РЕШЕНИЕ
№ 10440
гр. София, 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110170601 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „т.............................”
ЕАД против Д. С. Я. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за
които по ч.гр.д.№ 48589/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а именно: за осъдителни искове за задължения, както следва: 5 342,45 лв.,
претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. № 56744 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законната лихва от
23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 291,63 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г.; сумата от 21,60 лв., претендирана като цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 5,67 лв. за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение за погасяване по
давност.
От страна на третото лице-помагач „Н. АД, конституиран на страната на
ищеца, се представят отчетни документи.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Сега се констатира, че действително, както твърди ответникът в отговора на
исковата молба, ищецът претендира задължение за главница за по-кратък перид, в
сравнение с периода, за който по ч.гр.д.№ 48589/2021 г. на СРС е издадена Заповед по
чл. 410 ГПК. С получаването на препис от исковата молба, ищецът се е запознал с това
възражение на ответника и не е коригирал исковата молба, ако разминаването бе
1
техническа грешка. Поради това съдебното произнасяне се следва за заявения в
исковата молба по-кратък период - от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г., а не до 30.4.2018 г.,
както е според Заповедта по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които
законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ.
подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството „клиент“ на ищеца
по повод доставка на топлинна енергия за процестия период като собственик, което
съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на
представения заедно с исковата молба документ на Списък на етажните собственици,
който съдържа положен подпис на ответника като собственик на апартамента, за който
се твърди топлоснабдяване.
От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебно-техническата
експертиза, което установява, че задълженията са правилно изчислени съобразно
изготвените отчети. Начислените задължения включват топлинна енергия за отопление
въз основа на показанията на 4 бр. ИРРО. Абонатът заплаща също стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу
отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и разпределението на
енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира
заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени
нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница за
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. – за които заключението на
СТЕ установява, че са в общ размер 2874,62 лв. (по-малко от претендираните от
ищеца 5 342,45 лв.)
Всички задължения за топлинна енергия се явяват погасени по давност, тъй като
всички те са били изискуеми към 23.08.2018 г. – три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно действащите
след 2016 г. общи условия на топлопреносното предприятие, дължимите суми за
топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки.
Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното
вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Същата
2
давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху
дължимите суми.
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от
Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане
към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед единствения
отчетен период съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер
на 21,60 лв., а законната лихва за забава е в размер на 5,67 лв. – само които
задължения се явяват положително установени.
При този изход на спора претенцията на ищеца за разноски е частично
основателна: за 4,97 лв. (от 1214,56 лв.), а претенцията на ответника – за 398,36
лв. (от претендирани и доказани в размер на 400 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Я. ЕГН: **********,
че има неизплатени задължения към „Т.ЕАД с ЕИК ////////сумата от 21,60 лв. - цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 5,67 лв. за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. – ЧАСТ от задълженията, за
които по ч.гр.д.№ 48589/2021 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Д. С. Я.
ЕГН: ********** за искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения: 5 342,45 лв. - претендирани като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. № 56744 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно
със законната лихва от 23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1 291,63 лв. за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. Я. ЕГН: ********** да заплати на „Т. СОФИЯ” ЕАД с
ЕИК //////// сумата 4,97 лв. - съдебни разноски обща за заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т............СОФИЯ” ЕАД с ЕИК- да заплати на Д. С. Я. ЕГН:
********** сумата 398,36 лв. - съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” АД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3