Р Е Ш Е Н И Е
№ 872
Гр.Русе, 07.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 678 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Р.И.Г. заявява, че към настоящия момент, заема длъжността „началник дежурна
смяна“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
гр.Русе при Главна дирекция „ПБЗН“. В периода 05.02.2017г. - 05.02.2020г.
изпълнявал служебните си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени
от 24 часа при сумарно отчитане на работното време по правилата на чл.187, ал.3 ЗМВР.
Пояснява, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично (чл.187, ал.1 ЗМВР). От 05.02.2017г., Директора на РД „ПБЗН“ издавал протоколи, а Началник
сектор СОД - графици за дежурства и отчитане на положения труд при работа на
смени на служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. При
надвишаване нормата на работните часове, следвало да се заплати възнаграждение
за извънреден труд.
Въпреки, че надлежно изпълнявал задълженията си, работодателят неправилно
отчитал и изчислявал положения нощен труд, в резултат на което за времето от
05.02.2017г. до 05.02.2020г. не получил изцяло дължимото възнаграждение.
Поддържа, че в процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд, аналогична на чл.31, ал.2 от предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., който предвиждал алгоритъм за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Предвид непълнотата в специалната уредба, счита,
че следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143.
Твърди, че за исковия период е положил 1592 часа нощен труд, които
преобразувани към дневен труд (преизчислени с коефициент 1.143) възлизат на
1819.66 часа. Заявява, че за разликата от 227.66 часа, ответникът не е изплатил
дължимото допълнително възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР – София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А да му заплати
сумите: 1661.89 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 05.02.2017г. - 05.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2020г. до окончателното й изплащане и 181.74 лева
– обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до
05.02.2020г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовата претенция.
Не оспорва обстоятелството, че за времето от 05.02.2017г. до 05.02.2020г.,
както и към настоящия момент, ищецът заема длъжността „началник дежурна смяна“
в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Русе
при Главна дирекция „ПБЗН“.
Навежда доводи, че по отношение на държавните служители – полицейски
органи, какъвто е и Р.Г., приложение намират специалните норми на чл.187 и
следващите от ЗМВР, както и подзаконовите нормативни актове по приложение на
ЗМВР, регламентиращи труда и работното време. Пояснява, че в ЗМВР няма
препращаща норма, даваща основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на
КТ и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове. Счита, че
не е налице празнота в правото, която подлежи не запълване, тъй като уредбата
на материята в ЗМВР е изчерпателна.
Излага аргументи, относно неприложимостта на НСОРЗ.
Твърди, че положения
от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден
труд и протоколите за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00
часа, респективно, заплатен своевременно по правилата на действалите към спорния
период наредби.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Между страните по делото съществува служебно правоотношение по ЗМВР, по
силата на което Р.И.Г. заема длъжността „началник дежурна смяна“ в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Русе. Не се спори,
че предвид характера на заеманата длъжност в периода 05.02.2017г. -
05.02.2020г. Р. Георгиева е полагал труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа),
съгласно утвърдени месечни графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано.
Представени са относими към правния спор писмени доказателства: графици за
дежурство; протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени;
протоколи за положен по заповед труд, извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени; протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00 часа и 06.00 часа и платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно и всестранно. Вещото лице е констатирало, че за времето от
05.02.2017г. до 05.02.2020г. ищецът е положил 1600 часа нощен труд. Преизчислен
е общият брой часове извънреден труд, съобразно клаузите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
– 228.80 часа. Установено е, че отработените през процесния период 1600 часа
нощен труд не са преобразувани от работодателя с коефициент по чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, като размерът на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен в дневен труд, съобразно чл.9, ал.2
от Наредбата и часовата ставка по чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, изчислена на
база 50% увеличение върху основната заплата, възлиза на 1668.81 лева за 228.80
часа.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Спорът по делото се свежда до това дали по отношение служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивки или следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работна заплата и по
специално, нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179,
ал.1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техния
размер – с негова заповед, по регламентацията на ал.2 от същата разпоредба.
Допълнителното възнаграждение на Р.Г. е било начислено и изплатено по реда на
чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и чл.3, ал.2 от Наредба
№8121з-36/07.01.2020г., в които е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В двете наредби липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд.
Изложеното води до извод, че в действащите през процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота досежно методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, касаеща служителите
в МВР.
В тази връзка, нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид факта,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния
служител (в този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, то доколкото няма изрично уредено нещо
друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
препраща към трудовото законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
коефициент 1.143. В случая, при липса на специално правило, определящо
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на
чл.9, ал.2 НСОРЗ (в този смисъл решение №311/8.11.2019г. на ВКС по
гр.д. № 1144/2018г.). Държавният служител в МВР не би
трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани от КТ. Следователно положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време и на тази основа следва да
бъде определен реално положеният от него труд за периода 05.02.2017г. до 05.02.2020г.
По отношение размера
на претенциите:
Извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника или служителя, извън
установеното за него работно време (чл.143, ал.1 КТ). Нощният труд се полага
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, съобразно чл.179, ал.1 от ЗМВР.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба обуславят извод, че молителят
претендира заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните
часове в дневни, а не заплащане на положен извънреден труд. При липса на
изрични твърдения за полагане на труд от служителя извън установеното за него
работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, не може да
се приеме, че претенцията следва да се квалифицира като такава за извънреден
труд. При това положение следва да се приеме, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен, поради
това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на коефициент 1.143, чието
приложение следва от нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
За часовете нощен труд се дължи възнаграждение като за часове дневен труд
(т.е. основно възнаграждение). Преизчислението чрез коефициента по чл.9, ал.2
НСОРЗ се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение
при прилагане на дневна ставка. Това се налага, тъй като няма два вида ставки –
дневна и нощна. Поради тази причина нощният труд следва да се превърне в дневен
и разликата между преизчислените дневни и действителни нощни часове, която се
явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. В случай, че
дневната ставка бъде увеличена с 50%, ще се получи повторно увеличение, което
не намира опора в закона.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че Р.Г.
е положил общо 228.80 часа, определени след преобразуване на нощен към дневен
труд, съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, които не са заплатени от работодателя.
Определеното допълнителното възнаграждение за нощен труд на база установените
228.80 часа е 1668.81 лева, но с увеличение 50%. Като се приспадне недължимото
увеличение от 50 % се получава сумата 1112.54 лева, до който размер претенцията
като основателна и доказана следва да бъде уважена. Акцесорният иск за
заплащане мораторна лихва се явява основателен за 140.96 лева, чиито размер е
определен от съда, съгласно чл.162 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част от претенциите. Р.И.Г. е
заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева,
от които ответникът следва да заплати 333.33 лева.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – 33.33 лева.
Съобразно размера на уважените претенции на ответника следва да се възложи
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А да заплати на Р.И.Г.,
ЕГН ********** сумите: 1112.54 лева
– допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 05.02.2017г. -
05.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.02.2020г. до окончателното й изплащане; 140.96
лева – обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до
05.02.2020г. и 333.33 лева –
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Г.,
ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР – София, ЕИК ********* иск за заплащане допълнително
възнаграждение за положен нощен труд за периода 05.02.2017г. - 05.02.2020г. за
сумата над 1112.54 лева до пълния предявен размер от 1668.81 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020г. до окончателното й
изплащане и за сумата над 140.96 лева до пълния предявен размер 211.44 лева –
обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до 05.02.2020г.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********
да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР – София, ЕИК ********* сумата 33.33
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС: 100 лева –
държавна такса и 150 лева –
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: