Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито заседание, на деветнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Р.К.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4770 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В ***е
постъпила искова молба от ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.П.А. *** против ***, със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че страните сключили на 21.08.2017г. застрахователен
договор по застраховка ***по силата на който ответното дружество застраховало
собствен на ищеца лек автомобил ***със срок на действие на застраховката до
21.08.2018г., като застрахователят издал ***Излага се, че застрахователната
сума по договора била определена на 50 000лв., а застрахователната премия
следвало да се заплати разсрочено на две вноски, първата от които била платена
при подписване на договора. Твърди се, че на 11.10.2017г., около 20.00часа, на
пътя ***, на изхода от ***, застрахования автомобил, управляван от упълномощено
от собственика лице – В.Д.Ц., претърпял ПТП, вследствие на което бил увреден –
удар на автомобила в лявата каменна стена на моста при навлизане в ляв завой
непосредствено след моста. Излага се, че непосредствено след произшествието
водачът В.Ц. и съпругът й, който пътувал с нея, подали сигнал на ***, което
обаждане било ***. Сочи се, че
автомобила бил в състояние да се придвижва на собствен ход, поради което
водачът го закарал да домува на домашния си адрес в ***. Твърди се, че на
13.10.2017г. бил уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
и въз основа на това уведомление била ***, като на същата дата бил извършен и
оглед на автомобила. На същата дата собственика поискал оферта от сервиз на
дружество, явяващо се официален представител на ***за *** относно евентуалната
стойност на ремонта, като според издадена клиентска поръчка сумата възлизала на
13 842,18лв. Сочи се, че на 22.11.2017г. ищеца получил писмо, с което
застрахователя отказал плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че
извършил ремонт на автомобила в ***, за което заплатил сума в размер на
8 000евро. Оспорва доводите за отказ на застрахователя да заплати
претендираното обезщетение. Релевира възражение за нищожност на клаузата на
чл.18, ал.2, т.6.1 от ОУ по ***, поради противоречието й със закона. Навежда
доводи, че падежът за плащане на застрахователно обезщетение настъпил на
28.10.2017г. и от следващия ден ответника бил в забава, поради което дължал
мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 947,77лв.
Като следствие от изложеното отправя искане
за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
в полза на ищеца сумата от 13 842лв., представляваща застрахователно
обезщетение и сумата от 947,77лв., представляваща мораторна лихва.
Със заявление от 05.11.2018г. ищецът е уточнил възражението си за
нищожност на клаузата на чл.18, ал.2, т.6.1 от ОУ по ***, твърдейки, че противоречи на чл.125 от ЗДвП, регламентираща случаите на задължително посещение на мястото на ***на ***,
както и на чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между ***,
комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд.
В о.с.з. на 19.02.2019г.
е допуснато изменение на цената на исковите претенции, като претенцията за
главница се счита предявена за сума в размер на 11 296,47лв., а
претенцията за мораторна лихва – в размер на 768,51лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131
от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва датата и твърдения
механизъм на настъпване на произшествието. Счита, че събитието представлява
непокрит риск по застрахователния договор. Твърди, че следвало да има съставен ***,
който да се представи на застрахователя. Счита претенцията за главница и за
завишена по размер. Оспорва по основание иска за мораторна лихва.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е по делото и това се
установява от представения препис на ***че между страните е бил сключен договор
за застраховка ***по който процесния лек
автомобил марка ***е бил застрахован при ответното дружество, за периода от 21.08.2017г.
до 21.08.2018г., при уговорена застрахователна сума в размер на 50 000 лв.
и дължима застрахователна премия от 2080,80 лв., платима на две вноски на
сочени конкретно дати на падеж. Видно е от приложения препис на ***и преводно
нареждане от същата дата, че на датата на сключване на договора е била
заплатена първата част от застрахователната премия, в размер на 1040,40лв.
Видно е от приложените Общи условия по ***, за които е
безспорно, че са обвързвали страните по процесния договор, че в *** е
предвидено, че при подаване на уведомлението за настъпило застрахователно
събитие следва да се прилагат описани документи, сред които оригинални такива,
доказващи настъпване на събитието, които за щети, причинени от ПТП са ***,
констативен *** или двустранен констативен ***, отговарящи на действащото
законодателство.
Между страните не е налице също така спор и се установява
от приложената преписка по ***че на 13.10.2017г. ищцовото дружество, чрез
пълномощник – св.В.Ц., депозирало пред застрахователя уведомление за щета на
процесния автомобил, в която се сочело, че произшествието настъпило при
управление на автомобила от св.Ц.която при движение в посока от *** към ***, на
моста на излизане от селото, при ляв завой изгубила контрол върху МПС и
последвал удар в лявата страна на моста. Описани били причинени щети по
автомобила: предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня,
лява щора /аербек/, аербек седалка лява; предни колани, задна лява джанта. Към
уведомлението били приложени предвидени в ОУ документи, като безспорно сред тях
не е бил съставен ***. Приложена е била
и клиентска ***, съставена от ***-***. На същата дата се съставил от
застрахователя ***по заведената щета. Приложена е с преписката и последвалата
кореспонденция между страните – заявен от застрахователя отказ да заплати
застрахователно обезщетение, т.к. не били изпълнени условията по *** от ОУ по ***, както
и възражение от ищцовото дружество.
От приложената справка от ***, *** – ***се установява, че ***е
бил регистриран подаден на ***сигнал от св.В.Д.Ц., който бил предаден на ******
– *** в ***.
Ищецът е представил удостоверение, издадено от ***, от
което се установява, че същото дружество е издало приложената към исковата
молба и съдържаща се в преписката на застрахователя по заведената щета клиентска ***
В о.с.з. на 02.11.2018г. са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца. Свидетелката В.Д.Ц. излага в показанията си, че била
пълномощник на представляващия ***във връзка с дейността на дружеството в
страната, като била упълномощена и да ползва служебно процесния автомобил.
Твърди, че на 11.10.2017г. претърпяла инцидент с автомобила. Излага, че на
сочената дата вечерта пътувала със съпруга си – св.Н.Ц. до ***, където имала
къща. Св.Ц. шофирала. Сочи, че на връщане претърпели ПТП на моста на излизане
от селото. Пояснява, че асфалта по моста бил стар и с дупки, както и имало
наклон със спускане надолу. След моста следвал остър завой наляво, като насреща
оставала скала, а от ляво – кариера за камъни. Оградата на моста била от камъни
с височина около един метър, както и имало метални винкели. Св.Ц. твърди, че
при движение по този мост на излизане от селото изгубила управление на
автомобила, което най-вероятно се било случило поради преминаване през
неравност; натиснала рязко спирачка; автомобила се унесъл на ляво и се ударил в
тази си част в каменните и метални елементи на моста. Твърди също, че ударът
бил силен и автомобила се ***в лявата част; задната врата се пробила; аербеците
се отворили и това още повече шокирало водачката. Съпругът й успял да хване
волана, автомобила се завъртял и спрял преди скалата. Сочи, че таблото светнало
и блокирало. Твърди, че веднага се обадила на ***, обяснили на оператора какво
се е случило, при което ги попитали дали имало наранявания по пътниците. Те
казали, че не са пострадали. Попитали също дали автомобила можел да се движи на
собствен ход. След като съпруга й успял да запали двигателя и обяснил, че нямало
спукани гуми, оператора им казал да приберат автомобила сами. Свидетелката
излага, че се прибрали с автомобила в дома си, а при външния оглед видели, че
предното ляво огледало го нямало; предната лява врата била изкривена навътре;
задната лява врата била пробита и съдрана; въздушните възглавници били разпрали
тапицерията на тавана; кожената тапицерия на шофьорската седалка била разпрана,
като от съпруга си разбрала, че там имало някакви патрони, които се изстрелвали
при удар. Св.Ц. сочи, че на следващия ден отишли със съпруга й в офис на
застрахователя, подали заявление за щетата, в което описала ситуацията;
извършен бил оглед на паркинга отпред, който според свидетелката не бил
обстоятелствен. Излага, че съпругът й
закарал след това автомобила в оторизиран сервиз на ***в ***, където бил
извършен оглед от специалист и му издали документ, в който направили оферта за
цената на необходимия ремонт. Когато запознали управляващия ищцовото дружеството
с това предложение, той решил да извърши ремонта в ***, за което заплатил сума
около 8 700 евро.
Свидетелят Н.Л.Ц.твърди в показанията си, че бил със
съпругата си при настъпване на произшествието, като тя управлявала автомобила.
Излага, че това се случило на излизане от ***. Било привечер и тъмно, а пътната
настилка била суха. Сочи, че при спускане по моста станало произшествието, като
той в същото време си гледал в телефона и не разбрал какво точно се случило -
дали водачката кривнала или нещо друго, но си спомня, че успял да хване волана
и го дръпнал надясно, т.к. в противен случай щели да паднат в урвата. Сочи, че последвал удар, таблото светнало
и двигателя угаснал; страничните въздушни възглавници и тези на седалката се
отворили. Установили, че по него и съпругата му нямало наранявания. Св.Ц. се
обадила на *** и започнала да отговаря на задаваните й от там въпроси, но т.к.
била притеснена св.Ц. взел телефона и продължил разговора с оператора. Излага,
че го попитали дали имало пострадали пътници и причинени щети по общинско
имущество. Попитали го също дали можел да запали двигателя и автомобила можел ли
да се движи на собствен ход, като при даден от него утвърдителен отговор,
оператора му дал номер на сигнала за пред застрахователя и казал, че не било
задължително да идват полицейски служители. Св.Ц. сочи, че т.к. по време на
произшествието било тъмно огледал автомобила на следващия ден. Тогава
установил, че било счупено предното ляво огледало; всички части по лявата
страна на автомобила били увредени; колана бил блокирал; въздушните възглавници
били отворени; тапицерията на тавана бил разкъсана, т.к. страничните въздушни
възглавници се отваряли през тавана и го
кършели; кожата върху шофьорската седалка била скъсана. Св.Ц. твърди, че на
следващия ден след произшествието отишли със съпругата му в офис на
застрахователя. Там им казали, че не можело ремонта да се направи в техен
сервиз, т.к. автомобила бил нов. Св.Ц. отишъл в оторизиран сервиз на ***в ***,
където направили обстоен преглед на автомобила, който продължил около час и
половина – два, след което му издали оферта за цената на необходимия ремонт.
Свидетелят сочи, че занесъл този документ в застрахователния офис, където му
казали, че ще изпратят всички документи в ***. Впоследствие застрахователното
дружество отказало плащане, а управителя на дружеството, което било собственик
на автомобила, решил да направи ремонта в ***, за което заплатил около
8 740 евро.
Съдът изцяло възприема показанията на разпитаните
свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, последователни, логични и
напълно кореспондиращи помежду си са, както и с писмените доказателства,
съставени в периода, за който свидетелите говорят.
В о.с.з. на 19.02.2019г. е изслушано и
заключението по допусната от съда авто-техническа експертиза. От него се
установява, че произшествието с
процесния лек автомобил се състояло в загуба на напречна устойчивост на
автомобила, следствие действия на водача с органите за управление. Вещото лице
е дало заключение за механизма на настъпването му: В процеса на транслационно
движение в дъга на ляв завой на моста в ***, следствие несъответствие между
скоростта на движение и критичната скорост на занасяне във функция на радиуса
на завой, автомобила изгубил напречна устойчивост, като задната му част
започнала да изпреварва предната. Вследствие съчетания между скорост на МПС в
несъответствие с геометричните размери на изменение на направлението на пътната
настилка и използването на спирачната система на автомобила, страничната лява
част на купето на МПС контактувала с лявата бетонова стена на моста в процеса
на реализирано закъснително движение от страна на водача на процесния автомобил.
Получил се страничен кос удар по страничната лява част на купето на автомобила
в областта на леви врати, задна страница, облицовка задна броня, задна лява
джанта и гума с лявата бетонова стена на моста. При контакта възникнал ударен
импулс, който за автомобила е действал отляво на дясно спрямо посоката му на
движение, като деформациите са се предали и на други части, които контактуват с
първоначално контактувалите, и следствие на получилите се пластични деформации
са се задействали сензорите на въздушните възглавници, като същите са се
включили и това се е отразило върху електронния блок на управление и
показанията на арматурното табло. Следствие на действието на силите на триене
между ходовите гуми и настилката, процесния автомобил закъснително се установил
в покой върху настилката, при което произшествието приключило. Вещото лице е
заключило, че причина за ПТП е движение на процесния лек автомобил със скорост
по-висока от критичната на занасяне в дъга на ляв завой, довело до загуба на
напречна устойчивост, занасяне и последващ удар в парапета на моста.
Експертът
е дал заключение също така, че щетите по процесния автомобил са могли да
възникнат по начина, описан в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение и показанията на разпитаните свидетели.
Установява
се още от експертното заключение, че действителната стойност на щетите на
процесния автомобил към датата на настъпване на събитието – 13.10.2017г., възлиза
на 11 296,47лв., която сума е била необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието преди ПТП в
специализиран сервиз.
Вещото
лице е дало заключение, че за възстановяване на описаните позиции в описа на
застрахователя, необходимата сума би възлязла на 4 948,95лв., но тя не би
била достатъчна за възстановяване на всички увреждания, които били видни от
изготвените от застрахователя снимки и от показанията на свидетелите.
Съдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като компетентно, обективно,
кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, за да
възникне субективното материално право за получаване на застрахователно
обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: наличие на договор за имуществено застраховане с
предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие
и сбъдване на договорения застрахователен риск в срока на действие на договора.
Установи се безспорно от обсъдените доказателства,
че страните в настоящото производство са били субект на договор за имуществено
застраховане, на основание застрахователна *** с предмет процесния автомобил ***,
и срок на действие ***Съдът приема за установено въз основа на обсъдените
гласни доказателства и кореспондиращите с тях писмени, както и от заключението
на вещото лице по АТЕ, че в срока на действие на договора – на 13.10.2007г.,
застрахования автомобил е бил увреден при настъпило ПТП, което представлява
покрит риск по смисъла на Глава Втора, чл.4, т.1.2 от обвързващите страните
Общите условия по ***. От тези доказателствени средства се установи безпротиворечиво датата, мястото и
механизма на настъпване на произшествието.
Установи се от приложената застрахователна
преписка, че застрахования е изпълнил задължението си по чл.403, ал.1 от КЗ и
чл.18, ал.1, т.6.3 от ОУ да уведоми застрахователя в срок до 7 дни от узнаване на събитието – уведомлението е
било подадено на деня, следващ настъпване на произшествието.
Застрахованият е представил на застрахователя
необходимите документи, предвидени в чл.18, ал.2 от Общите условия, с
изключение на ***, какъвто не е бил съставен в случая. Сочената разпоредба на
ОУ предвижда в т.6.1, че при щети причинени от ПТП следва да се представят ***,
констативен протокол или двустранен констативен ***, отговарящ на изискванията
на действащото законодателство.
Правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е регламентирано с нормата на чл.211 от КЗ и упражняването му е
допустимо единствено в следните хипотези: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със
закон.
В случая застрахователя е отказал плащане на
застрахователно обезщетение, поради това, че застрахования при подаване на
уведомлението за настъпване на застрахователното събитие не е представил ***,
констативен *** или двустранен констативен ***, отговарящ на изискванията на
действащото законодателство. В тази насока е бил мотивиран писмения отказ по
заведената преписка по щета, релевирани са възражения в писмения отговор и
поддържани в хода на производството по делото.
Така мотивираното основание за отказ може да се
отнесе към нормата на чл.408, т.3, ал.1 от КЗ, доколкото е прието от
застрахователя, че е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от Общите
условия, представляващи неразделна част от договора за застраховка. Приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ обаче е
обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката и настъпването на застрахователното събитие. Такава
причинно-следствена връзка в случая нито се твърди, нито се установява.
Съдът счита, че нормата на чл.18, ал.2, т.6.1 от приложимите
ОУ само посочва документите, които могат да докажат застрахователното събитие,
но в никакъв случай не предвижда отказ за плащане на застрахователно
обезщетение при непредставянето им. Регламентация, предвиждаща подобен отказ би
била нищожна, като противоречаща на нормата на чл.408, ал.1 от КЗ. В тази си
редакция, обаче, спорната разпоредба от ОУ не може да се приеме за нищожна, а
неоснователно е използвана от застрахователя, за да откаже плащане. В същата
дори е посочено, че се касае за документи, отговарящи на изискванията на
действащото законодателство.
Установи се от събраните в настоящото производство
доказателства, че управляващата процесния автомобил св.Ц. е уведомила
компетентните служби на *** за настъпилото произшествие на ***.
В случая обаче не са били налице нормативно
предвидените основания за задължително посещаване на мястото на произшествието
от контролните органи, съгласно разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Доколкото не е
имало друг участник в произшествието и автомобила е можел да се придвижи на
собствен ход, органите на *** – Пътна полиция не са били задължени да посетят
мястото и да съставят документ, съгласно регламентираното в чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
***, ***. При тази уредба, управляващия застрахования автомобил не е могъл да
изисква от контролните органи на *** действия, които не са им били вменени в
задължение.
С оглед изложеното, съдът счита, че ответника дължи
на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор за
настъпилото на 11.10.2017г. застрахователно събитие. Съдът приема, че размерът
на обезщетението възлиза на установената от експертното заключение сума, която
е била необходима за възстановяване на автомобила в състоянието му преди ПТП, а
именно 11 296,47лв.
Ето защо, исковата претенция с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена, респективно осъден ответника да заплати на ищеца
претендираната сума от 11 296,47лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът обсъди и предявената искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 405, ал. 1 КЗ е срочно – падежът, според сочената разпоредба настъпва не по-късно от 15 работни дни след деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото събитие и да представи всички необходими документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. Тези задължения безспорно са били изпълнени на 13.10.2017г., когато св.Ц. е уведомила застрахователя и е представила всички необходими документи. Както се прие по-горе, сред тях не е бил ***. При това, съдът приема, че падежа на задължението на застрахователя за плащане на дължимото обезщетение е настъпил на 03.10.2017г., когато са изтекли предвидените 15 работни дни (касае се за работни, а не календарни дни). От 04.11.2017г. ответникът е изпаднал в забава и от тогава е дължима претендираната мораторна лихва върху неизплатеното застрахователно обезщетение от 11 296,47лв. До датата на предявяване на иска мораторната лихва се изчислява на 850,44лв., при използване онлайн калкулатор за законна лихва на НАП. Ищецът е претендирал по-малка по размер сума, поради което претенцията му се явява изцяло основателна и доказана.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца дължи на ответника направените по делото разноски, както следва: 501,86лв. за внесена държавна такса, при съобразяване изменената цена на исковете, а не първоначално претендираната; 1 200лв. за адвокатско възнаграждение, 190лв. за вещо лице и 5лв. за издаване на съдебно удостоверение или общо 1 896,86лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 11 296,47лв., представляваща застрахователно
обезщетение по ***, за застрахователно събитие настъпило на 11.10.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 768,51лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 11 296,47лв., за периода от 04.11.2017г. до 02.07.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 29.10.2017г. до 03.11.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 1 896,86лв., представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
*** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :