РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велико Търново , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Станислав Стефански
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500605 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. М., ЕГН: **********, гр. В. ,
ул. Г. Ж., № ., вх.., ет.., ап.. срещу Решение № .от 13.07.2020г., постановено
по гр. дело № 2844 по описа на ВТРС за 2019г., в частта, с която съдът е
признал за установено, на основание на чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК в
отношенията между страните по делото, че Б. А. М., ЕГН: **********, гр.
В. Търново дължи на "Б" Париж с рег. № ., чрез "Б", клон България с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. "М.", "Бизнес парк София",
сграда 14, сумата от 5 721,27 / пет хиляди седемстотин двадесет и един
лева и 27 ст./ главница, ведно със законна лихва от 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 392,19 лева / триста деветдесет и
два лева и 19 ст./ възнаградителна лихва за периода 5.12.2017 г. - 5.06.2019 г.
и сумата от 65,54 / шестдесет и пет лева и 54 ст./ обезщетение за забава
за периода 5.01.2018 г.- 6.06.2019 г., както и в частта, с която ВТРС го е
осъдил да заплати на "Б" Париж с рег. № ., чрез "Б.", клон България сумата
1
от 731,50 / седемстотин тридесет и един лева и 50 ст./ разноски в исковото
производство и сумата от 66 / шестдесет и шест / лева разноски в
заповедното производство.
Излага се становище, че първоинстанционният съд не е разгледал и не
е обсъдил всички доказателства по делото. Били ограничени правата на
ответника по Закона за потребителския кредит, тъй като имало клаузи, с
които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора
и не е имал възможност да направи достатъчно информиран избор и е
приел условията по договора, без да има въможност да изрази становище.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че възражението за
прекомерност по отношение на размера на претендираната
възнаградителна лихва и законова лихва за забава е необосновано.
В депозираният в срок отговор на въззивната жалба, въззиваемата
страна я намира за неоснователна, като излага съображенията си за
неоснователност на изложените твърдения.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно назначен процесуален представител /особен
представител/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изисквания на чл.262 ГПК.
Решението на ВТРС е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност. Решението е постановено при наличие на всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е
допустимо.
Съставът на Великотърновски окръжен съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, и съобрази приложимите законови разпоредби,
приема следното:
Първоинстанционният Великотърновски районен съд е бил сезиран с
искова молба от „Б.” С.А., Франция, рег. № .чрез „Б.“, клон България, ЕИК:
2
., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.”, Бизнес парк София,
сгр.14 срещу Б. А. М., ЕГН: **********, гр. В. , ул. Г. Ж., № ., вх.., ет.., ап.. по
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.4 от Закона за потребителския
кредит и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установено по отношение на ищеца, че ответника има следните неплатени
парични задължения към него: сумата от 5 794,59 лева главница; сумата от
392,19 лева възнаградителна лихва; сумата от 835,50 лева мораторна лихва
за периода от 5.01.2018 г. до 6.06.2019 г. , ведно със законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски.
Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в
съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а
така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен
отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство
въпроси, поради което счита, че следва да се ползват мотивите по него
съобразно чл.272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените
с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително
следните мотиви:
Направеното възражение, че първоинстанционният съд не разгледал и
не е обсъдил всички доказателства по делото, настоящият състав намира
за неоснователно.
Освен това: единственото ограничение за свободата на договаряне
между страните остава разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то
не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26
от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
След като в чл.19, ал.4 ЗПК изрично е определена границата на
годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит,
3
като при надвишение на тази граница клаузите по договора ще се считат за
недействителни, то всяко договаряне между страните на годишен процент
на разходите под определения в закона размер попада в рамките на
свободата на страните при договаряне по чл.9 ЗЗД и не може само по себе
си да доведе до недействителност поради накърняване на добрите нрави.
С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда
от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с
присъждане на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Следва да се присъдят
и направените разноски за особения представител, в размер на 400,00лв.
Като се води от гореизложеното, съставът на Великотърновски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № .от 13.07.2020г., постановено по гр.
дело № 2844 по описа на Районен съд гр. Велико Търново за 2019г.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. Г. Ж., № ., вх.., ет..
ап.. да заплати на "Б." Париж с рег. № .., чрез "Б.", клон България с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. "М.", "Бизнес парк София",
сграда 14 направените по делото разноски, в размер на 500,00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4