Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.10.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: М. МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 331 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 05.10.2018 год., постановено по гр.дело № 30874/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, са отхвърлени предявените от М.Й.И., ЕГН **********,
Е.Т.З., ЕГН **********, Д.Н.Е., ЕГН ********** и Р.Й.В., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: ***, кантора 30/ чрез адв.В.И./,
срещу „ Н.Б.ф.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***-
Киноцентъра, искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на
18341 лв.- обезщетение за ползване на имот, представляващ ливада, находяща се в кв.“Бояна“, гр.София, м.“ Гьоловете“, с площ
от 3800 кв.м., при съседи: бр.П., С.Н., Й.Б.Г., П.С.В.и Я.С., съставляващ имот пл. № 53 по стария
кадастрален план от 1946 г., а по скица № 32108/ 29.05.2013 г. на СГКК, и представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1118/ с № на ПИ по предходен план 66/
по плана на гр.София, м. „ Национален киноцентър“ с площ от 4228 кв.м., без
основание за това за периода от 13.09.2013 г. до 15.12.2015 г. С решението на
съда са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.Й.И., ЕГН **********, Е.Т.З.,
ЕГН **********, Д.Н.Е., ЕГН ********** и Р.Й.В., ЕГН **********, да заплатят на
„ Н.Б.ф.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***- Киноцентъра,
сумата от 1365 лв.- разноски за производството.
Срещу
решението на СРС, 88 с-в е постъпила въззивна жалба от М.Й.И., Е.Т.З., Д.Н.Е. и Р.Й.В., подадена чрез
пълномощника им адв.В.И., с искане същото да бъде отменено,
и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените
осъдителни искове. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по
съображения подробно изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник „Н.Б.Ф.“ АД, ***, чрез пълномощника
си адв.Е.М. оспорва жалбата, като неоснователна по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявените от ищците М.Й.И., Е.Т.З.,
Д.Н.Е. и Р.Й.В.
срещу ответника „Н.Б.Ф.“
АД, ***, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните
по делото доказателства. Доводите на ищците изложени във въззивната
жалба относно неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение
на материалния закон, съдът приема за основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство са предявени от ищците срещу ответника обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 18341 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За да бъде уважен
иск
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан
следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за
сметка на имуществото на ищеца, липса на
друга правна възможност за ищеца
да защити интереса си, обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат
от едни и същи факти. Правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С
тази законова разпоредба се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице
в случаите, когато лице- несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които
има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва
или да отдава
под наем/ на правно основание/
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни
и същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
недвижим имот/вещ/ на ищеца
произтича обедняването на ищеца, което
се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения
си недвижим имот или да
го отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както
и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за
наем за ползване
на недвижимия имот за процесния
период. Фактическият състав на предявен
иск с правно основание чл.59
от ЗЗД обхваща елементите : 1./ ищецът да
е собственик на имота /вещта/, 2./ ответникът да ползва фактически
имота без наличие на правно
основание за това и 3./ размера на вредата,
изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал ползата от принадлежащото
му право на ползване на
имота - наемната цена на този
функционален тип имоти.
С разпоредбата
на
чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект,
който се е обогатил за сметка
на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността
са съизмерими с обогатяването, но до размера на
обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на Върховния съд,
при хипотезата на чл.59,
ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият
се за сметка
на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил,
но само до
размер на обедняването, като от значение е не
причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, а наличието на общ
факт, или обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. В настоящия случай, с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция,
а именно: ползването без основание от
страна на ответника на процесния недвижим имот- ливада, находяща се в
кв.“Бояна“, гр.София, м.“ Гьоловете“, с площ от 3800 кв.м., при съседи: бр.П., С.Н.,
Й.Б.Г., П.С.В.и Я.С., съставляващ имот
пл. № 53 по стария кадастрален план от 1946 г., а по скица № 32108/ 29.05.2013
г. на СГКК, и представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1118/ с №
на ПИ по предходен план 66/ по плана на гр.София, м. „ Национален киноцентър“ с
площ от 4228 кв.м., което препятства
възможността на ищците, като собственици на имота за процесния период от
време от 13.09.2012 г. до 13.12.2015 г. да го ползват - лично или да
получават имуществени облаги чрез отдаването
му по наемно
правоотношение с трети лица, първоинстанционния съд правилно е квалифицирал предявените искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
На
следващо място, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства/
писмени и гласни/ съдът приема, че в хода на съдебното производство е доказан
основният правопораждащ факт в хипотезата на предявен
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, че ищците са били собственици на процесния недвижим имот за исковия период от време от 13.09.2012 г. до
13.12.2015 г., както и че за исковия период от време, с оглед
показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата и настоящата въззивна инстанция/ Е.Н.и И.И./ са били лишени от
възможността да ползват собствения си недвижим имот поради поведението на
ответника, който го е ползвал през исковия период от време без правно основание
за това. С ползването от страна на ответника без правно основание на собствения
на ищците недвижим имот е накърнено материалното благо на ищците, тъй като същите
са били лишени от възможността лично да си служат с недвижимия имот по
предназначение и да извличат полезните му свойства, то съответно това е довело
до настъпване на неблагоприятни изменения в правната им сфера, чийто паричен
еквивалент е средната пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена
срещу ползването на имота за исковия период от време. Невъзможността титуляра на едно вещно право да получи гарантираното му от
закона материално благо, сочи, че е налице обедняване - намаляване на активите
от имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от ползването на
недвижимата вещ. Вторият елемент от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД - обогатяване, в случая увеличение на активите на едно имущество чрез
безвъзмездно получаване на определено материално благо - ползване на чужда
недвижима вещ - се установява от факта, че ответника, в качеството си на лице,
упражняващо фактическа власт върху вещта е имал възможността да извлича
полезните й свойства, без да има правно основание за това. В случая се
установява и третата предпоставка на предявения иск - връзка между обедняването
и обогатяването, тъй като е общ правопораждащия ги
факт - ползване на чужд имот без правно основание. В процесния
случай от едни и същи факти- ползването без правно основание от несобственика-
ответник на съсобствения на ищците при равни квоти/
по ¼ ид.част на всеки един от тях/ недвижим имот за исковия период от време от
13.09.2012 г. до 13.12.2015 г., произтича обедняването на ищците, което се
изразява в лишаването им от възможността да ползват сами собствения си недвижим
имот или да го отдават под наем на другиго за процесния
период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. На следващо място съдът приема, че за ищците
не съществува друга правна възможност за защита на интересите им, предвид
обстоятелството, че за исковия период от време между страните по делото не е
налице валидна облигационна връзка досежно собствения
на ищците недвижим имот.
На следващо място, съгласно заключението
на вещите лица по допусната тройна съдебно- техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните, което съдът
кредитира, като компетентно и обективно изготвено за периода от 13.09.2012 г. до 13.12.2015 г. пазарният наем за процесния поземлен имот възлиза
общо в размер на сумата от 18341 лв. С оглед на това, въззивният съд приема, че предявените от ищците обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ответника
следва да бъдат уважени изцяло за сумите за които са предявени, а именно за
сумата от 18341 лв.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявените
осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 18341 лв. бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на въззивниците- ищци следва да
се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете съдебни инстанции,
в размер на сумата от 5510 лв./ заплатена държавна такса по делото, депозити за
вещи лица по допуснатите съдебно- технически експертизи и уговорено, и заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договори за правна защита и
съдействие/. На въззиваемата страна- ответник,
разноски за въззивното производство не се дължат.
Настоящето
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела
с цена на иска до 5000 лв.
- за граждански дела, и до 20000 лв. - за търговски
дела.
Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената
на всеки един от обективно съединените искове. В настоящия случай всеки един от
предявените от ищците обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД е с цена под обжалваемия минимум за граждански
дела.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 05.10.2018 год., постановено по гр.дело № 30874/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА
„Н.Б.Ф.“ АД, ***,
ЕИК *****, със седалище и адрес ***-Бояна,
да заплати на М.Й.И., ЕГН **********, Е.Т.З.,
ЕГН **********, Д.Н.Е., ЕГН ********** и Р.Й.В., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат В.И., с адрес: ***,
кантора 30, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата от 18341 лв. / осемнадесет
хиляди, триста четиридесет и един лева/, представляваща обезщетение за ползване на поземлен имот, представляващ ливада, находяща
се в кв.“Бояна“, гр.София, м.“ Гьоловете“, с площ от 3800 кв.м., при съседи:
бр.П., С.Н., Й.Б.Г., П.С.В.и Я.С.,
съставляващ имот пл. № 53 по стария кадастрален план от 1946 г., а по
скица № 32108/ 29.05.2013 г. на СГКК, и представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1945.1118/ с № на ПИ по предходен план 66/ по плана на
гр.София, м. „ Национален киноцентър“ с площ от 4228 кв.м., за периода от
13.09.2012 г. до 13.12.2015 г., както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 5510 лв. / пет хиляди петстотин и десет лева/,
представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски /заплатени
държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.