Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 11.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 13066 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството
е по реда чл. 435 , ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 50734 от 11.09.2019г.
на Г.Ф.срещу акт от 04.09.2019г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изпълнително
дело № 20198600401641, с който е оставено без разглеждане възражение вх. №
49645/04.09.2019г. на жалбоподателя – длъжник в производството за прекомерност
на разноските за адвокат на взискателя поради това, че възражението е
просрочено.
Основните оплаквания на
жалбоподателя са, че в закона не се съдържа изрична разпоредба, уреждаща
сроковете за възражение срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя, поради което по аналогия следва да се приеме, че срокът за
възражение е двуседмичният срок за
доброволно изпълнение, съгласно призовката за доброволно изпълнение, доколкото
за първи път съдебният изпълнител уведомява длъжника за направените разноски. В
случая поканата за доброволно изпълнение е получена на 23.08.2019г. и
възражението е подадено в срока по чл.
428, ал. 1 от ГПК. Отделна е възможността за подаване на жалба срещу
разноските. На съдебен контрол подлежи актът на съдебния изпълнител, с който се
произнася по възражението срещу начислените в тежест на длъжника разноски по
изпълнителното дело. Г.Ф.се позовава на
определения на състави на ВКС на РБ, постановени по ч.т.д. № 360/2011г. и
ч.гр.д. № 620/2012г.
Жалбоподателят иска
присъждане на направените по делото разноски – 25 лева платена държавна такса
по жалбата, юрисконсултско възнаграждение и платените такси за администриране
на жалбата от 48 лева.
Взискателят П.Д.К.намира жалбата недопустима
като подадена извън действие, което подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал.
2 от ГПК, а по същество и неоснователна – срокът за оспорване на разноските по
изпълнението е изрично посочен в разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Взискателят също претендира
направените в производството разноски – за адвокат по представен договор за
правна защита и съдействие.
Частният съдебен
изпълнител в изложени мотиви оспорва жалбата като недопустима и неоснователна
по сходни на взискателя съображения. В
случая актът по разноските е стабилизиран и те не могат да бъдат изменявани. Срокът
по чл. 436, ал. 1 от ГПК за атакуване на действието е изтекъл на 30.08.2019г.,
а възражението на жалбоподателя – длъжник е било подадено на 03.09.2019г. Частният
съдебен изпълнител се позовава на разрешенията по ТР № 3/2015 на ОСГТК на ВКС.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на молба вх. № 47273 от 22.08.2019г.
на П.Д.К., чрез адв. А.Б.като пълномощник, за образуване на изпълнително
дело въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 09.07.2019г. от Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-7
състав, по гр. дело № 2355/2018г. Длъжник по листа е бил Г. Ф.. С молбата от
22.08.2019г. е било поискано, освен другото, присъждане на разноски за адвокат
на взискателя от 457. 38 лева.
Разноските
са били приети от частния съдебен изпълнител с изрично разпореждане от
22.08.2019г. и посочени в изпратена до „Г. Ф.“ покана за доброволно изпълнение.
Поканата е била получена на 23.08.2019г. и
определените за плащане разноски, включително адвокатско възнаграждение за
взискателя, не са били обжалвани от длъжника в срока по чл. 436 от ГПК пред
Софийски градски съд.
Сумите
по изпратената покана са били платени доброволно, като едновременно с това
длъжникът е подал възражение вх. № 49645/04.09.2019г. за намаляване на
адвокатското възнаграждение като прекомерно.
С
разпореждане от 04.09.2019г. възражението е било оставено без разглеждане.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на Г.Ф.основателна.
В изпълнителното
производство е допустимо прилагането на разрешението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на разноските за адвокат на някоя от страните поради прекомерност,
когато тези разноски, по правилата за разпределение на отговорността за
разноските, са дължими от другата страна и тя направи възражение в този смисъл.
При такова възражение компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, който
по правило определя (разпределя) разноските в изпълнителното производство.
Подаването на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е
самостоятелна възможност за длъжника, извън тази по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
– право на жалба срещу определените от частния съдебен изпълнител разноски.
Поради това за искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатско
възнаграждение преклузивният срок по чл.
436 от ГПК е неприложим (с изтичането му се погасява правото на жалба само
срещу вече определените разноски), както и отказът на съдебния изпълнител да
намали разноските по същество е нов негов акт по разноските, подлежащ на
самостоятелно обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Тъй като с поканата за
доброволно изпълнение се дава възможност на длъжника доброволно да плати
дължимите суми, след което съдебният изпълнител пристъпва към изпълнителни
действия, този срок следва да се приеме и като краен за искането за намаляване
на платени от взискателя разноски за
адвокат като прекомерни. След изтичането му разноските за адвокат подлежат на
принудително събиране.
В случая искането на
жалбоподателя – длъжник за намаляване на разноските за адвокат на взискателя е
било направено в срока за доброволно изпълнение и частният съдебен изпълнител е
дължал произнасяне по същество. Като е отказал да направи това, при вече
изложеното, той е постановил незаконосъобразен акт във връзка с разноските,
който, по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, подлежи на отмяна.
Оплакванията на
жалбоподателя по подадената жалба са основателни, като съвпадат с тълкуването
на съда на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в случая. ТР № 3/2015 на ОСГТК
на ВКС, на което се позовава частният съдебен изпълнител, не съдържа изрично
разрешение на спорния по делото въпрос.
По разноските
Страните са поискали присъждане на направените
разноски.
Жалбоподателят установява
разноски от 25 лева за платена държавна
такса по жалбата, 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ, и 48 лева платени такси на частния съдебен изпълнител, общо
173 лева. С оглед изхода на делото тези разноски са дължими изцяло (чл. 78, ал.
1, вр. чл. 81 от ГПК).
Разноски на взискателя за
адвокат не са дължими, тъй като жалбата на длъжника по делото
се уважава изцяло.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 50734 от
11.09.2019г. на Г. Ф., с адрес ***.09.2019г. на
ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20198600401641, с
който е оставено без разглеждане възражение вх. № 49645/04.09.2019г. наГ.Ф..
ОСЪЖДА П.Д.К., с ЕГН ********** и
посочен по делото съдебен адресат адв. А.Б., гр. София, ул.“*******да заплати
на Г. Ф., с адрес ***, сумата от 173 лева (сто седемдесет и три лева) разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.