М О Т И В И
към
присъда № 34/02.05.2017г. по н.о.х.д. № 944
по описа на Добричкия районен съд за 2016г.
Срещу подсъдимия Д.А.И.
с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това, че за периода от месец март 2013г. до месец юли 2016г. в село Б., област Добрич,
след като е бил осъден с решение по гр. дело № 2715/2012г. по описа на Районен
съд – гр. Добрич, влязло в сила на 05.01.2013г. да издържа своя низходяща –
дъщеря си И.Д.А. ЕГН **********,
като заплаща месечна издръжка чрез нейната майка и законен представител
– З.Н.Й. /Е./, съзнателно не
е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 41
/четиридесет и една/ месечни вноски по 90 /деветдесет/ лева месечно, равняващи
се общо на сума от 3 690.00 лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от
НК.
Съдът
конституира З.Н.Й., чрез
адвокат Г.Д. в качеството й на частен обвинител в настоящото производство.
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление, като му се наложи
наказание пробация със задължителните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години.
Повереникът на частния обвинител прави
искане за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година по
отношение на подсъдимия.
Процесуалният представител на
подсъдимия Д.И. прави искане за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно се поддържа искане за налагане на наказание
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отложи с определен от съда изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
С Решение № 32/12.12.2012г. по гр. дело
№ 2715/2012г. по описа на Районен съд – гр. Добрич подсъдимият Д.А.И. бил осъден да издържа своя низходяща – И.Д.А. ЕГН **********, като е бил
определен от състав на съда размер на дължимата месечна вноска – 90.00лева.
Решението влязло в сила на 05.01.2013г.
Подсъдимият Д.И.
следвало да плаща издръжката, чрез майката на детето – З.Н.Й.,
на която състав на съда предоставил упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство дете.
За периода от месец март 2013г. до
месец юли 2016г. включително, подсъдимият Д.И. спрял
плащането на дължимите издръжки и не изплатил повече от две месечни вноски, а
именно 41 вноски на стойност общо 3 690 лева.
От приложените по делото справки от
Дирекция „Бюро по труда“ и Дирекция „Социално подпомагане“ е видно, че
подсъдимият Д.И. не е бил регистриран в „Бюро по
труда“ като ... и търсещ работа, както и че не е бил
подпомаган като социално слаб.
От приложената по делото справка от ТД
на НАП Варна се установява, че през 2013г. и 2014г. подсъдимият Д.И. е работил по трудови правоотношения с „Албена 2000 –
строителство и инженеринг“ от 02.01.2013г. до 15.04.2013г., с „Фаст Билдинг“ от 28.05.2013г. до 06.12.2013г. и от
10.01.2014г. до 11.02.2014г., както и от 10.02.2014г. до 17.06.2014г. Т.е.,
очевидно е че, подсъдимият е реализирал трудови доходи, но въпреки това не е
изплатил нито една вноска по дължимата издръжка.
Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетеля Н.Й.К., преписи от относимите към спора съдебни актове по гражданско дело №
2715/2012г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, справки от НАП и НОИ, копия
от трудови договори и допълнителни споразумения към тях, удостоверение за
раждане, справка за съдимост.
Настоящият
състав счита, че извършването на инкриминираното деяние и неговото авторство са
безспорно установени.
Не е
спорно между страните в производството, че подсъдимият Д.И.
е баща на малолетната И.Д.А., поради което същият е
длъжен да заплаща месечна издръжка на своита
низходяща чрез законния й представител и нейна майка З.Й.,
съобразно чл. 143 ал. 2 СК. Посоченото
задължение е признато по съдебен ред и обективирано в приложеното по делото
като препис Решение
№ 32/12.12.2012г. по гр. дело № 2715/2012г. по описа на Районен съд – гр.
Добрич, влязло в сила на 05.01.2013г. С
този съдебен акт, чието съществуване, валидност и законосъобразност са
безспорно установени по делото, е определен размерът на установеното в тежест
на подсъдимия парично задължение, както и датата, от която издръжката е била
дължима. Тези обстоятелства са били известни на подсъдимия Д.И.,
същият е знаел за вмененото му задължение, за началния момент, от който то е
станало дължимо, както и неговия размер.
Безспорно установен е и фактът, че в процесния период - от месец март 2013г. до месец юли
2016г., подсъдимият не е изплащал дължимата на дъщеря си издръжка. Този извод
се налага чрез анализ на събрания по делото доказателствен материал.
По
делото липсват доказателства за извършени плащания от подсъдимия. Действително
в съдебно заседание бе заявено, че подсъдимият ще погаси дължимата издръжка, с
оглед ползване на разпоредбата на чл. 183 ал. 3 от НК. Част от сумата в размер
на 1 500.00 лева бе преведена по закрита сметка на З.Й.
– майка на детето И.. Но след връщането на погрешно
преведената сума по закрита сметка, не последва нов превод по новооткрита,
представена по делото сметка, а дори напротив последва отказ от възстановяване
на задължението по издръжката – подсъдимият не се явява в насрочените съдебни
заседания, поради което бе постановено принудително водене, а и подсъдимият бе
обявен за местно, респективно общодържавно издирване.
Посочените
факти, съпоставени с показанията на свидетеля Н.Й.К., обосновават заключението, че действително, подсъдимият Д.И. не
е изпълнявал установеното с влязъл в сила съдебен акт задължение за заплащане
на издръжка.
Подсъдимият не
поддържа връзка с детето си, дезинтересирал
се е
от него,
не
полага грижи и
не осъществява
лични контакти с него.
Необходимо
е да се отбележи също така, че в процесния период
подсъдимият Д.И. е бил трудово ангажиран, като това обстоятелство не се отрича
от процесуалния му представител, но и се установява безусловно от представените
по делото справки от НОИ и НАП.
Направеното
искане за прилагане на изпълнително дело № 2043/2016г. по описа на ДРС, съдът
намира за неотносимо, по следните съображения:
Наличието
на изпълнително дело, по което се извършват действия за принудително събиране
на задължението за издръжка, не следва да се отчита при ангажирането
наказателната отговорност на лицето. Причината е, че задълженият субект
разполага с възможността доброволно да заплаща издръжката и в рамките на
изпълнителния процес, и извън него лично на лицата, на които я дължи. Обратното
становище не държи сметка за логиката на законодателя, въздигнал в престъпление
неизпълнението на това гражданскоправно задължение,
тъй като целта в този случай е да се обезпечи регулярното постъпване на парични
средства за издържаните, без значение от начина, по който те ще достигнат до
тях. Явно е, следователно, че действията или бездействията на трето лице, било
то и законният представител на лицата, на които се дължи издръжка, не са
релевантни за ангажирането отговорността на дължащия въпросната издръжка.
Евентуалното поеманене на задължението от страна на
Общината по Наредбата за определяне на
реда за изплащане от държавата на
присъдена издръжка не променя
целения релевантен факт по чл.
183 ал. 1 от НК
- доказаното изпълнение на задължението на дееца, а единственно
поражда други независими гражданско-правни правоотношения между подсъдимия
и
Общината по възстановяване на евентуално
изплатения дълг на подсъдимия, които следва да се реализират между тези две
страни по реда на чл. 5 ал. 1
от посочената Наредба.
В този
смисъл, ирелевантно за настоящото наказателно
производство и смисъла на разпоредбата на чл.
183 ал. 1 от НК
е обстоятелството дали подсъдимият е възстановил евентуално платените
суми по издръжката
на поелата евентуално задължението му
за определен период Община.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН
ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано,
че като за периода от месец март 2013г. до месец юли 2016г. в село Б.,
област Добрич, след като е бил осъден с решение по гр. дело № 2715/2012г. по
описа на Районен съд – гр. Добрич, влязло в сила на 05.01.2013г. да издържа
своя низходяща – дъщеря си И.Д.А. ЕГН
**********, като заплаща месечна издръжка чрез нейната майка и законен
представител – З.Н.Й. /Е./,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски – 41 /четиридесет и една/ месечни вноски по 90 /деветдесет/ лева
месечно, равняващи се общо на сума от 3 690.00 лева, подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по
чл. 183 ал. 1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
неизпълнение на задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила
съдебно решение, в размер на повече от две месечни вноски.
Безспорно
се доказаха в хода на производството обективните елементи от изпълнителното
деяние по чл. 183 ал. 1 НК, а именно неизпълнение на
установено с влязъл в сила осъдителен съдебен акт задължение за издръжка в
размер на повече от две месечни вноски. Както вече бе посочено, подсъдимият не
е заплащал дължимата на дъщеря си издръжка през период, значително надхвърлящ
предвидения в закона минимум от два месеца, който обосновава възможността за
ангажиране наказателната отговорност на лицето. Установено е и второто
изискване за съставомерността на деянието, доколкото
по делото е категорично доказано наличието на влязло в сила съдебно решение по
гражданско дело, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка, съобразно чл. 146 ал. 2 СК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимия е съзнавал противоправността на извършеното деяние и е целял
настъпването на вредоносния резултат.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав.
Неоснователни
са наведените доводи от процесуалния представител на подсъдимия за липса на
необходимата за изпълнението на задължението активност от страна на законния
представител на неговата дъщеря във връзка със събирането на задължението.
Подсъдимият е бил страна по трудово правоотношение през целия процесен период, което води до извод, че същият не се е
намирал в обективна невъзможност да заплаща издръжка на своето дете. Въпреки
това, безспорно доказаното бездействие на подсъдимия Д.И. през един значителен
период от време - повече от три години, аргументира извода за съзнателно
неизпълнение на установеното задължение. Пренесено на плоскостта на
обществените отношения, чиято защита текстът на чл. 183 ал. 1 НК осигурява, поведението
на подсъдимия е силно укоримо от морална гледна
точка, доколкото същият обективно е могъл да подпомага ежемесечно детето си с
парични средства в размер, определен от съда.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на подсъдимия Д.А.И.,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
За престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
Деянието е извършено от подсъдимия при определен превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало, недобри
характеристични данни.
В настоящия случай, след като се съобрази със степента на
обществена опасност на подсъдимия, която е сравнително висока предвид на
предходните му ...ия, със
степента на обществена опасност на деянието, която не е по-висока от степента
на обществена опасност, характерна за този вид деяния, с причините за
извършване на деянието, съдът намери, че на подсъдимия Д.И., измежду
алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК наказания, следва да бъде наложено наказание пробация, като намери, че
спрямо него следва да намерят приложение следните пробационни мерки по чл. 42а ал. 1
и ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационния служител при периодичност два пъти
седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
При определяне на продължителността и общия обем на пробационните
мерки, като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
обществената опасност на престъплението с оглед големия период на неплащане на
издръжка /около три години/, както и личността на дееца - наличието на други ...ия за престъпления от общ
характер, за които липсват доказателства подсъдимият да е реабилитиран.
Съдът прецени, че по отношение на подсъдимия Д.И. не са налице основанията на чл. 55 от НК, тъй като не
констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, при които и най - лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо, съдът определи наказанието при условията на чл. 54
от НК, като с наложеното наказание пробация, с определените пробационни мерки,
съдът намери, че биха се постигнали целите на индивидуалната и на специалната
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от НК - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/М. Момчева/