№ 21714
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110177328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..........“ ООД срещу И. С. Д. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в общ размер на 2854,42 лева
по Договор за паричен заем № .......... от 11.09.2023 г., сключен между длъжника и заявителя,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че страните са обвързани от
Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има качеството на
потребител, е предоставен паричен заем в размер на 1300 лева, като съгласно чл. 9 от
договора за ползване на услугите „Бързо разглеждане на кредит“ и „Динамично плащане“ се
дължат съответно суми, надвишаващи главницата по кредит – 718,08 лева и 1077,12 лева.
В заявлението е посочено, че заемателят е направил плащания по кредита в размер
на 655,70 лева.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребИ.ване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
1
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай претендираните суми за пакет „Бързо разглеждане на кредит“ и
„Динамично плащане“ са дължими за приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-
кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на плащанията на вноски, намаляване
на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични
средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет
на стойност почти еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от
действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а
друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат
характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено
предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и
определяне по размер, поради което начисляването на възнаграждение за извършване на
такИ. действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя.
От друга страна, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер предоставения кредит.
Сборът от уговорения размер допълнителни пакети и такси надхвърля ограничението
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в този смисъл
Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в" въззивен
състав), освен това не е посочен в договора точно –в чл. 5 е посочен размер от 45,83%,
който е определен без таксите.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-
714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 1300 лева, от която следва да се приспадне платената от
потребителя сума от 655,70 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за разликата над 644,30 лева след приспадане на плащанията до
пълния претендиран размер от 2854,42 лева, както и за съответната част от разноските
2
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 419161 от 27.12.2024 г. на „..........“ ООД срещу И. С.
Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
над 644,30 лева до претендираните 2854,42 лева по Договор за паричен заем № .......... от
11.09.2023 г., сключен между длъжника и заявителя, както и съответните държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3