МОТИВИ към Присъда № 674/06.10.2011г. постановена по НОХД № 766/2011г. по описа на
РРС.
Обвинението
против подсъдимия Х.Ю.П. е за това, че за
времето от м.февруари 2005г. до м.декември 2007г. в гр.Цар Калоян, в условията
на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвъкупление, по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст- Х.Е.Щ. , ЕГН **********,*** Калоян - престъпление по чл.149,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава 27 от
НПК. При насроченото предварително изслушване подс.П. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти, поради което и на основание чл.372, ал.4
във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановавяне на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подс.П.- адв.М.
счита, че с оглед направеното самопризнание и събраните доказателсва безспорно
подзащитния му следва да бъде пирзнат за виновен, като счита, че предложеното
от прокурора е справедливо, тъй като по този начин ще бъдат постигнати целите
на закона.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано в
хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото обвинение, като му наложи наказание около 3г., което при условията
на чл.58 от НК да бъде намалено с 1/3 и по този начин бъде определено наказание
2г. лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за
максималния изпитателен срок.
Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени
по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: През 2005г. подс.Х.Ю.П. заживял на съпружески начала със свидетелката
А. Н. Ф. в дома на родителите си в гр.Цар Калоян на ул.Т. № **. Св.А. Ф. имала
по-малка сестра- св.Х.Щ., която живеела при майка им- св.Б. Х. Д. През 2005г.
св.Х.Е.Щ. била на 9 години.
Още първата вечер, когато подс.П. и св.А. Ф. заживели
заедно, св.Щ. отишла със сестра си в дома на подс.П.. Вечерта св.Ф. казала на
св.Х.Щ. да легне да спи на леглото, където спели с подс.П., тъй като времето
било студено. Св.Щ. легнала при тях обута с чорапогащник и заспала. През нощта
усетила, че някой опипва тялото й. Отначало тя помислила, че е сестрай, за да я
завие, но после разбрала, че я опипва подс.П..
След около 3-4 месеца пострадалата Щ. отишла заедно с
по-малката си сестра в дома на подс.п. и св.Ф. Последната, заедно с по-малакта
сестра излезли от къщата, а подс.П. и св.Щ. останали сами в стаята. Тогава
подсъдимият заключил вратата, като според пострадалата Щ. насила събул гащи(чките
й. Той започнал да я опипва по гърдите и половия орган. После я хвърлил върху
намиращото се там легло и започнал да я лиже по половия орган, като
едновременно с това бил надигнал блузата й и я опипвал по гърдите. Попитал я
дали й е хубаво. През това време дошъл негов братовчед, който почукал на
входната врата и тогава подс.П. казал на пострадалата Щ. да се облече и
прекратил действията си.
Св.Щ. не споделила с никого за случилото се, тъй като
според нея подс.п. я заплашил, че ако каже на някого за случилото се, ще я
заколи и ще избяга във Франция.
Един ден през есента на 2007г. св.Щ. отишла в дома на
подс.П., за да помага на сестра си и останала да пренощува там. СвФ.,
пострадалата Щ. и подсъдимият легнали на едно легло- спалня, като св.Щ. легнала
по средата. Когато св.Ф. заспала, подс.П. казал на св.Щ. да му направи
„свирка”. Тя не знаела какво е това и подсъдимият й казал, че трябва да сложи в
устата си половия му член и да го оближе. Св.Щ. се възпротивила, но той насила
бутнал главата й надолу и се приближил към нея. Накарал я да лапне члена му,
като през това време я опипвал по тялото. След това пострадата Щ. излязла от
стаята и отшила в салона, където легнала на дивана.
Подсъдимият П. винаги заплашвал св.Щ., че ако разкаже на
някого за тези негови действия, ще я убие.
През периода м.февруари 2005г. до м.декември 2007г.
подсъдимият многократно извършвал с пострадалата Щ. действия с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвъкупление при посещенията й в дома му в
гр.Цар Калоян, където пострадалата идвала заради сестра си- св.Ф. през този
период Щ. не била навършила 14 години, като първите действия на подс.П. били
извършени, когато пострадалата била на 9 години.
Пострадалата Ш. не споделила с никого за действията на
подс.п.. На 09.02.2010г. последният, след употреба на голямо количество алкохол
отишъл в квартирата на св.Ф., с която се били разделили през м.ноември 2009г.
Под въздействие на алкохола подсъдимият заявил на св.Ф., че въпреки, че били
живели 5 години заедно, „тя не му е правила неща, каквито му била правила
нейната сестра Х.”. Казал й, че „сестра й Х. му правила свирки, а той нея я бил
лизал”. Първоначално св.Ф. не му повярвала, но след като подс.П. й заявил, че
сестра й има бенка в областта на „слабото място”, имайки впредвид областта на
половия орган, за която дори св.Ф. не знаела, въпреки, че й била сестра, му
повярвала. Св.Ф. ядосана отишла в дома на майка си- св.Б. Д., където била и
пострадалата Щ.. В присъствието на св.Д. попитала сестра си дали е вярно това,
което й казал подс.п.. Първоначално Щ. отрекла, но след това започнала да плаче
и казала, че е истина.
Св.Б.Д. подала съобщение в РУП-Разград за извършеното от
подс.П..
Разпитана по досъдебното производство на 15.04.2010г.
пострадалата Щ. подробно описва действията на подс.П. доколкото си ги спомня,
като първоначално отрича да е лапала члена му по негово настояване. Разпитана
по-ъксно, на 29.06.2010г. същата потвърждава това, което заявила на разпита си
пред съдия от РС-Разград, като допълнително заявява, че е правила на подс.П.
„свирки”, но тъй като я е било срам не е признала това в първия протокол за
разпит.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза е видно, че пострадалата Х.Щ.
не се води на диспансерно наблюдение. Същата не страда от психично заболяване.
Поради ниската възраст, посочена като начало на инцесните действия,
освидетелстваната не е могла да осъзнае същността на интимността, което се
случва на по-късен етап. Предвид това и властимащата роля на извършителя е
намалена и първоначалната способност да се съпротивлява. Въз основа на
проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установява, че
същата не страда от интелектуален дефицит. Налице са добри
интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физикечската възраст и придобития
социален опит. Предвид това освидетелстваната е могла да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава правилни и достоверни показания
относно факти, имащи отношение по делото. При изследването и прегледа не се
идентифизцират данни за разстройство на възприятията. Изследваната разполага с
добър интелектуален потенциал, съответен на възрастта, образованието и
придобития социален опит. Предвид това и базирайки се на данни от интурвюто и
психологическото въздействие, същата не е склонна да преувеличава или измисля
факти и обстоятелства, свързани с делото. Към момента се отчита леко завишена
тревожност в емоционалното състояние на освидетелстваната, състояние пряко
свързано с преживения инцидент. Добрите интелектуални годности, подкрепата на
специалист и на майката са фактори, благоприятстващи разкриване на механизми за
справяне.
От заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза е видно, че при прегледа на Х.Щ. от съдебен лекар
на 11.02.2010г. не са установени видими белези от упражнено насилие по тялото и
в областта на половия орган. Не са установени медицински данни за проникване в
половия орган и следи от блудствени действия- девствената ципа е здрава, с
ануларна форма, леко налобена, не допуска извърване на полов акт без
разкъсване. Експертизата подчертава, че при евентуални блудствени действия не
винаги остават механични увреждания по половия орган и други части на тялото.
От назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза е видно, че подсъдимият П. не се води на диспансерно
наблюдение, страда от ДИСОЦИАЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА. Към момента на
извършване на деянието е бил в състояние на декомпенсация. Състоянието не
покрива критериите за “разстройство на съзнанието”, поради което може да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да дава достоверни
показания относно факти, имащи значение за делото. Може да участва във фазите
на наказателното производство и да носи наказателна отговорност за деянията си.
Няма данни за възприятно-представни нарушения. Няма данни за нарушения в
сексуалното влечение, механизмът на инкриминираното деяние се включва по-ксоро
в симптоматиката на личностовото разстройство.
Разпитан на досъдебното производство подс.п. се признава
за виновен, но не дава обяснения по обвинението.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 НПК. Неговото самопризнание
се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а
именно - показанията на свидетелите Х.Щ., Б. Д., А. Ф., съдебномедицинско
удостоверение, комплексни съдебномедицински и психологически експертизи,
съдебномедицинска експертиза, характеристична справка. Всички тези
доказателства са единни и непротиворечеви и очертават възприетата от съда
фактическа обстановка, като установяват безспорно и категорично, че подс.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.1 във
вр.с чл.26, ал.1 от НК, а именно блудство с малолетен, извършено в условията на
продължавано престъпление. В случая са налице всички обективни признаци на
престъплението блудство- извъшване на действия с цел възбуждане и
удовлетворяване на полово желание без съвъкупление спрямо малолетната Х.Щ.. Подсъдимият
П. много добре е знаел, че пострадалата Щ. е малолетна- на 9 години при първите
блудствени действия и на 11 при прекратяването им, тъй като е живял на семейни
начала със сестра й- св.Ф. и е познавал много добре семейството й. В случая
същият многократно е предприемал действия спрямо пострадалата Щ. с цел да
възбуди и удовлетвори собственото си полово желание- опипване на тялото й-
гърдите и половия й орган, лизане на половия й орган, карането да му лапа
половия член и да му прави “свирки”. Всичко това недвусмислено доказва, че
същият с действията си е осъществил блудство по чл.149, ал.1 от НК В случая безспорно
е налице е квалификацията продължавано пестъпление, тъй като подс.П. многократно
е осъществявал такива действия спрямо пострадалата Щ. *** 2005г. до м.декември
2007г., т.е. осъществил е деянието блудство на няколко пъти при една и съща
обстановка и еднородност на вината през непродължителен период от време От
субективна страна подс.П. е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че
извършеното действие е от ествеството да възбуди и удовлетвори половото му
желание без съвъкупление и че жертвата е малолетна.
При определяне и индивидуализиране на наказанието съдът
отчете като смекчаващоотговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, а
като отегчаващи такива- изключително ниската възраст на пострадалата Щ., пордължителния
период на блудствените действия, поради което определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, а именно- 2 години лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 5 години. По този
начин съдът намира, че целите на индивидуалната и генералната превенция ще
бъдат осъществени в най-пълна степен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: