Р Е Ш Е Н И Е № 944
гр. Русе, 30.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД II-ри .гр.с. в публично
заседание на 28-ми май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора………………..……..,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1037
по описа за 2019 год. за да се
произнесе съобрази:
Ищецът С.Б.К. ***
твърди, че е работил при ответника за периода 18.08.2017г.-30.05.2018г., като заемал длъжността „шофьор международни превози”, като трудовото му правоотношение е
прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ-по
взаимно съгласие, считано от 30.05.2018г. Твърди, че работодателят не му е
изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м.04-м.05.2018г. в
размер на 2012.00 лв./брутна сума/. Предвид забавеното изплащане на трудовото възнаграждение счита,че
работодателя му дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на 8.38 лв. Твърди,че ответното дружество
му дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 15 работни дни в размер на 637.07лв./брутна сума/. Твърди, че
ответникът не му е заплатил и сумата от 2640.37 лв.-дължими се командировъчни
за периода 01.04.2018г.-30.04.2018г. Счита, че предвид
забавеното изплащане на дължимите му се командировъчни, работодателят му дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на 22.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди "П И Н Транспорт" ООД-гр.Русе да му заплати горепосочените
суми/уточнени с молба-л.8/, ведно със
законната лихва върху главниците от предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид наведените в
исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.245,ал.1 и ал.2 КТ, чл.224 КТ, чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ответното дружество "П И Н Транспорт" ООД-гр.Русе в отговора си на исковата молба оспорва изцяло исковете и моли същите да се отхвърлят. Не представя
доказателства.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че за
периода 18.08.2017г.-30.05.2018г, ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово
правоотношение, като трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.325,
ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 30.05.2018г.
По делото е приета неоспорена от
страните експертиза.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 2012.00
лв./брутна сума/ за периода м.04-м.05.2018г.-
искът е частично основателен.
Полаганият
от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е
възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер
съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи
факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха
релевирани. Видно от заключението на вещото лице работодателят не е
изплатил трудово възнаграждение на К. за процесния период и същото и е в размер на 1899.99 лв.-брутна
сума. С оглед изложеното искът за претендираното
брутното трудово възнаграждение следва да се уважи до
размера, посочен от вещото лице, а над него да се отхвърли, като
неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава – същият е частично
основателен. Съгласно чл.245,ал.2 КТ при неизпълнение на задължението от страна
на работодателя да заплати ежемесечно договореното трудово възнаграждение
същото остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от първо число на следващия месец. От
приетата експертиза се установява
размера на дължимото се обезщетение за процесния период – 8.33лв., до който размер искът следва
да се уважи, а над него до претендирания размер от 8.38 лв., да се отхвърли, като
неоснователен.
При прекратяване на трудовото
правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира
парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Фактът ,че
ищеца има право на такова обезщетение се установява от приетата по делото експертиза, в която е
посочено, че размера на задълженето на
работодателя възлиза на сумата от 789.45лв.-брутна сума, което прави исковата претенция в размер на 637.07лв. доказана и подлежаща на уважаване. Съгласно чл.121 КТ когато нуждите на
предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или
служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа, т.е. командировката е изпълнение на определената трудова функция на
работника или служителя извън мястото на постоянната работа. Командировъчните
плащания са предназначени да възстановят на работника финансовите разходи, с
които е свързано придвижването и пребиваването му в друго населено място.
Възстановяването им е неизменна част от „нормалните условия за изпълнение на
работата по трудовото правоотношение”, чието осигуряване е основно задължение
на работодателя, съгласно чл.127
КТ.
От
приетата в о.с.з. на 28.05.2019г. съдебно-икономическа експертиза е видно, че
размерът на дължимата и неплатена сума за командировъчни за процесния период
възлиза на 1760.25 лв. Вещото лице изрично е посочило, че при извършената
проверка в счетоводството на ответника се установява, че на ищеца са начислени
командировъчни за 18 дни за периода 01.04.2018г.-18.04.2018г., които обаче не
са заплатени. С оглед изложеното искът за
дължими се командировъчни следва да се уважи до размера, посочен от вещото лице, а над него да се отхвърли, като неоснователен.
Относно иска за мораторна лихва
върху неплатена сума за командировъчни: Вземането за
обезщетение по чл.215 КТ като безсрочно
парично задължение, става изискуемо от деня на поканата/в т.см. Определение № 1436 от 15.12.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 781/2012 г., III г. о., ГК/.
До
подаването на настоящата искова молба – 20.02.2019г., липсват данни
ищецът да е канил ответника да му заплати обезщетение по чл. 215 КТ, поради
което до тази дата ответника не е бил изпаднал в забава. Ето защо, иска за
присъждане на мораторна лихва в размер на 22.00 лв. се явява неоснователен.
Предвид основателността на
исковете за заплащане на главници,
следва да се уважи и акцесорната
претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното
изплащане на сумите.
На основание чл.359 КТ ищеца е освободен от
заплащане на д.т. по делото за отхвърлената част от исковете. На основание
чл.359 КТ и чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника са д.т. и деловодните разноски, заплатени от БС. Само ищецът е претендирал
разноски, като липсват доказателства ответникът да е сторил такива. Ищецът
е направил разноски в размер на 500.00лв.-заплатено в брой адв.възнаграждение и съразмерно уважената/отхвърлена част от исковете ответното дружество му дължи сумата
от 405.00лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "П И Н Транспорт" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе ,ул.”Муткурова” №70, вх.5, ет.1,
представлявано от Н. П. В. да заплати на С.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 1899.99 лв./в брутен размер/- незаплатено трудово възнаграждение за м.04 и м.05.2018г., сумата от 8.33лв.- обезщетение за забавено
изплащане на трудово възнаграждение за периода 01.05.-30.05.2018г., сумата
от 637.07 лв.- обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск –в брутен размер, сумата от 1760.25 лв.- неизплатени командировки за периода 01.04.2018г.-18.04.2018г.,ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане, както
и 405.00 лв.-разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Б.К., ЕГН ********** против „П И Н Транспорт" ООД, ЕИК ********* искове за сумата от 1899.99 лв. до горницата от 2012.00лв.- незаплатено трудово
възнаграждение, за сумата от 8.33лв. до горницата 8.38лв.- обезщетение
за забавено изплащане на трудово възнаграждение, за сумата от
1760.25 лв. до горницата от 2640.37 лв.- неизплатени
командировки и за сумата от 22.00 лв.- представляваща лихва за забава върху вземането по чл.215 КТ.
ОСЪЖДА
“"П И Н Транспорт" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе ,ул.”Муткурова” №70, вх.5, ет.1, представлявано от Н. П. В. да заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 246.41 лв. и разноските за вещо лице в размер на 200.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :