Определение по дело №431/2022 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№311

 

гр. Велико Търново, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 431 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.130, ал.4 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК..

 

Жалбоподателят „Форест Лъмбър“ ЕООД – Велико Търново, чрез адв. П. от ВТАК, е обжалвал мълчаливо потвърден от директора на ТД на НАП – Велико Търново отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки №С22004-012-0000041 от 19.04.2022 година на публичен изпълнител при ТД на НАП –Велико Търново като незаконосъобразен. В жалбата са обосновани както процесуалните предпоставки за допустимостта и, така и доводи за основателността и. По отношение на процесуалните предпоставки за допустимост и по – конкретно за спазването на срока жалбоподателят твърди, че е подал жалба срещу акта на публичния изпълнител на 28.04.2022 година, като решаващият орган е следвало да се произнесе по тази жалба до 12.05.2022 година, което не е сторил и е налице мълчалив отказ по чл.208, ал.2 от ДОПК, който се обжалва. Сочи се, че всъщност жалбата е подадена по електронен път чрез електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя ******************@*****.*** до официалната електронна поща на ТД на НАП – Велико Търново с безспорен и общоизвестен адрес: ****************@****.***.

Що се касае до оплакванията по същество, то жалбоподателят намира, че неправилно е запорирана сума, която е вземане от ДФ“Земеделие“ по СПП и е несеквестируема, при което е следвало публичният изпълнител да отмени наложения запор.

Допълнителни аргументи, обосноваващи допустимостта и основателността на жалбата са изложени в представената писмена защита на процесуалния представител на дружеството жалбоподател.

Ответникът оспорва жалбата, като в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката на съда изрично сочи, че след справка в официалния електронен адрес на дирекцията е установено, че нито за 28.04.2022 година, нито на 29.04.2022 година на този електронен адрес няма постъпила такава кореспонденция. 

С протоколно определение по делото, подстановено в открито заседание, проведено на 10.10.2022 година, след изслушване на заключение по допусната от съда съдебно техническа компютърна експертиза, на делото е даден ход по същество, като съдът е обявил, че ще се произнесе в срок.

След преценка на изводите на ВЛ и на представените доказателства съдът счита, че неправилно е дал ход на делото по същество, като следва да остави жалбата без разглеждане и да изпрати делото като преписка на директора на ТД на НАП по подведомдственост.

Видно от преписката е, че с искане на жалбоподателя от 3.05.2022 година /лист 21 от делото/, последният е поискал от публичен изпълнител при ТД на НАП –Велико Търново да се отмени наложената обезпечителна мярка по постановление №С220004-023-0000467 от 16.02.2022 година, с което е наложена мярката „запор върху постъпваща сума в размер от 7 419, 55 лева“ от третото лице ДФ „Земеделие“. На 19.04.2022 година публичният изпълнител постановява отказ – лист 23 от делото. Отказът е връчен по електронен път на електронен адрес ************@****.** и ********@*****.*** на 21.04.2022 година.

На 01.06.2022 година /на датата, на която е депозирана и жалбата пред съда/ в ТД на НАП е приета жалба на дружеството, подадена чрез адв. П. против посочения отказ. От приложена разпечатка /лист 18 от делото/ се установява, че на електронен пощенски адрес ****************@****.*** са изпратени жалба, регистационна карта, заявление за подпомагане и друг файл. Електронното писмо е изпратено от електронна поща със следният адрес: ******************@*****.***, за който не се спори, че е електронен адрес на адв.П., който е и адвокат, упълномощен да представлява дружеството пред органите на НАП – лист 28 от делото. Тези файлове са отново препратени по същия начин на 13.05.2022 година.

Както съдът вече посочи, в съпроводителното писмо се твърди, че в ТД на НАП – Велико Търново не е постъпвала такава кореспонденция от посочения електронен адрес.

Тъй като допустимостта на жалбата пред съда е обусловена от изричното произнасяне на директора на ТД на НАП или от мълчанието му по редовно подадена жалба по аргумент от чл.208, ал.3 от ДОПК и предвид спорния въпрос дали е била налице допустима жалба до този орган, съдът допусна изслушване на заключение по съдебно компютърна – техническа експертиза, чието заключение следва изцяло да се кредитира.

Видно от това заключение, електронното писмо реално е било изпратено от ***П. на 28.04.2022 година в 16, 39 часа от неговия електронен адрес, като отново е препратено /но вече извън срока по чл.208 от ДОПК/ на 13.05.2022 година. Що се отнася до получаването на това писмо на електронната поща на НАП, то ВЛ сочи, че такова писмо с приложенията към него, не са получавани на електронния адрес на териториалната дирекция. На 28.04.2022 година е получено писмо от електронната поща на адв. П., но то е с друго наименование и с други приложения към него, което се установява от ИСД „Архимед“. Всъщност цялата кореспонденция на ТД на НАП преминава през тази информационна система, обработва се там и се насочва/пренасочва към съответните служители. ВЛ е посочило, че не може да се твърди, че електронното писмо е отворено от получателя /което означава и получаването му/, или да се твърди, че не е отворено /получено/, тъй като този тип стандартна електронна кореспонденция не представлява сигурно електронно връчване, като системата ЕПЕП, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или друг вид технология, изискваща специално потвърждение от получателя, че съответната кореспонденция е получена. Посочени са и случаите, при които не могат да се генерират известия за получен е-мейл  от адресата.  Най – сетне, ВЛ сочи и, че дори и да ес получи известие за получена електронна поща, това не гарантира автоматично, че съобщението ще бъде прочетено. Не може и да се твърди, че полученото писмо е блокирано или изтрито, като може да се твърди, че технологията на софтуерната проверка на изтриване и блокиране са рискови и такива трудно биха били допуснати на сървъри и компютри, собственост на държавни организации.

При тези обстоятелства съдът намира, че горестоящият орган по смисъла на чл.208 от ДОПК не е бил сезиран редовно чрез посочената жалба срещу отказа на публичния изпълнител на 28.04.2022 година, на която дата жалбата би била допустима.

В разпоредбите на ДОПК, касаещи съобщаването, липсват разпоредби, които да уреждат начина на подаване на сигнали и жалби срещу актовете на администрацията – чл.29 и чл.33 от ДОПК. С аргумент от разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК, приложими са правилата на чл.18а от АПК, когато става въпрос за подаване на сигнали, жалби и прочие на адресатите на действия и актове на приходната администрация. Според чл.18а, ал.3 от АПК „Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, копие от жалбата или протеста могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.“. Следователно, в конкретният случай приложими биха били правилата на чл.20 и чл.26 от ЗЕУ, които обаче – както е констатирало ВЛ, в случая не са изпълнени от страна на пълномощника на жалбоподателя.

Поради тази причина съдът приема, че ответникът по настоящото дело не е бил редовно сезиран в преклузивния срок по чл.208, ал.1, изречение първо от ДОПК. Съответно, няма как да се поддържа, че този орган е потвърдил мълчаливо отказа на публичния изпълнител по реда на чл.208, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.

От друга страна, експертното заключение установява, че действително пълномощникът на дружеството е изпратил чрез електронна поща на официалния електронен адрес на ТД на НАП – Велико Търново жалба и приложения към нея, като това действие е извършено в преклузивния срок по чл.208 от ДОПК. Следователно, с оглед на принципите на съразмерност и на добросъвестност и право на защита, трябва да се даде възможност на органа по чл.197, ал.1 от ДОПК, да се произнесе по подадената до него жалба.

Въпреки този изход на делото сторените от страна на жалбоподателя разноски не трябва да се присъждат в негова полза с аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Следва дадения ход на делото по същество да се отмени, като жалбата се остави без разглеждане, а делото се изпрати по подведомственост на спора на директора на ТД на НАП – Велико Търново за произнасяне по реда на чл.208, ал.2 във връзка с чл.197 от ДОПК.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И   :

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 10.10.2022 г., постановено по адм.д. №431/2022 г. по описа на АСВТ за даване на ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на „Форест Лъмбър“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК ********* против мълчаливо потвърден от директора на ТД на НАП – Велико Търново изричен отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки №С22004-012-0000041 от 19.04.2022 година на публичен изпълнител при ТД на НАП –Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото на директора на ТД на НАП – ВЕлико Търново по компетентност.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на директора на ТД на НАП – Велико Търново.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :