Р Е Ш Е Н И Е
№ 3357
гр.Варна,22.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело №4124
по описа за 2020година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по искова молба от И.А.С. ,ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. Ю.Г., съдебен адрес:***, **"
против "П.В." ЕАД, ЕИК *, представлявано от П. И. С., седалище и
адрес на управление:***, ***.
С исковата молба са предявени
обективно съединени искове, с които ищецът
претендира от съда отмяна на уволнение, осъществено със заповед
№13/12.03.2020год. – чл.344,ал.1, т.1 от КТ и възстановяване на длъжността – „Инвентарчик“, заемана преди уволнението – чл.344, ал.1,т.2
от КТ. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът работи в ответното дружество като „И." в П. В.-И.,
отдел „М.", сектор „И. с.". Със Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество трудовият му договор е прекратен
на основание чл.325, ал.1, т.9, предложение 2 от Кодекса на труда, считано от
13.03.2020 г. Като причини за прекратяване на трудовия му договор в
горепосочената заповед е записано: „Невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради здравни противопоказания въз основа на заключение
на трудово-експертната лекарска комисия."
Счита уволнението си и заповедта
с която то е извършено за незаконни. При издаването на Заповед № 13 от
12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество са допуснати
съществени нарушения, както по процедура, така и по същество.
Не е налице посоченото в Заповед
№ 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество
основание за уволнение, като изложените мотиви в заповедта не са съобразени със
заключението на трудово-експертната лекарска комисия.
Не съществува заключение на
трудово-експертната лекарска комисия, което да установява невъзможност да
изпълнява заеманата от него длъжност. В Експертно решение № 0347 от 03.02.2020
г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – В." АД
заключението е: „Лицето може да изпълнява настоящата длъжност при спазване на
противопоказните условия на труд, упоменати в т.15 на ЕР № 2224 от 10.09.2019
г."
Не е налице и втората кумулативна
предпоставка за прекратяване на трудовия му договор на посоченото в Заповед №
13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество основание
за уволнение - не му е предлагана друга, подходяща за здравното му състояние
работа.
В срока за отговор
по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор.
Счита, че исковата молба е подадена в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ
от работник, трудовият договор на когото е бил прекратен на основание чл. 325,
ал.1, т.9 (предложение 2) от КТ, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото съдебно
производство.
По основателността
:
Счита предявените искове за
неоснователни, тъй като Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор
на „П.В." ЕАД е издадена при спазване на нормативните изисквания и при
осъществено основание за прекратяване на трудовия договор.
Работодателят не е в състояние да
промени трудовите функции и организация на работа, за да се спазят допълнените
в т.15 противопоказани условия на труд - работа с тежести над 10 кг., сменен
режим, нощен, извънреден труд, работа на височина над 0.5 м. на стълба от
нивото на пода, без контакт с движещи се механизми и съоръжения и други, в ЕР
0347 от 015 зае. от 03.02.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ „Св.Анна" част от ЕР 2224 от 109 зае. от 10.09.2019 година. В ЕР е
посочено „необходимо е предложение за обсъждане на облекчени условия на труд и
за приспособяване на работното място към здравословното състояние на лицето, в
съответствие с изискванията на чл.314 и 317 от КТ и Закона за здравословни и
безопасни условия на труд". Работодателят няма задължение да организира
своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от
задълженията му по чл. 315 КТ, които са изпълнени и ще бъде представен
утвърденият списък. За длъжността е въведено сумирано изчисляване на работното
време, считано от 01.01.2018 г. със Заповед №
34/01.02.2018 г. на Изпълнителния директор на основание чл.142, ал.2 от Кодекса
на труда. Работата се извършва на смени -дневна и нощна.
Трудовите функции за заеманата
длъжност „Инвентарчик", съгласно връчената на
работника длъжностна характеристика на 25.05.2017 г, се изразяват в раздаване и
приемане на заявения инвентар, подреждане и поддържане, водене на отчетност.
Длъжността се изпълнява в съответствие с ИК-218 - Инструкция за раздаване на
инвентар, товарозахващащи приспособления, тежък инвентар, лични предпазни
средства и крепителни материали за товаро-разтоварна дейност, спомагателни операции и
укрепване на товари; ИК-136 - Инструкция по безопасност на труда при шлосеро-монтажни работи; ИК-226 -Инструкция за заявяване,
изработка, правила за ползване, съхранение и оперативен контрол на сапани и товарозахващи
приспособления от стоманено въже, използвани за товаро-разтоварна,
спомагателна и ремонтна дейности.
В ИК-218 е посочено, че се
раздава инвентар, товарозахващащи приспособления, тежък инвентар, лични
предпазни средства и крепителни материали,
спомагателни операции и укрепване на товари се осъществява от сектор
„Инвентарно стопанство". В т.2 от инструкцията са изброени видовете
инвентар, като освен четки метли и лопати се изброяват и сменяеми
товарозахващащи приспособления, стоманени и верижни сапани,
окачалки от стоманени въжета, захвати, касони, тави, покривала за тави за зърно и др. Голяма част
от изброените изискват усилие и са с тегло над 10 кг. Инвентарът служи за
извършване на пристанищната дейност и се използва в товаро-разтоварните
операции. Товарите са с голямо тегло, съответно приспособленията които се
използват за обработката им изискват голяма здравина, а от там и високо тегло.
В предприятието няма друга
свободна длъжност, която да е подходяща за заемане от работника. Това ще се
установи от събраните в хода на съдебния процес доказателства. Според трайната
съдебна практика ако има друга подходяща работа и работникът се съгласи да я
заеме втората кумулативна предпоставка за законността на уволнението не е
налице. В настоящият случай такава длъжност не е имало, а трудовите функции и
организация на работа на заеманата длъжност, не могат да бъдат пригодени според
здравните противопоказания. Не може да се изключи нощният труд, защото това е
режимът на работа за длъжността. Не може да се избегне работа с машини и
механизми (ИК-136 т.2, т.З, т.16) и тежки предмети при поддържането на
оборудването (ИК-218 т.1 и т.2). Работодателят е отговорен да не допуска до
работа работник, когато според предписанията от здравните органи е
противопоказна за здравословното му състояние.
Оспорва основателността на иска
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Предпоставка за
уважаване на този иск е отмяна на уволнението, но счита, че следва да се отчита
и способността на работника да изпълнява възложените с длъжностната
характеристика трудови функции. Въпреки, че до момента на прекратяване на
трудовия договор заеманата длъжност е била определена за заемане от
трудоустроени лица, работникът не е в състояние да я изпълнява, ако не се
въведат допълнителни облекчения и приспособяване на работното място, промяна в
организацията на работния процес, каквито са указанията в решението на ТЕЛК.
Когато естеството на работа не позволява това да се случи, единствената
възможност на работодателя е да прекрати трудовия договор.
В посоченият по-горе смисъл са
постановените по реда на чл.290 ГПК съдебни решения: Решение № 192 от
22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6866/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Веска Райчева; Решение № 137 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4811/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов; Решение № 17 от
20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков
Относно обстоятелствата, на които се основават
претенциите на ищеца.
Ищецът е заемал длъжността „Инвентарчик", отдел „Механичен" - сектор
„Инвентарно стопанство", пристанище Варна - изток в „П.В." ЕАД, по
безсрочно трудово правоотношение. Последното подписано допълнително споразумение
е №872/30.11.2015 г. към трудов договор №2113/05.11.1982 г. Със Заповед № 13 от
12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД за прекратяване на
трудовия договор, считано от 13.03.2020 г., трудовият договор е бил прекратен
на основание чл.325, ал.1, т.9, (предложение 2) от КТ. Заповедта е мотивирана,
като е посочено че причина за прекратяване на трудовия договор са здравни
противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.
Заповедта е връчена при отказ на
работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други служители.
Въпреки, че се отрича в исковата
молба основанието посочено в мотивите на заповедта-здравни противопоказания за
изпълнение на заеманата длъжност е налице. Според възприетото схващане
"здравни противопоказания" са налице в случаите, при които работникът
или служителят боледува от болест, която го поставя в състояние на невъзможност
да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Става дума за
медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на
ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се
посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и
кумулативното условие-при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя.
В т.15 ТЕЛК посочва
противопоказани условия на труд в ЕР 0347 от 015 зае. от 03.02.2020 г. на Втори
състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна" част от ЕР 2224 от 109
зае. от 10.09.2019 година. Съгласно длъжностната характеристика и инструкции за
работа, както и установеното сумирано работно време и работа на смени за
заеманата длъжност за работодателят е невъзможно да организира трудовата
дейност, така че да се избегнат всички рискове за здравето на работника,
съгласно посочените от компетентния орган противопоказания - тежък физически
труд (с риск по-висок от приемливия), ръчна работа с тежести, е единично тегло
над 10 кг., системно физическо натоварване с пренатоварване
на лява ръка, нервно-психическо напрежение (с риск по-висок от приемливия),
сменен, нощен и извънреден труд, работа на височина (на работна стълба над 0.5
м. от нивото на пода), без контакт с движещи се механизми и съоръжения. Няма
възможност да се натоварят в повече останалите работници, заемащи същата
длъжност като имат повече нощни смени или работа с по-тежкия инвентар, с поддържането,
почистването и подреждането, за да се осигурят облекчени условия само за този
работник. В мотивите на експертното решение е подчертана необходимостта от
облекчени условия на труд и приспособяване на работното място. Посочено е, че
може да изпълнява длъжността, но при спазване на противопоказанията
по т.15 от ЕР. С оглед на изложеното, счита че е безспорно установено
основанието за прекратяване на трудовия договор - „здравни
противопоказания".
В предприятието има определени
длъжности за заемане от трудоустроени лица, в съответствие с нормативната
уредба. Такава длъжност е заемал и ищецът, но въпреки това компетентният
медицински орган е посочил редица противопоказания и за нея, а работодателят и
работникът са длъжни да се съобразят с тях. Когато работодателят няма друга
подходяща длъжност и не може да изпълни посочените в ЕР предписания, няма друг
избор освен да прекрати трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.9 от
Кодекса на труда, за да избегне по-големи рискове за здравето на работника.
Възражения срещу иска и обстоятелствата на
които те се основават:
Предявените срещу „П.В." ЕАД
искове са неоснователни. Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния
директор е издадена при осъществено основание за прекратяване на трудовия
договор, а именно здравни противопоказания за изпълнение на длъжността „Инвентарчик", посочени в т.15 от ЕР 0347 от 015 зае.
от 03.02.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Св.Анна" част от ЕР 2224 от 109 зае. от 10.09.2019 година - тежък физически
труд (с риск по-висок от приемливия), ръчна работа с тежести, с единично тегло
над 10 кг., системно физическо натоварване с пренатоварване
на лява ръка, нервно-психическо напрежение (с риск по-висок от приемливия),
сменен, нощен и извънреден труд, работа на височина (на работна стълба над 0.5
м. от нивото на пода), без контакт с движещи се механизми и съоръжения.
От длъжностната характеристика,
връчена на 25.05.2017 г, и приложимите към нея ИК-218-Инструкция за раздаване
на инвентар, товарозахващащи приспособления, тежък инвентар, лични предпазни
средства и крепителни материали за товаро-разтоварна дейност, спомагателни операции и
укрепване на товари; ИК-136 - Инструкция по безопасност на труда при шлосеро-монтажни работи; ИК-226 - Инструкция за заявяване,
изработка, правила за ползване, съхранение и оперативен контрол на сапани и товарозахващащи приспособления от стоманено въже,
използвани за товаро-разтоварна, спомагателна и
ремонтна дейности, се установява, че не е възможно да се спазят предписанията
на компетентния орган, с които и двете страни по трудовото правоотношение
трябва да се съобразяват.
Видно от оценката на риска за
длъжността „Инвентарчик" е характерна
правостояща, наведена, принудителна работна поза, но с възможност за редуване
на дейностите, пренапрежение на горните крайници, ръчна работа с тежести, която
включва ръчно повдигане и пренасяне на товари, бутане и теглене с възможни
утежняващи фактори -неочаквано напрежение ако се вдига товар с неизвестно
тегло, стъпване неправилно, рязко движение; ускорение - бързо и рязко вдигане
на тежестта; вибрации, които въздействат на гръбначния стълб.
За длъжността е въведено сумирано
изчисляване на работното време, считано от 01.01.2018
г. със Заповед № 34/01.02.2018 г. на Изпълнителния директор на основание
чл.142, ал.2 от Кодекса на труда. Работата се извършва на смени - дневна и
нощна, а съгласно ЕР се забранява сменен, нощен и извънреден труд.
Няма друга подходяща длъжност.
Всички длъжности от списъка за трудоустроени лица са заети и в предприятието
няма друга подходяща длъжност (съответно на притежаваното образование и
квалификация), при която да се спазят здравните противопоказания в пълна
степен.
Работникът не може да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, защото са налице
посочените в ЕР на ТЕЛК здравни противопоказания за изпълнението и.
Моли съда да постанови решение, с
което да
отхвърли предявените искове за отмяна на уволнението извършено със
Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД и
възстановяване на длъжността „Инвентарчик",
отдел „Механичен" - сектор „Инвентарно стопанство", пристанище Варна
- изток в „П.В." ЕАД, като неоснователни.
Моли на „П.В." ЕАД да бъдат
присъдени всички сторени съдебно деловодни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК - на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсулско
възнаграждение, съдебна експертиза.
В съдебно заседание исковете се
поддържат. Проц.представител
на ищеца адв. Г. от ВАК моли за уважаване на исковете
и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез проц.представител юк.
Атанасова моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед №13/12.03.2020год., на основание чл.325,т.9,пред.2
от КТ е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника
работодател, считано от 13.03.2020год., по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Инвентарчик”.
Видно от експертно решение №2224 от 10.09.2019год. /л.7/на
ищеца е определен процент на трайна намалена работоспособност 96% за срок от
три години. В решението са посочени противопоказни условия на труд – тежък физ.труд ,нервно-псих.напрежение
, силово натоварване на раменен пояс, обременяване на ляв дк,
работа на височини,въртящи се механизми и автомати /т.15/.
От приетото по делото експертно решение /л.6/ № 0347
от 03.02.2020год., което се явява неразделна част от ЕР №2224 от 10.09.2019год.
/л.7/ се установява, че ищецът може да изпълнява настоящата длъжност „Инвентарчик“ при спазване на противопоказанията,
дадени в т.15 от експертно решение №2224 от 10.09.2019год.
По делото е прието трудовото досие на ищеца , пълно
щатно разписание към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и
следните писмени доказателства : списък на длъжностите за трудоустроени лица с
намалена работоспособност към 01.12.2019г. в пристанище Варна изток; свободни
работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна изток към 12.03.2020г.;
свободни работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна запад към
12.03.2020г.; заповед №34 от 01.02.2018г.; длъжностна характеристика на
длъжността Инвентарчик; инструкция за раздаване на
инвентар, товарозахващащи приспособления от 14.11.2012г.; инструкция по
безопасност на труда при шлосеро-монтажни работи от
06.03.2009г.; инструкция за заявяване, изработка, правила за ползване,
съхранение и оперативен контрол на сапани и товарозахващащи приспособления от
14.11.2012г.; дневник за технически преглед на сапани
и ТЗП Приложение №1; дневник за
технически преглед на сапани и ТЗП Приложение №2,карта
за идентифициране на опасностите и оценка на риска.
По делото са ангажирани специални познания, чрез
заключение на ВЛ по СМЕ. От заключението на ВЛ, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено се установява следното: Към датата на издаване на
Заповед №13/12.03.2020г. няма данни да е имало свободна, подходяща с оглед
здравните противопоказания, посочени в т. 15 от ЕР на ТЕЛК и образованието и
квалификацията на И.А.С. работа в „П.В." ЕАД, както в списъка по чл. 315
от КТ и извън него, съгласно представената документация.За изпълнение на
заеманата преди уволнението длъжност (режим на работа, условия на труд, работа
с тежести, машини и механизми и на височина, пренатоварване
на горни крайници и други) съществуват следните здравни противопоказания за
лице със заболяванията на ищеца, съгласно ЕР на ТЕЛК:работа на смени, полагане
на нощен труд и извънреден труд;ръчна работа с тежести, включително такива с
единично тегло над 10 кг;работа на височина - на стълба - включително над 0,5 м
от нивото на пода, макар и неежедневно;контакт с машини с движещи се части.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, на формално или материалноправно основание, съобразно критериите за
посоченото прекратително основание. В процесния случай
ТПО на ищеца е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.9,пр.2 от КТ. В
тежест на работодателя –ответник е в условията на пълно и главно доказване да
докаже законността на прекратяването на ТПО на
ищеца, на соченото основание./Решение
№ 224/23.06.2011год. по гр.дело №1184/2010год. по описа на ВКС, III гр.състав/.
Съгласно чл.325,ал.1,т.9 от КТ, трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност
работникът или служителят да изпълнява възложената му работа, поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания, въз
основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Невъзможността
означава, че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите
си задължения по трудовото правоотношение. Тази невъзможност трябва да е породена от две точно определени в
закона причини. Първата е болест, довела до трайна неработоспособност и втората
е здравни противопоказания. Наличието на тази предпоставка и в двете й проявни форми се установява със заключение на ТЕЛК, като в него трябва не само да се определи
болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и
изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда
невъзможността му да изпълнява точно определена работа по трудово
правоотношение.Освен невъзможността за работника или служителя да изпълнява
трудовите си задължения, поради определените в закона предпоставки, за да се
осъществи правомерно уволнение на соченото правно основание, следва да липсва
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. Ако при работодателя има друга подходяща работа за
здравословното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме,
прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не се допуска.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че по делото не се установи да се е осъществил първият
елемент от фактическия състав на уволнителното основание, а именно
компетентният медицински орган-ТЕЛК да е констатирал невъзможност ищеца да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност или по здравни противопоказания.
В ЕР №2224 от 10.09.2019год./л.7/ на ищеца е определен
процент на трайна намалена работоспособност 96% за срок от три години. В
решението са посочени противопоказни условия на труд – тежък физ.труд ,нервно-псих.напрежение
, силово натоварване на раменен пояс, обременяване на ляв дк,
работа на височини,въртящи се механизми и автомати /т.15/. Съгласно експертно
решение № 0347 от 03.02.2020год./л.6/,
което се явява неразделна част от ЕР №2224 от 10.09.2019год. /л.7/ се
установява, че ищецът може да изпълнява настоящата длъжност „Инвентарчик“ при спазване на противопоказанията,
дадени в т.15 от експертно решение №2224 от 10.09.2019год. Предвид становището
на ТЕЛК, работодателят незаконосъобразно е приел, че е налице основанието на
чл.325,ал.1,т.9 , пр.2 КТ-невъзможност на ищеца да изпълнява работата си,
поради здравни противопоказания. В експертното решение не са посочени здравни
противопоказания за заемане на длъжността, а са посочени противопоказни условия
на труд, касаещи евентуалното приложение на чл.325,ал.1,т.9,пр.1-невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност.При лица с определен процент трайно
намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по работоспособността им за
работното място и при необходимост ги трудоустроява, а когато условията на труд
не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в
състояние да работи, каквато е и процесната хипотеза.
Невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената работа,
поради здравни показания, касае случаите, при които работникът или служителят
боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност или
без да боледува има непоносимост към определени елементи от съществуващата
работна среда.
В конкретния случай, доколкото в експертното решение е
посочено, че ищецът е работоспособен за заеманата от него длъжност, не се
установява да е налице, която и да е от хипотезите на чл.325,ал.1,т.9 от КТ.
Решенията на ТЕЛК и НЕЛК за трайната неработоспособност или здравни
противопоказания са задължителни за работодателя и не могат да се оспорват в
процеса за незаконно прекратяване на трудовия договор./Решение №266-10-III
г.о./. Предвид на това медицинският въпрос дали конкретно
посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на
трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща
преценка нито от службите по трудова медицина, нито от ВЛ в трудовия спор, тъй
като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК, не подлежи на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд. Предписанието на здравния орган е задължително,
както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният
е участвал в производството по издаване на предписанието. На изследване и
проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1,
т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални
знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от
компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на
чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ
медицинско предписание за нейното заемане (в този смисъл: решение № 188 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III г. о., ГК, решение № 174 от
19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 195 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о., ГК). С оглед
изложеното, даденото заключение на вещото лице по СМЕ, че заеманата длъжност от
ищеца е била неподходяща за здравословното му състояние не следва да бъде
ценено при преценка за основателността на иска и не обуславя извод за законност
на уволнението.
При липса на предписание на компетентния орган към датата
на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела
до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания, извършеното
уволнение на посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно, за да
се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право
да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1,
т. 9 КТ.
За пълнота на изложението, дори да се приеме, че е имало
предписание на здравните органи, последните по реда на чл. 317 КТ и след като
се запознаят с обявените от работодателя работни места по чл. 315 КТ е следвало
да направят преценка дали и каква друга работа от определените от работодателя
работни места за трудоустрояване може да изпълнява ищеца, което не се твърди и
не се установява да е сторено.
Предвид гореизложеното
искът за отмяна на уволнението, основан на чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява
основателен и доказан и следва да се уважи.
При този
изход от спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция на ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Инвентарчик”
с месторабота – П. В.-И., отдел „Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“.
С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция, ответникът следва да понесе
разноските, изразяващи се в държавна такса върху уважените искове , която
възлиза в общ размер от 100лв.
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК и сторените
от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в платено адв.възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на адв.възнаграждение съдът намира за
основателно. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и съблюдавайки
разпоредбите на чл.7 , ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намалява размера на адв.възнаграждение
от 1000лв. на 600лв., на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на И.А.С.,ЕГН **********,адрес:
*** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 13 от 12.03.2020
г. на работодателя „П.В.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от П. И. С., седалище и
адрес на управление:***, пл."Славейков" № 1, с която е прекратено
трудовото му правоотношение, на
основание чл.325, ал.1,т.9, предложение 2 от КТ , считано от 13.03.2020год.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.А.С. ,ЕГН **********, адрес: *** в предприятието на „П.В.“ ЕАД, ЕИК *,на длъжността „Инвентарчик” с месторабота –
П. В.-Изток,
отдел „Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от П. И. С., седалище
и адрес на управление:***, * ДА ЗАПЛАТИ
за държавни такси по сметка на Варненски районен съд, сумата от 100лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ЕИК *,
представлявано от П. И. С., седалище и адрес на управление:***, пл."*"
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на И.А.С.,ЕГН **********,адрес: ***, сумата от 600лв., представляваща сторени в
производството разноски, изразяващи се в платено адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване - 22.07.2020год.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/