Решение по дело №3371/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2961
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100503371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2961
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503371 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3371/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. *******, ап.19 срещу решение
№1895 от 02.02.2024 г постановено по гр.д.№71164/2022 г на СРС , 55 състав ; в частта , с
която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1419,59 лева стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №19 находящ се в
гр.София, ж.к. „*******, абонатен номер 43529, за периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г.,
сумата 9,05 лева главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.11.2019г. –
30.04.2021г. , ведно със законната лихва върху посочените главници от подаване на исковата
молба – 30.12.2022г., до окончателното заплащане , сумата от 143,54 лева лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 06.12.2022г. и сумата от
553,73 лева разноски пред СРС .
Въззивникът доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :
не е доказано доставка на топлинна енергия в процесния имот в присъдения от СРС
размер , при съответния температурен режим и количество топлоносител ;
няма данни топломерите и водомерите да са годни измервателни уреди ;
допуснати са процесуални нарушения при отказ да се допуснат допълнителни задачи
към СТЕ ;
1
ищецът не е доказал , че ответникът е обитавал имота за процесния период и е
потребил топлинна енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС няма данни да е връчено на въззивника,
поради което въззивната жалба от 21.02.2024 г е подадена в срок . Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая
ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради извършени
плащания .
Решение на СРС е правилно в обжалваната част. Законосъобразно СРС е приел , че
ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно нормата на чл.153 ЗЕ , като
ответникът не оспорва , че е собственик на процесния топлофициран имот . Според СТЕ
Етажната собственост е присъединена към топлопреносната мрежа .
Без значение е дали въззивникът е живял в имота за процесния период – в имота потребена
топлинна енергия . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от
2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
2
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
В случая доставената топлинна енергия е доказана по основание и размер със
заключението на СТЕ и с представените от ищеца писмени доказателства. Не са допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд при допускане на СТЕ и делото е
изяснено от фактическа и правна страна .
СТЕ установява доставка на топлинна енергия , която е със стойността присъдена от СРС .
Извършено е законосъобразно дялово разпределение от третото лице съгласно ЗЕ , Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за
топлоснабдяването и действащата методика . Общите водомери и топломери за преминали
метрологична проверка и са годни средства за измерване .
Налага се изводът , че решение на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 350
лева депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение . Въззивникът
следва да заплати и 75 лева държавна такса по сметка на СГС , която сума не е заплатил ,
тъй като жалбата е подадена от особен представител
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1895 от 02.02.2024 г постановено по гр.д.№71164/2022 г на
СРС , 55 състав ; в частта , с която Г. И. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
София, ж.к. *******, ап.19 е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1419,59 лева
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №19 находящ
се в гр.София, ж.к. „*******, абонатен номер 43529, за периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г.,
сумата 9,05 лева главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.11.2019г. –
30.04.2021г. , ведно със законната лихва върху посочените главници от подаване на исковата
молба – 30.12.2022г., до окончателното заплащане , сумата от 143,54 лева лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 06.12.2022г. и сумата от
3
553,73 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ******* от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 350 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 75 лева
държавна такса
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4