Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане вр. с чл. 4 ал.6 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Р. Г. Я. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18296/22.11.2023г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, с което е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024г от 01.11.2023г до 31.03.2024г, при следните мотиви: На основание чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСПЗ заявителят е собственик на два жилищни имота – апартаменти в град Стара Загора на ул. Кольо Ганчев №23 и на ул. Свети Княз Борис №103.

Заповедта е връчена на 04.12.2023г с указание за срока, органа и реда по който може да бъде обжалвана. На 14.12.2023г в рамките на законния 14-дневен срок е обжалване пред Директора на РД „Социално подпомагане“ Стара Загора, а по жалбата е постановено Решение №24-РД06-0071/28.12.2023г за отхвърлянето й като неоснователна. В мотивите към решението си за отхвърляне на жалбата Директора на РД „Социално подпомагане“ е изброил условията, на които следва да отговорят кандидатите за целева помощ за отопление, а именно: по силата на чл.2 ал.1 от Наредбата, освен изискването средно месечния размер на дохода за предходните шест месеца да е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление са и изискванията на чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Съгласно чл.10 от ППЗСПЗ обитаваното от кандидатите собствено жилище следва да е единствено. След справка в Служба по вписвания в системата за между регистров обмен на данни и от справка от Община Стара Загора, постъпила на 20.11.2023г, заявителката притежава право на собственост върху два жилищни имота. На основание чл.2 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСПЗ е отказана целева помощ за отопление, поради установения притежаван в собственост втори жилищен имот.

Жалбата до съда е подадена на 12.01.2024г от правоимащо лице – адресата на неблагоприятния за него административен отказ, поради което е допустима.

Жалбоподателката твърди, че отказът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че притежаваното право на собственост върху втори жилищен имот не е правна пречка за отпускане на претендираната целева помощ за отопление за сезон 2023г-2024г и този въпрос вече е разрешен с Решение №439/08.12.2023г постановено от АС Стара Загора, според което е правоимащо лице по чл.10 ал.1 т.3 от ППЗСП. Изложени са подробни съображения, че притежаваното право на собственост е неотносимо обстоятелство към задължението на държавата да осигури гарантирано от ХОПЕС право на висок жизнен стандарт. Счита, че единствено доходите на лицето, но не и неговото имущество следва да се вземат предвид за целите на социалното подпомагане.

Ответника Директор Дирекция „Социално подпомагане“ иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на мотивите, изложени в оспорената заповед и в решението за отхвърляне на жалбата против нея.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Социалните помощи са средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Собствени доходи обаче не означава само и единствено доходи от труд или от извършвана търговска дейност. Законът не подпомага лица, които имат имущество, от което могат да се издържат, както и лица, на които други са длъжни да дават издръжка по закон и могат да я осигурят – аргумент от чл.11 ал.2 от Закона за социалното подпомагане. Следва да се има предвид, че целевата помощ за отопление е вид социална помощ и се подчинява на общия принцип на социалното подпомагане, установен от Конституцията, който се превръща в действащо право посредством законовите и подзаконовите нормативни актове – социалното подпомагане е за нетрудоспособните, които нямат близки и едновременно с това не могат да се издържат от собственото си имущество и в тази връзка в чл.1 от ЗСП изрично са посочени неговите цели – подпомагане на лицата, които сами без помощта на другиго не могат да задоволят основни жизнени потребности. Това законово разрешение е в унисон с Конституцията на Република България, но и с посочената от жалбоподателката Харта на основните права на гражданите на ЕС, която впрочем намира приложение когато фактите се уреждат от общностното право. В настоящото производство се разглежда спор, възникнал при изцяло вътрешна ситуация, а разпоредбите на ЗСП, на ППЗСП и на Наредбата не са приети в изпълнение на задължение за транспониране на Директиви, за прилагане на Регламент или за изпълнение на Решение, прието по процедурата за законодателни актове на ЕС, адресирани към държавите-членки. Разпоредбата на чл.34 от ХОПЕС се прилага при осъществяване на правото на свободно движение на гражданите на ЕС – гражданите на държавите членки, но въпреки това следва да се даде отговор на възражението, обоснован и с текста на тази правна норма: правото на достъп до обезщетения за социална сигурност и до социалните служби е за случаите на майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от ПЕС и от националните законодателства или практики. Тази разпоредба касае общата закрила, предоставяна от социалното осигуряване, което в Р България е предмет на правна уредба от Кодекса за социално осигуряване. Нормата на чл. 34 §3 от ХОПЕС, с уговорката, че в случая няма пряко, нито косвено приложение поради това, че въпросът е изцяло вътрешна ситуация, гласи следното: с цел борба срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Видно е, че нормата поставя ясна цел за помощ, която да осигурят достойно съществуване на всички, но само които не разполагат с достатъчно средства, съгласно правото на ЕС и националните законодателства и практики. Вече се посочи, че ЗСП не въвежда норми с цел постигане на резултат, изискван от Директива, нито е приет в приложение на Регламент, съответно в изпълнение на Решение, имащи правното положение на закони. Ето защо не може да се иска и съдът не може да приеме, че условието по чл.10 от ППЗСП кандидатите за целева помощ за отопление да притежават в собственост единствено обитавания от тях жилищен имот, противоречи на разпоредби от Правото на ЕС, които регламентират случая или които могат да засегнат еднаквото прилагане на общностния правен ред. Дори и тогава обаче, това условие не противоречи на целта на посочения чл.34 §3 от ХОПЕС, тъй като ясно и конкретно е указана целта на социалната помощ и тя е да се осигури достойно отношение към онези, които нямат никаква способност субективна и обективна възможност за доходи, които да им гарантират съществуване вън от недостойно съществуване на човека – това са хората, които не могат да си осигурят от имуществото и труда си средства за основните жизнени потребности като храна, топлина, подслон, дрехи, лекарства и лечение. Ето защо оплакването, че притежаването на право на собственост върху втори жилищен имот не следва да се взема предвид, а единствено доходите на кандидата е изцяло неоснователно. Приложена по предложения начин правната норма би довела до подпомагане на всеки, който може да реализира доходи от имущество, но е избрал да не го прави. Не това е целта на социалните помощи, предназначени за най-слабите членове на обществото. Ползването на втория жилищен имот от близък на жалбоподателката, за който тя не е длъжна по закон да издържа и се грижи и подпомагане, което тя е предприела спрямо трето лице, а следователно не реализирането на доходи от това недвижимо имущество е неин избор. Този избор обаче отрича правото на целева помощ за отопление, съгласно действащата към датата на подаване на заявлението нормативна уредба по чл.10 от ППЗСП, към която препраща чл. 2 ал.1 от Наредбата за целева помощ за отопление. Решенията на съда, постановени по повод на административни актове за разрешаване правото на други вид право на социална помощ не могат да имат силата на присъдено нещо по аргумент от чл.177 от АПК. Материално правния въпрос е разрешен окончателно, когато със съдебен акт е отменен административния акт – тогава повторното му издаване със същото съдържание въз основа на същите факти води до нищожност. Промяната в правната уредба на чл.10 ал.1 от ППЗСП вр. с чл.2 ал.1 от Наредбата за целевата помощ за отопление не води до изцяло ново условие за възникване на правото на този вид помощ. До 01.06.2023г е съществувало условието за притежаване само на един жилищен имот, който и да се обитава от кандидата, но освен това и е имало ограничения и в неговата площ, спрямо членовете на семейството. Това кумулативно ограничение е отпаднало, поради което настоящата редакция е по-благоприятна за кандидатите. Защо въпреки притежаване и на втори жилищен имот е отпускана целева помощ за отопление не е въпрос от значение за законосъобразността на настоящата заповед, но следва да се каже, че ако органите не са събрали необходимата им информация и поради това са отпускали целева помощ без основание, това не води до създаване на оправдани правни очаквания. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Я. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18296/22.11.2023г, издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.