№ 13617
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110108327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 82162/12.03.2024 г. на адв. М. Л., в качеството му на
процесуален представител на ответницата Д. Д. К., с която е направено искане за изменение
на постановеното по делото решение № 3110/21.02.2024 г. в частта за разноските. Молителят
поддържа, че при определяне на следващото се в негова полза адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ответницата е следвало да
бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което същото е следвало да се определи
върху размера на всяка една от петте искови претенции поотделно, а не върху сбора им,
поради което счита, че общо следващото му се адвокатско възнаграждение се равнява на
сумата от 1 014,54 лв., а не на сумата от 68,49 лв. С тези съображения отправя искане
постановеното по делото решение да се измени в частта за разноските, като в негова полза се
присъди сумата от още 946,05 лв., представляваща разлика между размера на следващото му
се адвокатско възнаграждение от 1 014,54 лв. и присъденото му такова от 68,49 лв.
Насрещната страна – „.. АД изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане, изтъквайки подробни съображения в тази насока.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
С решение № 3110/21.02.2024 г., постановено по настоящото дело, частично са
уважени предявените от „.. АД срещу Д. Д. К. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и по
въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. М. Л. е присъдена сумата от 68,49 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ответницата безплатно процесуално
представителство в исковото производство.
В случая, релевираните в молбата възражения във връзка с приложението на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът намира за неоснователни. Това е така, тъй като задължителната практика на ВКС,
1
която настоящия състав споделя, а именно: Определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д.
№ 3103/2021 г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020 г. по ч. гр. д. №
4908/2019 г. по описа на III гр. о., възприема разбирането, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за
всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. по описа на II т. о. на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
В случая, при определяне на следващото се в полза на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение
съдът е съобразил изложените разяснения, поради което молбата му за изменение на
решение № 3110/21.02.2024 г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. М. Л. с молба с вх. №
82162/12.03.2024 г. искане за изменение на решение № 3110/21.02.2024 г., постановено по
гр. дело № 8327/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2