691/21.11.2014г, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №1899/25.04.2018г. ч. гр.д.№ 2811/2017г. на ПлРС
на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „А****” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 97,73лв.- държавна такса по сметка на ПлРС,
както и сумата от 5лв- в случай на служебно издаване на ИЛ.
Постановил
,че Решението в частта, с която е оставено искането по чл. 238 от ГПК,
без уважение, има характер на определение и не подлежи на обжалване. В
останалата си част, Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна
жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението,
че е изготвено.
Това решение е
съобщено на “А****” ЕАД, с ЕИК *** на
08.05.2019г. , откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 21.05.2019 г. по пощата е подадена въззивна жалба от “А****” ЕАД, с ЕИК *** срещу това решение на
РС-Плевен.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е и дължимата държавна такса. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба не е
подаден отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна - Л.А.М..
В жалбата не са били
направени искания за събиране на нови доказателства. Поради това ,въззивната инстанция ще
направи своите изводи след обсъждане на същите доказателства ,които са били
събрани пред първоинстанцинния съд.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно решение , което
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на
спора.
За да отхвърли исковите
претенции ,ПлРС приел ,че „ от събраните по делото
доказателства, не се установи по
категоричен и безспорен начин факта на сключване на валиден договор за заем, между отв. Л.М.- в качеството й на заемател и „В***” – в
качеството му на заемодател, и вземането
по което да е предмет на процесния договор за цесия и Приложение №1 към него.
Факта на сключването на валиден договор за цесия, и уведомяването на ответника
за това, не може да обоснове извода, доколкото по делото няма представени
доказателства за съществуването на валидно сключен заемен договор, че ищецът- цесионер, е придобил вземане против ответника, по силата на
сключената цесия. Поради това, съдът намира, че
ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответника, на посоченото
основание- договор за заем. С оглед липсата на подпис за заемател, върху
процесния договор, неоснователно и недоказано се явява и твърдението на ищеца,
че сумата по кредита е получена от
заемателя, предвид посочената по- горе уговорка в договора, че подписването на
същия, служи като разписка за получаван на сумата от заемополучателя.
Поради това, съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на претендираната главница, е недоказан, по
своето основание, и като такъв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен “.
Преди всичко ,следва
да се отбележи ,че пред първата инстанция ответникът по иска Л.А.М.,не е подала
писмен отговор срещу исковата молба и в т.см. не е оспорила твърденията в
исковата молба ,нито е оспорила представените с нея документи ,в т.ч. и
договора за предоставяне на паричен заем от 21.11.2014 г.,нито е правила
каквито и да било възражения ,че такъв договор не съществува.Съдът трябва да
следи служебно само за нищожност на договора или на отделни клаузи от него
поради противоречие с императивни законови норми ,но не и да въвежда служебно
възражения относно сключването и съществуването на договора ,каквито не са били
направени от противната страна по делото.
Освен това
,констатацията на първоинстанционният съд ,че договорът за заем не съдържа
подпис за заемател от страна на Л.А.М., е неверен . Както се вижда от представеният във вид на
заверено от ищеца копие ,договор за предоставяне
на паричен заем от 21.11.2014г. / вложен
на л. 6- 8 от делото на РС-Плевен / той съдържа по два подписа ,положени на всяка страница от
договора под текста ,поради което следва да се приеме ,че договорът е подписан
от страните по него . Според въззивната инстанция не е от съществено значение
обстоятелството ,че подписът на заемателя по договора не е положен точно срещу
„заемател „ , а е положен долу вдясно на последната страница под текста на
договора . Ответникът по иска не е оспорвал автентичността на положения от
негово име и в качеството на заемател подпис ,поради което няма основание да се
приема ,както е сторил ПлРС,че липсва сключване на
валиден договор за заем, между отв. Л.М.- в
качеството й на заемател и „В***” – в качеството му на заемодател.
Освен това ,ПлРС е приел ,че след като липсва подпис на заемател в
представения договор за заем ,то не било установено и предаването от
заемодателя на заемателя на заемната сума в размер на 500лв. ,което също е
обсъдил като аргумент за липсата на валидно заемно правоотношение,тъй като
договорът за заем е реален договор.В конкретния случай , освен посоченото
по-горе наличие на подпис за заемател на всяка страница на договора за заем ,
въззивната инстанция съобрази и вложеното на л. 9 от делото на РС-Плевен писмено доказателство-разходен касов ордер за
получаване на сумата от 500 лв. от заемателя
Л.А.М.. Това писмено доказателство също така не е било оспорено от
ответната страна пред РС-Плевен ,но то изобщо не е обсъдено от
първоинстанционния съд. Вярно е ,че и в т.сл. подписът на Л.А.М. е положен не
срещу „получил сумата „, а долу вдясно на РКО под целия му текст ,но това
според въззивната инстанция не води до отпадане на годността му като писмено
доказателство ,носещо подписа на заемополучателя , да
удостовери получаването на заемната сума в размер на 500лв.
Поради тези
съображения Плевенски окръжен съд намира ,че е възникнало валидно облигационно
правоотношение между отв.
Л.М.- в качеството й на заемател и „В***” ООД– в качеството му на
заемодател, по процесния договор за
потребителски заем ,което вземане пък е
било цедирано от „В*** „ ООД на „А**** „ООД с рамковия договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.01.2013
г. ,ведно с приложение № 1 от 01.07.2015г. към него в което приложение вземането срещу Л.М.
фигурира под № 73 .
Ответникът по иска
не е възразил,че е погасил задължението
си по процесния договор за заем нито изцяло ,нито частично и по делото не са
ангажирани доказателства в т.см.Както се вижда от чл. 3 , ал. 1 т. 4 от
договора за предоставяне на паричен заем ,падежите на всички погасителни вноски
са настъпили ,като последната е била с
падеж 05.06.2015г.Налице е следователно валидно и изискуемо парично задължение
произтичащо от договора за заем ,което не е изпълнено от заемополучателя
до приключване на съдебното дирене по делото.
Що се отнася до
дадените от РС-Плевен в доклада му по делото указания на ищеца да докаже ,че
клаузите на чл. 3 , ал. 3 вр. с чл. 11 , ал.1 ; чл.
12 ,ал. 3 и ал. 4 от договора са валидни и равноправни по смисъла на ЗЗД , ЗЗП и ЗПК ,то въззивната инстанция приема следното : Въззивната
инстанция не намира нито една от посочените клаузи за неравноправни по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП , а освен това дори условно да се приеме наличие на
неравноправна клауза в договора ,то никоя от посочените по –горе клаузи не може
да бъде счетена за нищожна ,тъй като всички те са уговорени индивидуално ,което
съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП изключва обявяването им за нищожни. Всички тези
клаузи се съдържат не в Общи условия върху които заемополучателят
не е могъл да влияе, а в конкретния договор за предоставяне на паричен заем
,който както беше посочено преди това носи подписа на заемополучателя
на всяка своя страница.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд намира ,че решението на ПлРС следва да бъде
изцяло отменено като неправилно и вместо
това да се постанови друго решение по съществото на спора с което
предявеният иск с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК следва да бъде изцяло уважен,като заедно с това се присъдят и
направените в заповедното производство деловодни разноски ,както и тези
,направени от ищеца в производството пред ПлРС. С
оглед този изход на делото ,следва въззиваемата страна да бъде осъдена да
заплати на въззивника и направените от него деловодни разноски пред ПлОС,които включват внесена д.т. за въззивното
обжалване в размер на 74,62 лв. ,както и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП ,което съдът на осн. чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ определя в размер на 100 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ обжалваното
решение №752/25.04.2019г.
,постановено по гр.д.№16/2019г. на
Плевенски районен съд,като вместо ТОВА постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК,във вр.
чл.240,ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД,че Л.А.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,дължи на „А****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт следните суми : сумата
от 500лв.- главница, сумата от 60лв- договорна лихва,за периода
05.12.2014-05.06.2015г, сумата от 359,38лв.-неустойка, за периода
05.12.2014-05.06.2015г., сумата от 118,43лв- лихва за забава, за периода
06.12.2014-23.04.2017г, сумата от 150лв- такса разходи за събиране на
вземанията, сумата от 100лв- такса разход- дейност на служителя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 24.04.2017г., въз основа на Договор за заем
№5138691/21.11.2014г, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №1899/25.04.2018г. ч. гр.д.№ 2811/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Л.А.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,да заплати на „А****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** направените разноски в
заповедното производство в размер на 75лв. , както и деловодните разноски пред първата инстанция включващи д.т.
26,51лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Л.А.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,да заплати на „А****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** направените разноски за въззивното
производство ,които включват внесена д.т. за въззивното
обжалване в размер на 74,62 лв. ,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.
ал.3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :