Протокол по дело №3097/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 896
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100503097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 896
гр. Варна , 26.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100503097 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно
призована, не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемият Е. Р. А. , редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 24457/18.11.2020г. от Главна
дирекция „Гранична полиция", чрез процесуалния представител юрисконсулт К. И. ,
обективираща изявление на страната, че поддържа депозираната въззивна жалба. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Изразява становище по
същество на спора.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
1
полиция“ /ГД „ГП“/ на МВР срещу Решение № 3527 от 28.07.2020г., постановено по гр.д. №
14478 по описа за 2019г. на ВРС, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на Е. Р. А. сумата от 1 632.90 лeва,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 239 часа за целия процесен период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /09.09.2019г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на 1 работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
2
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3