Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
10.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и трети ноември година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1076 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са три кондикционни иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени
при условията на субективно пасивно съединяване.
По изложените в искова молба и молба – уточнение вх.№143040/ 02.11.2018г.
обстоятелства /л.30 от делото/ О.Б., ЕИК*********, представлявана от кмета К.В., чрез пълномощника адв.С.Б.
*** е предявила срещу Р.Б.П., ЕГН **********, М.Б.В., ЕГН ********** и Е.Б.Ш.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.59 ЗЗД, във вр. чл.93 ЗС, за
осъждане на ответниците да заплатят на О.Б.сумата
99 756.00 лв., разделно при равни квоти
от по 1/3 част всеки, която сума представлява обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения
му поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово,
представляващ ПИ с идентификатор 03592.502.946 по КККР с площ от 34 717 кв.м., заедно
с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор 03592.502.946.5 по
КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.6 по КККР със зстроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.7 по КККР със застроена площ от 87
кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.8 по КККР със застроена площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.9 по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.10 по КККР със застроена площ от 124
кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.11 по КККР със
застроена площ от 105 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.12 по КККР, сграда с идентификатор
03592.502.946.14 по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.15 по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за периода от
17.10.2012г. до 27.01.2016г. Претендира разноски.
Исковата молба на О.Б.е депозирана в
Окръжен съд Пазарджик, като след осъществена по реда на чл.131 ГПК размяна на
книжа и наведено възражение в отговора за липса на местна подсъдност с
определение №681 от 28.12.2017г. производството по гр.д.№706 /2017г. по описа
на ОС Пазарджик е прекратено, като на основание чл.118, ал.2 ГПК делото е
изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд.
В
исковата молба се твърди, че О.Б.е собственик на поземлен имот с площ от 34 717
кв.м., ведно с построените в него сгради, като правото на собственост е
удостоверено с Акт за частна общинска собственост №363/15.01.2004 г. Твърди се,
че спрямо този имот и част от сградите построени в него, ответници Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш. през 2009 г. предявили искови реституционни
претенции. В резултат на решенията на първите две съдебни инстанции,
ответниците се снабдили с изпълнителен лист за предаване владението върху имота.
През 2010 г. ответниците инициирали изпълнително производство срещу О.Б.. На
основание чл.522 от ГПК поискали от ДСИ при PC Пазарджик да бъдат въведени във
владение в имоти, подробно описани в изпълнителен лист от 06.08.2010г.,
издаден, съгласно решение № 36/29.01.2010 г. по гр.д.№ 74/2009 г. на ОС
Пазарджик и решение № 644/22.07.2010 г. по гр.д.№387/2010 г. на Апелативен съд
Пловдив. Твърди се, че цитираните съдебни актове, към 2010 г. не били влезли в
законова сила, но ответниците поискали предварително изпълнение.
Сочи се, че съгласно изпълнителен лист
от 06.08.2010г., имотите върху които следвало да се предаде владението са
следните: 1. Поземлен имот е пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от
36210 кв.м, при съседи на поземления имот: на север-озеленяване - парк „Крум
Велков” на общ.Белово, на запад-поз.имот №1558 - собственост на А.Х., ПИ № 1559
на наел. на Р.П. *** юг ОГФ, на изток - имот за озеленяване на насл.на Р.П. на
североизток - главен път I клас, ведно с построените в имота сгради: 2. Масивна
двуетажна сграда (вила), застроена площ от 131, кв.м., 3. Масивна триетажна
сграда (канцелария и столова) стара вила с пристройка, застроена площ от 392
кв.м. 4. Едноетажна сграда (гараж), застроена площ от 82 кв.м., 5. Едноетажна
масивна сграда (склад с рампа), застроена площ от 129 кв.м.; 6. Едноетажна
сграда (работилница) застроена площ от 35 кв.м., 7. Обор и сеновал с навес,
застроена площ от 61 кв.м.; 8. Водоем със застроена площ от 20 кв.м. По
образуваното пред ДСИ при PC Пазарджик изпълнително дело № 223/2010 г.
05.11.2010 г. бил извършен въвод във владение на Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б. ***
твърдения, че в поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от
36 210 кв.м, освен описаните по-горе седем броя сгради съществуват и други
сгради, които са собственост на ищеца, а именно:
1. Сграда с идентификатор
03592.502.946.6 със застроена площ 58.00 кв.м. с предназначение сграда за
енергопроизводство; 2. Сграда с идентификатор 03592.502.946.12 със застроена
площ 750.00 кв.м. с предназначение складова база, склад; 3. Сграда с
идентификатор 03592.502.946.13 със застроена площ 14.00 кв.м. с предназначение,
селскостопанска сграда, 4. Сграда с идентификатор 03592.502.946.14 със
застроена площ 524.00 кв.м. с предназначение - хотел; 5. Сграда с идентификатор
03592.502.946.15, със застроена площ 366.00 кв.м. с предназначение - хотел.
Наведен е довод, че при извършване на
въвода по настояване на ответниците съдебния изпълнител затворил целия поземлен
имот, като поставил три броя катинари на външните портални врати на дворното
място, даващи достъп до поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово.
Сочи се, че за извършения въвод е съставен протокол, който е подписан от
държавния съдебен изпълнител, двама пълномощници на тримата ответници, вещото
лице Б.Г.и двама свидетели. В него е отразено и обстоятелството, че на
постройките и на дворното място (ПИ пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово) са
поставени катинари. Заявява, че по този начин освен сградите подробно описани в
изпълнителния лист, ищецът е лишен и от достъп до останалите сгради, находящи
се в поземления имот.
Сочи се още, че със заповед № РД-18-34/
20.05.2011 г. на ИД на АГКК, за гр.Белово има влязла в сила кадастрална карта и
номера на имотите, а при някои от тях и квадратурите са променени, като към момента на предявяване на иска всички имоти са
с кадастрални номера.
Твърди се, че с решение от 22.06.2015 г.
постановено по касац. гр.д. № 5098/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. исковете с правно
основние чл.108 ЗС предявени от Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б. *** и по които е
образувано гр.д. № 74/2009 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик са отхвърлени,
като неоснователни. Сочи се, че съгласно влязлото в сила решение на ВКС
първоначалните искови претенции са отхвърлени окончателно и е отпаднало
основанието въз основа на което тримата ответници били въведени във владение в
имотите. След тази дата ответниците не предприели никакви действия по връщане
на имота и сградите.
Ищецът заявява, че на 27.01.2016 г. на
основание чл.59, ал.1 от ЗОС е съставен Акт за частна общинска собственост №
5968 /27.01.2016г. вписан в службата по вписвания при PC - Пазарджик на
02.09.2017 г., вх.рег.№825, акт № 51, том 3, дв.вх.№828. След съставянето му О.Б.си
възстановила физически и юридически владението върху имота и постройките в
него. За физическото възстановяване на владението върху описаните по-горе
недвижими имоти, ищецът използвал свои служители, които след съставяне на Акта
за ЧОС влезли в имота и в постройките в него.
Твърди се, че за периода от въвода във
владение на 05.11.2010 г. до 27.01.2016 г. ищцовата община е била лишена от възможността да
ползва поземлен имот пл.№ 946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от 36210
кв.м., който съгласно влязлата в сила кадастрална карта представлява поземлен
имот с идентификатор 03592.502.946, е
заснет с площ 34 717 кв.м., ведно е построените в него сгради.
Периодът, за който ищецът претендира
обезщетение е от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г., като размерът на обезщетението
за месечен период за недвижимия имот и всяка една от сградите е следното:
т.1. Поземлен
имот с идентификатор 03592.502.946 с площ 34 717 кв.м., с площ от 36 210 кв.м.,
месечно обезщетение в размер на 1000 лева. За процесния период – сума в размер
на 39 120 лева;
т.2. Сграда с идентификатор 03592.502.946.5, със застроена
площ 418.0 кв.м., със застроена площ от
392 кв.м., месечно обезщетение сума в размер на 100 лева. За процесния период -
3 912 лева;
т.3. Сграда с идентификатор 03592.502.946.6, със застроена
площ 58.0 кв.м., месечно обезщетение сума в размер на 30.00 лева. За процесния
период - 1 173 лева;
т.4. Сграда с
идентификатор 03592.502.946.7 със застроена площ 87.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 40.00 лева.
За процесния период - 1 564.80 лева;
т.5. Сграда с
идентификатор 03592.502.946.8 със застроена площ 10.00 кв.м., месечно
обезщетение в размер на 10.00 лева. За процесния перод - 391.20 лева;
т.6. Сграда с
идентификатор 03592.502.946.9 със застроена площ 36.00 кв.м., месечно
обезщетение сума в размер на 20.00 лева. За процесния период - 782.40 лева;
т.7. Сграда с идентификатор 03592.502.946.10 със застроена площ 124.0 0
кв.м., месечно обезщетение в размер на 40.00 лева. За процесния период - 1 564.80 лева;
т.8. Сграда с идентификатор 03592.502.946.11 със застроена площ 105.0 кв.м.,
месечно обезщетение в размер на 10.00 лева. За процесния период - 391.20 лева;
т.9. Сграда с идентификатор 03592.502.946.12 със застроена площ 750.0
кв.м., месечно обезщетение в размер на 100 лева. За процесния период - 3 912.00 лева;
т.10. Сграда с идентификатор 03592.502.946.14 със застроена площ 524.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на
800 лева. За процесния период - 31 296
лева;
т.11. Сграда с
идентификатор 03592.502.946.15 , със застроена площ 366.00 кв.м., месечно
обезщетение в размер на 400.00 лева. За целия процесен период - 15 648.00 лева.
Ищецът поддържа, че общият размер на
обезщетението за един месец за имотите по т.1 до т.11 е 2550 лева, а размерът
на обезщетението за целия процесен период е 99 756.00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш., чрез пълномощника адв. Д.Г. са депозирали отговор
на исковата молба, в който оспорват
предявените искове по основание и размер. В отговора ответниците оспорват
твърдението, че ищецът е собственик на процесните имоти. Оспорват Акт за
общинска собственост № 363/ 15.01.2004 година, като такъв, който е съставен без
правно основание, като твърдят, че не са били налице предпоставките за
съставяне на същия и липсват юридическите основания за актуване на имот. Наведен
е довод, че към момента на депозиране на отговора е образувано производство на
основание чл. 303 и сл. от ГПК, с което се атакува представеното от ищеца решение
на ВКС, с което е отхвърлен техния иск за собственост. Поддържат, че процесният имот е бил отчужден
през 1949г. от наследниците на Р.П. и същият е бил предоставен безвъзмездно на
МНО. Твърдят, че те като наследници на Р.П. са собственици на процесните имоти,
които са въведени в имота по силата на въззивно решение № 644/22.07.2010 г. на
AC-Пловдив и издаден от съда изпълнителен лист от 06.08.2010 год. от
ОС-Пазарджик по гр.д. № 74/2009 год. на основание чл.404 т.1 от ГПК. Твърди се, че ответниците са въведени във
владение на имота на законно основание от ДСИ при PC-Пазарджик, въз основа на изпълнителен
лист.
В отговора ответниците оспорват
твърдението, че са ползвали имота, както и че ищецът е бил лишен от
възможността да ползва процесните имоти, като оспорват и размера на претенцията
за обезщетение за всеки имот. Твърдят, че въпреки че са въведени в имота, не са
ползвали същия, тъй като не е поддържан. Дворът бил обрасъл, а сградите към
онзи момент се нуждаели от основен ремонт. Посочват още, че О.Б.им е пречела
непрекъснато да ползват имота. Единствено възстановили гроба на своя дядо-
генерал Р.П., тъй като същият се намира в процесното място. Сочат, че към
момента нямат достъп до гроба на дядо си
и не могат да го посещават, когато желаят.
Ответниците допълват, че с
АУПОВ-3/18.08.2015 г. О.Б.им е установила
задължение за данък сгради за периода 01.01.2010г.-31.12.2014г. в размер на 62
460.94 лева, от които 50 964.98 лева главница и 11 495.96 лева лихва и АУПОВ-4/18.08.2015 г. за задължения за ТБО за
периода 01.01.2010 г. до 31.12.2014 година в размер на 5 750.62 лева, от които
4 589.96 лева главница и 1 160. 66 лева лихва. Общата сума за данъка и таксата
смет е в размер на 68 211.56 лева и тази сума е събрана от сметките на
ответниците. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени. Представят писмени
документи.
В
хода на делото на 15.11.2017г. е починала ответницата Е.Б.Ш., ЕГН **********,
като по реда на чл.227 от ГПК, с определение от з.с.з. на 30.01.2018г., на
нейно място е конституиран нейния единствен законен наследник Р.Р.Ш. ЕГН *********
– син.
По делото е постъпил отговор от
конституирания правоприемник Р.Р.Ш., в който същия сочи, че след смъртта на
майка му Е.Ш., се е отказал от
наследство и, като отказа е вписан в специалната книга на СРС. Моли по
отношение на него, производство да бъде прекратено. Представя съдебно
удостоверение за отказ от наследство вписан в специалната книга на СРС под №69
от 22.01.2018г./л.23 от делото/
В хода на процеса, на 24.06.2020г. е починал и ответникът
Р.Б.П. ЕГН
**********, като с протоколно определение от о.с.з. на 15.09.2020г. на основание чл.227 от ГПК, като процесуални
правоприемници са конституирани наследниците му: И. – М.Л.П. ЕГН ********** – съпруга, Б.Р.П.
ЕГН ********** – син и М.Р. М.ЕГН ********** – дъщеря.
Р.Р.Ш. ЕГН ********* е починал на 06.07.2018г. /в хода на
процеса/, като протоколно определение от о.с.з. на 30.03.2021г г. на основание чл.227 от ГПК, като процесуални
правоприемници са конституирани наследниците му по съребрена лининия - Б.Р.П. ЕГН ********** –първи братовчед, М.Р. М.ЕГН **********
– първа братовчедка, И. – М.Л.П. ЕГН **********
и М.Б.В., ЕГН ********** – леля, поради
липса на наследници от първи, втори и трети ред. /удостоверение за наследници
изх.№РЛЦ-1806 от 21.12.2020г. на л.158/
В открито заседание ищецът О.Б.чрез адв. Б. поддържа предявите
искове.Представя списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з. ответниците М.Б.В. и Б.Р.П. чрез адв.Д. Г. оспорват предявените искове. Представят списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з. новоконституираните
ответници И. – М.Л.П. и М.Р. М./правоприемници
на починалия ответник Р.Б./, чрез пълномощника си адв.Г. оспорват иска. В
молба с вх.№ 304703 от 12.04.2021г. заявяват при
евентуалност възражение за прихващане със сумата 68 211,56 лв. платен данък
сгради и ТБО по АУПОВ-3/18.08.2015 г. Сочат, че О.Б.им е установила задължение
за данък сгради за периода 01.01.2010г. - 1.12.2014г. в размер на 62 460.94
лева, по АУПОВ № № 3 от 18.08.2015г. и АУПОВ-4/18.08.2015 г.
В о.с.з. на 23.11.2021 е допуснато увеличение
на размера на предявения осъдителен иск от първоначално заявения размер от 99
756,00 лв. на 138 831,00 лв., формиран
като обезщетение за месечния наем за имота и за всяка една от сградите посочени
в пункт 1-11 от исковата молба в периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г.
Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че процесния поземлен
имот заедно с построените в него сгради /за който се претендира обезщетение/ е бивш военен
санаториум на територията на О.Б..
Приет
е Акт за частна общинска собственост №363/15.01.2004 г., съставен на основание
чл.2, т.1, чл.3, ал.3 от ЗОС относно поземлен имот пл.№946 , кв. 56 по плана на
гр.Белово, с адрес гр.Белово, бул.“*********, целия с площ от 36 210 кв.м.
заедно с построени в него 16 сгради, строени в периода 1967г. – 1995г., описани
в Приложение №1, неразделна част от АЧОС № 363/15.01.2004 г., с посочен бивш собственик – държавата. /л.21 –л.23 от приложеното гр.д.№706
/2017г. по описа на ОС Пазарджик/
В приетото писмо рег.№ 13-00-776 от
28.03.2017г. на Министерство на отбраната, се сочи, че военното министерство е
управлявало имот находящ се в гр.Белово бул.“*********, кв.56, пл.№946, за който е съставен Акт за публична държавна
собственост №0264 / 15.06.2001г., бивш военен санаториум. Сочи се, че с Решение № 620 от 27.08.2001г. на Минстерски
съвет имотът е прехвърлен безвъзмездно в собственост на О.Б../л.79 от
приложеното гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС Пазарджик/
Не се спори, че относно поземлен имот
пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово и седем от сградите в него, през 2009г.
ответниците Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш. са предявили искови претенции с правно
основание чл.108 ЗС, като е образувано гр.д. № 74/2009г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик.
С решение №36 от 29.01.2010г. по гр.д. №
74/2009 г. постановено по гр.д. №74/2009г. по описа на ОС Пазарджик, О.Б.била осъдена да предаде на Р.Б.П., М.Б.В.,
и Е.Б.Ш. владението върху недвижим имот
№ 946 в кв.56 по ПУП на гр.Белово, целия
с площ от 36210 кв. м. и построените в него
седем сгради. С решение № 148 от
20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд било
потвърдено решението по гр.д.№ 74 /2009г. на ОС Пазарджик.
С окончателно решение №274/22.06.2015г. на Върховен касационен съд,
Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№5098/ 2014г. по описа на ВКС,
е отменено решение №148/20.03.2013г., по гр.д.№934/2012г. по описа на АС
Пловдив и вместо него ВКС е постановил, че ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.П., М.Б.В.,
и Е.Б. ***, ревандикационен иск за недвижим имот №946, в кв.56 по ПУП на
гр.Белово, целият с площ от 36210 кв.м. и построените в него сгради: 1.масивна
двуетажна вила застроена на площ от 131 кв.м.; 2.масивна триетажна сграда,
застроена на площ от 392 кв.м.; 3.едноетажна сграда (гараж), застроена на площ
от 82 кв.м.; 4.едноетажна масивна сграда (склад-рампа) застроена на площ от 129
кв.м.; 5. едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв.м.; 6.
обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв.м.; 7.водоем на един етаж с
площ от 20 кв.м.
С решаващите си мотиви, изложени в решението, касационният съд е
констатирал, че имотът, предмет на иска е образуван от част от отчуждените имоти
от наследниците на ген. Р.П. и предоставен на МНО, като отчуждените и
новопостроени сгради са образували военен санаториален комплекс и са били
ползвани за нуждите на военните лица. За да отхвърли предявения ревандикационен
иск, съдът е приел, че имотите, предназначени за осъществяване на дейността на
МО, свързани с дейността по отбраната и всестранното осигуряване на въоръжените
сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност, са били в режим на
публична държавна собственост към 25.02.1992г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, поради
което не са подлежали на реституция. Посочено
е за установено по делото, че едва с Постановление №280 от 22.12.2000г. на МС е
взето решение за закрИ.е на публично здравно заведение ”Дом за медико-социални
грижи” /бивш военен санаториум/ в гр.Белово, като с решение на МС
№620/27.08.2001г. имот с пл.№946 в кв.56
по ЗРП гр.Белово и 16-те сгради в него е обавен за имот частна държавна
собственост, като със същото постановление - т.3 е постановено безвъзмездно им
прехвърляне на О.Б.. /л.10-
л.15 от приложеното гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС Пазарджик/
Въз основа на въззивното осъдително решение по гр. д. №
934/2012 г. на АС Пловдив /преди същото
да е влязло в сила/ Р.Б.П., М.Б.В. и
Е.Б.Ш. се снабдили с изпълнителен лист издаден от ОС Пазарджик на 06.08.2010г.
за предаване владението върху имота. /л.20 от приложеното гр.д.№706 /2017г. по
описа на ОС Пазарджик/
С молба от 06.08.2010г. депозирана до ДСИ при РС Пазарджик Р.Б.П., М.Б.В.,
и Е.Б.Ш. поискали да бъде образувано изпълнително дело срещу О.Б., като на
основание чл.522 от ГПК бъдат въведени във владение на имотите по изпълнителен лист издаден на
06.08.2010г. /л.19
от гр.д.№706/2017г. на ОС Пазарджик/
Видно от протокол за въвод във владение по
изп.д. №223/2010 г. по описа на СИС гр.Пазарджик
на 05.11.2010 г. ответниците Р.Б.П., М.Б.В.
и Е.Б.Ш., били въведени във владение в имоти, подробно описани в изпълнителен
лист от 06.08.2010г., а именно: 1. Поземлен имот е пл.№946, в кв.56 по ПУП на
гр.Белово, с площ от 36210 кв.м, при съседи на поземления имот: на
север-озеленяване - парк „Крум Велков” на общ.Белово, на запад-поз.имот №1558 -
собственост на А.Х., ПИ № 1559 на наел. на Р.П. *** юг ОГФ, на изток - имот за
озеленяване на насл.на Р.П. на североизток -главен път I клас, ведно с
построените в имота сгради: 2. Масивна двуетажна сграда (вила), застроена площ
от 131, кв.м., 3. Масивна триетажна сграда (канцелария и столова) стара вила с
пристройка , застроена площ от 392 кв.м. 4. Едноетажна сграда (гараж),
застроена площ от 82 кв.м., 5. Едноетажна масивна сграда (склад с рампа), застроена
площ от 129 кв.м.; 6. Едноетажна сграда (работилница) застроена площ от 35
кв.м., 7. Обор и сеновал с навес, застроена площ от 61 кв.м., 8. Водоем на един
етаж със застроена площ от 20 кв.м. /л.16-л.18
от приложеното гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС Пазарджик /
Протоколът за въвод от 05.11.2010 г. е подписан от
държавния съдебен изпълнител, двама пълномощници (адв. Г. и адв.Д.) на тримата
ответници, вещото лице Б.Г.и двама свидетели. В протокола за въвод е отразено и
обстоятелството, че на постройките и на дворното място (ПИ пл.№946, в кв.56 по
ПУП на гр.Белово) са поставени катинари. /л.18- гръб от приложеното
гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС Пазарджик /
Приет е Акт за
частна общинска собственост № 5968 /27.01.2016г. вписан в службата по вписвания
при PC - Пазарджик на 02.09.2017 г., вх.рег.№825, акт № 51, том 3, дв.вх.№828,
съставен за имотите по АЧОС №363 от 15.01.2004г., съставен на основание чл.59
от ЗОС, след влизане в сила на КККР на гр.Белово, одобрени със заповед № РД-18-34/
20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като имоти са посочени с получените
кадастрални номера./л.24 от гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС
Пазарджик /
Не е спорно,
че през 2016г. ищецът О.Б.си е възстановила владението върху поземлен имот
пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с идентификатор 03592.502.946,
заснет с площ 34 717 кв.м. и постройките в него.
Актуалната площ и граници на имотите, за които
се претендира обезщетение
след
одобряване на КККР на гр.Белово със заповед №
РД-18-34/ 20.05.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК се установяват от
приетите 11 бр. скици издадени от СГКК
гр. Пазарджик на 07.06.2017г./л.26 -
л.37 /
Според приетото
заключение на съдебно техническата експертиза с в.л. инж. Т.Д. /оспорено от
ищеца/, обезщетението за ползване на имота
- дворно място на адрес гр.Белово, ул.„*********, с идентификатор 03592.502.946, по КККР на гр.Белово с площ 34 717 кв.м. и постройките описани в пункт 1 до 11 от
исковата молба за процесния период от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г., като наем
възлиза на 99 582 лв. При определяне на
оценката вещото лице е съобразило решенията на Общински съвет Белово относно
базисните цени за наем на общински обекти. Наемната пазарна стойност на всяка
от десетте постройки за периода е посочена от вещото лице в таблица - приложение №1 към СТЕ./л.54 от делото/ Вещото
лице пояснява, че теренът на място е значителен по площ, ограден, но занемарен
и неподдържан. Сочи още, че сградитев построени в него са масивни, строени
между 1926 г. – 1988г., но не се използват, като видимо не са ремонтирани
продължителен период от време и са необитаеми. Констатирано е, че само в една от сградите
/бивш санаториум/ има обитавано помещение. В заключението на СТЕ, вещото лице
инж.Д. е приело, че наемна стойност на дворното място не следва да се определя
отделно, защото в поземления имот има и други сгради, които не са предмет на иска.
В
заключението на допусната Допълнителната съдебно техническата експертиза с в.л. инж. Т.Д. /оспорено от ищеца/, е
обоснован извод, че целия терен с площ 34
717 кв.м. се явява прилежащ към сградите, които са разположени почти в целия
имот. Сочи се, че площта на сградите в имота възлиза на 2 616 кв.м., а на
процесните сгради е общо 2 478 кв.м. Обосновано е, че необходимата площ за
ползване на процесните сгради би била 18 053 кв.м., при коефициент на използваемост
на площадката от 0,55. В допълнителното заключение вещото лице Д. застъпва, че наем на място
заето от сгради, прилежащ към тях терен, няма как да бъде определен отделно, но
с оглед задачата приема, че минималния наем на терена е в размер на 0,02 лв./
кв.м. В обобщение вещото лице
обосновава, че за процесния период от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г., наемът на
терена възлиза на 27 357лв., а общия
размер на наема на мястото и сградите е в размер на 100 222лв. Наемната пазарна стойност на дворното място /терена/ и на десетте постройки
е онагледена от вещото лице в
таблица - приложение №1 към ДСТЕ./на
л.89 от делото/
От приетото неоспорено заключение на повторна двучленна
СТЕ с вещи лица П. Ив. Д. и Р.Р.С., се установява, че със закръгление К за
използваемост на площадката е 0,55. Вещите лица са обосновали, че коефициентът
на използваемост на площадката, следва да се определи на база площите на сгради
и място, вписани в скиците, издадени от АГКК, които са:
1) Площ
на терена - 34 717 кв.м.
2) Площ
на сградите в имота (общо) - 2 616 кв.м.
3) Подземни,
надземни комуникации и озеленяване - 16
664 кв.м.;
(8% за подземни
и надземни комуникации или 2 777 кв.м.; 40% за
озеленяване или 13 887 кв.м.)
4)
Площ на процесиите сгради общо - 2 478 кв.м.
Вещите лица обосновават, че необходимата площ за
ползване на процесните сгради, съгласно Наредба от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии, възлиза на 18 053 кв.м.
Направен е извод, че за процесния период от 39 месеца
и 12 дни наема за терена възлиза на 27
974 лева. Вещите лица Д. и С.
обосновават, че посочения размер на обезщетението за позване е алтернативен,
като се присъединяват към становището на в.л. инж.Д., че наем на място заето от
сгради, прилежащ към тях терен и вътрешни пътища няма как да бъде определен.
Заключението на
СТЕ и на повторната двучленна СТЕ, съдът възприема като обективно и компетентно
дадени.
По делото са събрани гласни доказателства
относно владението на процесния позмлен имот и сградите в него през процесния
период.
В
показанията на свидетеля Е.Т./45г., без родство/, ангажиран от ищеца, се
съдържат данни, че е служител в О.Б.на длъжност домакин. Свид. Т.сочи, че през
януари 2016г. по нареждане на кмета ходил със свои колеги да приеме имота –
бивш военен санаториум, голям по площ, с много сгради. На място премахнали
сложените катинари и поставили такива на
О.Б.. Сочи, че имотът има голяма площ и три входа – от към пътя, от към гората
и от към гр.Белово. До 2016г. имотът бил затворен от съдебен изпълнител и
общината нямала достъп. След 2016г. дежурни общински служители, които са шест
човека правили обходи на имота и проверявали състоянието. Свидетелят Т.сочи, че
в момента О.Б.пази имота, но не го ползва, като пояснява, че 3-4 от сградите са
по-стари, представяват къщи и работилници, а две от сградите са огромни –
столова и санаториум за войници, строени от строителни войски.
Свидетелят И. И.
/73г., без родство/, ангажиран от ответниците
сочи в показанията си, че знае имота от дете, защото там била вилата на Р.П..
В миналото имотът бил санаториум, стопанисван от военните. Знае, че
наследниците на ген. П. спечелили дело за реституция на две инстанции, защото
ходил с техен зет да поправят гроба на Р. Петрови и да поставят нова плоча.
С Решение №100/25.10.2016г.
по гр.д.№6318/2015г. на ВКС, второ ГО, постановено в производство по чл.307,
ал.2 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №6807/ 19.08.2015г. на Р.Б.П. за
отмяна на влязлото в сила решение № 274 от 22.06.2015 г. на Върховен касационен
съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 5098/2013 г. по описа на
същия съд./л.7-л.10 от делото/
С Решение №133/
01.12.2017г. по гр.д.№3537/ 2017г. на ВКС, второ ГО, постановено по чл.303 и
сл. от ГПК, е оставена без уважение молба вх. № 5142 от 1.06.2017 г. на Р.Б.П. за отмяна на влязлото в
сила решение № 274 от 22.06.2015 г. на ВКС, I ГО, постановено по гр.д.№ 5098/2013 г. по описа на същия съд./л.11 от делото/
При така установените факти от
значение за спора, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта: Поддържаните от ищцовата община твърдения за спорни факти, а именно, че е
собсвеник на поземлен имот и пострени в него сгрради, които са ползвани през
процесния период без правно основание от ответниците, които са били във
владение, поради което ищеца е пропуснал гражданските плодове от имотите, както
и направеното въз основа на твърдяното искане - за заплащане на обезщетение -
определя правното основание на предявените искове по чл.59 от ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими - налице е
активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от
водене на процеса, при валидно упражено право на иск от ищеца. Характера на
твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59
от ЗЗД, във вр. с чл.93 ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищеца е
налице друга правна възможност за защита на
права му.
По същество:
Съгласно чл.
59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно, ал. 2 на същия член, това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване,
които следва да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца; обогатяване на
ответника - под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата
на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно основание
за имотното разместване. В случай, че се претендира обезщетение за ползване на
собствен на ищеца имот, преюдициален за спора е въпросът дали ищецът е
собственик на имота - само ако е титуляр на правото на собственост, той би
могъл да обеднее в резултат ползването на имота му от трето лице без основание.
В хода на съдебното дИ. се установи,
ищецът О.Б.е собственик на процесния позмлен имот и сградите в него, съгласно
§6 от ПЗР на ЗМСМА, доколкото с решение на МС № 620 от 27.08.2001 г. имот с пл.
№ 946 в кв. 56 по застроителния и регулационен план на гр. Белово и 16-те
сградите в него за имоти, е обявен частна държавна собственост, като имотите са прехвърлени безвъзмездно на
общината. Съгласно §6 от ПЗР на
ЗМСМА, общинска собственост е имуществото преотстъпено безвъзмездно от
държавата. За поземления имот и сградите в него е съставен АЧОС № 5968
/27.01.2016г. за ЧОС, вписан в службата по вписвания при PC - Пазарджик на дата
02.09.2017 г. вх.рег.№825, акт № 51, том 3, дв.вх.№828, като не е спорно, че
след съставянето на този акт О.Б.си е възстановила владението върху имота и
постройките в него.
Неоснователен е довода на ответниците,
че те са собственици на процесния имот. В
случая с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 274 от
22.06.2015 г. на ВКС, Първо ГО, постановено по гр.д.№ 5098/2013 г. по описа на
същия съд, спорът относно собствеността на процесния имот е решен със сила на
пресъдено нещо, която обвързва страните и техните правоприемници, съгл. чл.298,
ал.2 ГПК. С влязлото в сила решение касационният съд е приел, че процесният
имот не е реституиран на наследниците на Р.П. на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ,
тъй като е бил публична държавна собственост. Прието е, че имотите, предназначени за осъществяване
дейностите свързани с отбраната и сигурността, са били в режим на публична
собственост към 25.02.1992 г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, поради което не са
подлежали на реституция, като този статут те са запазили до 2001 г., когато с
Постановление № 280 от 22.12.2000 г. на МС е взето решение за закрИ.е на
публично здравно заведение „Дом за медико-социални грижи” (бивш военен
санаториум) в гр. Белово и с решение на МС № 620 от 27.08.2001 г. е обявен
недвижим имот публична държавна собственост с пл. № 946 в кв. 56 по застроителния
и регулационен план на гр.Белово и 16-те сградите в него за имоти – частна
държавна собственост, като описаните имоти са прехвърлени безвъзмездно на О.Б..
От
съвкупната преценка на приетото в препис решение по гр. д. № 274 от 22.06.2015
г. на ВКС, Първо ГО, протокол за въвод във владение от 05.11.2010 г. но ДСИ при
СИС Пазарджик, както и кредитираните показания на свидетеля Т.следва
безпротиворечив извод, че в процесния период от 17.10.2012 г. до
27.01.2016 г. собственият на ищеца Община Белова недвижим имот е бил във
владение на ответниците. По делото не се установява ползването на имота от ответниците в процесния период да е
осъществявано на правно основание /предвид отмяната на Решение №644/
22.07.2010г. по гр.д.№387/2010г. на АС Пловдив/, поради което предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явяват
доказани по основание.
Неоснователен е довода на ответниците, че
не са ползвали имота и липсва обогатяване. С протокол за въвод във владение от
05.11.2010 г . тримата първоначали ответници са въведни във вледение, като са
сменени ключовете на воходове към имота.
Съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 55 от
28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) е възприела
становището, че с иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е настоящия случай, се цели
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика, което е за сметка на
неоснователното обогатяване на лицето, което използва неговата вещ.
Отговорността на ответника да обезщети ищеца-собственик се изразява в спестен
наем, който ползващия би плащал за имота. Прието е, че стойността на
обедняването на собственика и стойността на обогатяването на ползувателя
(държателя) са една и съща сума. Тази сума съставлява пазарния наем, който би
се получил за процесния имот. Прието е, че за възникване на вземането за
връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил
дейност и реализирал приходи съгласно неговото счетоводство и това, че не е
получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да
обезщети собственика, след като го е препятствал за ползва веща и се намира в
неговия имот без правно основание.
По размера:
Обедняването на ищеца се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получил при отдаване под
наем на имота, който се определя съобразно действащите за периода средни
пазарни наемни цени, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползващия се от веща се определя от една и съща сума - средномесечния пазарен
наем за този вид имоти. Изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с
в.л. Т.Д. е установила размера на вземането от неоснователно обогатяване,
представляващо средномесечен пазарен наем, за ползването на имота без правно
основание за периода от 17.10.2012г. до
27.01.2016 г., общо 39 месеца и 12 дни, възлизащо на 99 582 лв. Решаващият
състав възприема този общ размер определен в зактлючението на основаната СТЕ с
в.л. Д., доколкото в него е определен наема на 10 – те сгради в поземления
имот, като в наемната им стойност е включен и прилежащия към тях терен. Вещите
лица инж. Т. Д., П.Д. и Р.С. са
единодушни в извода, че наем на
дворно място заето от сгради, и вътрешни пътища няма как да бъде определен,
поради което, съдът не възприема заключенията на ДСТЕ и двучленната СТЕ, които
са дадени в алтернативни размери.
Така всеки от трите субективно
съединени иска по чл.59 от ЗЗД е доказан до размера от 33 194 лв. /с оглед разделността на трите претенции,
съгласно молба - уточнение с вх.№143040/
02.11.2018г. /л.30 от делото/
Предявените срещу ответницата М.В. и
правоприемниците на ответника Р.Б.П. кондикционни искове следва да бъдат уважени
до доказания размер от 33 194 лв., и отхвърлени за разликата до пълния
претендиран размер от 46 277 лв. /след
увеличението на общия размер в о.з. на 23.11.2021г./
Правоприениците на ответника Р.Б.П., дължат
определеното обезщетение всеки по една трета част съобразно чл.5, ал.1 и чл.9
ал.1 от ЗН.
Предявеният
кондикционен иск срещу ответницата Е.Ш., с единствен наследник и правоприемник Р.Ш.
/след смъртта му с процесуални правоприемници Б.Р.П. ЕГН **********, М.Р. М.ЕГН
**********, И. – М.Л.П. ЕГН ********** и М.Б.В., ЕГН **********/ е
неоснователен. Доколкото са налице категорични данни, че като правоприемник и единствен наследник Р.Ш. се е отказал от наследството
на ответницата Е.Ш., и отказа му е надлежно вписан в специалната книга на СРС
под №69 от 22.01.2018г., то претенцията
поддържана срещу неговите процесуални правоприемници следва да бъде отхвърлена.
В случая нормата на чл.53 от ЗН не може да бъде приложена, доколкото Р.Ш.
е единствен наследник по закон, а до
приключване на делото не е предприето изменение на иска свързано с квотите на
ответниците. Наистина, съгласно нормата на чл.53 ЗН при отказ от наследство
частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници от същия
ред,но когато в този ред има наследници от едно коляно и някои от тях се откаже
от наследството, уголемяването отива в полза само на наследниците от същото
коляно. В случая други наследници по закон на Е.Ш. няма.
По възражението за прихващане с пр.основание чл.103 от ЗЗД:
Възражението
за съдебно прихващане със сумата от 68 211.56лв. представляваща платен данък
сгради и ТБО, направено от наследниците на ответника Р.Б. в молба вх.№304703 от
12.04.2021г. е несвоевременно и процесуално недопустимо. Новоконституираните
ответници М. Л.и М. М., универсални правоприемници на първоначалния ответник, са
конституирани на основание чл. 227 от ГПК, като правоприемници на своя починал
в хода на делото наследодател Р.Б., който е упражнил процесуалното си право на отговор. При подобни
случаи процесът продължава, а лицето заместило страната, изгубила
правосубектност е обвързано от положението, в което той се е намирал в деня на
заместването, т.е. обвързан е от процесуалните действия или бездействия на
праводателя си и встъпва в неговото процесуално положение. Съгласно трайната
съдебна практика лицата, които са конституирани при условията на чл.227 от ГПК
на мястото на починала страна в процеса, встъпват в процесуалното положение на
своя наследодател, като процесът продължава с тяхно участие, без да се повтарят
извършените до този момент процесуални действия. Така направеното при
евентуалност възражение за прихващане със сумата от 68 211.56лв. се явява
недопустимо, като заявено след преклузивния срок по чл. 131 ГПК. По
изложените съображения възражението за прихващане направено от наследниците на Р.Б.
с молба вх.№304703 от 12.04.2021г. е
преклудирано по силата на чл.133 ГПК и не следва да се обсъжда.
По разноските:При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците М.Б.В. и правоприемниците на ответника Р.Б.П., следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски по
уважените искове в общ размер на 7007,43
лева. Общия размер на сторените от ищеца разноски е 14 654,24 лв., в т.ч.
5 524.24 лв. платена д.т., адвокатско възнаграждение 7 800лв. с ДДС, депозити за експертизи
1300лв./списък по
чл.80 ГПК на л.214/ Наведеното в устни състезания възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за неоснователно предвид
обстоятелството, че възнаграждението е 6 500 лв. без ДДС и не надхвърля
значително мининмума по чл.7, ал.2 т.5 от НМРАВ и като се съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.9
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително
възнаграждение от 100 лева, а по делото са проведени осем о.з.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответниците Б.Р.П. и М.Б.В. разноски по делото от 1448,17лв. съразмерно
отхвърлената част от исковете, като общо сторените разноски са 3500лв. адвокатско
възнаграждение./списък по
чл.80 ГПК на л.200/
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД М.Б.В., ЕГН **********,*** сумата от 33 194 лв. , представляваща
1/3 част от обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си поземлен
имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на
гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор 03592.502.946 по КККР с площ от 34
717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради : сграда с идентификатор
03592.502.946.5 по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.6 по КККР със зстроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.7 по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.8 по КККР със застроена
площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.9 по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.10 по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.11 по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда
с идентификатор 03592.502.946.12 по КККР, сграда с идентификатор
03592.502.946.14 по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.15 по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за
периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
33 194 лв. до 46 277 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД И. – М.Л.П. ЕГН **********, Б.Р.П.
ЕГН ********** и М.Р.М. ЕГН **********,
в качеството им на правоприемници по см. чл.227 от ГПК на ответника Р.Б.П.,
починал на 24.06.2020г., да з а п л а т я т на О.Б.сумата
от 33 194 лв., представляваща 1/3
част от обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения
му поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП
на гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор 03592.502.946 по КККР с площ от
34717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор
03592.502.946.5 по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.6 по КККР със зстроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.7 по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.8 по КККР със застроена
площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.9 по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор
03592.502.946.10 по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.11 по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда
с идентификатор 03592.502.946.12 по КККР, сграда с идентификатор
03592.502.946.14 по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.15 по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за
периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г., всеки от правоприемниците по една
трета част от сумата 33 194 лв. съгласно
чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 33 194
лв. до пълния претендиран 46 277лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Б.иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
срещу Б.Р.П. ЕГН **********, М.Р. М.ЕГН **********, И. – М.Л.П. ЕГН **********
и М.Б.В., ЕГН **********, в качеството им
на правоприемници съгл. чл.227 ГПК на Р.Р.Ш. починал на 06.07.2018г., син и
правоприемник на ответницата Е.Б.Ш., починала на 15.11.2017г., за осъждането им да заплатят на ищеца
сумата от 46 277 лв., представляваща 1/3 част от обезщетение в за лишаването на
ищеца от възможността да ползва собствения му
поземлен имот пл.№946, в кв.56 по
ПУП на гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор 03592.502.946 по КККР с площ
от 34 717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради : сграда с
идентификатор 03592.502.946.5 по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.6 по КККР със зстроена площ 58 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.7 по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с
идентификатор 03592.502.946.8 по КККР
със застроена площ от 10 кв.м.,
сграда с идентификатор 03592.502.946.9 по КККР със застроена площ от 36
кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.10 по КККР със застроена площ от
124 кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.11 по КККР със застроена площ
от 105 кв.м., сграда с идентификатор 03592.502.946.12 по КККР, сграда с
идентификатор 03592.502.946.14 по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда
с идентификатор 03592.502.946.15 по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за
периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г., КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА М.Б.В., ЕГН
********** ***, И. – М.Л.П. ЕГН **********,
Б.Р.П. ЕГН ********** и М.Р.М. ЕГН ********** и тримата със
съдебен адрес ***, да заплатя на О.Б., сумата 7 007,43лв., разноски по делото съразмерно на уважената част
от искове на основание
чл.78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА О.Б., да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М.Б.В., ЕГН **********
и Б.Р.П. ЕГН ********** сумата 1448,17
лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред САС.
СЪДИЯ: