РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Русе.09.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на____________трети_______септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Петър Балков

 

Членове:1. Юлиян Стаменов

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря________Иванка Венкова_________________и в присъствието на

прокурора___________Добромира Кожухарова_като разгледа докладваното от

председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 576 по описа

за 2020 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 59/28.05.2020 год., постановено по НАХД № 72/2020 год., Бел.РС ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. В.С.Н. ***, за ВИНОВЕН в това, че на на 17.02.2018 г. в гр. Б., обл. Русе причинил на И.Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. Б. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак - постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, ГО Е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК, като му е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА”  в размер на  1000 лв. /хиляда лева/, платими в полза на държавата,  по сметката на Районен съд Бяла.

ОСЪДИЛ е обв. В.С.Н. *** да заплати разноски по делото 1710,00 лв /хиляда седемстотин и десет лв/ разноски в досъдебна фаза, от които 153,00 лв/сто петдесет и три лв/ – в полза на държавата по сметката на ОДМВР гр.Русе и 1557,50 лв /хиляда петстотин  петдесет  и седем лв и 50ст/ - по сметката на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Русе.

Жалбоподателят В.С.Н. ***, чрез договорно упълномощения си защитник адв. Д. от РАК, недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за неговата необоснованост, моли да бъде отменено и вместо това да постанови друго решение, с което да го оправдае по първоначално предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от обв. Н. престъпление по смисъла на чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати инвокираните в съдебно заседание от адв. Д. съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими факти и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото, свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното от подс. Н., престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК. По съществото си наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.

Обвиняемият В.С.Н. с ЕГН ********** е  роден на *** ***, българско гражданство, средно образование, р., н., работи като ш. в „Н. *“ ООД гр.Б..

Бракът между св. Д. и обв. Н. бил прекратен с развод. Родителските права по отношение на двете им малолетните деца били предоставени, съответно по отношение на детето С. - на бащата, а по отношение на д. К. - на м..

Отношенията между бившите съпрузи били лоши. По време на почти всяка среща за лични контакти на родителите с децата възниквали конфликти, при които било искано съдействие от РУ-Бяла, ОДМВР-Русе.

Безспорно е установено, че на 17.02.2018 г. бил определен  за лични контакти на обв. Н. с дъщеря му К.. Около 09,00 ч. на същия ден обвиняемият отишъл  пред входа на блока, в който живеела Д., заедно със съжителя си - св.Ц.. Обвиняемият Н. бил придружаван от баща си - св. С. С. и сина си - св. С. С.. Свидетелката Д., която била бременна в четвърти месец ги посрещнала на входа на жилищния блок, след което всички се насочили към апартамента. В това време там били родителите на Д. - свидетелите Т. и Т., както св. Ц. и К..

Свидетелката Д. отворила входната врата на апартамента и влязла вътре за да повика К.. Обвиняемият Н., свидетелите  С. и С. останали отвън пред вратата. Свидетелката Д. и К. излезли до прага на вратата и св. Д. я попитала дали иска да отиде при баща си. Детето било на прага, а св. Т. била в коридора на апартамента. К. отказала да отиде при баща си и се оттеглила към баба си. Тогава св. Д. решила да приключат срещата и започнала да затваря вратата. Обвиняемият  Н. се ядосал, развикал се и блъснал вратата към св. Д.. Опитал се да я подпре с крака си, за да не се затвори. Вратата ударила св. Дякова в областта на корема и крака. Обвиняемият Н. влязъл с единия си крак в апартамента и се насочил към св. Д., като  я притиснал с ръка в областта на корема. В този момент от апартамента се появил св. Ц., а обв. Н. отстъпил назад. Свидетелят Ц. го попитал какво става и какво прави. Свидетелката Д. се опитала да застане между тях, но майка й я издърпала към апартамента.

След разменените реплики  в коридора пред апартамента св. С.С. хванал св. Ц. с две ръце в областта на шията. В този момент обв. Н. минал в ляво от баща си / дясно на св. Ц. /. В дърпането между двамата обв. Н.  хванал китката на ръката  и извил пръстите на лявата ръка на св. Ц., при което последният чул изпукване и изпитал много силна болка. Свидетелят Ц.извикал към обв. Н. да го пусне. Свидетелят С. и обв. Н. пуснали св. Ц.. След като чул разправията на входната врата от апартамента излязъл и св. Т.. Той попитал какво става, а обв. Н. отговорил, че всичко е заради св. Ц.. След намесата на св. Т. обв. Н., св. С. и С. си тръгнали. Слизайки по стъпалата обв. Н. викал и отправял закани за саморазправа.

След като си прибрали в апартамента св. Ц. установил, че четвъртия пръст на лявата му ръка е подут и има неправилна форма. Изпитвал силна болка. Веднага отишъл в МБАЛ гр. Бяла, където в 11,47 ч. му била извършена рентгенография на длан и пръсти на лявата ръка. Лекарят установил: Полифрагментарна фрактура в средната трета на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка. Същия ден, в 16,22 ч. св. Ц. бил прегледан в спешно отделение на МБАЛ”Канев” гр. Русе, където му била извършена имобилизация на пръста. Предписани му били гел и обезболяващи лекарства.

На 19.02.2018 г. св. Ц. бил прегледан от специалист ортопед - травматолог – св. Д.. Лекарят указал необходимост от оперативна интервенция, каквато му била предложена още на прегледа в спешно отделение на МБАЛ ”Канев” гр. Русе на 17.02.2018 г. Посочил, че травмата е достатъчно тежка, като дори и при своевременна оперативна намеса не може да се гарантира пълното възстановяване на функцията, формата и естетическия вид на пръста. Ц.не се съобразил с предписанията за оперативна интервенция и такава била извършена едва на 06.03.2018 г.

На 19.02.2018 г. Ц. бил освидетелстван от съдебен лекар. Лекарят установил: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка. Многофрагментно счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. Установените увреждания към този момент били преценени по медико-биологичния признак - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

След извършената оперативна интервенция, на 12.03.2018 г. и след допълнително представената медицинска документация, съдебният лекар изготвил допълнение към заключението от 19.02.2018 г. Установил: Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект. Установеното счупване без извършената високоспециализирана оперативна интервенция не може да се възстанови спонтанно, поради което е преценено по медико-биологичния признак - Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза приключила със заключение, от което е видно, че Ц. е получил следните увреждания: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка. Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект. Контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка. Тези увреждания били преценени по медико- биологичния признак - Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващ средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.

В последствие била назначена комплексна съдебномедицинска експертиза с участието на специалист по ортопедия и травматология. От заключението на същата, освен отговора на въпроса за причинените увреждания, който съвпада с този от първата съдебномедицинска експертиза е отговорено и на поставения въпрос: Дали Ц. би имал постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако му е била направена своевременно оперативна интервенция, както му е било предложено от лекар още в деня на деянието 17.02.2018 г. Експертите отговорили както следва: „Този вид фрактури се водят многофрагментни и вътреставни, което обуславя голяма вероятност да не настъпи правилно срастване и пълно възстановяване на движенията в засегнатата става, дори и при своевременна оперативна намеса. Поради този факт крайният резултат от лечението на Ц., не е пълно възстановяване на функцията, формата и естетическия вид на пострадалия пръст. Установеното непълно функционално и анатомично възстановяване на четвърти пръст на лявата ръка на Ц. се дължи главно на вида и тежестта на счупването, а не толкова на забавянето на оперативната интервенция.

По искане на обвиняемия била назначена и комплексна съдебномедицинска и травматологична експертиза, възложена на Клиника по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Света Марина” гр. Варна с участието на специалисти по ортопедия и травматология. От заключението на същата е видно следното: На 17.02.2018 г. Ц. е получил следните увреждания: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка. Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, състояние след метална остеосинтеза и алопластика поради оформения костен дефект. Впоследствие поради неправилното зарастване на счупването се е образувала контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка. Тази контрактура може да се приеме като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Трудно е да се даде категоричен отговор дали при операция на същия пръст веднага след инцидента биха могли да се избегнат получените усложнения, но може да се каже категорично, че шансът за благоприятен изход би бил по-голям.

Според съдебният експерт инцидентът с Ц. е бил на 17.02.2018 г., а първата операция е била на 06.03.2018 г., т.е. 15 дни по-късно. Не може категорично да се твърди, че при операция на 17.02.2018 г., резултатът нямаше да бъде същия.

В разглеждания случай счупването е многофрагментно и засяга ставната повърхност в основата на фалангата на четвърти пръст на лявата ръка. Подобни фрактури, както в конкретния случай са вътреставни и многофрагментни, което само по себе си носи риск от неправилно срастване и пълно възстановяване на движенията в засегнатата става, дори и при своевременна оперативна намеса. Поради това, крайният резултат от лечението на Цанков не е пълно възстановяване на функцията, формата и естетичния вид на пострадалия четвърти пръст на лявата ръка.

Районният съд правилно е възприел изложената фактическа обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно от обясненията на обвиняемия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите. разпитани в ДП – Д., Ц., Т., Т., С.. Съдът внимателно обсъди показанията на посочените свидетели. Техните показания по отношение основните факти  относно време, място, присъстващи лица, тяхното поведение и разговорите, които са провели,  последователност на извършените от тях  действия за краткото време, през което се е случил инцидента са еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което в тази им част съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели.

Относно механизма на извършване на деянието, т.е. механизма на причиняване на установената телесна повреда се основава от разпитаните свидетели  Д., Ц., Т. и Т., които описват един и същ механизъм- след разправията на входната врата и докато св. С. хваща св. Ц. за врата и двамата се сдърпват, обвиняемият хваща св. Ц. за китката на лявата ръка и извил пръстите му. Въпреки че посочените свидетели са семейно обвързани с пострадалото лице Ц. и очевидно негативно насочени към обвиняемия като бивш съпруг на св. Д., с когото тя не е в хармонични отношения, съдът изцяло възприема за отговарящи на обективната истина именно  техните свидетелски показания, с които описват действията на обвиняемия и пострадалия и с които е осъществен  и  механизма на причиняване на телесната повреда. Въпреки предубедеността на посочените свидетели, съдът кредитира техните показания, тъй като те категорично се подкрепят от заключенията на вещите лица по назначените три СМЕкспертизи като възможен механизъм на причиняване на установеното телесно увреждане. Тъй като не са  представени, включително и от защитата, и не са установени други действия, които да предполагат причиняване на подобно телесно увреждане, съдът приема, че това е механизма на деянието. Обвиняемият и св. С. в показанията си не посочват подобни действия от страна на обвиняемия – това, че е хванал и извил пръстите на лявата ръка на св. Ц.. Същевременно св. С. ясно посочва, че на входната врата е имало физическа разправа между него и св.Ц. :“… В този момент излезе И. от апартамента с викове и вдигнати ръце нагоре, като идваше срещу нас. Тогава аз застанах между него и В., за да не се сбият. Не е имало големи разправии, като аз единствено подпрях с дясна ръка по гърдите И.. Подпирането се изрази в бутане назад…“ Посоченият свидетел избирателно описва действията на обвиняемия, който е негов син,  като очевидно се възползва от правото си по чл. 121, ал.1 от НПК да не дава обяснения за факти и обстоятелства, които биха уличили обвиняемия  в извършване на престъпление. Дори и в този си вид показанията на св. С. косвено потвърждават установения механизъм на деянието и причините за извършването му.

Съдът правилно изцяло е кредитирал показанията на групата свидетели Д., Ц., Т. и Т., свързани със състоянието на пострадалия Ц. и действията, които са последвали след причиняване на телесната повреда. Няма съмнение, че веднага са предприети медицински мерки спрямо пострадалия, за това има надлежно представена медицинска документация от същия ден  като писмени доказателства, които още веднъж категорично установяват точността на инкриминирания момент. В с.з. обвиняемият не дава обяснения. В ДП също се е възползвал от правото си да не дава обяснения, поради което в настоящия процеса е останала нереализирана възможността за събиране на гласни доказателства чрез провеждане разпит на обвиняем.

Така възприетата  фактическа обстановка се установява и  подкрепя по неоспорим начин от събраните доказателства, посредством приложените по ДП  - СлО № 1799/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура –Русе, Окръжен следствен отдел,  ДП № 55/2019 г. по описа на ОСлО писмени доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК: протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, свидетелство за съдимост, медицинска документация, СМУдостоверение, заключенията на вещите лица по назначените СМЕкспертиза, комплексна СМЕкспертиза, извършена в УМБАЛ „Канев“ АД Русе и комплексна съдебно медицинска и травматологична експертиза, извършена в УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна.

Съдът правилно не е поставил под съмнение и кредитирал изцяло отразеното в съдебномедицинските експертизи, като изготвени от в.л. специалисти, в чиято компетентност и безпристрастност няма съмнение. В ДП са назначени три СМЕкспертизи, като последната съдът приема и обсъжда като повторна комплексна съдебномедицинска – травматологична експертиза.  Заключенията на в.лица , приети по реда на чл.283 от НПК,  са  обосновани,  в.лица подробно са обсъдили възможните варианти за механизма на получаване на безспорно установените телесни увреждания по тялото на пострадалия, като вида и характера им  изцяло съответства да бъдат получени по механизъм, описан от пострадалия и свидетелите очевидци. Установена е фрактура, която се води многофрагментна и вътреставна, което обуславя голяма вероятност да не настъпи правилно срастване и пълно възстановяване на движенията в засегнатата става, дори и при своевременна оперативна намеса. Поради този факт крайният резултат от лечението на Ц. е непълно възстановяване на функцията, формата и естетическия вид на пострадалия пръст. Установеното непълно функционално и анатомично възстановяване на четвърти пръст на лявата ръка на Ц. се дължи главно на вида и тежестта на счупването, а не толкова на забавянето на оперативната интервенция. Относно вида и медикобиологичните признаци на най-тежкото телесно увреждане, в чиято квалификация се поглъщат останалите по-леки увреждания,  вещите лица и в трите заключения категорично и безпротиворечиво посочват, че на пострадалия е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички други въпроси, поставени във връзка с евентуалните последици при проведен друг начин на лечение не променят първоначалния извод за вида и характера на причинената телесна повреда, която категорично попада в юридическите критерии за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1, т.2, пр.5 от НК. Тази категоричност и еднопосочност на заключенията на всички вещи лица мотивира съда да кредитира изцяло  заключенията им в тази част – относно вида на телесната повреда, която предопределя и правната квалификация на деянието.

Окръжният съд изцяло споделя изводите на районния съд, че показанията на разпитаните посочени по горе четирима свидетели, които изцяло се потвърждават и от заключенията на назначените съдебномедицински експертизи.

Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние е било осъществено от обв. Н., чрез действие, изразяващо се в силно стискане на лявата длан на пострадалия Ц.. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият е извършител на инкриминираното деяние описано в постановлението на Районна прокуратура, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. При правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по нея, окръжният съд споделя тезата на районния съд, че е осъществен състав на престъпление против здравето на личността, против личната физическа телесна неприкосновеност.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват и гарантират непосегателство върху здравето и телесния интегритет на човека. Предвид събраните по делото гласни доказателства няма спор, че автор на деянието е именно обв. Н.. Ето защо и при така  установената фактическа обстановка съдът е приел, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 133, вр. чл.129, ал.1 от НК. Налице са всички елементи от обективната страна на  престъплението. Захващането и изкривяването или усукването на пръстите на ръката на пострадалия е действие на обвиняемия, представляващо изпълнителното деяние на престъплението, с което е причинено описаното горе телесно увреждане. С неговото получаване е настъпил съставомерния престъпен резултат – негативна промяна в здравния статус на пострадалия, която съгласно заключенията на вещите лица по назначените СМЕкспертизи се преценява по медико-биологичния признак – причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно трайно установената съдебна практика, обобщена и наложена с Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС на РБългария „…Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота представлява такова увреждане на човешкия организъм, при което намаляват неговите  жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне отделни части на тялото, отделни органи или да предизвика  ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм, с предизвикване на болестно състояние. Разстройството  на здравето трябва да бъде от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на увредения…“ Установеният престъпен резултат обосновава правната квалификация във вр. чл.129 ал.1 от НК. Установените други увреждания по тялото на пострадалия не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като те като по-леки по вид телесни увреждания са погълнати от по-тежко причиненото увреждане от една страна. От друга страна, всички данни по делото сочат, че тези по-леки увреждания – кръвонасядане по шията не са резултат от действията на обвиняемия, а на трето лице.

Обсъждайки събраните гласни доказателства съдът намира, че правилно наблюдаващият прокурор в проверката и действията си по чл. 242, ал.1 от НПК е преквалифицирал деянието с оглед субективната страна на извършеното от умишлено по чл. 129, ал.1 от НК в престъпление, извършено по непредпазливост по чл. 133, вр. 129, ал.1 от НК. В настоящия случай извода за формата на проявената вина следва да се направи изцяло след обсъждане само на свидетелските показания, от които се установяват действията на обвиняемия, в които той е обективирал и отношението си към   собственото си деяние. Тъй като обвиняемият не е давал обяснения, съдът не разполага с този вид гласни доказателства, от които най-ясно и точно може да се достигне до действителното субективно отношение на дееца към извършеното от него деяние, да се установи каква е била целта на действието му, да се изследва интелектуалния и волевия момент в действията му. Установено е, че обвиняемият е захванал и извил пръстите на пострадалия в момент, в който той и бащата на обвиняемия са имали физически контакт. Според  показанията на св. С. пострадалият е тръгнал срещу тях викайки  с вдигнати ръце. Според твърденията на пострадалия св. Ц. – св. С. е хванал Ц. с ръце за гушата. В действията между двамата се е намесил обвиняемият, който бил странично на тях, в последствие хванал пострадалия за пръстите на ръката, дръпнал го и тогава ги извил.  Всичко станало много бързо. След като пострадалия извикал от болка, обвиняемият веднага го пуснал и си заминали с баща си.

Съдът правилно е приел, че установените действия на обвиняемия изключват умишлено причиняване на установената телесна повреда по смисъла на чл. 11,ал.2 от НК – обвиняемият да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал  неговите общественоопасни последици и  да е искал и или допускал  настъпването им. Краткият  контакт между обвиняем и пострадал, инцидентният  му характер, почти хаотичното насочване имено към тази част на тялото на пострадалия, спирането и пускането на пръстите на ръката на пострадалия веднага след като е извикал не обосноват извода за наличие на умишлени действия, чиято цел е причиняване на телесна повреда от такава сериозна по последиците си степен. В цялата неприятна ситуация, в която се е намирал и  след отказа на детето да го последва, обвиняемият е бил явно негативно настроен срещу бившата си съпруга, родителите  и нейния нов приятел, с който баща му- св. С. дори в момента е бил във физическа разправа. Същевременно няма данни, които да сочат, че непосредствено преди инцидента обвиняемият е бил насочен към пострадалия. Всичко се е случило много бързо.

Съдът правилно е приел, че насочвайки се към пострадалия в една такава житейска ситуация, обвиняемият, който е физически здрав, едър и силен мъж в зряла и физически пълноценна възраст не е имал за конкретна цел и не е искал  причиняване на подобна сериозна телесна повреда на пострадалия. За съда няма спор, че деянието е извършено виновно, но при форма на вина непредпазливост. От цялостно установената фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено деянието - в присъствието на две малолетни деца, на входната врата на дома на едното дете, при подобен повод- вземане на детето от баща му  за реализиране на режим на лични отношения с него, съдът намира, че подобно деяние е в резултат на проявена непредпазливост от страна на обвиняемия. След анализ на цялостното му поведение в инкриминирания момент, съдът е намерил, че обвиняемият не е предвиждал обществено-опасните последици, които могат да настъпят от действията му, а именно с по силното захващане и усукване на пръстите на лявата ръка на  пострадалия да му причини фрактура на четвъртия  пръст на ръката. Същевременно като психически здрав, образован, житейски реализиран, трудово ангажиран и житейски зрял човек, е бил длъжен и е могъл да  предвиди настъпването на противоправен  резултат, свързан с негативно изменение здравето на пострадалия. За обвиняемия няма никакви съмнения относно пълната му вменяемост, а именно, че е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. Поради това, въпреки, че не  е искал и не е целял да причини средна телесна повреда на пострадалия, с оглед цялостното развитие на конфликта завършил с хващане и извиване на пръстите на лявата ръка на пострадалия, Н. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че от това извиване на пръстите, пострадалият освен болка е възможно да получи и по-тежки увреждания, включително и  фрактура на пръст на лявата си ръка. По изложените съображения съдът приема, че деянието е извършено по непредпазливост, по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК и точната правна квалификация на престъплението е по чл.133, вр. с чл. 129 ал.1 от НК.

Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за необоснованост на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната инстанция счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички доказателства и съпоставяйки ги със съвкупния доказателствен материал, обосновано е достигнал до своите правни изводи, относно наличието на обективната и субективна съставомерност на деянието. По-горе бяха изложени подробни съображения относно приетите за достоверни от първата инстанция гласни и писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма никакво съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и материалния закон, поради което с решението си го е признал за виновен по предявеното му обвинение, правилно е индивидуализирал и му е наложил съответно наказание. Поради това обосновано съдът не е кредитирал защитната теза на обв. Н. тъй като тя не намира опора в цитираните по-горе свидетелски показания и тези придобити по експертен ред.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на решението, тъй като обвинението не е било доказано по безспорен и категоричен начин. В стремежа си да обоснове тезата за несъставомерност и недоказаност на престъплението защитата на подсъдимия, теоретизирайки е изпаднала във вътрешно противоречие, което на практика не следва да се обсъжда в това производство. Всички наведени доводи не намират опора нито в събрания съвкупен доказателствен материал, относно доказването на този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги споделя.

В противовес на изложената защитна теза, настоящата инстанция намира, че анализ на всички доказателства е направен от решаващата инстанция, в резултат на който кредитирания от двете инстанции съвкупен доказателствен материал.

При този изход на делото съдът правилно е признал обвиняемия за виновен по посочения текст, като намира, че по отношение на него са налице комулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или Пробация. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер. Установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. и не са констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК. Предвид това съдът е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, в размер към минимума предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, именно 1000 лв.

Съдът съобрази размера на глобата от една страна с тежестта на извършеното деяние – действието на обвиняемия е било  кратко, инцидентно и от друга страна със семейното и имущественото му състояние – същият е трудово ангажиран, но реализира невисок годишен доход и не е притежава недвижимо имущество и МПС.

Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице инвокираните в жалбата отменителни и изменителни основания, поради които изцяло възприема тезата на прокуратурата. В този смисъл решението като правилно и законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение, счита, че други изменителни или отменителни основания не са налице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/28.05.2020 год., постановено по НАХД № 72/2020 год., Бел.РС ІІ-ри нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.