Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.02.2020 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На трети февруари 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков ЧЛЕНОВЕ:
Милен
Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. т. д. № 5 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 669 от 13.11.2019
година, постановено по гр. д. 1347/2019 година по описа на Районен съд -
Търговище, съдът е предявения от И.А.Д. с ЕГН ********** ***, против Л.П.К. с
ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана
като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, вследствие
изнесени неверни, обидни и клеветнически твърдения в жалби на ответника до ОДБХ
Търговище, РУ Търговище и РП Търговище, като неоснователен, на осн. чл. 45,
ал.1 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от
адв. А.Д. *** като процесуален представител на ищеца И.А.Д., в която се излага
следното:
По делото е установено, че
ответникът е злоупотребил с права, тъй като подадените от него жалби или части
от тях не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а жалбоподателят е знаел, че обстоятелствата са
неверни, и все пак е подал жалба, за да
му навреди. Основното оплакване на
ответника с жалбите му е, че той имал отровени, загинали пчели, умъртвени пчели
в резултат на пръскане, осъществено от ищеца. Ответникът е заявил в една от
жалбите си, че „..Тези негови нарушения водят до големи финансови загуби за
мен. Пчелите, които гледам умират от инсектицидите и другите препарати, с които
той третира овошките си.” - невярно твърдение, сочещо ищеца за неморален човек.
В същото време никоя проверка не е установила мъртви пчели, отглеждани от
ответника. Следователно, ответникът е знаел, че твърдението му е невярно, но го
е изложил в жалбата си като по този начин е произнесъл клевети спрямо ищеца.
Според въззивника, по подобен
начин стои въпросът и с изложеното в в жалба до прокуратура от 30.05.2018 г. –
налице са неверни голословни клеветнически твърдения за отправяне на закани от
ищеца. Ответникът е нарушил общата императивна забрана да не се вреди другиму.
Също така в молбата си до МВР Търговище от 27.12.2018 г. ответникът отново
отправя клеветническото обидно
твърдение: „хвърли две бомбички пред двете ми врати на къщата”. Приписването на
ищеца на неморално поведение, което не е извършено и при ясно открояваща се цел
на жалбите, в основната им част: да му навредят, според въззивника, обуславя
отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД. Въззивникът счита, че са доказани всички предпоставки за основателността
на предявения иск - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, поради което
моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново по
съществото на спора, с което искът да бъде уважен.
Не е постъпил отговор на
подадената въззивна жалба.
Доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание въззивникът се
явява лично и с адвокат А.Д.. Поддържат въззивната жалба и молят съда да уважи
предявения иск.
Насрещната страна се явява лично
и с адвокат Г.Ц.. Оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че
жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред ТРС ищецът е предявил срещу
ответника иск с правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД като е
претендирал последният да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по повод действия на
ответника, изразяващи се в излагане на клеветнически твърдения в жалби до
различни органи.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Ищецът И.А.Д. и ответника Л.П.К. ***
и са съседи, чиито имоти са един до друг. Ответникът К. поставил пчелин в двора
си, което притеснило ищеца, тъй като същият има алергия от пчелно ухапване.
Взаимоотношенията между страните по повод отглеждането на пчели в двора на
ответника от 2016 година насам силно се влошили като ответникът подавал през
този период жалби до различни органи. Такива подавал и ищецът. Ищецът поискал
от компетентните органи да разпоряедят преместването на пчелина, но с писмо
изх. № 94-00-2915 от 04.11.2016 година кметът на община Търговище му отговорил,
че при организирането на пчелина на К. са спазени всички изисквания за
осъществяване на такава дейност и няма основание да се разпорежда преместване
на пчелина. Пак по повод подадена от ищеца жалба до БАБХ- Търговище е била
извършена проверка от тези органи за спазване от страна на ответника на
изискванията за организация на пчелин и отглеждане на пчелни семейства, като
като установеното нарушение касае липса на табелка за регистрация на пчелина.
На 22.06.2018 година на ищеца е изпратено писмо от БАБХ-Търговище, в което, по
повод негово искане относно пчелина на ответника органите
са дали разяснения за действащата Наредба № 13
от 26.08.2016 година за мерките за опазване на пчелите и пчелните
семейства от отравяне.
Ищецът твърди, че ответникът е изложил клеветнически твърдения в следните подадени
от него жалби:
- Жалба от началото на м. юни 2017 година, в която ответникът изложил
твърдения, че ищецът му откраднал рой пчели и се опитал да го прегази с колата;
- жалба от 28.06.2017 година,
подадена от ответника до Областна дирекция за безопасност на храните, в която
същият излага твърдения, че ищецът не спазва изискванията на Наредба № 13 от
26.08.2016 година като пръска овошките си през светлата част на деня и не го
уведомява за това свое действие;
- възражение от 02.08.2017 година
до кмета на селото, в която ответникът моли кмета да укаже на ищеца, че има
право да пръска с препрати в двора си само 3 дни, по това възражение ищецът е
бил предупреден да спазва посочената по-горе Наредба;
- жалба от 13.04.2018 година,
подадена от ответника до началника на РУП гр. Търговище, че ищецът редовно
нарушава изискванията за пръскане на овошки с оглед установените в Наредба
№13/2016 правила.
- жалба от 30.05.2018 година, в която ответникът уведомява органите на
БАБХ, че ищецът не спазва изискванията на Наредба №13/2016 година за пръскане
на овошки в близост до пчелина му;
- жалба от 05.04.2019 година до ОДБХ-Търговище за пръскане от страна на
ищеца без уведомление;
- жалба до Районна прокуратура – Търговище, в която ответникът излага
твърдения за действия от страна на ищеца, изразяващи се в закани, псувни,
хвърляне на бомбички на Нова година в двора му.
По делото е разпитана съпругата
на ищеца, която установява, че регулярно подаваните от ответника жалби обиждали
съпруга й, защото се налагало да дава обяснения по тези жалби; той се нуждаел
от успокоение и поради това пиел мента-глог-валериана.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Носителят на едно субективно
право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.
57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по
правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.
И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на
противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца
към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от
добрия стопанин или добрия търговец) грижа. Обида е налице, когато деецът каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго.
Очевидно подаването на жалба не е обида. А съдържащите се в жалба позорни
обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен
орган (те се разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице).
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и дори
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с
право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с
цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподатлят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за
да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.
В конкретния случай се
установява, че страните по делото водят „война“ помежду си с правни средства,
подавайки жалби един срещу друг. Ищецът счита, че пчелинът на ответника му
пречи като е подавал жалби в тази насока за проверка, включително и искания до
органите на НАП за извършване на проверки дали ответникът плаща дължимите
данъци от дейността си по отглеждане на пчели и производство на пчелен мед.
Ответникът основно подава жалби за това, че ищецът не спазва изискванията на
Наредба № 13 от 2016 година за мерките за опазване на пчелите и пчелните
семейства от отравяне, тъй като твърди, че ищецът пръска овошните си култури с
препарати, които тровят пчелите му, в отклонение от правилата в тази наредба.
В чл. 39 - 41 от КРБ на република
България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да
търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от
основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси,
представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично
общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за
развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите
норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то
да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг.
Съдът не намира в посочените
по-горе жалби, подавани от ответника, изрази, които представляват клеветнически
твърдения. Още по-малко може да се говори и за разпространение на клеветнически
твърдения, след като тези жалби не са публично известни и оповестени, а са
отправени до компетентни органи. Не и налице злоупотреба с правото на жалба в
смисъла, изложен по-горе.
Предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия правен извод ТРС е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 647 от 06.11.2019 година, постановено по
гр. д. 394/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
И.А.Д. с ЕГН ********** ***, против Л.П.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 200 /двеста/ лева разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.