РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Добрич, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230103508 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.№
21005/30.11.2022г., от „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с която срещу П. И. С., ЕГН: ********** Адрес: ****, в условията на
обективно съединяване са предявени установителни искове съдът да установи вземането на
ищеца по издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д№875/2022г. по описа на РС Добрич за
следните суми:
- 198.57 лв. (сто деветдесет и осем лева и 57 ст.), представляваща главница за
ел.енергия по фактури издадени в периода 20.06.2019 г. - 20.11.2019г.;
- 46.20 лв. (четиридесет и шест лева и 20 ст.) представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 11.03.2022 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
С исковата молба се настоява съдът да присъди на ищеца юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество сочи, че П. И. С. е
клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: ***, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№:
**********, находящ се на адрес ***.
Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).
„Енерго-Про Продажби" АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу П. И. С.. В полза
на енергийното дружество е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№875/2022г. по описа
на РС Добрич.
Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
1
електрическа енергия има неизплатени задължения в исковия размер.
Издадените фактури са както следва:
-*** от 20.06.2019г.с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0.50лв;
-Ф *** от 22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9.91лв;
-*** от 20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на ст-ст 32.68лв;
-*** от 20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39.76 лв;
-***/ 21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60.52лв;
-*** от 20.11.2019г. с падеж 10.12.2019г. на ст-ст 55.20 лв;
ОБЩО 198.57 лв.
Начислената лихва за забава във фактурите е общо в размер на 46,20 лв.
Съгласно указанието на заповедния съд ищецът предявил установителен иск за
съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към исковата молба се представят следните писмени доказателства:
1. Копие на извлечение от сметка към 11.03.2022 г. по партида на ответника, за
размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение,
както и за размра на претнедиранта от нас лихва към същата дата;
2. Копие от фактури, описани в извлечение от сметка по т. 1;
3. Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за
процесния период.
4. Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени
фактури.
5. Копие от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-
Про Продажби АД
6. Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД
Отправено е искане за прилагане на ч.г.д. 875/2022 по описа на Районен съд гр.
Добрич към настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен
представител, депозира отговор на исковата молба.
Предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ищецът прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Като приложима норма относно давността се сочи разпоредбата на чл.111, б."в"от ЗЗД, като
вземанията се квалифицират като периодични. Сочи се тълкувателна практика - ТР №
3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГКТК на ВКС.
Поради недължимост на главните задължения по фактурите и на основание чл.119 от
ЗЗД върху тези суми не се дължи и обезщетение за забава.
Процесният ищец е предприел на 22.03.2022г. действия по реда на чл.410 от ГПК, с
което е инициирал образуване на ч.гр.д.№ 875/22г. на ДРС. Започването на заповедно
производство не прекъсва погасителната давност по отношение вземанията по процесните
фактури. Заповедното производство е едностранно, като заповедта за изпълнение не е
съдебен акт, който се издава след протичане на спорно и състезателно производство. Следва
да се вземе предвид, че нормите на ЗЗД не предвиждат като основание за прекъсване на
погасителната давност започването на заповедно производство. Това решение се дава и в ТР
№ 2 по т.д.№ 2/2013г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. В цитираното решение се дават разяснения
/отчасти, приложими и за заповедното производство/, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист, какъвто характер има и заявлението по чл.410 от ГПК, не съставлява
действие по същинско принудително изпълнение и не спира погасителната давност.
Ответникът не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба
доказателства, както и да бъде приложено ч.гр.д. №875/2022г. на ДРС.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че обектът на адрес ****, е присъединен към електрическата
мрежа. За този обект е открита патида на името на П. И. С., ЕГН: ********** , като по
делото е представено извлечение от сметка към 11.03.2022 г. по партида на ответника, за
размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение,
както и за размера на претендираната лихва към същата дата.
Представени от ищеца са:
-*** от 20.06.2019г.с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0.50лв;
-Ф *** от 22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9.91лв;
-*** от 20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на ст-ст 32.68лв;
2
-*** от 20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39.76 лв;
-***/ 21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60.52лв;
-*** от 20.11.2019г. с падеж 10.12.2019г. на ст-ст 55.20 лв;
ОБЩО 198.57 лв.
По делото е представена и справка за потребление в обекта на посочения
административен адрес за периода от 23.05.2019г. до 02.06.2019г. От справката се
установява, че за периода обхванат от процесните фактури са отчетени консумирани
количества електроенергия. Представените фактури посочват конкретните периоди на
консумация, отчетените количества и стойността им. Липсва спор по въпроса за
остойностяване на отчетеното количество по цени утвърдени от КЕВР.
Ищецът е представил по делото общите условия на договорите за продажба на
електрическа електроенергия. Не е спорно, че последните са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента). В този смисъл са представени доказателства, както и
относно публикуването им в централен и местен печат.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ
ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от Е.п.п. АД.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада
в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
По делото е представено заявление № 5118373/17.05.2019г., отправено от П. И. С. до
ищцовото дружество за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с
административен адрес ****.
Представена е и настанителна заповед № 584/07.05.2019г. на Община Добрич, по
силата на която П. И. С. е настанен в общинско жилище на същия адрес в гр.Добрич за срок
от три години. Към настанителната заповед е приложена декларация- съгласие от
управителя на общинско предприятие „Жилфонд- инвест“ ЕООД титуляр на партидата за
електроснабядавне на наетия имот да бъде П. С..
Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№
875/2022г. по описа на РС Добрич. В заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение за исковите суми. Длъжникът в заповедното производство е получил заповедта
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск, получени на 03.11.2022г.
В едномесечен срок, на 30.11.22г. заявителят е предявил установителен иск, предмет
на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал. ЗЗД .
Приложими са Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи, като с доклада по делото съдът е обявил за общо
известен за страните факта на влизането в сила на горните общи условия и одобряването им
от ДКЕВР.
Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира исковете за основателни. В
производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи
възникване на облигационна връзка между страните, претендираните вземания по основание
и размер.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
3
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите
условия са били публикувани и произвели действие.
Към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури между страните
по делото „Енерго Про Продажи“ АД, от една страна, и П. С. –от друга, е имало договорни
отношения за доставка на електроенергия за обекта на потребление.
Съобразно дадените изрични указания за представяне на доказателства за качеството
„потребител” ищцовото дружество е представило заявление на потребителя в качеството на
наемател на енергоснабденото жилище и декларация- съгласие на собственика на имота за
откриване партида на наемателя.
Спорното правоотношение по настоящото дело намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.
Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а
друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.
Доколкото липсва оспорване на представените по делото заповед за настаняване и
заявление за откриване на партида за процесното жилище, следва да се приеме за безспорно,
че ответникът е бил клиент за процесния електроснабден имот за процесния период на
консумация.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
/ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от крайния доставчик.
Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на
потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел.
енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот. Т.е за
ответника е възникнало задължението да заплати на ищцовото дружество цената за
доставената електроенергия и съответните такси за предоставената услуга.
Срокът за плащане (падежът) задължително се съдържа във всяка от издадените
фактури (арг. чл.26 във връзка с чл.18а , ал.2 от ОУДПЕЕ) и коректно е посочен в исковата
молба. Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. В
случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението
е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Реалното потребление на
количеството енергия се установява от приложените по делото фактури и представената
справка за потреблението по клиентски номер за периода 17.09.2019г. до 30.09.2020г.
Процесните суми са начислени при реалното отчитане на показанията на електромера
в обекта на потребление. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно
количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след
отчитането му. Доколкото в отговора искът не е оспорен по размер, следва да се приеме, че
за ищеца е възникнало вземане по договора за доставка за исковата сума от 198,57лв. за цена
за доставена електроенергия в периода 23.05.2019г.- 02.11.2019г.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 32 от приложимите
4
към спора ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в
срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Съобразно чл. 22, ал. 2 от ОУ във фактурата се посочва и срок на нейното плащане.
Следователно, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за
плащане,длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен
за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Видно от приетите и
приложени по делото фактури, всяка една от тях има посочен падеж – срок за плащане, след
изтичането на който потребителят изпада в забава. Съобразно представените справки за
потребление на електроенергия и посочените в цитираните фактури главници, настоящият
състав на съда намира, че претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 46,20
лева е доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена.
С оглед установяване възникване на претендираните вземания, на преценка подлежи
възражението на ответната страна за погасяването им по давност.Съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД,
предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.
От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е
юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда
за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Задълженията по разглеждания договор са периодични. Понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са всички онези плащания, нямащи еднократен
характер и неизчерпващи се с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а
задължението е за трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в
продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации имат единен правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично.
Падежтите на отделните задължения по фактурата са, както следва:
-*** от 20.06.2019г.с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0.50лв;
-Ф *** от 22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9.91лв;
-*** от 20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на ст-ст 32.68лв;
-*** от 20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39.76 лв;
-***/ 21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60.52лв;
-*** от 20.11.2019г. с падеж 10.12.2019г. на ст-ст 55.20 лв;
Съгласно мотивите на В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС „Започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е
подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата
на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на
правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността, Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането
по чл.422 ал.1 ГПК.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 29.11.2022година. Така, сумите за
главни задължения с настъпил падеж преди 29.11.2019година са погасени по давност. Това
са вземанията по фактури, както следва:
-*** от 20.06.2019г.с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0.50лв;
-Ф *** от 22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9.91лв;
-*** от 20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на ст-ст 32.68лв;
-*** от 20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39.76 лв;
-***/ 21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60.52лв;
Поради това кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на
задължението. Съдът приема за основателно и обосновано възражението на ответната
страна, че правото на кредитора да претендира изпълнение на неизпълнено парично
задължение по процесния договор е погасено поради изтекла тригодишна давност.
Следователно искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
сумите предмет на посочените фактури.
Единствено не е погасено задължението по фактура №*** от 20.11.2019г. с падеж
10.12.2019г. на ст-ст 55.20 лв; За вземането по нея искът като основателен следва да се
уважи. На осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД, за забавеното плащане на това главно задължение се дължи
обезщетение за забава в размер на 12,18лв., начислена за периода от 10.12.2019г. до
11.03.2022г.
5
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в тежест на ответника
следва да се възложат и сторените от ищеца раноски в установителното производство в
размер на 20,65лв. държавна такса. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение
доколкото ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт и на осн. чл.78 ал.8 от
ГПК в размер на 100лева, като съобразно изхода от спора в тежест на ответника следва да се
възложи да заплати и юрисконсултко възнаграждение в размер на 27,53лв.
Доколкото ответникът в настоящото производство е представляван от особен
представител внесеното от ищеца предварително възнаграждение за особения представител
от 300лева следва да се възложи в тежест на ответника, който не е изпълнил задължението
си по закон да получава официална кореспонденция на регистрираните постоянен и настоящ
адрес.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни
нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на
25лв. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение от 50лева. С оглед изхода от спора в
тежест на ответната страна следва да се възложат 6,88лв. държавна такса и 13,76лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. С., ЕГН: ********** Адрес: ****, дължи на
„Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№875/2022г. по описа на РС Добрич, както
следва:
-55.20 лв., представляваща главница за ел.енергия по *** от 20.11.2019г. с падеж
10.12.2019г. на ст-ст 55.20 лв. , за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***,
находящ се на адрес гр. Добрич, жк. "Балик" бл.46, вх. Б, ап. 15, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над така установеното задължение до претендирания размер от 198,57лв. за
следните фактури: -*** от 20.06.2019г.с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0.50лв;-Ф *** от
22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9.91лв; -*** от 20.08.2019г. с падеж
10.09.2019г. на ст-ст 32.68лв; -*** от 20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39.76 лв; -
***/ 21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60.52лв;
-12,18 лв., представляваща мораторната лихва от падежа на фактурата 10.12.2019г.
до 11.03.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението 22.03.2022г. за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установеното задължение до претендирания размер
от 46,20лв.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН: ********** Адрес: ****, да заплати на „Енерго-про
продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в
установителното производство: 20,65лв. държавна такса и 27,53лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300лева депозит за особен представител.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН: ********** Адрес: ****, да заплати на „Енерго-про
продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в
заповедното производство в размер на 6,88лв. държавна такса и 13,76лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6