РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Карлово, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101121 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК,
предявен от М. Ч. Г., ЕГН: ********** от с. В., обл. П., ул. „*-**“ №**, чрез
адв. С.П. - К. против Х. Д. П., ЕГН: ********** от с. В., обл. П., ул. „Д.П.“ №
* и насрещни искове по чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 СК.
Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско
съжителство в продължение на четири години. Имали малолетно дете – Д. Х.
П., родено на 09.09.2016 г. От месец януари 2021 г. с ответника били
окончателно разделени, като детето останало да живее при майката.
Твърди, че през 2019 г. и 2020 г. двамата периодично ходили във В.
да работят, за да реализират по-добри доходи. През това време за детето им се
грижела нейната майка. След разлялата, ищцата взела решение да се установи
с детето трайно да живее в Обединеното Кралство, тъй като в България не
можела да си намери подходяща работа и добро заплащане. От друга страна,
счита, че и за детето щяло да бъде по-благоприятно да започне училище там,
като това щяло да му даде възможност по-бързо да научи втори език, да
получи добро образование, да живее в благоприятна среда и при по-добри
битови и социални условия, да получава адекватни на нуждите му социални
1
помощи и стимули, да се възползва от положителните страни на по-високия
жизнен стандарт, да обогати светогледа си, като се запознае с други страни и
култури, да обогати възгледите си за света, да се развие като пълноценна
личност. Ищцата твърди, че имала приятели, които отдавна живеят в гр. Л.,
В., на които можела да разчита за всичко – за работа, жилище, помощ за
детето, морална и материална подкрепа при нужда и пр. Споделила с
ответника решението си да живее с детето в Л., като го запише да учи там.
Първоначално той се съгласил, като подписал декларация с нотариална
заверка на подписа с peг. № 161/19.01.2021 г. на нотариус С.Р. - с peг. № 099
на Нотариалната камара, с район на действие - PC К., по силата на която
дъщеря им можела да пътува в страната и в чужбина – на територията на
Република Г., Ф. р. Г., О. к. В. и С. И. и Република Т., като многократно
преминава държавната граница на Р. Б., пътува и пребивава на територията на
посочените страни, считано от 19.01.2021 г. до 30.09.2021 г., придружавана от
майка си.
Ищцата твърди, че от 10.03.2021 г. тя и детето живеят в Л..
Пребиваването им там било легално, тъй като имала статут на
предуседналост – право на пребиваване за ограничен период от време,
валиден до 17.09.2025 г. Имала осигурителен номер. Очаквала одобрение за
работа, за която била кандидатствала и която щяла да започне след началото
на учебната година. Изпълнила всички задължения по заплащане на данъците
и таксите, за което представяла отчет при приключване на годината. Живеели
в жилище под наем с месечна наемна цена 350 британски лири, което било
обзаведено с всичко необходимо за нормален живот. Кандидатствала и била
одобрена за общинско жилище, представляващо апартамент с три стаи, като
очаквала да й бъде предоставено в най-кратък срок. Същото щяло да е в
близост до училището, в което било прието детето за учебната 2021-2022
вилно от приложеното писмо от Начално училище П. - Л.. Кандидатствала и
очаквала отпускане на помощи и детски добавки, както и социални помощи
за безработен и за жилище. Била финансово обезпечена, тъй като имала
спестявания от предишните си доходи, реализирани във В..
Ищцата твърди, че осигурявала максимална възможност детето и
баща му да контактуват по „Вайбър“, за да се запазят близките им отношения.
Детето поддържало връзка и с роднините и близките в България. То се
адаптирало много бързо към новата среда и създало приятелства с други деца.
2
Често играело с тях, с майка му ходели на разходка, опознавали града, водела
го на уроци по английски език. Детето се чувства много добре и не изпитвало
никакви притеснения и дискомфорт. Независимо от първоначалното съгласие
на ответника да се установят във В., което било продиктувано и от факта, че
той живял и работил там и продължавал да има контакти и отношения,
свързани с работа и реализиране на доходи там, като притежавал същия
статут на уседналост, в един момент, в резултат на възникнали между двамата
конфликти, заявил, че желае ищцата да върне детето в България. Опитала се
да му обясни, че отношенията им не трябва ла влияят на решенията им като
родители, свързани с интересите на детето. Тъй като не искала в условията на
пандемия да пътува с детето до България, за да не го подлага на риск да се
зарази и разболее, както и поради факта, че от 07.09.2021 г. започвала
учебната година, която била обявена за присъствена, го помолила да му
продължи срока на съгласието за пребиваване на детето в чужбина и след
30.09.2021 г. Той, обаче отказал категорично и се заканил, че ако не върне
незабавно детето, ще оттегли даденото съгласие за пътуване и ще подаде
сигнал, че го е отвлякла, което от своя страна щяло да доведе до това да й
отнемат детето и да я вкарат в затвора. Страхувала се от ответника и се
опасявала, че той може да осъществи заканата си.
Наред с възможността детето да пътува в чужбина и по-специално –
във В., за да живее там с нея, ищцата искала то да може да напуска Република
България, за да пътува по различни поводи – екскурзии, почивки, гостуване,
лагери, курсове, лечение и др., до всички страни в Европа, до Република Т. и
Д., което счита, че било в изключителен негов интерес, определен по
критериите в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, с оглед неговото
правилно и пълноценно развитие, предвид възможността да посети други
страни, да се запознае с културата и традициите на други народи, да преживее
хубави емоции, да обогати мирогледа си. От фактическата разляла през
януари 2021 г. до момента не било образувано дело за упражняване на
родителските права, местоживеене на детето, издръжка и режим на лични
отношения. Фактическото му местоживеене било при ищцата и понастоящем
то било в гр. Л., В..
Ищцата твърди, че с изтичане на предвидения в декларацията за
съгласие за пътуване и пребиваване на детето в чужбина срок на 30.09.2021 г.,
или при оттеглянето й от ответника преди изтичане на този срок, нямала да
3
може да извежда детето в чужбина, съответно да пребивават там, което щяло
наруши неговите права – правото му на свободно придвижване,
регламентирано в Конвенцията за правата на детето, правата му, признати с
чл. 3, т. 2 и чл. 27, т. 1 от Конвенцията – да получи закрила и грижи,
необходими за неговото благосъстояние и правото на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално
и социално развитие, правото на защита на семейния живот на нея и детето по
чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като
се накърняват и принципите на закрила, залегнали в чл. 3, т. 2, 3, 9 и 12 от
Закона за закрила на детето. Това щяло да доведе до нарушаване на семейната
среда и до накърняване грижите за детето и неговата закрила и безопасност,
щяло да се отрази негативно на идентичността му и неговите възгледи.
Всичко изложено обуславяло правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение и да
разреши малолетното дете Д. Х. П., ЕГН: **********, да пътува в чужбина,
придружено от своята майка М. Ч. Г., ЕГН: **********, или от
упълномощено от нея лице, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за
всички страни в Европа, в т. ч. О. К., В. и С. И., за Република Т. и Д., на
екскурзии, почивки, гостуване, лагери, курсове, лечение и др., в т. ч. и с цел
местоживеене със своята майка в О. К. В. и С. И., до навършване на
пълнолетие. В случай, че съдът не уважи искането за периода от време, моли
разрешението да е за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение.
Моли на основание чл. 127а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК във връзка
с чл. 76, т. 9, пр. второ от ЗБЛД, в рамките на дадения срок за пътуване в
чужбина, съдът да разреши да бъде издаден на детето документ за
самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – международен паспорт, при
изтичане на срока на валидност на вече издадения такъв или при друга
възникнала необходимост от това, без да е необходимо за тези действия
съгласието на бащата. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, представляван от адв. Е.П. оспорва иска и предявява
насрещен иск.
Не оспорва следните факти и обстоятелства, изложени в исковата
4
молба: че с ищцата са живели във фактическо съпружеско съжителство и
имат родена дъщеря Д. Х. П., ЕГН: **********; че от месец януари 2021 г. с
ищцата са разделени, като дъщеря им живее при майката; че от месец март
2021 г. двете живеят в Л.; че в периодите, през които с ищцата са пребивавали
във В., за дъщеря им се е грижела нейната майка; че ответникът е живял и
работил във В.; че притежава статут на уседналост и че продължава да има
контакти и отношения, свързани с работа и реализиране на доходи там.
Останалите твърдения, изложени в исковата молба били неверни и
ответникът ги оспорва.
Невярно било твърдението на ищцата, че се намирали във
фактическо съпружеско съжителство в продължение на четири години. С нея
заживели на семейни начала още през 2015 г. и това продължило до месец
януари 2021 г., т.е. в продължение на около шест години .
Невярно било и твърдението, че през 2019 г. и 2020 г. двамата
периодично ходили във В. да работят, за да реализират по-добри доходи.
Както твърдяла самата ищца в исковата си молба, а и ответникът не оспорва
това обстоятелство, през време на цялото им съвместно съжителство той
периодично пребивавал с цел работа във В., където имал собствен бизнес. В
периода 2019 – 2020 г. ищцата го придружавала само при някои от
пътуванията му с цел тя също да получи осигурителен номер и статут на
уседналост преди „Брекзит“. През кратките й престои във В., които никога не
продължавали повече от 10 до 15 дни, ищцата никога не била работила.
Водела се фиктивно на работа. Средствата, преведени по банковата й сметки,
от която били удържани дължимите за тях, като за доход, данъци и такси,
били предоставени от ответника.
Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че била взела
решение да се установи с детето им във В., тъй като не могла да си намери
подходяща работа и добро заплащане. Ищцата била със средно образование,
не притежавала никаква професионална квалификация и не говорела
английски. През целия период на съвместното им съжителство тя работела
като продавач-консултант в магазина на фирмата на ответника. Независимо
от размера на трудовото възнаграждение, което получавала по трудов
договор, през годините ищцата разполагала с неограничен ресурс от средства
– тя винаги имала неограничен достъп до парите, които той изкарвал.
5
Ответникът винаги бил държал на това, семейството му да бъде задоволено и
тя и дъщеря им да не изпитват нужда от каквото и да било. Много често
ходили на почивки и екскурзии. За дома им се купувало само най-доброто,
включително и по отношение на хранителните продукти. Изцяло с негови
средства направил луксозен основен ремонт и множество подобрения в дома
на ищцата, където живели до раздялата си. През целия този период от време
тя купувала за себе си дрехи , обувки и аксесоари без да се ограничава по
какъвто и да било начин. За дъщеря си също купували винаги най-доброто и в
повечето случаи – най-скъпото. Домът им буквално бил затрупан с нейни
играчки. Живеели охолно и без ограничения.
Ето защо ответникът не смята, че причината ищцата да замине за В.
е желанието й да си намери „подходяща работа и добро заплащане“. За
всички било известно, че без да владее езика и без квалификация, ищцата най-
вероятно щяла да работи там, като чистачка.
Благовидно звучала и другата част от заявеното от ищцата, като
мотив да замине за В. с дъщеря им – да започне училище там, за да научи
втори език, да получи добро образование, да живее в по-благоприятна среда и
при по-добри битови и социални условия, да се възползва от по-високия
жизнен стандарт, да се запознае с други страни и култури и така да обогати
светогледа си, като се развие като пълноценна личност. Тук особено бил
впечатлен от желанието на ищцата дъщеря им да получава „адекватни на
нуждите й социални помощи“. Всичко това звучало меко казано наивно,
защото било невъзможно да се възползваш от високия жизнен стандарт във
В., когато си на социални помощи или работиш неквалифицирана работа.
Освен това доброто образование струвало много пари, много повече,
отколкото доброто образование в България и страните от Европейския съюз.
Такова образование не можело могло да бъде заплатено със социални помощи
и доходи от неквалифициран труд, получавани там. В последните две години
и особено след „Брекзит“, цената на живот във В. скочила неимоверно много.
Страната била с много висок процент на инфлация. Затова било невъзможно
със социални помощи за безработен, за каквито ищцата твърдяла, че е
кандидатствала, тя да осигури на дъщеря им нещо различно от едно мизерно
съществуване. А що се отнася до финансовата обезпеченост на ищцата от
предишните й доходи „реализирани“ във В., то по-горе вече обяснил за какви
„доходи“ става въпрос. След заплащане на дължимите данъци и такси, като
6
налични „спестявания“ останали само тези ****** GBP, видни от
представения от самата ищца отчет. Ако ищцата разчитала само на помощи за
безработна, които при това щели да й бъдат отпуснати на базата на
минималния доход, който показала във въпросния отчет, то тези
„спестявания“ при постоянния ръст на цените щели да се стопят много бързо.
Ноторно известно било, че детските надбавки за едно дете във В. били в
размер на ** GBP на седмица, т. е. ***GBP за месец. А ищцата като
безработна, и ако изобщо бъдела одобрена, защото на опашката за помощи
чакали хиляди безработни, които от дълги години пребивават в А., децата им
били родени там и въпреки това не бивали одобрявани, та тя щяла получава
между ***и ***GBP на месец. Само за транспорт в границите на Л. ищцата
ще трябвало да плаща между **и **GBP на седмица в зависимост зоните.
Също толкова наивно звучали и уверенията, че ищцата имала
приятели, на които можела да разчита „за всичко – работа, жилище, помощ за
детето, морална и материална подкрепа при нужда“. Такова нейно твърдение
показвало още веднъж, че ищцата не се е сблъсквала с действителността във
В.. Масата българи в Л. работели по 12 – 14 часа, пътували с километри до
работата си, на практика почти не разполагали със свободно време. И всичко
там струвало пари, при това много. Ако било вярно твърдението на ищцата,
че имала приятели, на които може да разчита за работа, то при условията за
живот в Л. досега тя трябвало да е започнала да работи. Ако било вярно
твърдението й, че може да разчита на тези приятели за жилище, нямало да
наеме една стая от своя съученичка – Е.Т., за сумата от *** GBP. Неясно за
ответника било и това, на каква помощ за детето им разчитала ищцата. А
твърдението, че можела да разчита на материална подкрепа особено сега,
когато за всички в Л. животът бил много труден не само заради „Брекзит“, но
и заради COVD-19, било меко казано абсурдно. Неслучайно, най-вече в
последната година, много българи, цели семейства, се завърнали и
продължавали да се завръщат в България.
На фона на всичко това исковата молба на ищцата била изпълнена
със светли „очаквания“, свързани с уреждане на живота й там – очаквала
одобрение за работа и същевременно за социални помощи за безработна,
очаквала да й бъде предоставено общинско жилище, при това апартамент с
три стаи, което за Л.ската действителност било просто невероятно.
7
С исковата молба ищцата представила договор за наем на една стая
в къща, находяща се на адрес: П.Х.С. *******. Ако ищцата и дъщеря им
живеели действително на тази адрес, това означавало, че те съжителстват с
още шест души б., с които делят общите кухня и баня в къщата. Посочената в
договора наемна цена от *** GBP била очевидно невярна – реалният наем за
една такава стая в този квартал била средно около *** GBP. Това означавало,
че или цената в договора за наем била фиктивна, или самият договор бил
такъв, сключен с цел да обслужи претенцията на ищцата в настоящото
производство. Най-вероятно представеният от ищцата договор за наем от
15.03.2021 г. бил фиктивен и ищцата и дъщеря им не живеели в това жилище,
поради следното: На около 60 метра от къщата, в която ищцата твърдяла, че
живеят с дъщеря им, имало начално училище, което се считало за много
добро за системата на образование във В.. Кварталът, където се намирала
къщата, в която ищцата наела стая, също бил добър. С исковата молба ищцата
твърдяла, а и представила писмо, от което било видно, че дъщеря им била
записана в начално училище П., с адрес: С.Р., У. *********. Двата адреса се
намирали на голямо разстояние един от друг. Между тях нямало линия на
метро, нямало и директна автобусна линия. Придвижването от единия до
другия адрес само в едната посока с обществен транспорт отнемало малко
повече от два часа, а с личен автомобил – около час и половина. Нямало
каквато и да било логика в това да имаш добро начално училище на 60 м. от
дома си и същевременно да запишеш едно малко, петгодишно дете на
училище, до което и обратно до дома си това дете ще трябва да пътува общо
по над 4 часа на ден. Очевидно било, че ищцата и дъщеря им не живеят на
посочения адрес, и че тя укривала истинския си адрес в Л..
Ответникът твърди, че за времето на съвместното им съжителство
със свои средства извършил значителни ремонти и подобрения в дома на
ищцата, където живеели. Той представлявал къща с двор в с. В., К. община.
Направил това жилище просторно и комфортно за обитаване, с всички
удобства, които човек би могъл да си представи. На фона на тези прекрасни
битови условия за живот и отглеждане на дъщеря им се оказвало, че ищцата
предпочела една стая с кухня и баня за общо ползване с много други
съквартиранти, и твърдяла в исковата си молба, че по този начин осигурявала
„благоприятна среда и по-добри битови и социални условия“ за Д.-Ч..
Невярно било и твърдението на ищцата, че била споделила с
8
ответника решението си да живее с дъщеря им в Л., като го запише да учи
там. Ако това било така, то декларацията, подписана от ответника нямало да е
с краен срок 30.09.2021 г. Даже напротив – в края на 2020 г. с ищцата решили
заради COVD-кризата да се приберат и поне на този етап да преустановят
пътуванията до Л. с цел избягване на всякакви рискове от заразяване. Ищцата
никога не била споделяла с него, че желае да замине и да се установи в Л.,
още по-малко заедно с дъщеря им. Причината да издаде представената с
исковата молба нотариално заверена декларация била, че ищцата му
обяснила, че желае да отиде с дъщеря им и нейната сестра и децата й на
почивка в република Г.. Именно поради тази причина в декларацията бил
определен и краен срок на нейното действие.
Абсолютно невярно било и твърдението на ищцата, че осигурявала
на ответника максимална възможност да контактува по „Вайбър“ с дъщеря
си. Около средата на месец март тази година ответникът изведнъж изгубил
всякаква връзка с ищцата. Нея и дъщеря му ги нямало в дома им, ищцата не
отговаряла на телефона, „Вайбър“-ът й бил изключен. Това продължило
няколко дни, докато един ден ищцата му се обадила на „Вайбър“ и го
уведомила, че тя и дъщеря им били в Л.. Опитал се да разбере защо е
постъпила така, къде са се настанили, да й обясни, че постъпката й е
неразумна. Дори й предложил да се приберат на този етап, за да обсъдят
заедно бъдещето им. Ищцата категорично отказала и му заявила, че иска сама
да се оправя. Оттогава и до настоящия момент ответникът звънял всеки ден,
но без резултат – ищцата или си изключвала „Вайбър“-а и телефона, или не
отговаряла. Тя му се обаждала веднъж на всеки десет дни и му позволявала и
то за много кратко да разговаря с дъщеря си. Ищцата присъствала на всички
техни разговори и постоянно контролирала поведението на Д.-Ч. и това, което
детето му говорело. Всеки път Д. го питала защо не я търси и не й се обажда,
повтаряла, че много й липсва. Според ответника не би било добре за малката
му дъщеря да й каже истината – че майка й била тази, която не му позволява
да се вижда с нея.
Невярно било и това, че в резултат на възникнал между ответника и
ищцата конфликт той й заявил, че желае да върне детето в България. Заявява,
че с ищцата не се карали и живяли охолно и спокойно. Спор помежду им
възникнал по повод на нейното внезапно тайно заминаване за Л. с дъщеря им
9
и затова, че не му позволява да се чува с детето. И не той с настояването си
детето да се върне в България, а тя с това заминаване подложила Д.-Ч. на риск
от заразяване. Допреди около месец при всеки техен разговор, когато задавал
на ищцата въпроса кога ще се приберат в България, тя му отговаряла, че не
била готова, че си „оправяла“ документите и изтъквала какви ли не причини
за забавата. Малко преди да получи исковата молба по настоящото дело, тя
попитала ответника дали е съгласен да удължи срока на дадената декларация,
защото искала да запише дъщеря им на училище в Л.. Ответникът настоял да
се приберат в България, за да обсъдят въпроса на спокойствие. От този
момент насетне ищцата отказвала да разговаря с него, а когато дъщеря му се
опитала да му каже нещо, ищцата веднага прекъснала разговора.
В исковата молба се твърдяло, че с изтичане на предвидения в
издадената от ответника декларация срок или при нейното оттегляне, ищцата
нямало да може да извежда детето в чужбина и да пребивава там. Това щяло
да накърни неговите права – правото му на придвижване, както и тези,
признати с чл.3, т.2 и чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, да
получи закрила и грижи, необходими за неговото благосъстояние и правото
на жизнен стандарт. Твърдяло се също така, че това щяло да накърни правото
на ищцата и детето на семеен живот, щяло да доведе до нарушаване на
семейната среда и накърняване грижите за детето, неговата закрила и
безопасност, щяло да се отрази негативно на идентичността му и неговите
възгледи. Ако един непредубеден човек прочетял тези покъртителни
твърдения, сигурно щял да реши, че до заминаването й за Л. дъщеря му е
живяла в риск – при мизерни социални и битови условия, в нужда от закрила
(от незнайно какво) и в опасност за нейните здраве и живот. Всъщност до
средата на месец март тази година Д.-Ч. живяла при прекрасни социални и
битови условия, в жилище, отговарящо по комфорт на най-високите
критерии, с осигурена добра детска градина, всячески обгрижвана от двамата
си родители и буквално обожавана от баща си. Ответникът бил направо
изумен от претенциите на ищцата детето му да получи „закрила и грижи“ от
социалните служби на В., да живее на социални помощи и в „комунална“
квартира наред с други чужди хора, след като й бил осигурил всичко
необходимо за нейното израстване, образование, развитие. За него било
напълно необяснимо за нарушаване на каква семейна среда говорела ищцата,
след като тя била тази, която нарушила семейната среда на дъщеря им,
10
настоявайки двамата да се разделят. И не на последно място – напълно
непонятно било по какъв начин изтичането на срока или оттеглянето на
декларацията от негова страна щяло да се отрази негативно на
„идентичността“ и възгледите на дъщеря му. Тя щяла ли да престане ли да
бъде българка, или може би – негова дъщеря, или това по някакъв начин щяло
да се отрази на нейния характер?
Претенцията на ищцата била съдът да постанови решение,
заместващо липсващото съгласие на ответника най-общо за пътуване на
дъщеря му в изброените в исковата молба държави, без ограничения в броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, до навършване на пълнолетие от страна на Д.-Ч.. Съгласно
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, било
недопустимо искът по чл.127а от Семейния кодекс да бъде уважен по начина,
предявен от ищцата. Ответникът счита, че искът така, както е предявен и при
условията за живот на дъщеря му в Л., каквито са осигурени от ищцата, бил
напълно неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Завеждането на настоящото дело много остро поставяло на дневен
ред въпроса за упражняване на родителските права по отношение на общото с
ищцата Д. Х. П.. Както вече посочил, до месец януари тази година с ищцата и
дъщеря им живеели в нейното жилище – къща с двор, находящи се в с.В., ул.
*-**“ №**. През годините ответникът успял да развие бизнеса си, като го
разширил и във В.. На всеки 2-3 месеца пътувал до там. През останалото
време бил в България. Работата му била такава, че разполагал с много
свободно време. Това му давало възможност да отделя много внимание на
дъщеря си. С нея излизал на разходки, на сладкарница, на детски център,
играели заедно, разговаряли, четели книжки, учел я на различни неща. Дори
много често я взимал със себе си, когато излизал по работа и това било
възможно, защото тя започвала да плаче всеки път, когато виждала, че се
готви да ходи някъде без нея. Двамата били изключително привързани един
към друг. С ищцата по делото правели планове за бъдещето на дъщеря си.
Много пъти обсъждали бъдещето на дъщеря си, къде да учи, в коя детска
градина да я запишат, после в кое училище, за да получи добро образование.
Обсъждали и това кога да я запишат на курс по английски език. Стигали до
там, че да си мечтаят за това къде ще следва детето им, дали ще пожелае в
България или ще избере университет някъде в чужбина. Ответникът винаги
11
искал само най-доброто за своята дъщеря. Мисълта за нея през всички тези
години била за него движещата сила да се бори и да успява. Затова и вложил
изключително много средства в един на практика чужд за него имот – този на
ищцата, в който живеели, за да имало семейството му и детето му прекрасни
битови условия. Притежавал апартамент в С., който щял да й осигури много
добро място за живот, ако тя решала да учи и живее там един ден. С ищцата
обсъждали и вариант да се установят с Д.-Ч. да живеят в Л., но намеренията
им били това евентуално да се случи, след като ответникът осигури добри и
стабилни условия за живот за цялото им семейство. Много пъти с ищцата
коментирали поведението на ромите, а за съжаление и на някои българи,
които безотговорно тръгвали за чужбина с децата си, без да са им осигурили
условия за живот и без предварително осигурена работа, разчитайки само на
социални помощи. С ищцата винаги се били възмущавали от тези неща, а и
били свидетели на семейства с деца, изпаднали в беда, на които няма кой да
помогне. Животът в чужбина показал, че българите там не били от най-
склонните да помагат. А и това донякъде било обяснимо, като се имало
предвид, че масата български емигранти работели най-неквалифицирания и
най-ниско платен труд, и съответно – не били от най-заможните имигранти.
Ето защо ответникът бил изумен и много притеснен най-вече за детето си, но
и за ищцата. Въпреки претенциите й, че можела да се справи сама, тя била
абсолютно неподготвена за тежкия имигрантски живот, който я очаквал в Л..
А и така наречените от нея „спестявания“ много скоро щели да свършат, като
се имало предвид постоянното поскъпване на живота в Л.. Това бил един от
най-скъпите градове в света и цените на стоките били еднакви, както за
богатите, така и за тези, които разчитали на социални помощи. Всъщност за
последните оставали евтините магазини с некачествени стоки. На това
последното ищцата обричала дъщеря им с неразумната си постъпка,
заминавайки с нея за Л.. Затова му било и толкова болно от създалата се
ситуация.
Кризата в А., предизвикана от „Брекзит“ и допълнително
задълбочена от пандемията, мотивирало ответника и ищцата в края на 2020 г.
да вземат решение на този етап да се установят в България. Даже той
започнал основен ремонт, реконструкция и разширяване на неговата лична
къща, също в с. В., с намерението да се преместят тримата да живеят на
широко, ново и модерно. През месец ноември ответникът останал в Л., за да
12
уреди нещата си. Всеки ден се чували с ищцата и отношенията им били
съвсем нормални и много мили, каквито били винаги. Направило му
впечатление, че последните няколко дни преди да се прибере, тя спряла да му
се обажда. Когато се прибрал, забелязал, че тя се държи странно. Попитал я
каква е причината, но тя просто му заявила, че иска да се разделят и той да се
изнесе, защото искала да се оправя сама, без да му обясни какво разбира под
това. Опитал се да разговарят, молел я да му обясни какво става, но тя само
повтаряла, че искала да се оправя сама. Това продължило до средата на месец
януари, когато при един от поредните им разговори ищцата избухнала и му
дала ултиматум да напусне жилището. Това се случило, след като й издал
декларацията-съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Ответникът решил да отстъпи с надеждата, че това е някакво
временно състояние на ищцата, което ще премине и отново ще заживеят
заедно. Затова се изнесъл в личното си жилище. Макар и разделени с ищцата,
ответникът постоянно търсел нея и детето, взимал дъщеря си, издържал ги.
Ищцата продължила да работи във фирмата му. През месец февруари тя му
заявила, че иска да напусне и да се регистрира в Бюрото по труда. Както
винаги, той приел и това нейно решение. Предложил й да прекратят трудовия
й договор, считано от 12.03.2021 г., за да разполага с една година стаж и да
може да получава обезщетение. Тя се съгласила. Казала му, че ще дойде на
12.03.2021 г., за да си вземе заповедта за уволнение и трудовата книжка. На
тази дата тя не се появила. Ответникът започнал да я търси по телефона, но тя
не отговаряла. Решил, че са заминали някъде с дъщеря им и продължил да я
търси. След няколко дни ищцата му се обадила и го уведомила, че тя и
дъщеря им са в Л.. Отново се опитал да разговаря с нея, молел я да се върнат,
но без резултат. Оттогава насетне всеки път, когато ищцата веднъж на десет
дни благоволяла да му се обади, се опитвал да разговаря с нея за дъщеря им,
но тя отказвала да разговаря с него. Давала му за няколко минути да се види с
детето и бързала да затвори. Напомнил на ищцата, че Д.-Ч. е записана в
предучилищна група в детска градина „П. ю.“ в гр. К., но тя му заявила, че я
била отписала. По този повод отишъл в детската градина. Директорката му
показала заявление от ищцата с вх. № от 26.03.2021 г. за отписване на дъщеря
им от градината, но с непопълнена дата от кога да бъде отписано детето.
Директорката го уверявала, че това заявление било подадено лично от
ищцата, което много го съмнявало защото и подписът под него не
13
наподобявал нейния. Тъй като изказал недоверие, директорката в негово
присъствие се обадила на ищцата и след проведения разговор пред ответника
попълнила в заявлението датата „01.09.2021 год“.
Ответникът твърди, че не знае къде живее ищцата с дъщеря им и при
какви условия. Не знаел с какви хора живее детето му. За него било ясно, че
ако действително ищцата започне работа, то нямало да има кой да се грижи за
Д.-Ч.. Началното училище в А. приключвало занятия в 14 ч. , когато родител
трябва да вземе детето от училище лично. Ако ищцата започнела работа щяло
да е много съмнително, че ще има възможност в 14 ч. да ходи в училището
всеки присъствен ден, а освен това тя ще трябвало да остава вкъщи с детето.
Като знаел как се работи там, много се съмнявал, че ищцата ще се справи с
всичко това. Особено за такъв постоянен ангажимент било невъзможно
постоянно да се разчита на приятели и познати. Можел само да предположи,
че ищцата действително разчита на социалните помощи, както написала в
исковата си молба. Родител, който бил на социални помощи или работи ниско
платена неквалифицирана работа в Л., нямало как да осигури за детето си
достъп до качественото образование, което там струвало много повече,
отколкото в България или другите страни от Европейския съюз. Опасявал се,
че ищцата обрича детето да бъде страничен наблюдател на високия стандарт,
който имали много малка част от гражданите на В..
Ответникът от своя страна бил в състояние да осигури на детето си
прекрасни условия за живот. Разполагал с голямо жилище, чийто ремонт вече
бил на приключване. В това жилище детето му не само щяло да има собствена
луксозна стая, но и щяло да разполага с всякакви удобства. За дъщеря му
било осигурено добро образование и възможност да посещава качествени
езикови курсове в Карлово. В България имало и множество училища,
качеството на обучение в които по никакъв начин не отстъпвало на елитните
училища във В.. И той, за разлика от ищцата, бил този родител, който е в
състояние да осигури на дъщеря си обучение в тези училища.
И двамата с ищца били добри родители. Двамата винаги заедно, с
много любов и внимание се грижели и отглеждали дъщеря си. Ответникът
обаче счита, че заминавайки за Л. и установявайки се да живее там с детето,
ищцата предприела едно неразумно действие, на каквото като родител нямала
право. Винаги той бил родителят, който поемал отговорност и се грижел за
14
всичко. Той бил и този, който осигурявал приходите в семейството им,
защото за ответника това било неговото семейството. Имал и близки в
България, на които при необходимост можел да разчита при отглеждането на
дъщеря си. Поради тази причина счита, че на него следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на дъщеря
им, която да живее при него а на ищцата бъде определен подходящ режим на
лични отношения. Нямал възражения през ваканциите дъщеря му да
посещава майка си във В.,
Ответникът моли съда да отхвърли иска на ищцата, а той самият
предявява насрещни искове, с които моли:
- на него да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на общото с ищцата дете – Д. Х. П., ЕГН **********:
- да определи местоживеене на детето да е при бащата, по постоянен
и/или настоящ адрес, който в момента е в с. В., ул. „Д.П.“ №*;
- да бъде определен подходящ режим на лични отношения на
майката с дъщеря им, като не възразява през ваканциите детето да посещава
майка си в Л.,
- да осъди майката да заплаща на малолетното дете месечна
издръжка в минимален размер, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване;
- на основание чл.127а от Семейния кодекс да разреши на Д. Х. П.,
да пътува с баща си или преупълномощено от него лице в страните от
Европейския съюз, О. К. В. и С. И., до република Т., без ограничения в броя
на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
извършват, до навършване на пълнолетие от страна на детето, или за срок от
5 години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Моли на
основание чл.127а, ал.2 от СК във връзка с чл.76, т.9 от ЗБДС в рамките на
разрешения от съда срок, да разреши на детето да бъде издаден документ за
самоличност, международен паспорт по чл.13, ал.1, т.2 от ЗБДС при изтичане
срока на валидност на вече издадения такъв или при настъпване на друго
събитие, предполагащо издаването на нов.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
С отговора на насрещния иск ответницата (първоначалната ищца),
чрез адв. П. - К. оспорва същия.
15
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в насрещната искова
молба: че с ищеца били във фактическо съпружеско съжителство, по време на
което на 09.09.2016 г. им се родило дете – Д. Х. П., ЕГН: **********; че от
месец януари 2021 г. са разделени, като детето останало при нея; че от месец
март 2021 г. майката с детето живеят във В., гр. Л..
Оспорва всички други обстоятелства, извън горните, изложени в
насрещната искова молба, в т.ч.: че ищецът има собствен бизнес във В.; че тя
никога не била работила там и не реализирала доходи; че средствата,
преведени по банковата й сметка, са предоставени от ищеца по насрещния
иск; че не притежава никаква професионална квалификация; че семейството
им често е ходело по екскурзии и почивки; че изцяло с негови средства бил
направен основен ремонт и то луксозен и множество подобрения в неин имот;
че били живели охолно и без ограничения; че намерението й било да живеят
във В. изцяло на социални помощи, на което изключително много се
наблягало в писмения отговор; че представения от нея договор за наем бил
фиктивен и че посочената в исковата молба наемна цена била невярна; че
укривала истинския си адрес, на който живеят; че разстоянието между
обитаваното от нея и детето жилище и училището, в което учи детето било на
два часа път с обществения транспорт; че никога не била споделяла с ищеца
по насрещния иск намерението си да живее с детето във В. и то да учи там; че
го извела в чужбина тайно от него; че го подложила на риск от заразяване с к.
К.-**; че дадената й декларация за пътуване на детето в чужбина била с цел
почивка в Г.; че възпрепятствала ищеца по насрещния иск да контактува по
„Вайбър“ с дъщеря им и ограничавала честотата и времетраенето на
разговорите; че постоянно контролирала поведението на детето и разговорите
им; че детето заявявало на баща си, че му липсва; че живели с него охолно и
спокойно преди раздялата им; че условията им на живот в Л. не били добри.
Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че има сериозен
бизнес, който разширил и във В. – редно било да посочи какъв точно е този
бизнес. Оспорва и твърдението, че същият поради многото свободно време,
отделял много внимание на дъщеря им, че са излизали на разходки, на
сладкарница, в детски център, че са играли заедно, разговаряли, чели книжки
и пр. Оспорва, че двамата са изключително привързани един към друг, че
правели планове за нейното бъдеще, в т.ч. къде да учи, кога да я запишат да
16
учи английски език. Оспорва че двамата взели в края на 2020 г. решение да се
установят да живеят в България, че в тази връзка е започнал основен ремонт,
реконструкция и разширяване на негова лична къща, че имали намерение да
се преместят да живеят в нея, че след раздялата той ги е издържал и че е
взимал детето.
Оспорва и твърдението, че заминавайки с детето във В. и
установявайки се да живеят там, ответницата предприела едно неразумно
действие, както и че винаги и само ищецът по насрещния иск е поемал
отговорност и се е грижел за всичко в семейството им, че само той е
осигурявал приходите, че има близки в България, на които при необходимост
може да разчита при отглеждането на дъщеря им.
Оспорва всички предявени от него искови претенции.
Счита, че не са налице предвидените в закона основания за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето на ищеца по
насрещния иск, както и за уважаване на останалите искове, предявени с
насрещната искова молба. Счита, че същият не притежава необходимите
родителски качества. Излага следните аргументи:
С ищеца по насрещния иск живели при условията на фактическо
съпружеско съжителство от месец май 2016 г. в дома на родителите й в с. В..
Пътуванията им до В. и престоят там били свързани със снабдяване с
документи за пребиваване, като последните две години се водели фиктивно
на работа. Ищецът нямал бизнес там, а периодично вкарвал коли втора
употреба, които продавал в България. Имали магазин за хранителни стоки в с.
В., в който работела по трудов договор като п.-к., не получавала трудово
възнаграждение, но отделяла пари за разходи за семейството им, като
трябвало да уведомява ищеца колко и за какво е взела. Той разполагал с
всички спестени средства от търговския обект и сам решавал за какво да ги
харчи. От него пари не била получавала. Разчитала на своите родители. Те
плащали всички консумативни разходи за дома им – за ел. енергия и вода. С
техни средства направили и основния ремонт на жилището, в което живели –
платили 3000 лв. за смяна на дограмата и за направата на парно. Ищецът и
ответницата дали пари само за боядисване на стаите. По същото време само
тя работела и в магазина, и в кафенето, което държали, а ищецът заминал за
А. – имал намерение да бъде за една седмица, а останал два месеца – от края
17
на месец септември до 05.11.2020 г., през който период почти не се бил чувал
с детето. Всеки ден лъжел ответницата, че си тръгва за България и не й казвал
с какво се занимава, което силно я притеснявало. Разбрала, че не може да
разчита на него. Дори и когато бил в България, се прибирал късно вечерта,
все нямал време за тях, все бил зает, пренебрегвал семейството си за сметка
на печеленето на пари, не се занимавал с детето, не му обръщал достатъчно
внимание.
През месец януари 2021 г. му заявила, че иска да се разделят. На
11.01.2021 г. той си тръгнал, като напуснал семейното жилище. Независимо
от нейното желание да запазят нормални отношения, полагайки всички
усилия за това, той се настроил изключително негативно спрямо ответницата,
започнал да я следи къде ходи и с кого излиза. Разбрала, че е сложил видео
камера на оградата на съседа им, за да я наблюдава. Намерила микрофон в
колата си. Започнал често да й се обажда по телефона и да се заканва, че ще я
залее с киселина, ще й почерни живота, ще я пребие. Изпитвала силен страх
от него, тъй като по характер бил невъздържан и агресивен.
Тъй като ответницата имала желание заедно с детето да се установят
да живеят в А., продиктувано от стремежа й да си намери работа при по-
добро заплащане, да е независима финансово, да осигури за детето по-добър
живот, при по-добри условия и образование, споделила с него намеренията
си. Той се съгласил да й подпише декларация, за да може да пътува с детето в
чужбина. Пожелал да заминат да живеят заедно, но тя му отказала. Затова и
декларацията била ограничена със срок, тъй като по този начин искал да я
контролира.
През месец март 2021 г. ответницата заминала с детето за А..
Първоначално се установили при нейна приятелка, която от много години
живеела там и можела да разчита на нея за всичко, в т.ч. и за детето. Битовата
среда била изключително добра, имали всичко необходимо за нормален
живот. Ответницата твърди, че имала спестявания, на които разчитала
първите месеци от престоя там, докато детето тръгне на училище, за да може
тя да тръгне на работа. Родителите й също й помагали.
Невярно било твърдението на ищеца по насрещния иск, че не знаел
къде пребивават. Тъй като не искала детето да прекъсва връзката с баща си, тя
му осигурявала възможност по няколко пъти в седмицата да се чуват по
18
„Вайбър“. Имало случаи да изключва интернета, тъй като той непрекъснато й
пишел съобщения или се обаждал и я притеснявал. Позволявал си да казва на
детето, че била лоша майка и да я псува, което било недопустимо. Заканил се,
че ако не върнела детето в България, щял да подаде жалба, че го била
отвлякла, че щяла да влезне в затвора, а детето щели да й го вземат
социалните служби. Ищцата искала да си дойдат с детето в България през
лятото, за да го заведе на море. Уведомила баща му по телефона и го
помолила да не й създава проблеми за връщането в А.. От начина, по който й
отговорил, разбрала, че няма да й позволи да вземе детето с нея в А..
Неоснователно се твърдяло от ищеца по насрещния иск, че излагала
детето на риск, тъй като разчитала само на социални помощи в А..
Понастоящем тя и детето живеели самостоятелно в жилище /апартамент/ под
наем, което се състояло от хол с кухня и спалня, напълно обзаведено. Същото
се намирало в спокоен квартал, на 10 минути пеш от училището, в което
учело детето, на пет минути от метрото, в близост до два големи хранителни
магазина. Не желаела да посочва адрес, тъй като се страхувала от ищеца.
Детето започнало училище на 08.09.2021 г. Издръжката била
напълно безплатна, в т. число и храната, която била осигурена за целия ден.
Единственият й разход бил 50 паунда за закупуване на униформа. Детето се
чувствало отлично, бързо напредвало с английския език, нямало никакви
проблеми както с обучението, така и с общуването с другите деца, имало вече
приятели и ходело с желание на училище.
Ответницата твърди, че понастоящем получавала 1916 паунда
социални помощи, детски добавки в размер на 80 паунда и 500 паунда
обезщетение за безработица поради пандемията. От момента на пристигане в
А. била регистрирана в бюро по труда /за намиране на работа/. Било й
обяснено, че след като детето тръгне на училище, щели да й предложат
работа, съобразена с пребиваването му в училище. В края на месец септември
й бил предложен безплатен курс по английски език, обвързан със заплащане
на помощта за оставане без работа. Паралелно с това, периодично ходела на
интервюта за работа. Надявала се в най-скоро време да й бъде предложена
подходяща такава. Имала средно специално образование с III-та степен на
квалификация „Организация и управление в туризма“. Със същата можела да
заема позиции като туроператор, управител на хотел, камериерка,
19
рецепционист, барман, готвач, сервитьор.
Във връзка с претенцията на ищеца по насрещния иск да му бъде
предоставено на него упражняването на родителските права върху детето,
ответницата излага следните твърдения: същият не помагал в грижите за
него, не се занимавал с него така, както се твърди в писмения отговор. Дори
не знаел в коя детска градина ходи. Ищецът бил безотговорен като родител,
никога не общувал пълноценно с него. Дори и сега се обаждал по телефона
веднъж седмично, като го разстройвал, говорейки лоши неща за майка му.
Същият нямал на кого да разчита при отглеждането и възпитанието му.
Родителите му били починали, имал брат, който живеел в с. Д. и с когото
били отчуждени. Ищецът имал къща, наследена от родителите му, която била
в окаяно състояние – банята била с бойлер на дърва, а тоалетната била в
двора. Понастоящем живеел в една стаичка към магазина, който държал. Едва
сега започнал някакъв ремонт на къщата.
Ответницата заявява, че желае тя да упражнява родителските права,
като счита, че притежава възпитателски качества и по-добър родителски
капацитет от бащата, има подкрепата и помощта от близките си за
отглеждането и възпитанието на детето, с което били силно привързани. То
било малко и никога не се отделяло от майка си, която разполагала с отлични
битови условия в жилището, в което живеят понастоящем. Имала
спестявания и доходи, които й били достатъчни за нормален живот.
С оглед горното ответницата моли съдът да отхвърли насрещните
искове, като постанови решение, с което:
- да предостави на нея родителските права по отношение на детето
Д. Х. П.,:
- да определи местоживеене на детето да е при майката.
- да бъде определен подходящ режим на лични отношения на бащата
с дъщеря им;
- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лв., считано
от датата на отговора на насрещния иск – 07.10.2021 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното
плащане.
20
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни
и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете Д. Х. П., ЕГН:
**********. Безспорно е също така, че от месец януари 2021 г. родителите са
във фактическа раздяла, като от месец март 2021 г. майката с детето живеят в
гр. Л., В., а бащата пребивава в с. В..
По делото е представено заверено копие от международен паспорт
на името на малолетното дете № *********, издаден на 19.02.2021 г. от МВР
П., от който е видно, че е със срок на валидност 19.02.2021 г. – 19.02.2026 г.
От представеното заверено копие от декларация с нотариална
заверка на подписа с peг. № 161/19.01.2021 г. на нотариус С.Р. - с peг. № 099
на Нотариалната камара, с район на действие - PC К., се установява, че
ответникът Х.П. е дал съгласие дъщеря му да може да пътува в страната и в
чужбина – на територията на Р. Г., Ф. р. Г., О. к. В. и С. И. и Р. Т., като
многократно преминава държавната граница на Р. Б., пътува и пребивава на
територията на посочените страни, считано от 19.01.2021 г. до 30.09.2021 г.,
придружавана от майка си.
С исковата молба са представени в заверен препис документи на
английски език, с превод на български – писмо от 22.06.2021 г. на Начално
училище П. – гр. Л., отчет при приключване на 2019/2020 г., документ за
статут, документ от 10.02.2017 г. за национален осигурителен номер, договор
за наем от 15.03.2021 г., справка за социална помощ. От тези писмени
доказателства се установява, че ищцата и детето Д.-Ч. живеят в жилище под
на адрес: П.Х.С. ******* в Л., при наемна цена от ***британски лири. Детето
е записано в начално училище П., с адрес: С.Р., У. *********, което от
13.09.2021 г. следва да посещава от 08:55 ч. до 15:30 ч. Майката е със статут
на предуседналост – право на пребиваване за ограничен период от време,
валиден до 17.09.2025 г. След заплащане на дължимите данъци и такси
спестяванията й са в размер на 10 760 британски лири. Същата получава
всеки месецсоциални помощи от 1916 британски лири, както и 86.67 лири
21
допълнителна сума, във връзка с пандемията от COVID-19.
От представените Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 122, том IV, дело № 674/2013 г. на Нотариус Р. Д. и Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №18, том VII, дело № 11981/2013 г.
на Нотариус Т. Р. се установява, че ответникът е собственик на апартамент в
гр. С., ж.к. „М. *“ със застроена площ от 63.71 кв. м., ведно с прилежащо
избено помещение и на имот в с. В., ул. „Д.П.“ №* – дворно място с площ
1548 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопански постройки.
Представено е Разрешение за строеж № 9/28.01.2015 г. съгласно
което на ответника се разрешава да извърши строеж на пристройка към
жилищна сграда на имота си в с. В..
Представени са Трудов договор № 5/10.03.2020 г. и Заповед №
24/12.03.2021 г. за неговото прекратяване, видно от които ищцата М.Г. в
периода 10.03.2020 г. – 12.03.2021 г. е заемала длъжността продавач-
консултант във „В. Г. – А.“ ООД – с. В., с управител ответникът Х.П..
Последният представя копия от данъчните декларации на фирмата за 2019 г. и
2020 г.
От Служебна бележка № АСД-02-218/10.08.2021год. и Заявление вх.
№ АСД-02-689/26.03.2021год. на ДГ „**** ю.“ – гр.К. се установява, че детето
Д.П. е посещавало посочената детска градина, откъдето по молба на майката
М.Г. е отписана, считано от 01.09.2021 г.
Ответникът представя заверено копие от молба-декларация с рег. №
3138/25.08.2021 год. на Нотариус С.Р., с рег.№ 099 на НК и район на действие
- района на К. р. с., съгласно която, считано от 25.08.2021 г., оттегля даденото
по-рано съгласие детето му Д.-Ч. да пътува в страната и чужбина,
придружавано от майка си. Заявява, че не е съгласен в бъдеще то да напуска
пределите на Р. Б., без да е придружено от него.
С отговора на насрещния иск М.Г. представя извлечение от
кореспонденция по „Вайбър“ с отправени, според твърденията й – от Х.П., по
неин адрес обиди и закани. Така приложената кореспонденция не
представлява събрано по надлежния ред писмено доказателство, но следва да
се отчете, че същото не се оспорва от другата страна. Напротив, в хода по
същество (писмената защита) се признава достоверността на
22
кореспонденцията между страните, като ответникът излага аргументи за
това, че отношението на майката на детето му и фактът, че не е виждал
дъщеря си дълго време, е провокирало невъздържаното му поведение.
На зададен по реда на чл.176 ГПК въпрос ответникът заявява, че в
Л., В. ползва имот под наем със свой приятел. Занимавал се с купуване на
коли от частни лица, които поправял там и ги продавал. Тази работа, за която
нямал регистрирана фирма, я вършели двама-трима човека. В България имал
хранителен магазин.
По делото е възложен социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. К.. Същият е изготвен след беседа само с Х.П., доколкото
другата страна – майката и детето, не се намират на територията на страната.
По данни на ответника, същият е осигурил отлични условия за отглеждане на
детето си, което много му липсвало. Жилището му в с. В., което в момента се
ремонтирало, не е посетено от служители на Дирекцията, поради въведените
в страната противоепидемични мерки. Ответникът е представил пред
социалните работници снимков материал, видно от който имотът
представлява двуетажна къща. Споделил е, че има по три стаи на етаж, а за
детето подготвя самостоятелна стая на втория етаж. Показал силна
привързаност към дъщеря си, бил видимо притеснен и разстроен, че майката
ограничава контактите му с нея. Заявил категорично желание да упражнява
родителските права.
От показанията на свидетелката Г. Ч. Б. се установява, че е сестра на
М.Г.. Тя и Х.П. живели от 2016 г. на съпружески начала в дома на родителите
на ищцата в с. В., ул. „*-**“ №**. Имали общо дете – Д.-Ч., на 5 г. В началото
съвместният им живот протичал нормално. Имали хранителен магазин,
оставен от бащата на ответника, с който се занимавала основно – ищцата.
Често ходели за по няколко дни до В., където имали приятели, а ответникът
вкарвал и автомобили оттам. Разполагали със средства, ходели на екскурзии
през зимата и лятото, материалното им състояние било в рамките на
нормалното. Бащата купувал често подаръци на детето – дрехи и играчки.
Грижите за него обаче се полагали основно от майката, която била добър и
отговорен родител. Можела да разчита на помощ от своята майка, при която
неведнъж оставяли детето. Родителите на Х.П. били починали. Имал брат в с.
Д., с когото обаче не били в добри отношения. От разговорите със сестра си
23
свидетелката знаела, че в последно време с бащата на детето не се разбирали.
Споделяла, че имали битови проблеми. Той се прибирал късно вечер, не
знаела къде ходи и с какво се занимава, притеснявала се. Казвала, че нещата
не вървят и в някакъв момент може би ще се разделят. Това в крайна сметка
се случило и в началото на 2021 г. Х.П. се изнесъл от семейното жилище. В
следващите седмици той започнал да я следи. Открила някакво устройство в
колата си, разбрала, че на къщата на съседа имало сложена камера, която да
гледа към тяхната. Дори показала камерата, на свидетелката. В средата на м.
март 2021 г. майката и детето отпътували за В., където се установили. При
заминаването си ищцата не била споделяла подобно намерение. Сега си била
оправила документите, живеели в хубав квартал в Л., в жилище под наем, за
което плащали около *** паунда месечно. Имала приятелка, която от дълги
години живеела там и на която можела да разчита. Това свидетелката знаела
от разговорите със сестра си и с племенницата си. Д.-Ч. се чувствала добре и
била щастлива на новото място. Ходела на училище, което се намирало
наблизо, имала приятели. Адаптирала се бързо и вече се справяла много
добре с английския език. Ищцата разчитала на социални помощи от около
***** паунда на месец, които на този етап им стигали да посрещат разходите
си. Кандидатствала за работа и чакала да бъде одобрена. Имала в България
диплома по туризъм и смятала, че може да си намери работа в тази сфера. Тя
не създавала пречки бащата да контактува с детето си по телефона. Дори
веднъж ги посетил и се срещнал с Д.-Ч.. Х.П. бил сприхав по характер. От
сестра си свидетелката знаела, че я псувал и обиждал, заплашвал я със само
разправа, заканвал се че ще я залее с киселина, че щял да я в кара в затвора и
да й вземе детето. Ищцата се страхувала от него. Свидетелката знаела, че
ответникът бил дал пълномощното за детето да може да пътува извън
страната. Това пълномощно било до месец септември 2021. Сестра й
споделила, че иска да си дойдат лятото на 2021 година на почивка, но се
страхувала дали ще могат да се приберат обратно, защото срокът на
пълномощното изтичал. Помолила Х. да не й прави проблем, да й удължи
срока, за да може тя да се върне с детето в А., но по неговата реакция
разбрала, че няма да го направи и затова е предпочела да не си идват в
България. Свидетелката посочва, че ответникът много пъти е идвал при нея
да й се оплаква, че не е трябвало да се разделят със сестра й, но не и че не
може да вижда и контактува с дъщеря си.
24
От показанията на свидетеля Б. С. Г. се установява, че е братовчед на
ищцата М.Г.. Контактувал често както с нея, така и с бащата на детето им
Х.П.. Знаел, че се разделени от началото на 2021 г. Дотогава живеели добре –
разполагали със средства, ходели на екскурзии. Имали хранителен магазин, с
който се занимавала основно ищцата, а Х. вкарвал коли от В.. В тази връзка
многократно ходили там. През м. март 2021 г. ищцата и детето заминали за
Л., като лично свидетелят ги закарал с колата си до летището. Братовчедка му
не заявила намерение да се установяват за постоянно там. Казал, че ще види
как са нещата и ще прецени. Оплакала се, че не се разбирали с Х. и затова се
разделили. Не бил достатъчно отговорен, бил несериозен. Искала да
продължи сама с детето и да се опита да устрои живота си. Въпреки опитите
на свидетеля да я убеди да размисли за раздялата с ответника, тя била
категорична. След време свидетелят се чул с нея и разбрал, че тя и детето се
установили в жилище под наем в Л.. Кварталът бил хубав, доходите им били
от социални помощи – около 2000 - 3000 паунда на месец и засега им били
достатъчни. Детето показвало клипове на новия си дом, било видимо
щастливо. Ходело на училище, чувствало се добре. Ищцата споделила с
братовчед си, че няма нищо против бащата да се вижда и чува с дъщеря си. Тя
обаче се страхувала от него, защото я обиждал и заплашвал, че ще я залее с
киселина. Х.П. ги посетил и успял да се види с детето. Споделял на
свидетеля, че ищцата не позволява да контактува с него и препятства срещите
с дъщеря му. Ищцата от своя страна му споделяла, че при всеки разговор с Д.-
Ч., след две минути баща й казвал да даде телефона на майка си. Според
свидетеля и двамата родители били много привързани към детето и се
грижели добре за него.
От показанията на свидетелите В. Н. П. и З. Т. Т. се установява, че са
близки приятели на страните по делото и кръстници на детето им.
Свидетелите живеели през последните 15 години в Л. – предградие на Л., но
от средата на 2021 г. се върнали за постоянно в Б.. Били изненадани от
раздялата на М. и Х., защото двамата оставяли впечатление, че живеят в
разбирателство. Имали хранителен магазин в с. В.. Водели охолен живот –
ходели често на екскурзии, ищцата била презадоволена и получавала каквото
поиска, детето им имало всякакви играчки. Самият Х.П. бил в недоумение от
раздялата и нямал обяснение за поведението на майката на детето си. От него
свидетелите разбрали, че му заявила, че е несериозен или нещо такова. С нея
25
също се опитали да говорят, но единственото, което казала, било, че ще се
оправя сама. Когато заминала за Л. с детето, никой не очаквал, че има
намерение да се установява там. Преди това тя и ответникът често ходели
там, защото Х. вкарвал автомобили в Б.. От снимките във „Ф.“ се виждало, че
ищцата и детето живеят в хубав квартал. Това, че разчитала само на социални
помощи, било много странно. Л. бил изключително скъп град и животът там
бил свързан с много разходи, особено в условията на пандемия – наемите
били високи – ******-******паунда за малка къща, транспортът също бил
скъп, имало различни такси. *****паунда можело да им стигнат, само ако
ищцата била много пестелива. Езиковата бариера също била сериозна пречка.
Също така между вземането и връщането на детето от училище оставали
свободни 3-4 часа, през които човек нямало как да работи. А в А. не било
позволено детето да се оставя само, защото можело да има сериозни санкции.
Наред с всичко друго, според свидетелите самото образование в държавните
училища било голямо разочарование и не отговаряло на очакванията им. Този
начин на живот и многото трудности, с които свидетелите се сблъскали, ги
накарало да се върнат в Б. Затова и били много учудени от намеренията на
ищцата –сама с малко дете, да се опитва да се устрои там, при положение, че
няма работа и не владее добре английски език. При пристигането й те се
опитали да разговарят с нея и да се видят, но ищцата се държала хладно и
отказала под предлог, че се намирала далече. С времето се дистанцирала и
почти не контактувала със свидетелите, както и с другите общо познати на
нея и Х.П.. Последният от своя страна се оплаквал, че ищцата не му
позволявала да говори и да се вижда с дъщеря си. Разрешавала понякога
контакти по „Вайбър“, но много рядко. Няколко пъти ходил до Л., за да види
детето си, но без успех, тъй като майката препятствала срещите. Все пак на
два пъти се видял с дъщеря си, която много му липсвала. Според свидетелите
и двамата били добри родители и докато били заедно, обгрижвали Д.-Ч. и й
осигурявали всичко необходимо.
Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК бащата Х.П. заявява
категоричното си желание да полага грижите за детето, като счита, че той е
по-отговорният родител и е в интерес на малолетната Д.-Ч. родителските
права да се предоставят на него.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
26
По исковете с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
В чл.76, ал.1, т.9 от ЗБЛД се сочи, че може да не се разреши
напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители, както и, че при разногласие между родителите,
спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
В конкретния случай е налице такъв спор между родителите на
малолетната Д.П.. Тъй като страните са разделени, съдът намира, че такова
съгласие не може да бъде постигнато. Това е видно и оттеглянето на по-рано
даденото съгласие от страна на ответника.
Няма съмнение, че в интерес на детето е то да пътува в чужбина,
това е и негово конституционно право. Още повече, че след определяне
режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не се
предоставят родителските права, ще се налага то да напуска пределите на
страната, в която се намира. Също така при данните по делото не може да се
обоснове извод, че разрешаване на пътуване на малолетната до туристическа
дестинация с цел почивка би могло да е в разрез с нейните интереси или би
накърнило по някакъв начин правата на другия родител. Напротив,
разрешаването на пътувания, с оглед възрастта на детето, би довело до
разширяване на неговите светоглед, кръгозор и култура и биха допринесли за
пълноценното му развитие. Същевременно, противопоставянето на страните
по делото не е свързано с някакви конкретни рационални доводи, в посока, че
исканите пътувания биха били в разрез с правата и интересите на детето, а по-
скоро произтичат от нагласите му към другия родител.
Поради това следва да бъде дадено разрешение, като с настоящия
съдебен акт бъде заместено съгласието както на бащата, така и на майката за
такива пътувания и за издаване на необходимите лични документи за детето
Д.П..
Относно периода, за който се иска заместващото съгласие, обаче –
до навършване на **годишна възраст на детето, съдът счита, че претенцията
не е в съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение №
1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на
ВКС.
Детето Д.П. родено на ******* г., понастоящем е на **години и
27
поисканият срок на разрешение за пътуване в чужбина от т. години се явява
неоправдано продължителен. Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и
настоящият случай, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да
се ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като
след изтичането му, ако между родителите все още няма съгласие за пътуване
без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане
по чл. 127а, ал.2 СК и ще извърши нова преценка на релевантните за
разрешаването на този въпрос обстоятелства – с оглед интересите на детето,
без да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в
какъвто продължителен срок е налице вероятност за значителна промяна в
обстоятелствата, респ. и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени.
Определянето на по-дълъг срок би било допустимо само в изключителни
случаи – ако са налице обстоятелства с извънреден характер, които налагат
даването на разрешение от съда до навършването на пълнолетие от детето, а
такива не се установяват в рамките на настоящото производство /така и
Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При
това положение и с оглед спецификите на конкретния случай съдът счита, че
интересите на детето предполагат то да може да напуска територията на
Република България, придружавано поотделно както от майката, така и от
бащата или друго упълномощено от тях пълнолетно лице за неограничен
брой пътувания.
Предвид усложнената обстановка в Европа към датата на
постановяване на решението, това обстоятелство следва да се вземе предвид
по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като се даде заместващо съгласие не за всички
държави в Европа, а само за Страните от Европейския съюз, О. К. В. и С. И.,
Република Т. и Д..
След изтичане на петгодишния срок, в случай, че между родителите
не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, всеки от
тях разполага с възможността отново да инициира производство по чл. 127а,
ал. 2 СК, при което съдът, след като съобрази всички обстоятелства,
настъпили през изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно
разрешението за пътуване.
Относно родителските права:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
28
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено детето Д.-Ч. П. да живее при
своята майка. За да достигне до този извод съдът отчита най-напред факта, че
ищцата по първоначалния иск М.Г. доказа посредством събраните гласни
доказателства и изготвения социален доклад, че притежава необходимия
родителски капацитет, качества и възможности да се грижи за малолетното
дете. След раждането на детето майката, е полагала адекватни на нуждите и
потребностите му грижи, проявява любов и привързаност към него. Установи
се, че необходимите родителски качества притежава и бащата, но предвид
пола и ниската възраст на детето – м. само на *г., съдът намира, че
съществуващия баланс в отношенията между майката и детето, с оглед
неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се нарушава.
Следва да се отчете обстоятелството, че детето е се е интегрирало в друга
социална среда, изградило е приятелски кръг и посещава учебни занятия в
друга държава и прекъсването на учебния процес и преустановяването на
приятелските му контакти безспорно би довело до значителни негативни
последици от емоционално, морално и културно естество.
От показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на
ответника, се установи, че майката и детето са се установили в хубав квартал
в Л., а жилището, което обитават е подходящо за отглеждане и възпитание на
малолетната Д.-Ч.. Основните доводи на бащата касаят финансовите
трудности, които според него неминуемо изпитват ищцата и детето, като и
29
невъзможността ищцата да успее да си намери работа и в същото време да
отделя време за детето, да го взема и връща от училище. В тази връзка съдът
дава вяра на двамата свидетели, осигурени от ответника – П. и Т., предвид
продължителния период от време, в който са живели във В., като следва да се
приеме, че са запознати с условията за живот там и разходите, необходими за
нормално съществуване. Според тях ****британски лири на месец са
минимумът от средства, които са нужни на ищцата, а тя от своя страна
представи писмени доказателства, че разполага на месец с приблизително
такава сума. Изборът на ищцата да се установи в друга държава заедно с
детето и свързаните с първоначалната адаптация трудности, които несъмнено
изпитват, не следва да се тълкува като родителска безотговорност. Съгласно
чл.35 от Конституцията на Р. България, че всеки има право да избира своето
местоживеене, да се предвижва на територията на страната и да напуска
пределите на страната. В случая не са застрашени и интересите на детето. От
показанията на свидетелите Б. и Г. е видно, че детето се чувства добре,
щастливо е и бързо се е адаптирало в новата среда.
С оглед изложеното, съдът намира, че е най-подходящо и в
изключителен интерес на малолетната Д.П., упражняването на родителските
права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на
детето при нея.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този
родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските
права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът
обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на
лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за
детето.
30
В случая съдът намира, че подходящият режим на лични отношения
на бащата с детето следва да бъде: 30 дни през летния сезон, като бащата
взема детето в 10:00 ч. на първия ден и да го връща по местоживеенето му до
16:00 ч. на последния ден; за Коледните празници – през четните години
детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, като бащата го
взема в 10:00 ч. на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16:00 ч. на
последния ден, а за нечетните години да бъде при майката; по всяко друго
време със съгласие на майката.
По предявения иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК:
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
към настоящия момент е в размер на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Ето защо
предявеният иск за издръжка е доказан по своето основание.
Искът е доказан и по размер. Отчитайки присъщите нужди на детето,
с оглед възрастта му и условията в които се отглежда и възпитава, съдът
намира, че претендираната сума от 250 лева не е прекомерна и съответства на
материалните възможности на бащата. Самият дой декларира високи
финансови възможности, като представя и писмени доказателства – данъчни
декларации и нотариални актове.
По отношение на разноските – такива се претендират и от двете
страни, но не следва да бъдат присъждани. Като дава заместващо съгласие по
чл.127а, ал.2 СК и като определя мерките за лични отношения на между
родителя, на когото не са предоставени родителските права и детето, съдът
администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна
съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им.
31
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на общо
360.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Съгласно чл. 127а, ал.4 от СК: „Съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение“. Искане в този
смисъл е направено от ищцата и предвид конкретните фактически особености
на случая е оправдано същото да се уважи като основателно.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. Х. П., ЕГН: **********, на майката М. Ч. Г., ЕГН: **********,
като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето по адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х. Д. П., ЕГН:
********** с детето Д. Х. П., ЕГН: **********, както следва: 30 дни през
летния сезон, като бащата взема детето в 10:00 ч. на първия ден и да го
връща по местоживеенето му до 16:00 ч. на последния ден; за Коледните
празници – през четните години детето да бъде при бащата за времето на
32
Коледната ваканция, като бащата го взема в 10:00 ч. на първия ден и го връща
по местоживеенето му до 16:00 ч. на последния ден, а за нечетните години да
бъде при майката; по всяко друго време със съгласие на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Х. Д. П., ЕГН:
**********, да заплаща на детето Д. Х. П., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Ч. Г., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), считано от датата на отговора на
насрещния иск – 07.10.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от падежа й до окончателното плащане.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
ненавършилото пълнолетие дете Д. Х. П., ЕГН: **********, да пътува извън
пределите на Р. Б., придружено от своята майка М. Ч. ГР., ЕГН: **********,
или упълномощено от нея лице, за следващите пет години, считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение, без ограничения в броя на
пътуванията и тяхната продължителност, важимо за всички страни в Европа,
в т. ч. О. К. В. и С. И., Р. Т. и Д., с дати на пътуванията, съобразени с режима
на лични отношения между бащата Х. Д. П. и детето Д. Х. П., както и да бъде
издаден международен паспорт на детето в тази връзка, без да е необходимо
съгласието на другия родител – бащата ХР. Д. П., ЕГН: **********, като
ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на разрешение за пътуване на детето Д. Х.
П. извън посочените период и държави.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
ненавършилото пълнолетие дете Д. Х. П., ЕГН: **********, да пътува извън
пределите на Р. Б., придружено от своя баща Х. Д. П., ЕГН: **********, или
упълномощено от него лице, за следващите пет години, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение, без ограничения в броя на пътуванията
и тяхната продължителност, важимо за всички страни в Е. с., О. К. В. и С. И.,
Р. Т. и Д., както и да бъде издаден международен паспорт на детето в тази
връзка, без да е необходимо съгласието на другия родител – майката М. Ч. Г.,
ЕГН: **********, като ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на разрешение за
пътуване на детето Д. Х. П. извън посочените период и държави.
ОСЪЖДА Х. Д. П., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К.,
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 360.00 лв.
33
(триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на
разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка и даденото заместващо съгласие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
34