№ 377
гр. Б., 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500182 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по частна въззивна жалба, подадена от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ ****, действащо чрез пълномощник
юрисконсулт Т.К. срещу определение № 85/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2740/2021
г. по описа на Районен съд-Б., с което е прекратено производството по делото в частта
относно предявения от жалбоподателя осъдителен иск за вземане, представляващо
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение. Сочи, че в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил установителен иск за
вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на
Районен съд-Б., срещу В. ХР. Г., ЕГН **********, гр.Б., ул.“А.С.“ ***. Сочи, че в същия
срок е предявил и осъдителен иск срещу Г. за отхвърлените от заповедния съд вземания,
предмет на ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на Районен съд-Б.. Твърди, че след отхвърляне на
искането, заявено със заявлението по чл.410 ГПК, за кредитора съществува правен интерес
да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред,
като единствен способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното заповедно
производство. Твърди, че предявява за защита по общия ред вземането, за което заповедният
съд е отхвърлил заявлението. Обосновава теза, че искът по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
установителен, а искът по чл.415, ал.1, т.3 ГПК –осъдителен, които следва да се считат
съединени съгласно правилата за първоначално съединяване на искове. Сочи, че е заплатил
и следващата се за осъдителния иск държавна такса. Твърди, че определението на районната
инстанция е немотивирано и като такова е постановено в нарушение на чл.254, ал.1 от ГПК.
С изложеното въззивника обосновава искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на районната инстанция за продължаване на съдопроизводството.
1
В срока по чл.276, ал.1 ГПК В. ХР. Г., действаща чрез надлежно упълномощен адвокат
/адв.Н.Б./ депозира писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Релевира подробни доводи и възражения. Прави искане за потвърждаване
на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира съдебни разноски,
съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и писмения отговор, също материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК при наличие на правен интерес за
страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 2740/2021 г. по описа на Районен съд-Б. е образувано въз основа
на искова молба, подадена от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. С.,
бул. „Б.“ ***, представлявано от законните представители С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х. Г., чрез
юриск. Т.Д.К. срещу В. ХР. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.С.“ ..., с искане:
да се признае за установено съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумите,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на РС-Б., а именно: 4 378.82 лева главница, 1 742.44 лева
договорно възнаграждение, представляващи неизплатени задължения по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането;
да се осъди на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответника В. ХР. Г. да заплати на „П.к.Б.“
ЕООД вземане в размер на 2 968.72 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, представляващо неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
От материалите по ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на Районен съд-Б. се установи, че същото
е образувано по заявление, подадено от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу Н.К.К., ЕГН ********** и В. ХР. Г.,
ЕГН ********** за заплащане на дължими по силата на Договор за потребителски кредит №
**********/12.05.2017 г. и неплатени суми както следва: 4 378.82 лева главница, 1 742.44
лева договорно възнаграждение за периода от 20.04.2018 г. до 20.11.2019 г. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 968.72 лева, ведно
със законната лихва за забава от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
С разпореждане № 493/30.07.2021 г. заявлението е уважено в частта относно вземанията,
представляващи главница в размер на 4 378.82 лева и договорно възнаграждение за периода
от 20.04.2018 г. до 20.11.2019 г. в размер на 1 742.44 лева, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за сумите е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 392/30.07.2021 г. В частта относно
2
вземането на заявителя, представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2 968.72 лева заявлението е отхвърлено, като на заявителя са дадени
указания, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, относно възможността да предяви осъдителен
иск за вземането в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждане № 493/30.07.2021 г. е надлежно връчено на заявителя на 11.08.2021 г. /лист 24
в заповедното производство/, от която дата е започнал да тече срокът по чл.415, ал.4 вр.с
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Същият е изтекъл на 11.09.2021 г. /присъствен ден/. Липсват данни
по делото в този срок заявителят да е предявил осъдителен иск за вземането,
представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2
968.72 лева. Нещо повече, заявителят не навежда такива твърдения.
На 24.08.2021 г. пред заповедния съд е депозирано възражение вх. № 3391/24.08.2021 г.,
подадено от длъжника В.Х. Г.. В тази връзка и в изпълнение на указания по реда на чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, дадени от заповедния съд /разпореждане № 834/15.09.2021 г./, съобщени на
заявителя надлежно на 29.09.2021 г. /лист 33/, в РС-Б. е депозирана исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д.№ 2740/2021 г.
С определение № 85/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2740/2021 г. по описа на Районен
съд-Б., производството по делото в частта относно предявения от жалбоподателя осъдителен
иск за вземането, представляващо възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е
прекратено. Районната инстанция е приела, че осъдителният иск за сумата от 2 968.72 лева,
представляваща вземане за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, е
предявен извън срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, поради което е недопустим.
Твърденията и доводите, релевирани в жалбата са несъстоятелни.
Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя фактическите и правни изводи на
районния съд, поради което счита, че не следва да ги преповтаря, а да препрати към тях на
основание чл.272 ГПК.
Същевременно за пълнота на изложението, счита за необходимо да посочи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителен /за
сумите в размер на 4 378.82 лева-главница и договорно възнаграждение за периода от
20.04.2018 г. до 20.11.2019 г. в размер на 1 742.44 лева, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането/ и осъдителен /за сумата от
2 968.72 лева, представляваща вземане за възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги/, имат за предмет различни, самостоятелни вземания, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №**********/12.05.2017 г.
Съгласно тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
възможността за предявяване по реда на чл.422 от ГПК на осъдителен иск за вземане,
заявено за защита в заповедното производство, е допустима само в условията на
евентуалност - в случай на отхвърляне на главния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
същото вземане. В настоящия случая са предявени установителен и осъдителен иск, в
условията на кумулативност, всеки от които с предмет различно притезание, произтичащи
3
от едно и също облигационно правоотношение, с оглед на което разгледаната в цитираното
тълкувателно решение възможност за съединяване на установителен и осъдителен искове,
по реда на чл.415, ал.1 ГПК, не е приложима в казуса.
Обжалваният съдебен акт съдържа подробна фактическа и правна обосновка, същият е със
съдържание, съответстващо с императивните изисквания на процесуалния закон, поради
което неоснователно е възражението на въззивника за допуснато от районния съд
нарушение на чл.254, ал.1 ГПК.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалвания съдебен акт следва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия поисканите и доказани разноски пред настоящата инстанция в
размер на 300 лева, заплатен адвокатски хонорар /лист 17 в делото/.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2740/2021 г. по
описа на Районен съд-Б., с което е прекратено производството по делото в частта относно
предявения от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“
**** срещу В. ХР. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.С.“ ... осъдителен иск за сумата
от 2 968.72 лева, представляваща вземане за възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, дължимо на основание Договор за потребителски кредит №**********/12.05.2017 г.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ ****,
действащо чрез пълномощник юрисконсулт Т.К. ДА ЗАПЛАТИ на В. ХР. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „А.С.“ ... сумата от 300.00 /триста/ лева, разноски за въззивна
инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4