Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.06.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет и осми
май две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Светлана
Тодорова и
в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 11749 по описа за 2018г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн.
чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищците
– В.Й.И., Д.Д.И.,
Н.В.Н., лично и
в качеството
на законен
представител
на: В.С.Н. и Д.С.Н.,
в исковата си
молба и
допълнителна
такава от 27.12.2018г.,
твърдят че М.В.И.
забременява
ин витро с
близнаци,
дълго чакани
деца, първи
за нея.
Вероятният
термин на
раждане бил
на ***г.
Първоначално
бременността
била
наблюдавана в
МБАЛ „Н.“, като
двата
ембриона били
проследени и
в развитието
им и нямало
отклонения
от нормата. Впоследствие
тя провела консултации
с д-р К.Н.за
извършване
на цезарово
сечение.
На ***г.
постъпила по
спешност в
ответното
лечебно
заведение -ПСАГБАЛ
„С.С." ЕАД.
Околоплодните
води на
единия от
близнаците
били проблемни.
Болницата не
реагирала
своевременно
и адекватно.
Родилката
впоследствие
била
преведена в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ с
диагноза „Шок
в хода на или
непосредствено
след
раждането
или родоразрешаване
(Акушерски шок)“.
Били
установени
множество
усложнения.
Било прието,
че г-жа М. И. не
подлежи на
операция и тя
впоследствие
починала на
14.09.2016г.
Първите
двама ищци
били
родители на
починалата,
вторите
двама – деца, а
последната –
сестра. Те
преживели
шок от смъртта
щ.
Претенцията
е за по 200 000 лева
за всяко едно
от децата, 50 000
лева за
сестрата и по
80 000 лева за родителите.
Претендира
се обаче
общата сума
от 130 000 лева – частично
от
посочените
сумо - по
равно по 26 000 лева
за всеки от
ищците.
Претендират
също
законната
лихва,
считано от
14.09.2016г., както и
сторените
разноски.
Ответникът
– ПСАГБАЛ „С.С." ЕАД, в
отговора си и
допълнителен
такъв от 28.01.2019г.,оспорва
иска:
-
пациентката
била с
максимално
завишен риск;
-
асистираната
репродукция била
извършена в
различно
болнично
заведение;
-
оспорва част
от
фактологията,
изложена в иска;
-
пациентът не
спазил,
дадените
препоръки за
последващи
контролни
прегледи;
-
проведеното
лечение било
адекватно;
-
имало HELLP –
синдромът
бил едно от
най-тежките
усложнения
за
бременните и
ДИК. Така настъпилата
смърт била
следствие от
непреодолими
причини, за
които
болницата не
можела да
носи
отговорност;
-
оспорва
настъпването
на
неимуществени
вреди;
-
двете деца
били
осиновени и
имали
осигурена
семейна
среда;
Навеждат
и други
доводи.
Претендират
разноски.
Първото
третото
лице-помагач
на ответника
- "УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ И
СПЕШНА
МЕДИЦИНА Н.И.
ПИРОГОВ" ЕАД, оспорва
процесуалната
и
материалната
легитимация
на децата.
Тези претенции,
освен това,
били и
завишени.
Нямало допусната
лекарска
грешка. Навежда
и довод
относно
претенцията
на сестрата.
Излага
множество
твърдения
относно
процеса на
лечението.
Второто
третото
лице-помагач
на ответника
- „З.Е.” АД, не оспорва,
че е има
сключена
застраховка,
която
покрива гражданската
професионална
отговорност
на ответника,
но тя не
покривала конкретното
събитие. Не
било
посочено и
евентуалното
виновно ФЛ-е.
Евентуално,
исковете
били
неоснователни.
Съдът,
след като
прецени
събраните по делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Роднинската
връзка на
ищците с
починалата
не е
оспорена. Не
се спори и че
г-жа М. И. починала
на 14.09.2016г.
вследствие
на
усложнения,
свързани с
раждането.
Спорно е само
дали е проведено
адекватно
лечение.
Децата
са осиновени
(баща
неизвестен)
при условията
на пълно
осиновяване
от Н.В.Н., ЕГН **********
(Решение на СГС
от 06.02.2018г. по гр.д.
№ 221/2018г., влязло в
сила на 14.022018г.). Вторият
и третият
ищец живеят в
любящо семейство,
което им
осигурява
всичко
необходимо,
включително
и съобразно
особите им
нужди,
свързани с
възрастта им.
Майката е
банков
служител. Семейството
притежава
къща (или
поне втори етаж
от такава с 4
стаи). Бащата
не е нает по
трудово
правоотношение
(Социален
доклад – л. 320).
Събрани
са гласни
доказателства,
разпитани са
св.св. А.(показанията
щ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК,
тъй като е
роднина на
ищците) и Г.. От
показанията
им се
установява,
че:
-св. А.: с
починалата
били
съученички.
Семейството щ
било много
сплотено.
Винаги били
заедно и
прекарвали
празниците
общо. М.ходела
на
консултации
относно
раждането, но
не очаквала
да има
рискове.
Последвалата
смърт била
приета тежко
от цялото семейство.
Свидетелката,
тъй като
живее в гр. Пешера,
виждала М.през
уикендите и
на празници.
Тя работела на
висока
длъжност в
банка. До
влизането щ в
болница не щ
се налагало
да ползва
болнични.
-св. Н.:
познавала
семейството
откакто се
била родила (40г.). Потвърждава
изложеното
от
предходния
свидетел
относно
сплотеността
на
семейството
на починалата
и мъката им
от загубата щ.
Това особено се
отнасяло до
сестрата,
която поела
ангажимента
към децата.
Докато била
бременна М.нямала
оплаквания.
Ходела на
консултации
(това обаче
свидетелят
знае, тъй
като била
разговаряла
с М.).
Семейството
на Н. били
щастливо,
реално с
четири деца.
Депозирани
са няколко СЕ
– СТЕ, ДНКЕ и
тройна СМЕ:
1. СТЕ,
изготвено от
в.л. Г.,
неоспорено
от страните и
прието от
съда, като
компетентно
изготвено. От
него се
установява,
че:
Има
поправки на
дати, часове
и думи в
„История на
бременността
и раждането №
6555 на ПСАГБАЛ „С.С.“ ЕАД за М.В.И..
На
трети лист
има
заличаване с
„необичайно старание“.
Има
добавени 26
листа, като е
невъзможно
да се
установи
това кога е
сторено, като
все пак има и
изключения –
предвид
наличието на
дата.
Относно
заключението
съдът намира,
че
корекциите са
съществени.
Това може да
означава две
неща:
- немарливо
отношение
към
досиетата на
пациентите. Освен
това, досието
се попълва от
различни
служители на
болницата по
различно
време, а
вероятно и понякога
едновременно,
съобразно
различните
процедури,
които са били
извършвани.
Добавените
страници са
част от
историята на
лечението;
или
- опит
за защита,
като
корекциите
изцяло или от
части целят
да
представят
историята на лечението
в
благоприятна
за болницата
светлина.
Тъй
като това е
съставен
документ,
представен
от ответника,
той следва да
се възприеме
в негова
вреда.
2. ДНКЕ,
изготвено от
в.л. Т., неоспорено
от страните и
прието от
съда, като
компетентно
изготвено. От
него се установява,
че В.Н., а това
се отнася и
до второто
дете, е
биологичен
син на жената,
от която е
предоставена
биологична
тъкан (т.е. М.И.).
3. СМЕ,
изготвена от
в.л. Н., С. и А., оспорена
от ищците, но
приета от
съда, като компетентно
изготвена. От
нея, както и
от разпита на
в.л. в о.с.з. от
09.06.2020г. се
установява,
че:
На ***г.
е извършено
оперативно родоразрешение
чрез Цезарово
сечение на М.И.
- 43 г., бременна с
близнаци в 134
г.с., поради
ненапредване
на раждането
и клинични и
мониторни
данни за интраутеринно
страдание на
втория
близнак. При
раждането
първия
близнак е с
тегло 1950 гр.,
втория - с тегло
1760 гр., със
зелено-кални
околоплодни
води и в
депресивно
общо
състояние.
Децата са поети
от неонатолог
в Неонатологичното
отделение. При
операцията
се
установява,
че околоплодните
ципи на
втория
близнак са
жълто оцветени,
трудно отлепящи
се, което
налага мануална
и
инструментална
ревизия на
кухината на
матката,
която е жълто
оцветена от
отделения мекониум (изпражнения
на втория
близнак) преди
раждането му.
В хода на
операцията е
установена
и
склонност
към субатония
на матката (смущения
в контрахирането
й), за което приложена
съответната
терапия.
Направена е
щателна хемостаза
и е назначена
профилактична
АБ терапия.
Ранният
постоперативен
период е
протекъл
гладко. Ако
цитираните мерки
не са били
предприети,
рисковете са
съществували,
както за
новородените,
така и за
родилката.
Не е
имало данни
за сепсис, но
профилактично
след терапията
е включена,
двойна
антибиотична
комбинация.
Сепсисът
е потенциално
животозастрашаващо
състояние. Характеризира
се с
нахлуване в
кръвообращението
на голямо количество
силно виролентни
бактерии и
техните
токсини. Те
могат да предизвикат
вторични метастатични
гнойни
огнища в
различни
органи, при
което
тяхната функция
се уврежда.
Всяка
инфекция
може да доведе
до сепсис.
Бактериите
постъпват в кръвния
ток от
първичното
огнище и
достигат капилярната
мрежа на
различиш
органи, най-често
черен дроб,
бели дробове,
мозък, кости.
Тук те се
размножават
и дават
началото на вторични
метастатични
огнища.
При
сепсис се
наблюдават
следните
симптоми: повишена
температура
до 39 - 40 °С (в
терминален
стадий на
заболяването
температурата
рязко се
понижава);
учестен пулс,
ускорена
сърдечната
дейност,
учестено
дишане,
отпадналост,
неспокойствие,
замъглено
съзнание.
При по-тежко
протичащите
случаи на
сепсис, при
които има
увреждане на
функцията на
някой орган
могат да
бъдат
наблюдавани
следните симптоми:
значително
намалено
количество, на
отделяната
урина, рязка
промяна на
психическото
състояние на
пациента,
затруднено
дишане, намаляване
на броя на тромбоцитите
в кръвта,
коремна
болка.
При
влошаване на
състоянието
на пациента се
нарушава
функцията на
жизненоважни
органи, като
например
сърце, мозък
и бъбреци. Могат
да възникнат
редица усложнения:
септичен шок.
HELLP
синдромът е
опасно
състояние на прееклампсия
в акушерството,
честотата на
възникване
на която
варира от 9,7 до 12
%. Майчината
смъртност
достига 24 %, перинаталната
– 30 %. Триадата от
симптоми се
откроява:
хемолиза,
повишена активност
на
чернодробните
ензими, тромбоцитопения.
Смята
се че HELLP
синдромът е
вариант на DIC,
свързан с прееклампсия.
В повечето
случаи няма
признаци на вътресъдова
коагулация.
В патогенезата
относно синдрома
на HELLP
основната
роля се
отдава на
нарушен синтез
на протоциаклин,
вазодилататор
и инхибитор
на агрегаацията
на тромбоцитите.
Намаленото
производство
на простациклин
причинява вазоконстрикция
в плацентата,
което води до
микроангиопатични
промени в ендотела,
освобождаваше
на плацентарния
тромбопластин
с
навлизането
му в кръвния
поток на матката.
Появяват се
адхезия и
агрегация на тромбоцитите,
развива се тромбоцитопения.
Не
може да се изключи
участието на
други фактори,
засилващи хемолизата,
по-специално
на анти-еритроцитните
антитела.
Основните физиологични
процеси
протичат в
черния дроб - паренхимната
некроза е възможна
с
образуването
на субкапсуларен
хематом,
появява се
болка.
Синдромът
на ХЕЛП е
рядко, но
опасно акушеро-гинекологично
заболяване.
Това
е акушеро-гинекологично
заболяване,
което застрашава
живота, както
на родилката,
така и на
бебето.
Болестта
обикновено
се развива в късните
етапи на
бременността,
в редки случаи
- след
раждането.
Болестта
има
симптомите
на тежка
форма на прееклампсия.
Появява се
силно
главоболие,
болка в
горната част
на корема,
отоци,
изтръпване
на крайниците,
гадене,
замъглено
виждане (дори
и да не са
налице някои
от
симптомите,
това не
изключва
синдром на
ХЕЛП). Но това
са симптоми, близки
до тези на
бременността,
поради което
не будят
тревога у
родилките,
поради което
и не се
вземат
навременни
мерки.
При
синдрома на
ХЕЛП
настъпва
мултиорганна
дисфункция: нарушена
бъбречна,
чернодробна
и ендокринна
функция. Тежкият
анемичен синдром
и рязко
намалените
нива на тромбоцитите
възпрепятстват
съсирването
на кръвта и
нарушават
хемодинамиката.
Нестабилната
хемодинамика
и силно
нарушените
показатели
на
газообмена и
метаболизма предизвикват
симптоми и от
страна на
ЦНС: гърчове. Обикновено
резултатът е
фатален.
При
синдрома HELLP хемолизата
е бързо
настъпваща и
тежка, чернодробните
ензими са
силно
раздвижени и тромбоцитопенията
е прогресираща.
Синдромът
представлява
акушерско
усложнение с
висока майчина
смъртност -
над 25 %. Все още
няма
медикаменти
с доказан лечебен
ефект при
Синдром на
ХЕЛП.
ДИК
синдромът
представлява
патологичен
синдром в
резултат на активиране
на процесите
на съсирване.
Образуват се
генерализирани
фибринни
отлагания в
малките
кръвоносни
съдове
(микроциркулацията)
на много
органи, което
води до полиорганна
недостатъчност.
Най-честите
заболявания
в
акушерството,
които могат
да нарушение
в
коагулацията
са: абрубцио
плаценте,
задържан
мъртъв плод, амниотична
емболия,
инфекции и
септични
състояния, грешно
кръвопреливане,
ХЕЛП синдром,
вродени коагулопатии,
големи крвозагуби.
Към
датата на
раждане интраоперативно
са
установени
кални
околоплодни
води на втория
близнак,
околоплодните
му ципи
поради тази
причина са
жълто
оцветени и
трудно
отлепящи се.
Налице е била
и склонност
към субатония
на матката. Пo отношение
на така
цитираната патология,
са
предприети съответйите
мерки от
екипа: мануална
и
инструментална
ревизия на
кухината на матката,
щателна хемостаза,
консервативни
мерки за
преодоляване
на субатонията
и назначена постоперативна
АБ терапия.
Обикновено в
практиката
тези действия
са
достатъчни
за преодоляване
на тези
следоперативни
усложнения.
Към
тотална хистеректомия
още по време
на родоразрешението
(ЦС) се
пристъпва
при наличие
на
животозастрашаващи
състояния за
родилката (тежка
атония,
кръвотечения,
руптура
на матката и др.).
В конкретния
случай не е
имало такава
тежка
патология и
затова не е
отстранена
матката.
Назначената
антибиотична
терапия (широкоспектърен
антибиотик и химиотерапевтик,
повлияващ
анаеробната
бактериална
флора) е в съответствие
с
действащите
стандарти в
Акушерството
и добрата
медицинска
практика в
Акушерството
и
гинекологията.
Когато има
съмнение за
инфекциозно
усложнение,
се взема
материал за микробиологично
изследване и
след излизане
на резултата,
към
назначената
профилактична
АБ терапия се
включват
допълнително
и други АБ
препарати.
Има
съвпадение
между клиничните
и патоанатомичните
диагнози (хистология),
намерени при
извършената
аутопсия.
Това
са едни от най-тежките
и нежелани
усложнения
на раждането
(нормално или
оперативно).
ХЕЛП синдромът
се приема
като
по-особена
форма на
най-тежката степен
на прееклампсията.
Има по-леки
форми на ХЕЛП
синдрома,
които
протичат с епигастрални
болки,
покачени
нива на чернодробните
ензими и
данни за ДИК
синдром (което
винаги е
вторичен процес)
с леко
покачено или
нормално
кръвно налягане
и без протеинурия,
има и тежки
форми на ХЕЛП
– с умерена
или силно
изразена
хипертония и протеинурия.
При особено
тежките
форми, данни
за ХЕЛП
синдрома
могат да се проявят
и след
раждането.
Различните
форми на ХЕЛП
могат да
бъдат в
резултат
вероятно на
генетична
предразположеност.
Бременността
е фактор за
възникването
на потенциален
имунологичен
конфликт
между плода и
имунната
система на
майката. За
да се
избегнат
клиничните
изяви на този
имунологичен
конфликт
между
имунната
система на
майката и
носения от
нея плод е налице
потискане на
имунната
система на
бременната
жена, възникване
на
имунологична
толерантност
на майката.
Тази безконфликтност
се приема в
медицината,
като имунологичен
парадокс на
бременността.
Когато е
налице забременяване
с донорска
яйцеклетка и
донорски спермограми,
тези материали
се явяват
чужди за
майката
антигени, при
които може да
се очакват
патологични
прояви: т.нар. хемолитична
болест на
новороденото,
която е една
от проявите на
този
имунологичен
конфликт или
някои реакции,
предизвикани
от клетки на
имунната
система на
плода върху организма
на майката -
прояви на
реципрочно имунизиране.
Независимо
от това,
нормално
бременността
се износва
без особени
имунни
реакции и
въпреки
напредъка на трансплатационната
имунология и имунологията
на
репродукцията
в последните
години, все
още този природен
феномен си
остава
загадка в
медицината и
мед. наука.
Атонията на
матката е сериозно
усложнение,
което може да
се появи след
раждането.
Това се
случва,
когато
матката не
успее да се
свие след раждането
на бебето и
може да доведе
до
потенциално
животозастрашаващо
състояние,
известно
като следродилен
кръвоизлив.
Ако мускулите
на матката не
се свиват
достатъчно
силно,
кръвоносните
съдове могат
да кървят
свободно.
Това води до
прекомерно
кървене. Следродилният
кръвоизлив
може да бъде
много
сериозен, Ранното
откриване и
лечение
обаче може да
доведе до
пълно възстановяване.
Основният
симптом на Атонията
на матката е матка,
която остава
спокойна и
без напрежение
след
раждането. Анатония
на матката е
една от най-честите
причини за следродилен
кръвоизлив. Причинява
до 90 % от
случаите на
кръвоизлив,
като след
раждането,
според
кръвната
трансфузия в
клиничната
практика. Кървенето
обикновено
се случва
след
раждането на
плацентата.
Сериозно усложнение
на атонията
на матката е
хеморагичният
шок. Това
състояние
дори може да
бъде
животозастрашаващо.
При атония на
матката,
която се
установява в
хода на оперативно
родоразрешение,
е налице загуба
на маточния
тонус,
съдовете на плацетарното
място
остават
отворени и
обилното
кръвотечение
започва
веднага след
раждането на
плацентата.
Рисковите фактори
за атония,
които са
налице в
случая са:
напреднала
възраст, преразтягане
на матката от
двуплодната бременност,
окситоцинова
стимулация
за индукция
на раждането
и
приложената
анестезия.
Много коварни
са
хипотоничните
състояния. Те
подлъгват с
това, че
матката се контрахира
макар и не добре,
кървенето
намалява и
това
успокоява
екипа.
Съществува
тенденция
картината да
се повтаря
отново и така
се забавят
адекватните
и в пълен
размер на
мероприятия
за борба с атоничните
и
хипотоничните
кръвозагуби
в ранния постоперативен
период. Късно
започната
терапия,
макар и в
пълен обем има
по-слаба
ефективност,
особено и ако
се е развила преразходна
коагилопатия
(ДИК синдром).
Лечението на
хипотонията
и атоничните
кръвотечения
се състои от
общоприетата
последователност:
приложение
на контрахиращи
и тонизиращи
матката
средства (окситоцин,
метергин,
прсталандини),
масаж на
матката
преди
затварянето щ
и след това
през
коремната стена
с
изтласкване
на събралите
се в нея
съсиреци, мануална
и
инструментална
ревизия на
матката, пубомануална
компресия, бимануална
компресия
или масаж,
маточна тампонада,
след което
при неуспех
се преминава към
хирургическите
методи: лигиране
на маточните
съдове или хистероктомия.
От изключително
значение е
своевременната
и адекватна реанимация,
за възстановяване
на тонуса и
същевременно
за
предпазване
от развитие
на коагудрдадая.
В
хода на
Цезаровото
сечение
отстраняване
на матката се
налага при
тежка атония,
неповлияваща
се от
приложената
терапия, при
разкъсана матка,
която също е
едно от
тежките
нежелани усложнения
при едър плод
или
многоплодна
бременност,
при установена
тежка вътрематочна
инфекция и
други
Отстраняването
на матката на
по-късен етап
се налага
когато възникнат
различни
усложнения в послеродовия
период: атония
с трудно
овладяващо
се
кръвотечение,
след родилни
инфекции (ендометрит,
с опасност от
развитие на следродилен
перитонит,
сепсис и
други
състояния,
застрашаващи
пряко живота
на родилката).
Непосредствено
преди
раждането е
установено
фетално
страдание на
единия
близнак,
което е
станало
причина за
спешното
Цезарово
сечение.
Такова страдание
се наблюдава,
когато е
нарушено храненето
на плода и снабдяването
му с
кислород. При
тези състояния
плодът
реагира с
отделянето мекониум,
който се
разтваря в
околоплодната
течност и
оцветява
околоплодните
ципи и
маточната
кухина. Това
е опасно
най-вече за
самия плод. Мекониумът
в утробата може
да попадне по
кожата на
плода и дори
да бъде поет
от него в
устата му.
Така в
процеса на
раждането и
поемането на
първите
глътки
въздух от
бебето, мекониумът
може да бъде
вдишан и
погълнат от
него. Най-тежкото
усложнение
от това е
т.нар. аспирационна
пневмония.
Всичко
това налага
интервенция
по
аспирацията
на
новороденото,
за да
изхвърли
отпадните
вещества и да
не се задави.
Аспирацията
се прави с
помощта на
аспиратор и
секрета се
изсмуква,
както от устната
кухина, така
и от ноздрите
на бебето.
Пуерпералния ендометрит
(възпаление
на матката) най-често
се среща при
родилки с
Цезарово
сечение, като
усложнението
се среща при
извършеното
по спешност
ЦС.
Обикновено
такава
инфекция се
наблюдава
при родилки с
пукнат околоплоден
мехур повече
от 15 часа. При
инфектирана матка
е налице
повишена
температура
над 38 градуса,
през третия или
четвъртия постнатален
ден, ускорен
пулс над 120
удара в
минута, състояние
на субинволуция
на матката. Симптомите
са атипични и
е трудно да
се постави
диагноза без
помощта на
редица лаборатирни
методи: влагалищни,
маточни,
кръвни култури,
микробиологично
изследване
на урината и
разширена
пълна кръвна
картина. Най-честите
причинители
са
анаеробните
микроорганизми,
от дулата на неспорообразуващите
анаеробни
бактерии, пептострептококи
и аеробните
микроорганизми:
стрептококи, ешерихия
коли, протеус,
стафилококи
и др.
Измененията
в околоплодната
течност и
ципите в
случая, не
дават основание
да се смята,
че
пациентката
има сепсис.
Оцветяването
на маточната
кухина и
околоплодните
ципи на
втория
близнак, са
нормално
явление
когато преди
раждането
плода е отделил
мекониум.
Според
действащите
стандарти в
Акушерството
и гинекологията,
когато има
данни
насочващи за
възпаление,
например
дълго време отворен
ОМ, преди родоразрешението,
нелекувана
вагинална инфекция,
несигнификантно
повишение на
левкоцитите
от ПКК и др.
Вземането на
материал от
маточната
кухина за
микробиологично
изследване е
задължително
и ако това не
се направи се
счита за
груба грешка
на
лекарското
изкуство.
Чрез това
изследване
се
установява действтителният
причинител
на
очакваната
инфекция, а
така също и
кои
антибиотици са
най-подходящи
за лечението щ.
Съвременния
терапевтичен
подход при
такива
случаи е интервенозно
приложение
на
широкоспектърни
антибиотици,
съобразени с резултата
от антибиограмата.
Започва се
със стартови
антибиотици
от групата на
пеницилини, цефалоспорини,
аминогликозиди,
комбинирани
с метронидазолови
препарати (химиотерапевтици,
повлияващи
анаеробната флора),
хепариново
лечение, протективно
лечение,
вливания и
други медикаменти,
съобразени
със
състоянието
на родилката.
Резултатите
от едно
микробиологично
изследване
излизат не по-рано
от три дни след
вземане на
пробата.
Ако
при
изчакването
ша резултата
от микробиологичното
изследване,
не се приложи
стартово
лечение, това
би довело до
бързо развитие
на вътрематочната
инфекция
разпространението
й по кръвен
път, до развитие
на перитонит,
сепсис и др.
Послеродовите
усложнения
при
използване
Асистирани
репродуктивни
технологии (АРТ),
не са
по-различни
от появата на
такива усложнения
и при
нормално
забременяване.
В случая
обаче,
влияние имат
данните
довели до приложението
на APT, най-често
напреднала
възраст на
родилката,
често
срещане на
многоплодна
бременност,
различни
хронични
заболявания,
които водят
до т.нар. високорискова
бременност.
Многоплодната
бременност, в
съчетание и с
други
рискови
фактори (напредналата
възраст на
родилката,
хронични
заболявалия,
ИВФ и др.), е високо
рискова
бременност.
В
приложената
по делото
медицинска
документация
и патоанлогична
диагноза диагноза
№ 46/2016г. е
посочено, че
се касае за
състояние
след ЦС и релапаротомияс
хистероктомия,
ХЕЛП синдром
– първи клас,
токсичен
хепатит,
жълтеница, остра
тубулна
некроза,
тромбози във
вътрешните
органи, кръвоизливи
във
вътрешните органи,
серози и
лигавици, вътремозъчен
кръвоизлив в
дясна париетална
област с
пробив във вентрикулната
система и субрахноидното
Пространство.
Налице са молфологични,
макроскопски
и
микроскопски
белези на хронична
хепатоза,
проявена с
тежки
дегенеративни
и некротични
промени в хепатоцитите,
съпроводени
с
възпалителна
инфилтрация, интрахепатална
холестаза
и
генерализиран
иктер, остро
тубулна
некроза, множествени
тромбози в
маточното
тяло и плацентата,
в сърцето,
белия дроб и слезката,
кръвоизливи
в мозъка, посерозите,
в надбъбреците,
гастроинтестиналния
тракт и
кожата. Тези морфологични
изменения
съпоставени
с данните от
клиниката и
лабораторните
изследвания
с хемолиза, повишени
чернодробни
ензими и билирубин
с тежък иктер,
намаление на
броя на тромбоцитите
под 50г/л,
обосновават
поставената
диагноза ХЕЛП
синдром,
развил се в
късната фаза
на бременността.
Патологията
при ХЕЛП
синдрома,
обикновено
достига максимум
24-48 часа след
раждането,
както е в
случая и често
се комбинира
с ДИК
синдрома, с
изразена
консумация
на тромбоцити,
фибринолиза
и
припокриване
на част от
симптомите
при двете
състояния. И двете
от тях водят
до полиорганна
недостатъчност,
която е и непосредствена
причина за
смъртта на
пациентката.
Успех
на терапията
при такива
състояния е
възможен при своевременно
превеждане в
реанимация (ОАРИЛ)
и агресивно
интензивно лечение.
Приложените
за
пациентката грижи
и лечение при
престоя щ в
ПСАГБАЛ „С.С.“
ЕАД са били
навременни и
адекватни,
като са били
спазени
действащите
медицински
стандарти.
Настъпилите
усложнения
след
Цезаровото сечение
не се дължат
на
медицински
действия или
бездействия
или
допуснати
грешки от
страна на
медицинските
специалисти
(лекари –
акушер –
гинеколози,
реаниматори
и други),
работещи ПСАГБАЛ
„С.С.“ ЕАД).
ХЕЛП
синдромът,
започва да се
обсъжда след като
жената ражда
по спешност с
цезарово сечение
и всичко е
нормално, на
втория ден се
появява усложнение
в 10:00 ч. В 10:00 часа
правят
преглед, в 11:00ч.
извикват
консултация
със завеждащ
отделението,
която на
ултразвук
вижда, че в
коремната
кухина има
свободна
подвижна
течност. Събира
се консилиум
от лекари на
втория ден след
операцията.
За ХЕЛП синдрома
ги навежда
консултанта,
който е извикан
хематолог.
Той е извикан
след като е
свикан
консилиум и
това се
случва на 08.09.2017г.,
към 13:30 ч., преди 13:30
ч., тогава е
извикан хематолога,
д-р Лисички,
той е
републикански
специалист. И
той насочва
екипа към
възможността
на развитие
на ХЕЛП и ДИК синдрома (т.е. едва към
този момент
външен
специалист достига
диагностицира
сериозното
положение на
родилката).
Лекарите
по-нататък
обсъждат
трудното откриване
на синдрома,
тъй като той
е безсимптомен,
но При такива
случаи, при
възрастни
първескини,
тежката
патология
трябва да се
мисли от
лекари,
трябва да се
предполага и
дори да я
няма, те
трябва да
мислят. Обикновено
както би
трябвало да
бъде се развива,
когато има прееклампсия.
Това е
влошено
кръвно
налягане при
бременната.
Тука при нея
всичко е било
нормално, не
е имало таква
прееклампсия
и не е имало
как колегите
да помислят,
че евентуално
след
раждането
може да
развие тази
тежка форма,
бърза форма
на ДИК
синдром. Не могат
да го
предположат,
фактически
ако се хване
още в
началото и го
предполагат … (тези
разсъждения
обаче пряко
противоречат
на предходните).
Въпреки това,
било
проведено
напълно адекватно
лечение: На нея е
приложено
всичко, дори
и да не са поставили
тази
диагноза,
самото
лечение, което
е агресивно е
целяло точно
това, ако
може по
някакъв начин
да се
преборят с
тези тежки
очаквани усложнения. Последното,
според съда е
странно –
може действително
да е очаквано
усложнение,
но същевременно
подобно
лечение за
здрава жена може
би би
било опасно.
За това няма
адекватно
обяснение.
Установява
се обаче, че
всъщност ХЕЛП
и ДИК
всъщност са
били налични,
а не
неочаквани: Искам да
допълня, че
може би не е
правилно да
се говори, че
се е появил
този синдром
два дни след
раждането,
имало го е, но
се е изявил
тогава. По-горе
обаче стана
ясно, че са
правени изследвания
за тях,
именно за
него всеки
ден, но Не са
правени
такива
изследвания, параклинични,
които да
говорят за
ХЕЛП синдром. …
Не си
спомням, но
мисля, че
седмица
преди това
госпожата е
имала
симптоматика,
която е
навяла или я
е карала
отново да
потърси
лекарска
помощ. Може
би там вече е
започнал
конфликтът. Това
вероятно би
следвало да
бъде моментът,
в който да се
направят
изследвания
и да се реагира.
И
следващото
вече
приемане
вече се
разгръща и
симптоматиката,
при която се
стига до
незабавно родоразрешение,
това е пътя,
по който се
разрешава
проблемът,
който е
възникнал
при нея. В
случая диагностицирана
е,
наблюдавана
е, отваряна е
един път и
втори път.
Това са много
тежки
процедури. … Доказано
е в практиката,
че ако не
започнете
незабавно, в
рамките на 6
часа лечение,
резултатите
са трикратно
по-лоши, т.е.
ако от 10 души
трябва да
оцелеят трима,
ако не
започнат, от 10
души ще
оцелее единия
от сепсис, т.е.
изключително
висока е смъртността,
поради което
имаме
ръководства,
във всяка
една сфера,
да речем ако
трябва да
оперираме
главата, по
друг начин се
започва емперично
антибиотичното
лечение. При
госпожата, при
нея
антибиотиците
са дадени
съобразено с
флората,
която е в
малкия таз.
Вещото
лице д-р А.: С
ХЕЛП синдром (има) много
пациенти.
ХЕЛП синдромът
не е само в
тази
медицина,
ХЕЛП
синдрома е нещо,
което се
случва и при
нашите
пациенти, тъй
като ние
имаме екстракорпорално
кръвообръщение,
което
буквално
смачква
тялото. При
тях е свързано
с епиклампсията,
но ако прочетрете
в екстракорпоралното
кръвообръщение
също имаме
описан ХЕЛП
синдром. И аз
за 27 годишната
си практика
годишно имам
по 3 - 4 такива
случая.
На
втория ден
правят
консилиум,
това не го решава
един
оператор.
Решават го
няколко добри,
работят в
такава
високоспециализирана
клиника.
Събират се и
след като
вече има и
друга консултация
от
републикански
специалист хематолог,
че се
развиват
вече много
други
патологии,
правят
операцията,
отстраняват
матката. Ако
първоначално
е имало атония,
без да се
дискутира,
моментално
се
отстранява
матката и
проблемът се
решава, ако
го има
първоначално,
но те нали ви
казвам, те
оперират, те
го виждат,
матката се
свива, свива
се, спира
кървенето,
затова я затварят
и не я махат
първоначално,
защото има и
такъв въпрос.
Ако е махната
матката още
при самото раждаме
разбира се
нямало е да
се развият,
но тука се
развива
просто една
такава
клинична
картина,
която не
позволява. Ако
беше махната
матката още
при самото раждане,
тя нямаше да
развие
всички тези
усложнения,
защото тя ги
развива на
втория ден,
на третия ден,
не съм
сигурен, може
и да не го
развие, не съм
сигурен, но
кой лекар ще
предизвика
една тежка
телесна
повреда без
да има
индикации за
това, който и
да е няма да
вземе такова решение
без да е
коментирано
предварително.
Ако самата
родилка беше
казала, вижте
какво, моля
ви, аз съм на 43
години, няма
да раждам
повече моля,
ви, махнете
ми и матката,
и се разпише,
естествено
колегите
щяха да я
махнат. В
самото
раждане тя не
е развила тази
патология.
Действително
матката не би
следвало да
се маха, ако
няма основателна
причина за
това.
Въпросът е
дали тази
операция е
сторена
своевременно
(а това
означава и
при
откриване на
синдромите
своевременно),
доколкото се
сочи, че тя е
могла да
спаси жената).
Адв. Д.:
Вашето мнение
какво е по
въпроса при
евентуално отстраняване
на матката по
време на
операцията,
дали това
дефинитивно
изключва
опасността
от сепсис и
от ДИК
синдром в
случая.
Вещото
лице д-р А.: При
всички
случаи
отстраняването
на матката е
сериозна
хирургична
интервенция
и имайки
предвид
обема на
операцията и
последствията
от нея.
Отстраняването
на матката е
стандартна
процедура,
когато се
извършва да
речем при
тежки кървенета
и даже на
хора, които
не раждат и
т.н. се маха и тогава
е сложен
процес. Не
мога да се
произнеса по
тази тема
дали ще се
случи, при
всички
случаи е
допълнително
увреждаща
травма на
организма,
която по един
или друг
начин може да
се разгърне
по определен
начин. Смятам
че трябва да
се концентрираме
върху
индикациите
тук, ние не
можем да
кажем какво е
било, ние
можем да
кажем какво е
и дали е
направено по
правилата.
ХЕЛП синдромът
по принцип
може и
предварително
да се коментира
има ли го или
го няма. В смисъл
ако има ниски
тромбоцити,
ако има прееклампсия
тя е
застрашена
от такова
нещо и има
около 4 – 5 усложняващи
фактора или
по – точно
предразполагащи
фактори,
говорим за
още преди операцията,
там са
описани
доста неща.
Нямам достатъчно
данни за там,
данни за прееклампсия,
която
индиректно
говори, че
евентуално
има опасност
да развие
ХЕЛП синдром.
Това е теоретично,
аз само ви
споделям,
понеже въпросът
е конкретен.
Дали ако
отстраним
матката жената
е щяла да
развие тези
неща. Всичко
е възможно в
нашата работа,
аз не мога да
дам гаранции,
това е което
мога да ви
кажа. Може
да кажем, че
вероятността
е била по-малка,
но дали ще
развие или
няма да
развие е трудно
да се
сподели, тъй
като трябва
да има индикации
да се махне
матката.
И
продължава
обаче, Мисля, че
това вече е
обект на
акушер
гинеколога, защото
аз съм
анестезиолог.
Моя опит е 27
години и само
на една матка
непосредствено
след раждане
съм
отстранявал,
но там
започна еклампсия,
започна
кървене още в
началото,
което не спря
през цялото
време,
загубихме
близо 3 литра
кръв от
пациентката,
и това беше
единственото
спасение. Това в.л.
всъщност,
оспорвайки
предходните твърдения,
накрая ги
потвърждава,
признавайки,
че не е тесен
специалист.
Може би и по
тази причина,
в.л. С. се
коригира: По
предишния въпрос
може би не
бях разбран
правилно,
когато ме
попитахте
ако е
отстранена
матката, никой
не може да
каже каква
патология ще
се развие. Аз
не мога да
кажа, че ако
махнат матката
няма да се
развие,
всичко това е
теория на
вероятностите.
Към
10.03.2020г. д-р С. не е
вписан в НР
на БЛС, като е
бил член до 2011г.
(Писмо – л. 510).
Според него,
към момента
на о.с.з.,
членството
му е
възстановено.
Относно
д-р С. е
направено
възражение
относно чл. 7,
ал. 2 от Наредба
№ 2 от 29.06.2015г. за
вписването,
квалификацията
и
възнагражденията
на вещите
лица – отм. и
чл. 3 от Закона
за
съсловните
организации (Молба
от 17.02.2020г. – л. 418).
Заболяването
е рядко (то
действително
не е често
срещано, но,
предвид
изложеното
от вещите
лица /самата
експертиза и
разпита им/,
се среща поне
няколко пъти
в годината –
т.е. доводът за
некомпетентност
от тази
гледна точка,
е
неоснователен).
Предвид
поведението
на
останалите
в.л.-а медици,
фактът, че д-р С.
е в някаква
степен
дистанциран
от съсловието,
е по-скоро в
полза на обективната
истина – тъй
като все пак
експертиза е
изготвена.
Без
експертиза
обаче,
доколкото
починалата е
преместена
от ответната
болница в критично
състояние в
„Пирогов“,
искът би
следвало да е
основателен
по отношение
на родителите
(чл. 154 от ГПК) –
съображения
за това са
изложени в
„от правна
страна“.
Самото
заключение
(писмената му
част) е изключително
професионално
изготвено.
Следва да се
има предвид
обаче, че
първоначално
то е дело
само на д-р С. (видно
например от
титулната
страница на копието
от 20.01.2020г. – л. 447 /
съобразени
са всички
варианти на
заключението),
а след това е
възприето и
защитено от
трите вещи
лица. Това
обстоятелство,
обикновено е
ирелевантно,
но не и в
случая.
Коментарите
на решаващия
орган
относно изложението
на експертите
може и да са
неправилни,
но те са
следствие от
поведението
на в.л-а, които
имат
задължението
да установят
релевантната
научна фактология
по делото, а
това не
сторено
коректно,
съобразно
изложеното
по-долу.
По-долу
са посочени
отводите на
вещи лица
медици:
- д-р С.(л.
323) - заетост и
влошено
здраве;
- д-р Т.главен
координатор
на ЕС по
медицинска
специалност
„Анестезиология
и интензивно
лечение“ (л. 505) –
нямало
желаещи;
- д-р М.
(л. 526) - имал
договор с
МБАЛ Н.;
- д-р Л.
(л. 529) - бил в
приятелски
отношения с
един от лекарите,
не е посочено
кой;
- д-р Д.
(л. 530) - извършил
извънсъдебна
експертиза;
- д-р И.
(л. 547) - срокът за
изготвяне на
експертизата
бил кратък;
- д-р З.
(л. 549) - бил
ангажиран;
- д-р Х.(л.
568) - лични
неуточнени
причини;
- д-р С. ***-р
С. (л. 591) -
изключителна
натовареност;
Изпратено
е писмо до д-р
А. Н. – главен
координатор
на ЕС по МП
„Акушерство и
гинекология“
за
съдействие (11.10.2022г.)
– л. 604;
- д-р П.
(л. 620) - имала
колегиални
отношения,
което означавало
конфликт на
интереси;
- д-р М.
(л. 621) - работел в
болницата;
- д-р К.
(л. 631) - сериозна
ангажираност;
- д-р А.
(л. 653) - сериозна
ангажираност;
-
УМБАЛ „Д-р
Георги
Странски“ (л. 698) - намален
състав;
- „Еврохоспитал“
(л. 700) - нямало
лекари с
такава
специалност;
- МБАЛ
МК „Свети И.
Рилски“ ЕООД
(л. 703) – нямало
лекари с
такава специалност
или желаещи;
- ВМА
МБАЛ – Плевен
(л. 706) - служебна
ангажираност;
- МБАЛ
„АВИС-МЕДИКА“
ООД (л. 709) -
ангажираност;
-
Болница
Тракия“ (л. 712) -
нямало
лекари със
специалност
съдебна медицина;
Провеждани
са и
неформални
разговори, за
да се спести
допълнителна
загуба на
време (например
л. 617, л. 627, л. 641 и л. 660);
- проф. И.К.
– председател
на ЕС по
акушерство и
гинекология.
Уведомен на
26.03.2024г. но дори не
е посочил
причина за
бездействието
си (л. 717).
Частна
медицинска
експертиза е
недопустимо
доказателство
(например: Определение
№ 334 от 19.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 364/2009
г., II т. о., ТК,
докладчик съдията
Татяна
Върбанова; Решение
№ 313 от 12.12.2013г. на
ВКС по гр.д. №
6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик
съдията
Бонка Дечева;
и Решение № 190 от
18.12.2009г. на ВКС по
т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК,
докладчик
председателят
Татяна Върбанова).
Заключението
на вещото
лице трябва
да бъде
събрано от
съда. Дадено
по друго дело
заключение
не може да
бъде
използвано
(3684-59-I). Доводът е
изложен от
ищците в о.с.з.
от 30.04.2019г. (л. 285).
от
правна
страна:
Всеки
е длъжен да
поправи
вредите,
които виновно
е причинил
другиму (чл. 45
от ЗЗД), като
това се
отнася и до
ЮЛ, ако е възложена
работа
(обикновено
договор за изработка
или трудов
договор) - чл. 49
от ЗЗД. Така
и Решение
№ 340 от 15.07.1998г. на
ВКС по гр.д. №
178/97г., 5-членен с-в,
докладчик зам.-председателят
на ВКС
Благовест Пунев.
1. Вещите
лица са тези,
които се
конституират
от съда, за да
му дадат
становище
(заключение)
по такъв
въпрос на
делото, за
чийто отговор
са нужни специални
знания (чл. 195,
ал. 1 от ГПК).
Необходимостта
от
назначаването
на вещо лице
произтича от
два фактора. Съдът
и членовете
на съдебния
състав не могат
да бъдат
всезнаещи, а
по
гражданските
дела
възникват
най-разнообразни
въпроси, чиито
отговори
предпоставят
специални
знания в
различни клонове
на науката,
техниката,
изкуството
или в
различните
професии.
Същото се
отнася и до страните
(включително
и
процесуалните
им представители),
като
принципът за
равенство и
състезателното
начало
налагат да се
осигури на
страните
възможност
да получат
квалифицирано
становище от
специалист,
което да
могат да ползват
при
изграждането
на защитната
си теза в
съда.
След
като
задачата на вещото
лице е да
даде
информация
за факти,
изискваща специални
знания, то не
всеки може да
изпълнява
такава роля.
За да участва
в качеството
на вещо лице
в
производството,
съответното
лице трябва
да притежава
специална
правоспособност.
Основание за
този извод
намираме в
чл. 7 и 14 от Наредба
№ Н-1 от 14.02.2023г. за
вписването,
квалификацията
и
възнагражденията
на вещите
лица. В чл. 13 са
изброени
изискванията,
на които едно
лице трябва
да отговаря,
за да бъде
вписано в
списъците на
вещите лица.
При тяхното наличие
лицето бива
включено в
съответния списък
на окръжния
съд, респ. - на
ВКС (чл. 8 от
Наредбата).
Едва от този
момент
лицето придобива
правоспособност
и може да
бъде назначавано
като вещо
лице.
Но, при
необходимост
за вещо лице
или преводач
може да се
назначи и
специалист,
който не е
включен в
съответния
списък (чл. 396,
ал. 2 от ЗСВ).
Тази
необходимост
може да е
следствие от
различни
обстоятелства:
например
област от
науката,
която рядко е
предмет на
съдебни производства
или това е наскоро
възникнала
технология
(например – криптовалути),
поради което
не е имало
интерес,
както от експертите,
така и от правораздаващите
органи за
допускане на
подобни
експертизи.
Настоящата
хипотеза
формално не
би следвало
да се субсумира
от нормата на
ЗСВ, но за
съжаление е
така.
Единствените
вещи лица -
медици,
„съгласни“ да
вземата
участие в
това производство,
са тези,
които са
представили
заключение
на тройната
експертиза.
Едното от тях
е
квалифициран
лекар, макар
и пенсионер,
която е
изключен от
списъка. Причината
е формална,
предвид
разпита на
в.л. в о.с.з. и тя
няма
отношение
към
квалификацията
му. Не се и
твърди, че
науката се е
развила драстично
за периода
след
неговото
пенсиониране
(спиране на
практикуването
му), за да се
приеме, че
той е
неквалифициран.
Освен това,
ищците
поискаха, за
съжаление
притиснати
от
необходимостта,
замяната на
втората
тройна
експертиза с
единична - проф. И.К.,
приемайки, че
е в състояние
да отговори
на всички
въпроси,
макар и той да
има някаква
тясна
медицинска
специалност.
Тройната
експертиза
се състои от
трима експерти,
като за двама
от тях, не са
изложени доводи
относно квалификацията
им или
формалната
възможност
да бъдат
съдебни вещи
лица.
Заключението
на вещото
служи на
съда, за да се
установят
определени
факти по
делото. Съдът
го преценява
с оглед на
всички данни
по делото,
подобно на
други
доказателства.
За разлика от
свидетеля,
който дава на
съда само
сведения за
фактите, вещото
лице освен
сведенията
за
съответните
общи закономерности,
правила или
изисквания
предлага на
съда своите
доказателствени
изводи от тях
за фактите по
делото. Вещото
лице е консултант
(съветник) на
съда при
решаване на
делото.
Подобно
на другите
доказателства
заключението
на вещите
лица подлежи
на обсъждане
и на преценка
от страна на
съда. Той не е
длъжен да
възприеме
заключението
(чл. 202 от ГПК), а
преценява
доказателствената
му сила
съобразно с
неговата
обоснованост.
Заключението
не става
обвързващо
доказателство
по делото,
ако страната
не е направила
възражения
срещу него (932-91-I).
Отричането
на
заключението
не може да
бъде
голословно.
То трябва да
бъде
мотивирано (3152-69-II).
Иначе
експертизата
се
обезсмисля.
В
конкретния
случай, трите
вещи лица (и
това, временно
нефигурирало
или
нефигуриращо
в списъка –
като това
обстоятелство,
предвид
посоченото
по-горе, не
представлява
юридически
проблем), формално
са единни в
изводите си,
че е направено
необходимото
и възможното,
съобразно
достиженията
на науката за
момента, по
отношение на
починалата.
Медицината
все още но
може да
гарантира безпроблемност
на всяко
раждане или в
по-общо план –
успешно
лечение на
всяка болест.
Заключението
е обширно,
както и
устните
обяснения,
дадени в о.с.з. Последните
обаче, по
разбиранията
на решаващия
орган, не са в
пълен
синхрон.
Самото
заключение,
все пак е
годно
доказателство,
върху което
може да се
стъпи. Ако се
съобрази
само то, не би
могло да се установено
нарушение на
нормите на ЗЗ
и по специално
чл. 81 и чл. 86.
Ищците
имат
правната възможност
да искат
събирането
на второ,
аналогично доказателство,
което
евентуално
да опровергае
или
разколебае
първото.
Това, не можа
да бъде
сторено по
обективни
причини – чл. 158
от ГПК.
Според
експертизата,
починалата е
постъпила за секцио
когато са
установени
проблеми.
Преди това е
нямало (но
според
едното в.л.-е
всъщност е
имала) податки
за такива. Тя
е посещавала
две лечебни
заведения,
което не е
хипотеза на
каквото е да
е
нередно/неправилно
отношение.
Дори такава
уредено в ЗЗ –
чл. 81, ал. 2, т. 3. Не е
установено
каквото и да
е съпричинаване.
Същевременно
обаче, майката
(бременността
ѝ) е била
проблемна:
първескиня, в
експертизата
е посочено,
че има стерилитет,
в напреднала
възраст и с
близнаци
(експертите
сочат и други
фактори). От
тук следва,
че лечебното
заведение, в
лицето на
конкретния
медицински
персонал, е следвало
да прояви
особена
грижа (обикновената грижа
на добър
домакин – homo
diligens et studiosus pater
familias, надарен
с обикновена
интелигентност,
която притежават
повечето
хора – в
случая
изискването
е било
завишено,
надхвърлящо
тази граница,
и за това има
посочване
както в
писмената част
на
експертизата,
така и в
разпита).
Починалата
е постъпила
за раждане,
последвано
от усложнения
и по тази
причина е
изпратена в УМБАЛ
„Пирогов“,
където
констатират,
че вече не могат
да сторят
каквото и да
е.
Това
означава, че
посочената
завишена грижа
следваше да
се установи
от ответника
при
условията на пълно
главно
доказване
(чл. 154 от ГПК).
Налице е експертно
заключение,
но то е
стъпило на история
на
заболяването1,
която е
компрометирана.
Решаващият
орган не е в
състояние да
прецени дали
интервенциите
са от
естество да
променят
извода на вещите
лица, че
манипулациите
са сторени
своевременно
или не, тъй
като не
притежава
специални
знания.
Родилката
е обгрижвана
от ответното
заведение,
нормално
предполагайки,
че
бременността
щ и самото
лечение няма
да са особено
проблемни.
Вместо това е
починала.
Възможно е
смъртта да се
дължи на
процеси,
които не могат
да се
повлияят от
медицинското
изкуство/науката
(съобразно
достиженията
щ към момента),
но това се
установява
от болничното
заведение
(чл. 154 от ГПК).
От
гледна точка
на
правораздаването,
поведение на
съсловието
на медиците и
абсурдното.
Това не е
поведение на
конкретен
човек, а фактически
на всички
специалисти
в страната –
този факт е
релевантен2. Както
беше
посочено, нито
съдът, нито
ищците са
специалисти –
заключението
изглежда
логично (писмената
му част), но
ако това е
така, то
поведението
на медиците е
необяснимо.
Те може би
виждат
някакъв проблем.
Всъщност
това е
саботиране
както на този
процес, така
в по-общ план
и на правораздаването.
Примерът
въобще не е изолиран.
Бе
посочено
вече, че
самото заключение
реално е
изготвено
само от един
експерт,
което е само
щрих към
изложеното в
предходния
абзац.
Има
леки, но
релевантни
разминавания
в обясненията
на
експертите3.
Според
третото лице
помагач - "УМБАЛСМ Н.И.
ПИРОГОВ" ЕАД,
когато
жената е
прехвърлена
при него, не е
имало какво
да се
направи. Поставя
се въпросът –
а какво е
наложило
преместването?4
Изводът
е че
позицията на
ответника е
разколебана,
а това е
достатъчно
за насрещно
доказване.
В
гражданския
процес може
да се
установи емпиричната
истина, но
страната
трябва да се
постарае,
като това
включва
активно и
добросъвестно
поведение (Гражданският
процесуален
кодекс дава
възможност
да се
установи
истината,
друг е въпросът,
че страната
ще трябва да
се потруди и
да гледа
сериозно на
участието си
в производството -
Решение № 4 от 16
юни 2009г. по
конституционно
дело № 4 от 2009г.; а
в случая и да
не се пречи,
тъй като няма
друго
обяснение за
поведението
на медиците - При установяване
на обективната
истина, съдът може
да си
служи и с човешки презумпции, според
Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д.
№ 1962/55 г., на I г.о.; /praesumptiones hominis/ – човешка
презумпция, т.е. неустановените от закона предположения
не са
нищо друго
освен заключения
на съдията
за истинност
на един
оспорен факт от
наличните
установени
и потвърдени
факти). Установена
е
процесуална
истина – тя е
вид научна
истина, но
ограничена
от сроковете
в процеса (да
се разбира
разумен срок,
като това
изискване в
случая е
нарушено
драстично).
Добре е при
възможност
страните да
са убедени,
че истината,
която е констатирана
е близка до
емпиричната,
като така
родителите
на
починалата
биха били
сигурни, че
за дъщеря им
е положена
адекватна
грижа, а леталният
изход е
следствие на
независеща
от хората причина,
като
последното
вероятно би
облекчило
донякъде
мъката им.
2.1 относно
родителите:
Неимуществени
вреди се
свеждат
най-често до
претърпени
болки,
страдания,
недъзи, емоционален
дискомфорт. Размерът
им се
определя от
съда по
справедливост
– чл. 52 от ЗЗД.
Според
Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о.,
ГК: …
Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените
телесни и психични
увреждания –
това са
фактите и
обстоятелствата,
които имат
пряко
значение за
размера на предявения
иск –
продължителността
и интензитета
на
претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и
неудобства,
стигнало ли
се е до
разстройство
на здравето (заболяване),
а ако
увреждането
е трайно – медицинската
прогноза за
неговото
развитие. Не
е в тежест на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли
са
увреждащите
действия и
бездействия, искът
е установен в
своето
основание и
съдът е
длъжен да
определи
неговия
размер по своя
преценка или
като вземе
заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
Става
въпрос за
смърт на дете
и то, в
следствие на
лекарска
грешка (или
по-точно
неположена достатъчна
грижа), тъй
като именно
това се
установява.
Исковете
са основателни
изцяло – т.е. по
80 000 лева
(изводът е и към
момента на
настъпване
на смъртта),
което означава,
че това се
отнася и до
частичните претенции
(арг. и от Решение № 904 от
01.07.2016г. на
ОС - Варна по гр.д.
№ 1808/2011г.) – т.е. по 26 000
лева.
2.2 относно
децата:
Действието
на пълното
осиновяване
е очертано в
чл. 101 от СК. Основният
принцип е
пълно
приравняване
на
осиновения
към родно
дете спрямо
осиновителя
и неговите
роднини,
съчетано с прекратяване
на
правоотношенията
към родителя
и другите роданини
по произход.
Между
последиците
в двете
направления
съществува
корелативна
зависимост.
Рожденото
семейство и
взаимната
система от права
и задължения
между него и
детето се
заместват от
семейството
на осиновителя
и аналогична
система от
права и задължения.
Идеята е осиновеният
да изгуби
всичко в
едната посока
и да добие
всичко в другата.
Прекратените
връзки се
компенсират
с
новосъздадените.
Правата
и
задълженията
към
роднините по произход
„се
трансформират“
в съответни
права и
задължения
към осиновителя
(Р. 407-63-II).
Върховният
съд обаче призна
значението
на кръвната
връзка и по повод
претенция за
неимуществени
вреди. Той
приема, че
независимо
от законното,
прекъсване
на правата и задълженията
правото на
обезщетение
за неимуществени
вреди при
смърт на
рожден
родител не
отпада, ако
низходящият
е засегнат
мъчително от
тази смърт (Р.
678-60-I и Р. 852-71-I). Същото
право ВС
признава и на
родната
майка
въпреки
осиновяването
на загиналия
син (Р. 182-62 на
Варненския
окръжен съд - срв.
и дело № 28-63-III н.о.
на ВС) – (проф.
Ненова –
Семейно
право на Р.
България, изд.
1994г., л. 344 и л. 356).
По
разбиранията
на състава
може да се
разсъждава и
на
плоскостта,
че след като
са останали
сираци по
отношение на
майката, а
осиновяването
всъщност е
институт,
който ги
ползва,
изкуствено
(юридически)
е създадена
наново тази
семейна
връзка. Т.е.
няма замяна,
а по скоро
добавяне,
разбирано
като
възстановяване.
Това
означава, че
исковете на
децата са допустими.
Претенциите
обаче са
неоснователни.
Децата са съвсем
малки (или са
били към
момента на
депозиране
на исковете)
и не са
ангажирани
каквото и да
са доказателства,
че са наясно
със
случилото се.
Напротив, те
живеят в едно
хармонично
семейство, което
дори
генетично е
близко до
това, което биха
имали, ако
майка им не
бе починала,
а освен това –
имат и баща
(изводът е на
базата на
Социалния
доклад, а и на
свидетелските
показания).
2.3. по
отношение на
сестрата:
Този
иск също е
изначално
неоснователен:
Според
т. 19 от
Директива,
изр. 3-5, такива
членове на
семейството,
които са
непреки
жертви на
престъплението,
следва
поради това
също да се
ползват от
защитата по
настоящата
директива. Държавите
членки обаче
следва да
могат да установят
процедури за
ограничаване
на броя на
членовете на
семейството,
които могат
да се възползват
от правата,
установени в
настоящата
директива.
Когато става
въпрос за
дете, детето
или от името
на детето —
лицето,
упражняващо
родителска
отговорност,
освен когато
това не е във
висш интерес
на детето —
следва да има
право да
упражнява
правата, установени
в настоящата
директива.
Указанията,
дадени в ТР № 1 от 21.06.2018г.
по тълк. д.
№ 1/2016г., ОСНГТК
на ВКС, са
идентични, материално
легитимирани
да получат
обезщетение
за
неимуществени
вреди от
причинена
смърт на
техен близък
са лицата,
посочени в
постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и
постановление
№ 5 от 24.ХI.1969г. на
пленума на
върховния
съд, и по изключение
всяко друго
лице, което е
създало трайна
и дълбока
емоционална
връзка с починалия
и търпи от
неговата
смърт
продължителни
болки и
страдания,
които в
конкретния
случай е
справедливо да
бъдат
обезщетени.
Обезщетение
се присъжда
при доказани
особено
близка
връзка с
починалия и
действително
претърпени
от смъртта му
вреди.
Идеята
е че ако
дядо/баба или
брат/сестра
са отгледали
внук или
по-малко
братче/сестриче,
замествайки
липсващ родител
(починал,
безследно
изчезнал, в
затвора, с
психическо
заболяване и
т.н.), те следва
да бъдат
обезщетени.
Сестрата
не отговаря
на това
изискване, тя
не е била и част
от
семейството
в тесен
смисъл
(понятието е
изяснено в
Решение от 05.03.2024г.
на СГС, ГК, І-22
с-в, по гр.д. № 1164/2023г.).
3. относно
поведението
на
различните
медици,
призовани от
съда за
съдействие,
но отказали:
Отказите
на вещите
лица, в
повечето
случаи са
мотивирани,
като
аргументацията
няма нищо
общо с
изискванията
на закона.
Така,
съдиите,
прокурорите
и
следователите
при осъществяване
на функциите
си могат да
искат
съдействие
от всички
държавни
органи, длъжностни
лица,
юридически
лица и граждани,
които са
длъжни да им
го оказват (215
от ЗСВ).
Подобно
на
свидетелстването,
даването на
заключение е
обществен
дълг. От него вещото
лице може да
бъде
освободено в
случаите,
когато се
допуска
отказ от
свидетелстване,
както и
когато заяви,
че е
некомпетентно,
или когато е
възпрепятствано
поради болест
(чл. 198 от ГПК).
Като
свидетеля вещото
лице е длъжно
да се яви и да
отговори на
поставените
му въпроси,
като носи
същите
отговорности
(чл. 86 от ГПК).
С
други думи –
всеки
български
гражданин,
ако се установи,
че има
познание
имащи
отношение
към предмета
на някакво
съдебно
производство,
при
необходимост
е ДЛЪЖЕН
да съдейства
(както бе
посочено,
това е
обществен
дълг, което
означава, че
е част от
задълженията
на всеки по
трудово/служебно
правоотношение,
а дори и без
такова,
просто
поради факта,
че има
някаква
квалификация
и е гражданин
на Р.
България),
като изготви
заключение и
го защити
пред страните
и органа,
който го е
конституирал.
Т.е.
всякакви
възражения
за заетост
или нежелание,
са
неоснователни.
Искането на
съда за
изготвяне на
експертиза
не е молба, а
вменяване на
задължение.
Става въпрос
за
криворазбрана
съпричастност,
която вреди
както на
правосъдието,
така и на
качеството
на
здравеопазването,
което, за
съжаление е
общоизвестно,
въобще не е
на добро
ниво.
Експертните
съвети са длъжни
да оказват
съдействие,
да предоставят
становища
и консултации
и да подпомагат
процеса по осигуряването
на вещи
лица със
съответната
специалност
на органите
на разследване
и на съдебните
органи, когато такова е изискано от тях. В случай
че искането
е отправено
до министъра
на здравеопазването,
той го
предоставя
на съответния
експертен
съвет, който е длъжен да окаже
съдействие
в посочения
от министъра
срок и по указания
от него
начин (чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 47 от 08.09.2010г.
за
организацията,
дейността и
условията и
реда за
финансиране
на експертните
съвети и на
републиканските
консултанти
в системата
на
здравеопазването).
Проф. И.К.
дори не
пожела да
посочи
някакво
обяснение за недопустимото
си нежеланието
си за
съдействие.
Национален
или
републикански
консултант,
който откаже
да изпълни или
умишлено не
изпълни
възложено му
задължение,
се наказва с
глоба от 1000 до 3000
лв., а при повторно
нарушение -
от 3000 лв. до 5000 лв
(чл. 222 от ЗЗ).
Нарушенията
по чл. 221а и 222 се
установяват
с актове,
съставени от
държавни
здравни
инспектори
или от
длъжностни
лица,
определени
от директора
на
регионалната
здравна
инспекция, а
наказателните
постановления
се издават от
директора на
регионалната
здравна
инспекция
(чл. 234 от ЗЗ).
Това
е общата
процедура. По
отношение на
съда е
приложима
специална
такава - който
не изпълни
разпореждане
на съдия, прокурор,
следовател,
държавен
съдебен изпълнител
или съдия по
вписванията,
дадено по съответния
ред въз
основа на
този закон,
се наказва с
глоба от 50 до 2000
лв., ако не
подлежи на
по-тежко
наказание.
Глобата
се налага с
разпореждане
или постановление,
след като на
лицето се
предостави
възможност
да даде
обяснение
във връзка с
нарушението
(ЗСВ – чл. 405, ал. 1-2).
по
разноските:
На адв. Н. се
дължат
разноски по
отношение на
уважената
част от
исковете – 6 460
лева (чл. 78, ал. 1
от ГПК и чл. 38 от
ЗА).
На
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищците,
чиито искове
не са
уважени, дължат
разноски на
ответника,
съобразно
отхвърлената
част от
претенциите -
8 640 лева.
Компенсация
е допустима и
в тази
ситуация, а
именно - чл. 38 от ЗА (Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС; Р. № 14
от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. №
5165 по описа за
2016г.; Решение № 288
от 2.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 783/2011 г., IV г.
о., ГК,
докладчик
председателят
Борислав Белазелков).
Ищците
дължат - 2 180 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.
49 и чл. 86 от ЗЗД, ПСАГБАЛ
„С.С." ЕАД,
ЕИК ******, със
седалище и
адрес на
управление ***, съд.адр.: гр.
София, ул. ******,
чрез адв. Ю.Л.Д.,
e-mail: *****@***.**, да
заплати на В.Й.И.,
ЕГН **********, Д.Д.И.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.:
гр. София, ул. „******, оф. 334, тел. ******,
чрез АД „Ш.п.“,
ЕИК ******,
представлявано
от адв. М. Ш.,
чрез адв. Х.Н.,
e-mail: ************@*****.***,
сумата от по 26 000 (по
двадесет и
шест хиляди)
лева, част от
общо дължими по 80 000
лева,
обезщетение
за болките и
страданията,
които са
преживели,
вследствие
на смъртта на
дъщеря им - М.В.И.,
вследствие
на
неположената
достатъчна грижа
от служителите
на ответното
лечебно
заведение,
при
постъпването
ѝ за раждане
през 2016г. и последвлата
ѝ смърт,
ведно със
законната
лихва, считано
от 14.09.2016г. до
окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от Н.В.Н., ЕГН **********,
лично и в
качеството
на законен
представител
на: В.С.Н., ЕГН **********,
и Д.С.Н., ЕГН **********,
тези трима с
общ адр.:
гр. София, ул. „******,
общ съд.адр.:
гр. София, ул. „******, оф. 334, тел. ******,
чрез АД „Ш.п.“,
ЕИК ******,
представлявано
от адв. М. Ш.,
чрез адв. Х.Н., e-mail: ************@*****.***,
срещу ПСАГБАЛ
„С.С." ЕАД,
ЕИК ******, със
седалище и
адрес на
управление ***, съд.адр.: гр.
София, ул. ******,
чрез адв. Ю.Л.Д.,
e-mail: *****@***.**, искове
с пр.осн.
чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, за
заплащане на
следното:
- сумата
от 26 000 (двадесет
и шест хиляди)
лева, част от
общо дължими 50 000 лева,
по отношение
на Н.В.Н., ЕГН **********,
болки и
страдания,
вследствие
на смъртта на
сестра ѝ; и
- сумата
от по 26 000 (по
двадесет и
шест хиляди)
лева, част от
по 80 000 лева,
част от общо
дължими за В.Й.И.,
ЕГН **********, Д.Д.И.,
ЕГН **********, болки и
страдания,
вследствие
на смъртта на
биологичната
им майка,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 1 от
ГПК, Н.В.Н., ЕГН **********,
лично и в
качеството
на законен
представител
на: В.С.Н., ЕГН **********,
и Д.С.Н., ЕГН **********,
тези трима с
общ адр.:
гр. София, ул. „******,
общ съд.адр.:
гр. София, ул. „******, оф. 334, тел. ******,
чрез АД „Ш.п.“,
ЕИК ******,
представлявано
от адв. М. Ш.,
чрез адв. Х.Н., e-mail: ************@*****.***, да
заплатят на ПСАГБАЛ
„С.С." ЕАД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на
управление ***, съд.адр.: гр.
София, ул. ******,
чрез адв. Ю.Л.Д.,
e-mail: *****@***.**, сумата
от 2 180 (две
хиляди сто и
осемдесет) лева,
сторени
деловодни
разноски,
съобразно
отхвърлената
част от
исковете и
направена
компенсация.
Решението
е
постановено
при
участието на трети
лица –
помагачи на ответника:
- "УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ И
СПЕШНА
МЕДИЦИНА Н.И.
ПИРОГОВ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
п.к. 1606, р-н
Красно село,
бул.
"Тотлебен" № 21
Телефон: 9154 211,
Факс: 9516268, e-mail: ************@*****.***, съд.адр.:
гр. София, бул. „******,
оф. 14, чрез
адв. К.и адв.
П., e-mail: *************@*****.***, *************@*****.***, и
- „З.Д.Е.”
АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***, e-mail: ********@*******.**, *********@*******.**.
КОПИЕ от
решението да
се изпрати на проф. И.К. –
председател
на ЕС по
акушерство и
гинекология, който в едноседмичен
срок, считано
от
получаването
му, следва да
даде
обяснения – относно
неоказване
на
съдействие
във връзка с
изготвянето
на
експертиза и
неизготвянето
на такава от
самия него
(съобразно
изложеното в
мотивационната
част) –
адресът е посочен
на л. 717.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: