№ 3912
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110110358 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****"
ЕАД, ЕЖ ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****" №
89 Б, представлявано от **** - Главен изпълнителен директор и **** -
Изпълнителен директор, против Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „****" № 7 иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и 3 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД, за постановяване на решение, с което бъде осъден Г. С. Г., ЕГН
********** да заплати на „****" ЕАД, ЕИК **** следните суми:
-4040,00 лв. /четири хиляди и четиридесет лева/, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания и имуществени вреди от Л. Л. К.-****, понесени при ПТП,
настъпило на 14.09.2019 год., около 07:45 ч., в гр. Варна, на пътен възел на
бул. „****" и бул. „****", виновно причинено от Г. С. Г., чиято отговорност
като водач на МПС е била покрита по силата на застрахователна полица №
BG/06/1****/20.05.2019 год. по риска „****" на автомобилистите, сключена за
лек автомобил „****", peг. № В **** HP, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на
сумата; сумата от 15,00 лв. /петнадесет лева/, представляващи разноски по
ликвидация на щета № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че между "****" ЕАД и С. Г. Г., ЕГН
1
********** е сключена задължителна застраховка „****" на автомобилистите,
за притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „****",
модел „****" с per. № В **** HP. Договорът е обективиран в комбинирана
застрахователна полица № BG/06/1****/20.05.2019 год., материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок и
застрахователно покритие от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 00:00 ч. на
21.05.2019 год. до 23:59 ч. на 20.05.2020 год.
Ищцовото застрахователно дружество твърди, че на 14.09.2019 год.,
около 07:45 ч., в гр. Варна, на пътен възел на бул. „****" и бул. „****" е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „****", per.
№ В **** HP и лек автомобил „**** 3", per. № **** Мястото на
произшествието е било посетено от контролните органи на сектор ПП при ОД
на МВР - гр. Варна, от които е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица№
1778/16.09.2019 год. Твърди се, че в документа, като причина за настъпилия
пътен инцидент, е посочено неправомерното поведение на ответника, който
като водач на лек автомобил „****",peг. № В **** HP, при движение с
несъобразена скорост и в нарушение на правилата за движение по пътищата,
застигнал и блъснал движещия се пред него лек автомобил „**** 3", per. №
**** управляван от Л. Л. К.-****.
Твърди се, че след пътния инцидент, ответникът е напуснал мястото на
произшествието, с което свое поведение се е отклонил виновно както от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, така и в
нарушение на задължението да остане на местопроизшествието до
пристигането на органите на МВР, в нарушение на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП. За допуснатите от ответника нарушения на правилата
за движение по пътищата, от контролните органи му е съставен АУАН серия
GA № 49248/14.09.2019 год.
Твърди се, че от Л. Л. К.-****, в качеството й на увредено лице, до
ищцовото застрахователно дружество е подадена молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вх. № 218/14.11.2019
год., във връзка с която е образувана застрахователна преписка, заведена под
№ ****. Твърди се, че от представените от увреденото лице медицински
документи в цялост се установява, че Л. Л. К.-****, като водач на лек
автомобил „**** 3", per. № **** е получил следните увреждания: контузия на
главата и подкожен оток в дясно фронтално; повърхностно ожулване на лява
подбедрица; контузия на шията; посттравматично стресово разстройство.
Твърди се, че след пътния инцидент, пострадалото лице е получило първа
2
помощ в ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, след което лечението е
продължило в домашни условия. На 22.10.2019 год. Л. К.-**** е провела
консултация с психиатър, който й е поставил диагноза -посттравматично
стресово разстройство. Представените от пострадалото лице документи в
цялост са били разгледани от експертна комисия при застрахователя, която е
взела решение, че за претърпените от Л. К.-**** болки и страдания, съобразно
тяхната степен и характер, следва да бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4000,00 лв. /четири хиляди лева/,
както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на 40,00
лв. /четирдесет лева/. Твърди се, че на 23.12.2019 год. между ищцовото
застрахователно дружество и пострадалото лице е било постигнато и
подписано споразумение, като определеното застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, в общ размер на 4040,00 лв. /четири
хиляди и четиридесет лева/ е било изплатено по посочената от Л. К.-****
банкова сметка на 06.01.2020 год.
Твърди се, че за образуваната в „****" ЕАД преписка по щета № ****, са
извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв. /петнадесет лева/.
Твърди се, че предвид факта, че процесното ПТП е било виновно
причинено от ответника, като водач на увреждащия лек автомобил „****", per.
№ В **** HP, който след настъпването на пътния инцидент е напуснал
мястото на произшествието, с което свое поведение се е отклонил виновно
както от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, така и
в нарушение на задължението да остане на местопроизшествието до
пристигането на органите на МВР, за „****" ЕАД се породи правото на
регресен иск срещу Г. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. С. Г., чрез процесуален
представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията, че
ответникът е напуснал мястото на процесното ПТП, както и че е управлявал
след употреба на алкохол. Оспорват се санкционирането на ответника по
административен ред, основанието, вида и размера на щетите. Оспорва се
основанието за претенцията на обезщетение за забава. С оглед изложеното се
настоява за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковите претенции.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените
3
искове и моли да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: застрахователна преписка по щета № **** в цялост:
Комбинирана застрахователна полица № BG/06/1****/20.05.2019 год., ведно
със сметка № ****/20.05.2019 год. и международна карта за автомобилна
застраховка № АТ 895227; Протокол заПТП с пострадали лица№
1778/16.09.2019 год/, Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди вх. № 218/14.11.2019 год. от Л. Л. К.-****; Декларация от
Л. Л. К. **** от 06.11.2019 год.; Фиш за спешна медицинска помощ от
14.09.2019 год.; Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешно отделение при МБАЛ „Света АННА - Варна" АД от 14.09.2019
год.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО; Искане за
рентгеново изследване от 14.09.2019 год.; Медицинско удостоверение №
951/2019 год.; Амбулаторен лист № 75/22.10.2019 год.; Рецепта от Д-р
Борисова-психиатър; АУАН серия GA № 49248/14.09.2019 год.; Свидетелство
за регистрация част II № *********; Споразумение от 23.12.2019 год.,
сключено между Л. Л. К.-**** и „****" ЕАД; Ликвидационен акт по щета
№****; Платежно нареждане от 06.01.2020 год.; Регресна покана изх. № 0-92-
5431/29.04.2020 год., ведно с товарителница № ********** и № **********;
Регресна покана изх. № 0-92-7565/18.06.2020 год., ведно с товарителница №
********** и № **********; изискани от ОД на МВР сектор ПП документи в
заверен вид: Заверено копие на НП № 19-0819 005996/30.10.2019 г., Заверено
копие на АУАН серия "GA" бл. № 49248/14.09.2019 г., Заверено копие на
Обяснение от Л. Л. К.-****, Заверено копие на Обяснение от Г. С. Г., Заверено
копие на ДЗ per. № 819р-23959/25.10.2019 г.
В издадени от служители при ОДМВР-Варна протокол за ПТП №
1778/16.09.2019 год., Акт за установяване на административно нарушение
серия серия "GA" бл. № 49248/14.09.2019 г., Наказателно постановление №
19-0819 005996/30.10.2019 г. на ОДМВР-Варна е отразено, че на 14.09.2019 г.
около 07:40 часа в гр.Варна, отв. Г. С. Г. при управление на лек автомобил -
**** с peг. № В****НР, собственост на С. Г. Г., на около 200 метра преди
включване с бул.****, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението застига и блъска движещият се пред него л.а.
Ситроен с регистрационен номер СА9957ТР, управляван от Л. Л. К.-**** 41 г.,
4
която е получила контузия на глава и врат. Установено е, че отв.Г. не остава на
мястото на произшествието до пристигането на контролните органи на МВР,
не носи СУМПС и контролен талон към него.
От Протокола за ПТП и АУАН е видно, че вината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е на Г. С. Г., както и че по време на
настъпване на произшествието същият е управлявал л.а. **** с peг. №
В****НР, собственост на С. Г. Г., за който към дата на събитието е имал
валиден застрахователен договор „****“ № BG/06/1****/20.05.2019 год.,
сключен с "****" ЕАД, а водачът е напуснал ПТП.
Ответникът е получил Акт за установяване на административно
нарушение серия "GA" бл. № 49248/14.09.2019 г. за извършено нарушение на,
чл.123, ал.1, т.2, б.”Б”, чл 100 ал. 1 т.1, чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Установеното от писмените доказателства противоправно и виновно
извършено Д.ие се доказва и от гласните доказателства. Безспорно се
установява не само вината на ответника за причиняване на процесното ПТП,
но и факта на напускане от негова страна на местопроизшествието, преди
пристигане на служители на МВР. В показанията си св.Г. – баща на ответника
заявява, че ответника му се обадил по телефон, бил много притеснен и му
казал „тате ударих колата“. Попитал го къде се намира и след това отишъл при
него. Едва след това двамата отишли на мястото на произшествието, където
били полицейските служители, сигнализирани за възникналото ПТП. От
показанията на св.К. се установява, че след сблъсъка автомобилът, който е
ударил нейния е напуснал произшествието. Непознат за нея мъж е отишъл да
й помогне и е сигнализирал полицията, като полицейските служители
пристигнали бързо и сигнализирали „Бърза помощ”. Пристигналата линейка я
отвела до „Спешен център” при МБАЛ „Св.Анна” Варна. След като се
върнала от прегледите св.К. установила, че полицейските служители били още
там, а по-късно пристигнали ответника и баща му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като не кредитира
показанията на св.Г. в частта, в която заявява, че при пристигането им на
място, там били само полицейските служители и много време чакали да
пристигне и пострадалата. Показанията му в тази част се опровергават от
писмените доказателства, доколкото от приложения фиш за спешна
медицинска помощ е видно, че св.К. е приета в 9,15ч. и освободена в 9,25 ч.
От лист за преглед на пациент в „Спешно отделение” се установява, че тя е
приета в 09,25ч. и е освободена в 10,15ч. От допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че пострадалата е приета в 09,45
5
часа и освободена в 10,00ч. Извършено е и рентгеново изследване. В
приложената докладно записка от полицейският служител, който е обслужил
ПТП се установява, че докато са съставяли констативния протокол, в 10,50ч.
се появява ответника, придружен от св.Г., т.е. повече от при часа след
възникване на ПТП, причинено от ответника.
В хода на производството бе допуснато изготвяне на СМЕ, касаеща
получените от пострадалата наранявания. В заключението си вещото лице – д-
р. Д. заявява, че от представената медицинска документация се установява, че
на 14.09.2019год. в резултат на ПТП като водач на лек автомобил св. Л. Л. К.-
**** е получила контузия на главата, травматичен оток в дясната челно-
слепоочна област, контузия на шията, повърхностно ожулване по предната
повърхност на лявата подбедрица. Вещото лице установява, че описаните
травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, респективно удари от детайли от купето на лек автомобил,
реализирани в областта на главата и дясната подбедрица, внезапно форсирано
движение в шийния отдел на гръбначния стълб. Биха могли да бъдат получени
като водач на лек автомобил при процесното ПТП - удар отзад на лекия
автомобил, който е управлявала пострадалата.
Вещото лице приема, че в своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Пострадалата при ПТП Л. К.-**** отправя до ищцовото дружество
молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
вх. № 218/14.11.2019 год. На 23.12.2019г. между ищцовото дружество и
пострадалата при ПТП Л. К.-**** е сключено споразумение, съгласно което
пострадалата се съгласява да й бъде изплатено обезщетение за понесените
вследствие ПТП неимуществени вреди в размер на 4000лв., както и сумата от
40лв. за имуществени вреди-заплатена такса за изготвяне на медицинско
удостоверение.
С ликвидационен акт от 27.12.2019 г. е одобрено изплащане на сумата от
4040 лв. и с преводно нареждане за кредитен превод от 06.01.2020 г. сумата от
4040 лв. като обезщетение по посочената щета е преведена по банковата
сметка, посочена от пострадалата.
На 29.04.2020г. и 18.06.2020г. до ответника от страна на ищцовото
дружество са изпратени регресна покана за репариране на застрахователното
дружество "****" ЕАД сумата от 4,055.00 лв. ( четири хиляди петдесет и пет
6
лв.) включваща: 4040.00 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни
разходи. По делото не са представени регресните покани да са били получени
от ответника към датата на завеждане на исковата претенция.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр.с чл. 123,
ал.1, т. 2, б.“Б“ от ЗДв.П и във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /"Право на регрес"/ от
Глава 47 "Задължителна застраховка "****" на автомобилистите" от КЗ: Освен
в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. Съгласно чл. 125, т. 1 от ЗДв.П,
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: при
произшествието има убит или ранен човек. На осн. чл. 125а, ал. 1 от ЗДВ. П,
службите за контрол на МВР издават протокол за посещението по чл. 125 на
мястото на пътнотранспортното произшествие. По силата на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. "б" от ЗДв.П, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са
пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "****"
на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото,
респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на
застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право,
подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е
част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона
при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба
основания. В предвидените в действащия Кодекс на застраховането основания
се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към
7
застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/
на основания, посочени в закона /напр. умисъл, употреба на алкохол,
наркотици, напускане на местопроизшествието и др. / То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва
наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса
на правоспособност за управление и др. / именно с този момент. При всеки
случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени
в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на
застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към
момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите
към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
"****" на автомобилистите. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ
основания за възникване на регресното право не освобождава обаче
застрахователя от отговорността по риска "****" към третото увредено лице,
поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и
съвременната съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "****" на автомобилистите, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "****" на
автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител на
вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: Д.ие,
вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/
ответникът да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон; 5/ изплащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя на увереденото лице.
8
Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка "****" на
автомобилистите, между застрахователя и застрахования. От обсъдените по-
горе, неоспорени от ответника, писмени доказателства: Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица /по чл. 125а, ал. 1 ЗДв. П и във вр. чл. 125, т. 1
предлож. 2ро от ЗДв. П/, АУАН и НП са установени извършеното Д.ие от
водача на МПС, неговата противоправност и вина. Налице са изискуемите
предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като застрахователят е изплатил
обезщетение на пострадалото лице; виновният водач е напуснал мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, като в случая посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително защото има ранен човек. Вредите, настъпили за пострадалото
лице и причинната връзка между тях и поведението на водача на МПС са
доказани, както от писмените доказателства – СМУ, от гласните
доказателства – чрез свидетелските показания и от заключението по СМЕ.
Регресното право на застрахователя възниква спрямо застрахования от
момента на деликта и в конкретния случай това е от 14.09.2019 г., тъй като
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
именно с този момент. Конкретният размер на обезщетението на увреденото
лице е определен в рамките на компетентността и от Застрахователна
медицинска комисия при ЦУ на застрахователя. "****" ЕАД е изплатило на
увреденото, пострадалото лице по банков път, чрез пълномощник,
обезщетение в размер на 4040 лв. на 06.01.2020 г. и от този момент регресното
вземане на застрахователя е изискуемо.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в
пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична
оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД,
следва да бъде определен по справедливост от съда при съблюдаване
задължителните указания по приложението на нормата, съдържащи се в
ППВС № 4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а е всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесни
увреждания, такива обективни обстоятелства би могло да са свързани с начина
на извършване, характера на увреждането, произтичащите от нето физически
и психологически последици, възрастта на увредения. В конкретния случай
пострадалото лице, което е било в работоспособна възраст, и без да има
9
какъвто и да е принос за настъпване на вредоносния резултат е претърпяло
физически и душевни болки и страдания / контузия на главата, травматичен
оток в дясната челно-слепоочна област,
контузия на шията, повърхностно ожулване по предната повърхност на
лявата подбедрица/. По делото не са събрани доказателства за някакви
усложнения, или по-продължителен период на възстановяване на
пострадалата, като съдът има и пряко впечатление от нея при проведения
разпит в качеството на свидетел.
Съдът приема за недоказано второто основание за регресния иск, а
именно, че ответникът се е отклонил виновно от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, доколкото подобно виновно
поведение и правна квалификация не му е вменена и при съставяне на АУАН и
издаденото впоследствие наказателно постановление.
Съобразявайки всички релевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди и обсъждани в съдебната практика
аналогични случаи, съдът счита, че така определеното обезщетение в размер
на 4000 лв. е справедливо в конкретния случай.
Ответникът не доказа възраженията си за подлагането си на медицински
изследвания след възникване на ПТП, или за съпровождане на пострадалото
лице до лечебното заведение за извършване спрямо нея медицински
изследвания. Не доказа и възражението за прекомерност на изплатеното
обезщетение.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявения иск за
доказан по основание и размер за обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 4000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 40лв. за
заплатено медицинско удостоверение. В същото време ищецът не доказа
претенцията си за ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за
предявяване на иска, следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на общо 2317.60 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****" ЕАД, ЕИК
**** следните суми: 4000,00 лв. /четири хиляди и лева/, представляващи
10
заплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания и имуществени вреди от Л. Л. К.-****, понесени при ПТП,
настъпило на 14.09.2019 год., около 07:45 ч., в гр. Варна, на пътен възел на
бул. „****" и бул. „****", виновно причинено от Г. С. Г., чиято отговорност
като водач на МПС е била покрита по силата на застрахователна полица №
BG/06/1****/20.05.2019 год. по риска „****" на автомобилистите, сключена за
лек автомобил „****", peг. № В **** HP, както и сумата от 40/четиридесет
лева/ представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за
изготвяне на Медицинско удостоверение №951/2019г. от МБАЛ“Св.Анна-
Варна“ АД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 14.08.2024г., до деня на окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 15,00 лв. /петнадесет лева/,
представляващи разноски по ликвидация на щета № ****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на
окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН, на основание чл.500,
ал.1, т.1 и т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****" ЕАД, ЕИК
****, сумата в размер на общо 2317.60 лв., представляваща направени по
делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11