МОТИВИ към НЧХД №1334/2019
г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на И.Ц.Г.
*** срещу подсъдимия И.И.М. с
обвинения в престъпления по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 26.09.2019 г. в гр.Пазарджик е нанесъл лека
телесна повреда на И.Ц.Г. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От И.Ц.Г.
срещу подсъдимия И.И.М. е предявен граждански иск за сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 26.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане в процеса и И.Ц.Г. е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Подсъдимият И.М. не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Дава подробни обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Тъжителят И.Г. и подсъдимият И.М. се познавали
от известно време, тъй като тъжителят е неговата съпруга искали да започнат работа
в цех за тестени изделия в с.Ю., стопанисван от подсъдимия М.. Това н
се не случило, тъй като не се разбрали за условията на работа. Малко по-късно
със същите искания се явил и Г. Г., който бил приятел на тъжителя.
На 06.06.2019 г. подсъдимият М. и съпругата
му свидетелката С. М., заедно с детет им били в магазин „Крез“ в гр.Пазарджик,
където срещнали тъжителят Г. и неговата съпруга Е. Г.. При срещата между тях се
разразил лек конфликт, който приключил без последствия.
На 26.06.2019 г. подсъдимият М. и съпугата му
С. М.били седнали в пицария в центъра на гр.Пазарджик, в близост до градската
градина. Докато консумирали пици при тях дошли свидетелите С. Д. и С. Б., които
били техни познати. Свидетелите поискали да седнат на тяхната маса и след
съгласието на подсъдимия се наредили да си купят пици.
В това време покрай подсъдмия и неговата
съпруга минали тъжителят Г., неговата съпруга и техния приятел Г. Г.. Тъжителят
се приближил до подсъдимия и започнал да го обижза, псува и заканва на висок
глас, като изведнъж посегнал и ударил подсъдимия с юмрук в областта на шията. В
момента, в който подсъдимият М. се изправил, тъжителят отново посегнал да го
удари. Подсъдимият избегнал втория удар и също отвернал с юдар с юмрук в
лицетона тъжителя. От удара, тъжителят паднал на земята. Съпругата на последния
се разкрещяла, намесили се и други присъстващи на мястото и инцидента
приключил.
На 27.06.2019 г. бил освидетелстван
от съдебен лекар и му било издадено съдебномедицинско удостоверение №153/2019
г. Видно от същото на тъжителя били причинен: кръвонаседания на долният и горният
клепачи на лявото око, кръвонасядане по склерата на същото око
(субконюнктивален кръвоизлив), охлузване на кожата на двете лакетни стави по
външната им повърхност, две охлузвания по предната повърхност на лявото коляно.
Тези травматични увреждания били причинили на тъжителя Г. болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите С.М., С. Д. и С. Б.,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Подсъдимият в обясненията си признава, че е ударил
тъжителя И.Г., който в следствие от това паднал на земята, но това същият
направил като ответна реакция на нанесения му преди това удар от самия тъжител.
Обясненията на подсъдимия представляват
негова защитна позиция, която той може да изгради, както намери за добре без да
носи наказателна отговорност. Още повече, че съгласно чл.103, ал.3 от НПК
подсъдимият не е длъжен да доказва възраженията си. Същите обаче като източник
на доказателства съдът преценява и съпоставя с останалите доказателства
свързани с основния факт в процеса.
Неговите обяснения се потвърждават с голяма
точност относно подробностите по време на инцидента, както относно първия удар
нанесен на подсъдимия от тъжителя, през второто замахване от тъжителя до
ответния удар на подсъдимия и падането на земята на тъжителя Г., от показанията
на всички разпитани по делото свидетели М., Д. и Б..
Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, тъй като същите са последователни, категорични и кореспондиращи по
между си. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като същите,
въпреки, че са роднинска или приятелстка обвързаност с подсъдимия /съответно
негова съпруга и приятели/ излагат обстоятелствата, които непосредствено са
възприели.
За достоверността и убедителността на
показанията на свидетелите, съдът съди по обстоятелството, което не скриват, че
в резултат на удара от страна на подсъдимия, тъжителят Г. паднал на земята, макар
това да не е в полза на подсъдимия.
Освен това показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимия относно падането на тъжителя на земята в следствие на
удара на подсъдимия и получени наранявания от същия се потвърждават от
представеното медицинско удостоверение №153/2019 г.
От страна на тъжителя не бяха представени
никакви доказателства обосноваващи обвинителната теза и опровергаващи
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия.
Въз основа на анализа на събраните
доказателства, показанията на свидетелите и съдът приема, че на инкриминираната
дата между на подсъдимия и тъжителя е възникнала разправия. Установи се, че тъжителят
е бил ядосан от предишните му взаимотношения с подсъдимия и ненаемането му на
работа. Но реакцията на същия, с действия на физическо насилие – нанасяйки му удар
с юмрук в областта на шията и замахване
за втори удар е предизвикало инцидента, при който подсъдимият М. е причинил на
тъжителя телесните увреждания, констатирани в представеното медицинско
удостоверение, не не начина който описва тъжителя в тъжбата.
Следователно по отношение на подсъдимия И.М.
е било упражнено едно пряко и непосредствено противоправно нападение от страна
на тъжителя И.Г.. То е застрашавало телесната неприкосновеност на подсъдимия,
затова срещу него подсъдимият е могъл да се брани с активни действия. За да
преустанови това нападение и да избегне опасността от нови удари, подсъдимият ударил
с юмрук тъжителя в лицето, който в следствие на удара и падането на земята
получил, наранявания имащи характер на лека телесна повреда.
При този
фактически състав съдът намира, че подсъдимият е извършил деянието при
неизбежна отбрана. Към него са били отправени обиди и закани и е упражнена
физическа сила от страна на тъжителя, на което подсъдимият е отговорил с
активни действия. Нападението, макар и в резултат на станал скандал, но
предизвикано от поведението тъжителя, е довело до нужда от адекватна реакцията
на подсъдимия.
Подсъдимият е отблъсквал нападението и не е
имал свободата да избира място и начина за реакция, нито пък е имал възможност
да прецени силата й или настъпилата последица, още повече, че поведението
пострадалия е представлявало опасност за телесната неприкосновеност на
подсъдимия. Затова и реакция на подсъдимия е била моментална, мигновена и в
рамките на установените предели.
Такава обстановка налага фактически изводи за
наличието на неизбежната отбрана. Доказателствата по делото сочат бързо
развитие на посочените факти и налагат извода, че подсъдимият е реагирал именно
за да защити правата си, чрез причиняване вреди на нападателя.
Деянието на подсъдимия М., извършено при
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, за да се защити от
непосредствено противоправно нападение личността и телесната си
неприкосновеност, макар и да причинява вреди на нападателя, чрез нанасянето на
лека телесна повреда на пострадалия Г. и ограничило се рамките на необходимите
предели, не осъществява състав на престъпление.
То е правомерно и общественополезно.
Видно от приетото по делото медицинско
удостоверине на тъжителя са били причинени кръвонасядания и охлузвания по
лицето и крайниците, които увреждания са му причинили болка и страдание.
Следва да се отбележи, че травматичните увреждания получени от тъжителя не представляват увреждане на анатомичната цялост на тъканите, което да е довело са до леки изменения на физиологичните функции, извън болката и
страданието.
Поради според установения юридически критерий
се касае до причиняване на лека телесна повреда без разстройство на здравето, в
резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
Подобно телесно увреждане е било причинено от
тъжителя на подсъдимия, което определя действията на подсъдимия, като реакция в
рамките на установените предели. И тъй като тези действия са били насочени за
преустановяване на противоправното нападение започналото от тъжителя, деянието
на подсъдимия не е обществено опасно, поради което не представлява
престъпление.
Затова съдът, с оглед формулиратното словесно и цифрово
обвинение за телесна повреда по смисъла на чл.130 , ал.1 от НК призна
подсъдимия И.И.М. за НЕВИНОВЕН в
това, че на на
26.09.2019 г. в гр.Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на И.Ц.Г. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК във
връзка с чл.12,
ал.1 от НК го ОПРАВДА по обвинението
за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С оглед на така приетото предявения
граждански иск против подсъдимия, съдът счете за неоснователен. Вредите
причинени на гражданския ищец се дължат и представляват парично задължение за
обезщетение в случай, че е налице престъпление, извършено от подсъдимия и е
признат за виновен за същото. В настоящия казус тези предпоставки липсват.
Затова съдът отхвърли предявения от И.Ц.Г. граждански иск срещу подсъдимия И.И.М. граждански иск за сумата от 5 000
лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 26.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед направенто искане и на основание
чл.190, ал.1 от НК съдът осъди И.Г. да заплати на И.М. направените по делото
разноски в размер на 500 лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: