Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.02.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На тридесети
януари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 252
по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХХХІ- ва” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Ш.М.П., с която претендира да бъде обявен за
окончателен сключения между него и „С.л.“ ЕООД
/в несъстоятелност/ предварителен
договор за продажба, в който се е трансформирал договор за финансов лизинг № 00000550001/19.11.2008г. с предмет лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“, рама № ******.
В исковата
молба се сочи, че между страните е било налице облигационно правоотношение
относно финансов лизинг на лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“ рама № NKNEBA24428T559555. Ищецът сочи, че по договора са заплатени всички дължими лизингови
вноски, с изключение на последната, представляваща остатъчна стойност и
покриваща разходите за прехвърляне на собствеността върху автомобила. Тя не е
заплатена, защото ответникът отказал да прехвърли собствеността на автомобила. С
плащането на „продажната цена“ на автомобила (сбора от всички лизингови вноски)
и предаването на резервния ключ за автомобила от страна на лизингодателя,
ищецът е станал собственик на вещта, предмет на договора за лизинг. Твърди, че
с извършеното от него плащане на всички лизингови вноски
лизинговият договор се е трансформирал в предварителен договор за
покупко-продажба, поради което е налице правен интерес да предяви иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Заявява, че е изправна страна по договора, но
ответникът отказва да прехвърли
собствеността върху лекия автомобил. Счита, че Решение № 1/12.04.2016 г. по
описа на Арбитражен съд – гр. Бургас, с което е осъден да заплати на ответника
неустойка за неизпълнение на договора, неплатен за автомобила данък, както и да
предаде на лизингодателя владението върху автомобила,
няма касателство относно процесния иск. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения
ответник,
чрез процесуален представител, като изразява становище за неподведомственост, недопустимост и
неоснователност на иска. Сочи, че е налице
арбитражна клауза и влязло в сила решение по арбитражно дело, с което е прието,
че ищецът не е изправна страна по
договора за лизинг. Поради това счита, че предварителния договор не може да
бъде обявен за окончателен.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от: договор за финансов лизинг **********/19.11.2008г. с общи условия; поръчка договор за покупка
на МПС 481; приложение 1- описание на автомобил; приложение 2- погасителен план и авансови плащания; приложение 4- приемо-предавателен протокол; приложение 5- пълномощно; приложение 6- декларация; запис на заповед от 19.11.2008г.; уведомително
писмо изх. № 15/18.05.2009г.;
приемо-предавателен протокол от 15.04.2014г.; нотариална покана от 09.12.2015г. на нотарис Гонова; уведомително писмо относно цесия с цесионер „Вита Карс“ ЕООД; Решение на арбитражен съд от
12.04.2016г. по АД 1/2016г.; покана за доброволно изпълнение;
документи за сервизно обслужване- 5бр.; документи за първоначални плащания - 4 бр.; 15 броя фактури за период
08.01.2009г. - 30.12.2009г.; 11 броя фактури за период 02.02.2010г. - 01.11.2010г.; 12 броя
фактури за период 03.01.2011г. - 27.12.2011г.; 13 броя фактури за период 23.01.2012г. - 01.12.2012г.; 12 броя фактури за период 02.01.2013г. - 02.12.2013г.; документи
за платени данъци - 8 бр.; заверен препис на Решение №
215/21.03.2018г. на ВОС, се установява, че: на 19.11.2008г.
между Ш.М.П.
и „С.л.“ ЕООД /в несъстоятелност/ бил сключен договор за финансов лизинг относно лек автомобил
„KIA“, модел „Picanto“ рама № ******** със срок до 01.01.2014г.
при уговорени 60 вноски по 315,54 лв. с падежи от 01.01.2009г.
до 01.12.2013г. и остатъчна стойност от 934,10 лв. с падеж 01.12.2013г. Автомобилът
бил предаден от лизингодателя на лизингополучателя
на 20.11.2018г., а на 15.04.2014г. му бил предаден и втория ключ от автомобила. Всички дължими лизингови вноски по договора са
заплатени
към 02.12.2013г. С Решение № 1/12.04.2016 г. по описа на
Арбитражен съд – гр. Бургас Ш.М.П. е осъден да заплати на „С.л.“ ЕООД неустойка за
неизпълнение на договора, неплатен данък за автомобила за 2014г. и 2015г., както и да предаде
на лизингодателя владението
върху автомобила. На 25.05.2016г. са платени данъчните задължения
относно автомобила за 2013та, 2014та и 2015та година.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Уважаването му е обусловено
от установен от ищеца валиден предварителен договор, т.е. сключен в изискуемата се от закона форма
и съдържащ всички елементи на окончателния; ответникът към момента на предявяване на исковата молба и постановяването на решението да е
собственик на вещта; изправност на ищеца - пълното плащане на уговорената продажна цена при сключване на
предварителния договор и неизправност
на ответника, т.е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен;
изискуемост на задължението
за сключване на окончателния договор, респ. ответникът носи
доказателствената тежест да докаже
фактите, на които се позовава,
а именно – разваляне на договора или
неизрядност на ищеца като страна по договора.
В случая е налице твърдение от ищеца за пълно
изпълнение по писмен договор за лизинг, съдържащ индивидуализация на вещта,
която ще е предмет на окончателния договор.
Не се спори, че ответникът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено в резултат на уважаването
на иска – собственик е на МПС и не го е отчуждил в полза на трето лице до
приключване на съдебното дирене.
Ответникът се позовава на влязло в сила решене на
Арбитражен съд, с което е прието, че настоящият ищец е неизправна страна по процесния
договор, тъй като не е изпълнил поетите с него изискуеми задължения на падежа
им. Срещу това решение ищецът възразява, като твърди, че е нищожно.
Съдът не споделя довода на ищеца, че решението на арбитражния съд е нищожно
по следните съображения: Въпросът за валидността на постановеното от арбитражен съд решение е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно
действащата нормативна уредба - в чл. 19
ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017
г.)
и в чл.47 ал.2 ЗМТА (ЗИД
ГПК,обн. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) е установена забрана за разрешаване от арбитраж на спор,
една от страните по който е потребител
по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, като са прогласени за
нищожни постановените по тях арбитражни
решения. Действието на процесуалноправните норми по време,
е незабавно. Това означава, че новата
процесуалноправна норма незабавно отменя породените до влизането
и в сила правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен, когато
в новия закон, респ. изменението
на закона, което я въвежда, изрично е уредено запазване на правните последици от отменената процесуална
норма. В
случая с разпоредбата на §
6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ бр. 8/2017г.)
законодателят изрично е уредил запазване на породените, до влизане в сила на изменението на ГПК, правни последици по отношение
на започналите и висящи арбитражни производства, постановявайки, че приключването им е по досегашния ред,
с изключение на производствата
по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.
Изричното императивно правило на § 6, ал.2
ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването, дадено
от Конституционния съд на Р.България в т.3 на решение № 9/ 24.10.2002 г., по к.д. № 15/2002г. за стадиите
на осъществяваната защита в
арбитражното производство – първият
– задължителен пред АС, а исковият по чл. 48 ЗМТА пред ВКС – факултативен, дават основание да се приеме, че
когато завареното арбитражно производство по неарбитрируем потребителски спор, по см. на чл.19, ал.1 ГПК, е в неговия първи стадий, същото
се прекратява от съответния АС. Когато защитата в рамките на общия арбитражен процес е преминала във факултативния стадий и е налице допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено арбитражно решение, висящността на арбитражното производството в неговата цялост се счита
за възобновена от датата на исковата
молба. Поради това в правомощията на ВКС е да констатира този неотстраним порок на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна и да прогласи нищожността му, когато е постановено по неарбитрируем, според действащата редакция на чл.19, ал.1 ГПК, потребителски
правен спор – в т.см. Решение № 47/15.03.2017г.
по т. дело № 2227/2016 год; Решение № 174/12.12.2016г. по т. дело № 1902/2016г.; Решение № 68/31.03.2017г. по №1678/16г.; Решение № 46/14.03.2017г. по т. дело № 1902/2016г. на ВКС; Решение № 218/31.01.2018г.
по т.дело №
1326/2017г. на ВКС; Решение № 219/31.01.2018г. по т.дело № 1328/2017г. Нищожността
на арбитражното решение може да бъде предявена
безсрочно, с оглед разпоредбата на чл. 48, ал.1 ЗМТА,
която определя срок само по
отношение на искането за отмяна на това
решение, а не и за прогласяване нищожността му - Решение № 238/14.12.2017 по
т.дело № 2514/17г. на ВКС.
Предвид горните правни изводи, съдът намира, че постановените и влезли в
сила арбитражни решения преди преди 27.01.2017г. не
подлежат на проверка като нищожни въз основа на възражение в исково
производство по реда на ГПК. Дори и да се разгледа по същество такова
възражение, в настоящия случай то би било и неоснователно, тъй като към момента
на постановяване на процесното решение на Арбитражния съд не е имало
процесуални пречки за разглеждането на потребителския спор, респ. то не е било
атакувано по законоустановения ред пред ВКС.
Предвид извода за валидно решение на АС следва да се прецени касае ли това решение
релевантни за настоящото дело въпроси. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича),
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право – в т.см. Тълкувателно решение № 3/2016 г.
от 22.04.2019г., постановено по т.
дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, с решението на АС между същите страни и относно
същото правоотношение е прието за установено, че ищецът като лизингополучател е неизправна страна по договора, че поради
това договора за лизинг е прекратен, и съобразно това е постановен диспозитив, с който лизингополучателят
е осъден да заплати неустойка и да върне лизинговата вещ. При това положение ВРС
намира, че макар и тези общи правопораждащи юридически факти да не са част от диспозитива на решението на АС, страните са обвързани от
доказателствената им сила – в т.см. Решение № 57 от 26.02.2018 г. по
гр. д. № 2736/2017г. на ВКС. Преценката
на тези правопораждащите факти по друг начин от настоящия
съд би довела до две противоречиви решения /съдебно и арбитражно/ по един и същ
спорен въпрос – коя е изрядната страна по конкретен договор и прекратен ли е
той поради неизпълнение от една от тях, което противоречи на принципа за правна
сигурност и чл. 9 ГПК.
С оглед гореизложеното и извода, че е налице влязло в сила решение, с което
е прието, че процесния договор за лизинг е прекратен поради неизпълнение, е
невъзможно да бъде приета трансформацията му в предварителен договор, респ. да
бъде обявен за окончателен.
Предвид изхода на спора, разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ш.М.П. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД
да бъде обявен за окончателен сключения между него и „С.л.“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК ********** предварителен
договор за продажба, в който се е трансформирал договор за финансов лизинг № *********с предмет лек автомобил „KIA“, модел „Picanto“, рама № ***********
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: