№ 885
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20241100901819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.68 ЗБН.
В исковата си молба /възражение/ ищецът „АРКУС“ АД, ЕИК
*********, твърди, че е имал качество на страна по предявени от синдика на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД/н/, искове по чл.59, ал.3 и ал. 5
ЗБН. Въз основа на тези претенции е образувано т.д.№3147/2016г. по описа на
СГС, ТО, 6-4 състав, което производство се е развило до ВКС и с решение
№60134/15.12.2021г., постановено по т.д.№558/2018г. по описа на ВКС, ТК,
първо т.о. исковете са отхвърлени и на настоящия ищец са присъдени
разноски в общ размер от 928 330лв., от които 125 000лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и 803 330лв. – присъдени от касационната
инстанция държавна такса. За тези суми ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист, който е предявил за плащане пред синдика на „КТБ“ АД/н/ за
включването му в списъка на приети вземания, като това е сторено с молба с
вх.№510/27.0-6.2024г. по реда на чл.4, ал.3 ЗБН.Със същата молба тези
вземания са предявени и в условие на евентуалност, в качеството им на
разноски по чл.94, ал.1,т.3 ЗБН.
Разсъждавайки върху нормите на закона и излагайки доводи в подкрепа
на тезата си, ищецът твърди, че тези вземания следва да бъдат включени
директно в сметката за разпределение, тъй като имат качество на „неоспоримо
вземане“ по смисъла на чл.70 ЗБН.
Твърди, че тези вземания не само не са били платени от синдика на
несъстоятелното дружество, но и въобще не са приети от него и включени в
списъка на приети вземания.
1
Твърди, че синдикът е постановил отказ, обективиран в писмо с изх.
№7534/09.07.2024г., с което обосновава отказа за плащане и включване на тези
вземания в списъка на кредиторите с приети вземания.
Поради тази причина настоящият ищец е подал възражение срещу това
писмо на синдика, обективиращо неговото становище.
Това възражение е достигнало до синдика, който в отговор е изготвил
последващ отговор на възражението, обективиран в писмо изх.
№830/07.08.2024г., в което се преповтарят вече изложените съображения и
аргументи за плащане и включване на вземанията в списъка на приети такива.
Ищецът заявява, че тезата на синдика не може да бъде споделена и
опирайки се на това, че тези вземания представляват разноски, направени с
хода на прежни съдебни производства, заявява, че техните носители не могат
да бъдат поставяне в ситуация, която е по-неблагоприятна за тях от тази на
останалите кредитори.
В този смисъл следва да се тълкува и нормата на чл.59, ал.7 ЗБН, която
регулира възможността разноските да се съберат от масата на
несъстоятелността, в какъвто смисъл е и постановена по въпроса съдебна
практика.
Твърди, че следва тези вземания да бъдат включени с поредност на
удовлетворяване по т.4 от ЗБН, за да има реален шанс кредиторът да получи
плащане.
Ето защо моли съда да постанови решение по чл.68, ал.3 ЗБН, с което
допълни списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД/н/ с
процесното вземане, с посочена поредност.
В срока за отговор другата страна в процеса подава такъв, с който
оспорва възражението да е основателно.
Синдикът на „КТБ“ АД/н/ излага доводи, че правната уредба касателно
това кои вземания подлежат на удовлетворяване по ЗБН има различна
философия от несъстоятелността, регулирана с нормите на ТЗ, поради което
следва да се възприеме ограничителния подход на законодателя, съобразно
ЗБН, според който на удовлетворяване подлежат само вземанията, които са
възникнали до датата на решението за откриване на производството.В този
смисъл твърди, че е постановено решение от състав на САС.Моли съда да
остави без уважение възражението.
В допълнителната искова молба ищецът- възразил кредитор моли съда
да съобрази изложената от него теза за дължимост, която е установена и за
необходимост от включване на тези вземания в списъка на вземания, които
следва да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност на
банката. Излага доводи.
В допълнителния отговор се поддържа заявената теза и се моли съда да
отхвърли възражението.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
2
По делото страните не спорят по фактите, а те са следните:
С решение №60134/15.12.2021г., постановено по т.д.№558/2018г. по
описа на ВКС, Т.К, първо т.о., е отменено решение №2309/09.11.2017г. по т.д.
№3541/2017г. по описа на САС, в частта, с която е потвърдено решение
№831/02.05.2017г. по т.д.№3147/2017г. по описа на СГС, ТО, в частта, сд която
са уважени предявените от синдика на „КТБ“ АД/н/ против „АРКУС“ АД,
искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, за обявяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
АД/н/ 12 броя прихващания с изявления, направени в еприода от 22.07.2014г.
до 30.10.2014г., вкл. в частта по присъдена в тежест на „АРКУС“ АД дължима
д.т. от 405 661,78лв. за първоинстанционното производство и от
803 330,114лв. за въззивното производство, като вместо това касационната
инстанция е постановила отхвърлителен диспозитив на предявените от
синдика на „КТБ“ АД/н/, на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН , против „Аркус“ АД
искове , за обявяване за относително недействителни по отношение
кредиторите на „ КТБ „ АД / н./ извършените от „Аркус„ АД прихващания, с
изявления до „ КТБ „ АД , както следва : вх.№ 7499/22.07.2014г. ,вх.№
7500/22.07.2014 г. , вх.№ 7501/22.07.2014 г. , вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№
9415/17.10.2014 г. , вх. № 9622/22.10.2014 г. , вх.№ 9633/22.10.2014 г., вх.№
9634/22.10.2014 г., вх.№ 9697/23.10.2014 г., вх.№ 9699/23.10.2014 г., вх. №
10214/30.10.2014 г. и вх.№ 9417/17.10.2014 г.
С това решение „КТБ“ АД/н/ е осъдено да заплати направените от
„Аркус“ АД разноски в размер на 125 000лв., заплатено адвокатско
възнаграждение и 803 330лв. заплатена държавна такса в касационната
инстанция.
Въз основа на този акт на 03.08.2022година е издаден изпълнителен лист
на настоящия ищец „АРКУС“ АД, ЕИК *********.
С молба с вх.№510/27.06.2024година „АРКУС“ АД е предявило тези
вземания пред синдика на „КТБ“ АД с искане да бъде включено в сметката за
разпределение по чл.95 ЗБН, за да получи удовлетворение, като е направено е
евентуално искане, ако синдикът не приеме, че е налице хипотеза по чл.4, ал.3
ЗБН, то тогава тези вземания да бъдат допълнени в списъка по чл.71, ал.1 ЗБН
с поредност по чл.94, ал.1,т.3 от същия закон, евентуално по т.8, като
необезпечени.
На 09.07.2024година с писмо с изх.№753 синдикът на „КТБ“ АД/н/
отказва да удовлетвори исканията на настоящия ищец, което дава основание
на същия да депозира възражение срещу отказа на синдика да приеме тези
вземания, обективиран в преждепосоченото писмо.
Това възражение е достигнало до синдика, който на свой ред отказва да
уважи възражението с писмо с изх.№№ 830 и 831/07.08.2024година.
При така осъществилата се фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
По допустимостта на претенцията.
Налице е съдебна практика, според която е допустимо да се провежда
3
иск, намиращ правното си основание в нормата на чл.68, ал.3 ЗБН по
отношение на съдебно признато вземане за разноски, което вземане е
възникнало след постановяване на решението за обявяване на „КТБ“ АД/н/ в
несъстоятелност - определение 722/10.11.2022 г. по ч.т.д. № 822/2022 г. по
описа на САС, ТО, 9 състав, решение 0321/22.05.2023г. по в.т.д.№222/2023г. по
описа на САС, ТО, 15-ти състав и др.
Ето защо съдът приема, че такъв иск е познат на нашата практика.
След постановения отказ на синдика на „КТБ“ АД /н/ да включи
вземането за разноски на настоящия ищец, обективиран в две писма от тази
дата, исковата молба е постъпила в съда на 19.08.2024 година, които следва да
бъдат третирани като решение по смисъла на чл.66 ЗБН.
Този извод на съда се базира на следното:
Липсват данни и доказателства, че тези вземания, които са присъдени с
влязло в сила съдебно решение на настоящия ищец, да са включени в изготвен
от синдика списък на неприетите вземания. Срещу първоначалния отказ на
синдика, обективиран в писмо от 09.07.2024 година е постъпилото спрямо
него възражение от ищеца, прието от синдика като такова и имащо вх.
№560/25.07.2024 година, то писмо от ответника под изх. №830/07.08.2024
година следва да се приемат като решение по смисъла на чл.66 ЗБН.
По същината на спора.
Уредбата на вземанията, предявени в производството по
несъстоятелност, регулирано от нормите на ЗБН е специално по отношение на
нормите на ТЗ, които се прилагат събсидиарно в предвидените от закона
случаи.
Съгласно чл.63 и сл. ЗБН редът за приемане и удовлетворяване на
вземанията на кредиторите, за оспорване на приети/неприети вземания
предвижда, синдикът да се произнася по вземанията на кредиторите с нарочен
акт – списък на приети, респ. неприети вземания, който съгласно нормата на
чл.71, ал.1, предл.2 ЗБН се допълва от синдика с вземания, които са
установени с решението по чл.68, ал.3 ЗБН, какъвто е настоящият случай.
Приема се в съдебната практика, че дори и синдикът да не се произнесе
служебно кредиторът винаги има право да предяви вземането си, като
отговорността за произнасяне по това искане винаги е на синдика, независимо
кога е направено искането.
Ако синдикът не приеме вземането кредиторът има право на възражение
пред синдика в срока по чл.66, ал.1 ЗБН от обявяване на списъка, като по това
възражение синдикът се произнася с решение по чл.66, ал.4 ЗБН.
Едва след този акт по същество кредиторът има право да се обърне към
съда с възражение по реда на чл.66, ал.6 ЗБН, по което съдът дължи
произнасяне с решение по чл.68, ал.3 ЗБН.
В настоящия случай съдът приема възражението за допустимо, тъй като
това е останал като единствен път за защита правата на кредиторите, поради
липсата на изпълнение на съдебното решение, постановено от ВКС от страна
на синдика на „КТБ“ АД/н/.
4
Настоящето възражение касае присъдени разноски от ВКС по проведено
исково производство, инициирано от синдика на „КТБ“ АД /н/, чрез сезиране
на съда с исковете по чл.59 ЗБН, по което настоящият ищец е имал качество на
ответника.
В резултат на отхвърлителния диспозитив на ВКС, обективиран в
преждецитираното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът е присъдил
на ответника направените от него разноски по делото, общо от 928 330лв.
По същината си се касае за вземане на настоящия ищец, което е
възникнало след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на „КТБ“ АД/н/.
С постановеното от ВКС решение е налице ангажиране на
имуществената отговорност на „КТБ“ АД/н/- масата на несъстоятелността на
банката, която отговорност по същината си е третирана в съдебната практика,
като обективна деликтна отговорност, породена от изхода от една процесуална
връзка (така в Решение № 67/03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. по описа на
ВКС, Г. К., IV Г. О.; Решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. по
описа на ВКС, Г. К., IV Г. О.).
Едновременно с това има за последица, че с постановеното съдебно
решение настоящият ищец се легитимира като кредитор с изискуемо парично
вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт от производство, в което е
имал участие и то като страна синдикът на „КТБ“ АД/н/. Това вземане е пряко
свързано с производството по несъстоятелност на банката и съгласно нормата
на чл.69, ал.1,т.2 ЗБН вземането следва да се счита прието от момента на
влизане в сила на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2,
предл. четвърто от ЗБН, влезлите в сила решения по чл. 68, ал. 3 имат
установително действие за банката и за всички кредитори на
несъстоятелността.
Според създадената и установена като трайна съдебна практика,
намерила израз в определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д.1212/2021 г.,
ВКС, I ТО, постановено на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, вземанията за
разноски, присъдени на ответниците в производства по искове за попълване
масата на несъстоятелността подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94,
ал. 1, т. 8 от ЗБН. Същите не представляват разноски за несъстоятелността,
доколкото не са включени в изчерпателно изброените разноски съгласно чл. 54
от ЗБН. Тези разноски подлежат на включване в списъка с приети вземания
наред с тези, предвидени в чл. 71, ал. 1 ЗБН. В случай, че лицата,
упражняващи правомощията на синдик откажат да допълнят списъка,
защитата на кредитора с вземане за съдебни разноски е чрез възражение
срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН,
в отделно производство. В това производство подлежи на установяване
правото на кредитора вземанията му да бъдат включени в списъка на приетите
вземания с определена поредност. Тези вземания като съдебно признати са
неоспорими и поради това за тях не се прилага редът по чл. 66 ЗБН. Редът са
приемане е този съгласно чл. 71 ЗБН. Изрично е направено тълкуване на чл. 4
от ЗБН, като аргумент на по-силното основание е прието, че безспорните по
5
размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства,
обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
В това определение съставът на ВКС е приел, че като разноски, които
макар и свързани с висящото производство по несъстоятелност, но не и
същински такива, пряко, породени от делото за несъстоятелността на „КТБ“
АД/н/ следва да получат удовлетворение в това производство, по реда,
посочено с нормата на чл.94, ал.1,т.8 ЗБН.
Ето защо, настоящият състав, споделяйки тази формирана практика,
приема претенцията на ищеца за основателна, достига до следния обобщен
извод касателно настоящия спор- присъдените на настоящия ищец разноски в
производство, което е свързано с производството по несъстоятелност на
„КТБ“ АД /н/, конкретно с проведените от синдика искове за попълване на
масата, следва да бъдат включени в списъка на приети вземания, въз основа на
настоящето решение, като поредността за удовлетворяването им е не нормата
на чл.94, ал.1,т.3 ЗБН, а посочената като евентуална поредност от ищеца –
този по т.8 от цитираната разпоредба.
Въз основа на това съдът намира, че искът се явява основателно
предявен и доказан.
По разноските:
Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените по
чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл. 68
и сл. от ЗБН) не предвиждат изрично размера на дължимата държавна такса,
начина на внасянето й (при образуване на съдебното производство или
възлагане със съдебния акт) и дължимостта й при десезиране на съда.
С оглед на това в случая приложение намира нормата на чл. 612, ал. 2 от
ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност на банка се извършва
по ред, определен в отделен закон, а разпоредбите на част Четвърта от
Търговския закон се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено
друго. Производството по възраженията по чл. 66, ал. 6 от ЗБН е аналогично
на производството по установителните искове по чл. 694 от ТЗ, тъй като има
за предмет спор, свързан със съществуване на прието/неприето вземане, който
се разрешава със сила на пресъдено нещо с постановеното по възражението
решение (така в Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр. д. № 4560/2016 г.
по описа на САС, Г. О., 12 състав; Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр. д.
№ 3587/2016 г. по описа на САС, ТО, 3 състав; Определение №3442/14.10.2016
г. по ч.т.д. № 4168/2016 г. по описа на САС, ТО, 13 състав; Определение №
3098/14.09.2016 г. по гр. д. № 4115/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 състав).
С оглед цитираната по-горе практика, в случая следва да се приложи
нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Предвид изхода на спора съдът намира, че
държавна такса в размер на 9 283,30 лева следва да бъде събрана в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на
несъстоятелността на "КТБ" АД (в несъстоятелност), както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева.
При изложеното съдът
6
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 68 ЗБН, списъка на приетите вземания на
кредиторите на "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, като включва в него вземането на
„АРКУС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ляскове, ул.“Васил Левски“№219, със съдебен адрес гр.София, ул.“Сан
Стефано“№14, вх.“А“, ет.1, ап.34, чрез адв. Е. Л.- Т., което вземане е в общ
размер от 928 330лв., формирано от 125 000лв адвокатско възнаграждение и
заплатена д.т. от 803 330лв,. представляващи направени от дружеството
съдебни разноски в производството по т.д.№3147/2017г. по описа на СГС, ТО,
за които се е снабдило с изпълнителен лист от 03.08.2022 година, издаден от 6-
4 състав на СГС въз основа на решение №60134/15.12.2021г. по т.д.
№558/2018г. по описа на ВКС, Т.К., първо т.о., необезпечено и с поредност на
удовлетворяване по чл.94, ал.1,т.8 ЗБН.
ОСЪЖДА "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Красно село“, ул.“Дебър“№17 да заплати в полза на
бюджета съдебната власт по сметка на СГС държавна такса от 9 283,30лв., на
основание чл.694, ал.7 ТЗ и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7