Решение по дело №137/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.07.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		137		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 478446-F522325/19.11.2019 г., издадено от Директор на офис /Дирекция/ за обслужване – Кюстендил в ТД на НАП София, с което на ,,ДИБИ 19” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. ,,Йордан Попмихайлов“ № 16, представлявано от управителя А.Б.Г. е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли наказателното постановление /НП/ да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата и поддържани на съдебните прения.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в писмена молба по делото изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП, намира за установено следното:

На 15.10.2019 г. при извършена проверка в информационната система на ТД на НАП София, офис Кюстендил, фронт офис Дупница, на адрес гр. Дупница, площад ,,Свобода“ № 1 било установено, че ,,Диби 19“ ООД като регистрирано по ЗДДС и ЗЛ по същия закон, не е подало справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за месец септември 2019 г. в ТД на НАП София/офис Кюстендил в законоустановения срок до 14.10.2019 г. Справката декларация по ЗДДС за м. септември 2019 г. е подадена на 05.11.2019 г. с вх. № 10001294257/05.11.2019 г. Закъснението е 22 дни.

           На 06.11.2019г. в ТД на НАП, офис Кюстендил бил съставен АУАН на жалбоподателя за констатираното нарушение и на същата дата е бил връчен на управителя на дружеството.

В 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН  от страна на жалбоподателя  било депозирано писмено възражение срещу констатациите, съдържащи се в АУАН. Сочи се, че дружеството е вписано в Търговския регистър на АВ на 29.08.2019 г.. на 04.09.2019 г. е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100 – доброволна регистрация без оборот. За периода от 04.09.2019 г. до 30.09.2019 г. дружеството не е извършвало дейност и не е регистрирало никакъв оборот.   

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното наказателно постановление, с което ангажирал на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС административнонаказателната отговорност на юридическото лице, като му наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на  чл.125, ал. 5, вр. с ал.1 от ЗДДС. 

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, свидетелските показания на разпитаните свидетели - Й.Ц.Н., Р.Д.Т. и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна, по следните съображения: АУАН № F522325/06.11.2019 г. и обжалваното НП № 478446-F522325/19.11.2019 г. са издадени в съответствие на процесуалните правила.

Деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и несъмнени доказателства относно факта, че е извършено нарушение по горепосочения текст от ЗДДС от страна на жалбоподателя. Това е така, тъй като съгласно чл. 125, ал.5 от ЗДДС ,,Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“, а според ал.1 от ЗДДС, с оглед конкретиката на казуса, ,,За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157“.

Видно от материалите по делото е, че данъчно задълженото лице ,,Диби 19“ ООД е било длъжно да подаде своята справка-декларация за данъчния период м. септември 2019 г. до 14.10.2019 г. Справката декларация по ЗДДС за м. септември 2019 г. е подадена на 05.11.2019 г. с вх. № 10001294257/05.11.2019 г. Същото е видно, както от приложените към делото доказателства, така и от събраните гласни доказателствени средства в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя Костадинова и свидетелят по акта Н..

В тази връзка настоящия съдебен състав и предвид направените възражения от страна на жалбоподателя счита, че въпреки липсата на търговска дейност у търговеца, той не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като всички регистрирани лица следва да подават декларации независимо дали извършват дейност или не. Нарушението по своя характер е формално и не се влияе от наличието или липсата на вредоносни последици.

Ирелевантни за предмета на делото са възраженията на жалбоподателя, че търговецът не е развивал никаква дейност, тъй като законодателят не е направил разграничение между дружествата и търговците, развиващи дейност и тези, които не развиват такава, а и този факт се установява именно чрез подаването на справка декларация по ЗДДС.

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице и регистрацията му не е била прекратена към момента на съставяне на АУАН. Затова за данъчния период м. септември 2019 г. съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС е бил длъжен да подаде справка-декларация въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Независимо дали лицето е извършвало дейност се дължи подаване на справка-декларация съгласно изричната разпоредба на чл. 125, ал.4 от ЗДДС, а с нея и отчетните регистри. Справката-декларация и отчетния регистър съгласно чл. 125, ал.5 от ЗДДС се подават в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период. За данъчния период м. септември 2019 г. жалбоподателят е следвало да подаде справка-декларация и отчетните регистри, независимо дали е извършвал дейност, в срок до 14.10.2019 г. вкл., а същият не ги е подал. С това си деяние е осъществил състава на нарушение, за което обосновано е наказан с предвиденото наказание ,,имуществена санкция“ на основание чл. 179, ал.1 от ЗЗДС. Разпоредбата предвижда наказание, както за неподаване на справка-декларация и отчетни регистри, така и за подаването им след срока. Задължението съществува, дори и при неизвършване на дейност, поради което факта, че не е бил ощетен държавния бюджет е само смекчаващо вината обстоятелство, което е било преценено с налагането на минималното предвидено в закона наказание.

Съдът намира, че не следва да се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН. От една страна законодателят не е обвързал състава на конкретното нарушение с определен срок, а е предвидил санкция за всяка забава. Ангажирана е обективната имуществена отговорност на търговеца, поради което и въпроса за наличие или липса на виновно поведение е ирелевантен още повече, че дори да е имало обективни причини представляващият да не е могъл лично да подаде декларация, законодателят е предвидил и редица други алтернативни възможности. Касае се за ежемесечно дължима декларация, за подаването на която законодателят е предвидил 14-дневен срок, поради което съдът намира, че нарушението в конкретния случай не се отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид и не следва нарушението да се приема за маловажно.

Настоящият съдебен състав намира, че деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя изключва маловажност на случая по дефиниция, доколкото засяга изпълнението на данъчните му задължения. Спазването на тези правила е определено от императивни норми от съответните данъчни закони, нарушаването, на които винаги засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление.

При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, при което положение за административнонаказващия орган е възникнало задължение за санкциониране на нарушителя съгласно чл. 179, ал.1 от ЗДДС, според който текст, действащ към датата на нарушението ,,Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Така определеното за извършеното нарушение наказание по вид - имуществена санкция е законосъобразно, тъй като се касае за деятелност, осъществена от жалбоподателя в качеството му на юридическо лице с оглед безспорната установеност, че същият не е подал в законовия срок изискуемата по ЗДДС справка-декларация. Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в установения в последната разпоредба минимум, който е 500.00 лева. При определянето на този размер АНО се е съобразил в пълен обем с тежестта на нарушението и обстоятелството, че то е първо за жалбоподателя.  

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в законно установените за това срокове от органи, имащи материалната компетентност да сторят това, което на свой ред обосновава законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни основания за последното.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №№ 478446-F522325/19.11.2019 г., издадено от Директор на офис /Дирекция/ за обслужване – Кюстендил в ТД на НАП София, с което на ,,ДИБИ 19” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. ,,Йордан Попмихайлов“ № 16, представлявано от управителя А.Б.Г., е наложена  имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: