№ 672
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело №
20211100513437 по описа за 2021 година
Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба С.И. С. чрез адв. Т. срещу разпореждане от
04.10.2021 г. за отказ да бъде прекратено изп. дело № 20148490401262 на
ЧСИ А.П.. Жалбоподателката чрез своя представител излага доводи за
незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради липсата на искания от
страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия, като оспорва
становището, че молба на взискателя от 02.02.2016 г. прекъсва двугодишния
срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Позовава се и на неизвършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от 06.10.2014 г. до
06.10.2016 г., дори ако се приеме, че такива са поискани с молба от 02.02.2016
г. Прави искане за отмяна на отказа и постановяване на прекратяването на
изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнението „Т.С.“ ЕАД не взема становище.
В мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител оспорва
основателността на жалбата.
Изпълнителното производство е образувано на 06.10.2014 г. по
изпълнителен лист от 06.06.2014 г., издаден по гр. дело № 20156/2013 г. на
СРС, с взискател „Т.С.“ ЕАД, длъжници: Б.Й.С. и С.И. С., и дължими суми:
6393,57 лева доставена топлинна енергия за периода м. 6.2011 г-. – м.4.2013
г.ведно със законна лихва от 06.12.2013 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 785,96 лева за периода 01.08.2011 г. – 11.11.2013
г. След смъртта на длъжника Б.Й.С. на 08.08.2017 г., изпълнителното
производство за неговата част от задълженията продължило срещу неговите
наследници С.И. С., С.Б. С. и И.Б.С.. С молбата за образуване на
1
изпълнителното дело взискателят възложил на съдебния изпълнител
проучване на имуществото на длъжника и определяне начина на изпълнение.
С молба от 02.02.2016 г. взискателят е поискал насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжниците. С молба от 10.03.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудови
възнаграждения или пенсии на длъжниците. Запор върху банкови сметки е
бил наложен от съдебния изпълнител. От постъпилите в резултат на
изпълнителните действия суми са извършвани разпределения на 05.06.2018 г.,
24.10.2018 г., 07.01.2019 г. и 23.09.2020 г.
За да възникне основание за прекратяване на изпълнителното
производство, следва по образуваното изпълнително дело в продължение на
две години да не е направено искане от взискателя за извършване на
изпълнителни действия и такива действия да не са извършвани.
Изпълнителното дело е образувано на 06.10.2014 г. по искане на взискателя,
като проучване на имуществото на длъжника, определя и определяне начина
на изпълнението е било възложено на съдебния изпълнител. С молба от
02.02.2016 г. взискателят е направил искане за извършване на опис на
движими вещи на длъжниците, което е достатъчно конкретизирано по своя
характер – конкретизация в по-голяма степен на искане за опис на движими
вещи не е възможна преди да се установят самите движими вещи, собствени
на длъжника. Следващото искане е с молба от 10.03.2017 г. След това искане,
съдебният изпълнител е наложил запори и е предприел събиране на парични
суми от длъжниците, което е видно от приложените протоколи за
разпределения. Между исканията за изпълнителни действия не е изтекъл
двегодишен период, което да е основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Неправилно представителят на жалбоподателката се позовава на
фактическото неизвършване на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител в периода от образуването на изпълнителното дело 06.10.2014 г.
до 06.10.2016 г. В жалбата се смесват две различни правни понятия и техните
последици – погасителната давност като институт на материалното право и
перемпцията като процесуална последица от бездействието на взискателя.
Давностният срок и процесуалният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК нямат
връзка помежду си и не се обуславят взаимно. За ненастъпването на
основание за прекратяване на изпълнителното производство е достатъчно
взискателят да направи искане за извършване на изпълнително действие
преди да изтече двугодишен срок от предходното искане, без да е необходимо
поисканото изпълнително действие да бъде извършено от съдебния
изпълнител.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава разпореждане от 04.10.2021 г. за отказ да бъде прекратено
изп. дело № 20148490401262 на ЧСИ А.П..
2
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3