Решение по дело №782/2018 на Административен съд - Пазарджик

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№            59/15.2.2019г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветдесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 782 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано по Жалба на В.Б.Я., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес ***, адв. В. С., срещу Заповед № 1495 от 11.07.2018 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж : „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІ-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от В.Я..

Основното възражение на жалбоподателя е за нищожност на оспорения административен акт. Това възражение е поддържано и в хода на съдебното производство. Аргументи в тази насока се черпят от разпоредбите на чл. 1 и чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7 септември 1992 г.)

Иска се процесната заповед да бъде обявена за нищожна като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорената заповед. Сочи се, че жалбоподателя е надлежно уведомен както за съставянето на Констативен акт № 153 от 25.06.2018г., така и за постановяване на процесната заповед. В този смисъл се поддържа възражение за недопустимост на жалбата, поради подаването и извън предвидения за това процесуален срок. 

По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

II. За допустимостта :

4. Заявяването на възражение за нищожност на административен акт не е скрепено с конкретен процесуален срок.

5. На следващо място трябва да се отбележи, че по делото е представено съобщение от 20.07.2018г., в което служителите на администрацията Халачев и Ценова са посочили, че „…Поставихме и съобщение по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на заинтересованите страни, чрез залепване на строежа/обекта/ и на таблото в община Пазарджик, Заповед № 1509/13.07.2018г…..“. Въпросното съобщение, няма конкретно посочен адресат, а „съобщението“, за което се твърди да е поставяно на обекта и на таблото в администрацията не е представено по делото.

Според §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ – „Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица“.

В тази насока, в съдебно заседание на 25.10.2018г., съдът изрично е указал на ответника да представи доказателства за това, че жалбоподателката е търсена на постоянен или настоящ адрес и не е открита. В съдебно заседание на 29.11.2018г. се представиха удостоверения за постоянен е настоящ адрес на Я., както и Протокол от 13.07.2018г. (л.73) относно връчване на Заповед № 1495 от 11.07.2018г. (но не и на процесната Заповед №1509 от 13.07.2018г.), както и Писмо, придружено от известие за доставяне, в което отново е отбелязана Заповед № 1495 от 11.07.2018г. (но не и на процесната Заповед №1509 от 13.07.2018г.).

Очевидно, от страна на ответника, въпреки указанията на съда, не се представиха данни, че жалбоподателката е търсена и не е открита на известните на администрацията постоянен и настоящ адрес, поради което не може да се приеме, че оспорената в настоящото производство Заповед №1509 от 13.07.2018г. е редовно връчена на нейният адресат.

Това ще рече, че жалбата е изцяло ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

6. На 25.06.2018г., служители от Отдел „Строителен контрол“ на Община Пазарджик са извършили проверка на обект – „Едноетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Пазарджик, ул. „Верила“ № 10 в поземлен имот с идентификатор 55155.502.154.

За резултатите от същата е съставен Констативен акт № 153 от същата дата. По делото липсват данни, въпросния удостоверителен документ да е бил надлежно връчен на жалбоподателката Я..

Според Раздел IV „Точно местоположение на строежа“ от въпросния удостоверителен документ „...В УПИ ІІ-968, кв. 149 е изградена едноетажна жилищна сграда с обособени два самостоятелни обекта (две жилища). Североизточната част на сградата обособена като самостоятелен обект е собственост на В. Благоева Я.. През пролетта на 2018г. са премахнати покрива и стените на северозападната част на сградата до основите, които са на 1,00м. над кота терен и е отлята стоманобетонова плоча на кота 1,00м. изпълнени са стоманобетонови колони 25/25см. и тухлена зидария от решетъчни тухли четворки. На кота 3,90м. от кота терен е изпълнена стоманобетонова плоча с дебелина 10см.. Заложени са фусове над колоните...“.

Строежа е квалифициран, като такъв от пета категория, съобразно чл.137 от ЗУТ.

Съставена е окомерна скица, в която въпросната ограда е изчертана с дължина от 2,00м., като осъществена между двуетажно масивно жилище и барбекю.

Констатирано е че строителството се осъществява без одобрен проект, строително разрешение и книжа.

Каза се, Констативния акт  не е бил надлежно връчен на неговия адресат, поради което не са постъпили възражения по същия.

7. Възприемайки изцяло, описаните фактически констатации в Акт №153 от 25.06.2018г., Петър Петров, на длъжност Заместник Кмет на Община Пазарджик е издал процесната заповед, като е постановил да се премахне незаконен строеж : „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІ-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от В.Я..

Посочено е в заповедта, че издателят на същата е действал в условията на упълномощаване  със Заповед № 1439 от 02.07.2018г., относно която не е указано от кого и в какво качество е постановена.

8. В тази насока, с Разпореждане № 1443 от 27.08.2018г.(л.32), Съдът изрично е задължил ответния административен орган  „…да представи …. Заповед № 1436 от 02.07.2018г. за оправомощаване на заместник кмета на общината ….“.

В отговор на указанията, по делото е представена Заповед № 1436 от 02.07.2018г. на Кмета на Община Пазарджик, по т. 11 от която, на Румен Николов Кожухаров, на длъжност секретар на Община Пазарджик е възложено „…да издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях…“.

Следва в случая да се констатира, че в разпореждането на съда, погрешно е записан № 1436, вместо № 1439 на упълномощителната заповед, но от същото е несъмнено ясно, че на ответника се указва да се представи заповедта за упълномощаване именно на заместник кмета на общината, а не на друго лице от администрацията.

Впрочем, представянето в съда на пълната административна преписка по която е издаден оспорения акт е изрично установено в чл. 152, ал. 2 от АПК задължение на администрацията. Представянето на пълната административна преписка означава, че в съда следва да постъпят всички писмени документи, които са посочени в  обжалвания акт, включително в случая Заповед № 1439 от 02.07.2018г.

Такава упълномощителна заповед в случая не се представи до приключване на устните състезания по делото.

 

IV. За правото :

9. Според чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Очевидно, законодателят не е предвидил каквото и да е ограничение, относно длъжностните лица от съответната администрация, на които може да бъде делегирано правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи.

В случая такова упълномощаване е налице по отношение на секретаря на Община Пазарджик и не може да се отрече, че то е валидно.

По отношение на заместник кмета на Община Пазарджик обаче, въпреки указанията на Съда, не се представиха данни за делегиране на правомощия да издава заповеди на основание чл. 225а от ЗУТ.

Това ще рече, че Заповед № 1495 от 11.07.2018 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик е постановена при липса на материална компетентност и надлежно предоставени правомощия за това. Правната последица е, че този административен акт е нищожен.

10. Все в тази насока за пълнота следва да се добави, че с оглед приетите за установени данни при проверката, предприета на 25.06.2018г., в УПИ ІІ-968, кв. 149 е изградена една едноетажна жилищна сграда с обособени два самостоятелни обекта - две жилища, но в обема на една едноетажна сграда. Констатацията е че само в североизточната част на сградата, която каза се е самостоятелно жилище, е осъществено строителство без необходимите за това строителни книжа. Тези данни са видни и от направената окомерна скица и от кадастралните заснемания по приложените по делото скици на имота.

Независимо от констатацията, че само североизточната част на сградата съставлява незаконен строеж, административния орган е разпоредил да се премахне „….„Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІ-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от В.Я.…“, а не отделна или обособена част от нея.

В случая, нито се твърди, нито се установява, цялата едноетажна жилищна сграда да съставлява незаконен строеж. От самия Констативен акт № 153 от 25.06.2018г. е видно, че права върху имота и изградената в него едноетажна сграда имат и трети физически лица. Те не са били конституирани в хода на административната процедура и съответно не са адресати на заповедта.

Извода който следва при това положение е, че обективираното в диспозитива на заповедта волеизявление на административния орган,  се премахне на „….„Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІ-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик не е нито фактически, нито правно основано.

При така  формулирания диспозитив на заповедта, е недопустимо едва в хода на евентуалното нейно изпълнение, по преценка на органа по изпълнението да се предполага, коя част от „Едноетажната  жилищна сграда“ следва да се премахне и коя да не се премахва.

 

V. За разноските :

11. С оглед констатираната нищожност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 610,00лв., внесена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА  Заповед № 1495 от 11.07.2018 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж : „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІ-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от В.Я..*** да заплати на  В.Б.Я., ЕГН ********** ***, сумата от  610,00лв.(шестстотин и десет лв.), представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия :/п/

 

РЕШЕНИЕ №16541/04.12.2019 Г. ПО АД №3455/2019 Г. НА ВАС.

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 59 от 15.02.2019 г., постановено по адм.дело № 782/2018 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик.
ВРЪЩА делото на Административен съд гр. Пазарджик за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.