РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1783
Град Пловдив, 23.10. 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесети трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1420 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „СТЕНЛИ ОЛИВА“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, град
Пловдив, п.к. 4006, р-н „Източен“, ул. „Храбрец“ № 22, ет.5, ап.15, чрез адв. Ж.М.,
против решение № 738/02.05.2023г., постановено по АНД № 782/2023г., по описа на
Районен съд Пловдив, IX нак. състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 683473-F670158/22.12.2022г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на касатора, на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция
в размер на 500 лева, за нарушение на чл.26. ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изисквания към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4. т.4 от ЗДДС, и дружеството
е осъдено да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща разноски по
делото.
Касационният жалбоподател намира решението за незаконосъобразно и
неправилно, основаващо се на необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, издадено е в несъответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като при постановяването му не са спазени
съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения в жалбата и в
допълнителна молба, в която намира, че деянието представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
се явява и не се представлява. В писмен отговор оспорва жалбата и представя
своите аргументи за правилност на съдебното решение и иска неговото потвърждаване.
Претендират се разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК,
констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната подробно в обжалваното НП фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което същата е
ненужно да се повтаря.
Въз основа на констатираните факти, потвърдени в хода на производството
пред първоинстанционният съд, от негова страна е направен законосъобразен извод
за наличие на категорично установено административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС от страна на касатора. Този извод е
законосъобразен, с оглед и изискването на посочения текст фискалната касова
бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №
1 и да съдържа задължително реквизити по наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност.
Безспорно е установено по делото, че дружеството е издало фискален бон,
който не съдържа задължителните реквизити, а именно наименование, количество и единична
стойност по видове закупена стока. Посочени били само като реквизит „хранителни
стоки“, цена и обща стойност. Също така при разпечатка та отчет департаменти се
установява, че има само департаменти „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“,
„други“ и „услуги“.
В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд относно
съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването му и
авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така, доколкото на
практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи
на съда относно правната квалификация на установеното нарушение, е дадено
коректно, ясно и правно съответно на нормите описание.
Районният съд е направил законосъобразен извод относно правилността на
правната квалификация на административното нарушение, като е преценил цялата
доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз
основа на която е установил и конкретно поведение касатора, осъществяващо
признаците на административно нарушение. Поради това и възраженията на
касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани.
С решението си въззивната инстанция е дала подробен, правно обоснован и
ясен отговор по всички възражения и с настоящата касационна жалба, като
правилно ги е отхвърлила. Съдът подробно е обсъдил и липсата на основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Законосъобразна е оценката на
районния съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай,
като правилно е отчетено, че деянието разкрива степен на обществена опасност,
типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/ 113.12.2006 г. на МФ. Направил е законосъобразни изводи за
относимата санкционна норма, че приложимата в случая разпоредба е обсъдена
съобразно възможностите, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН,
като минималния размер на наказанието е в достатъчен и изискуем обем обсъден
като законосъобразен извод за постигане на целите на наказанието.
В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
към мотивите на оспореното съдебно решение, като споделя напълно изводите му
като обосновани и законосъобразно направени.
При извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал.
2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение,
като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и
тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3
от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и
като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738/02.05.2023г., постановено по АНД № 782/2023г., по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „СТЕНЛИ ОЛИВА“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община
Пловдив, град Пловдив, п.к. 4006, р-н „Източен“, ул. „Храбрец“ № 22, ет.5,
ап.15, с управител Р.Н.У., да заплати на Национална агенция за приходите сумата
от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.