№ 1262
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и П.
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220102325 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от Н. С. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ул. „П.“ № 6, с. М. К., чрез адвокат С. В. М. от АК П., със съдебен адрес:
гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, к. 21, против „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: бул. „Б.“ № 196, гр. Х., с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността
на договор за паричен заем № 550000 сключен на 03.06.2022 г. между страните, поради
противоречие на закона, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 849,12 лева, като недължимо платена.
В условията на евентуалност предявява искове за прогласяване за нищожна клаузата
на чл.8 от договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
734.93 лева при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2022 г. между ищеца, в качеството му на
заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за
паричен заем /ДПЗ/ № 550000. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер
на 1200 лева, на 7 вноски, при годишен лихвен процент по кредита от 39,96 %, годишен
процент на разходите от 47,849 % при общо дължима сума по договора - 1365,07 лева.
Посочва, че в чл.6 от договора, страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя.
Ипотека върху недвижими имот, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия, Особен залог
1
върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия, Банкова гаранция, съгл.
чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия или Ценна книга издадена в полза на заемодателя. Като
съгласно чл. 8 от ДПЗ „С подписването на настоящия договор заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в
чл.6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 734,93 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към
настоящия договор за заем с вноска за неустойка от 104,99 лева. Въпреки формално
предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на
договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била
включена в погасителния план, като вноската за неустойка от 104,99 лева била веднага
включена с главницата и лихвата и цялата погасителната вноска по договора за заем от
195,01 лева станала 300 лева. Впоследствие въпреки погасяването от страна на Н. С. Д. на
главницата и лихвата по договора за паричен заем с № 550000, “К. Й.” ООД претендирали
заплащането и на неустойката за непредоставяне на обезпечението. Общата платена сума по
договора за паричен заем била в размер на 2049,12 лева. Уговорената между страните в чл. 8
от договора за потребителски кредит неустойка в размер на 734,93 лева била за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора
обезпечение на дълга.
Счита, че предоставеният срок е твърде кратък, както и че действителната цел на
тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Н. С. Д., наред с това да
върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде
калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за максимален размер
на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и я прави недействителна на основание чл.21 ЗПК.
Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка
с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Смята, че посочения размер на ГПР не
отговарял на действителните разходи, тъй като не е включена дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпеченията. Тази неточност в посочването на размера на разходите
поставял ищеца в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи. Смята, че посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлявало и невярна информация и следвало да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП,
във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.
2
На следващо място смята, че договорът за потребителски кредит противоречи и на
добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент.
На следващо място неустоечната клауза била и нищожна на основание чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка.
Твърди, че след като договора е нищожен, то ищецът е дължал връщане само на
чистата сума по кредита, поради което ответникът следва да му върне сумата в размер на
849,12 лева.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С. М. от АК П.,
който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата
молба.
Не оспорва, че на 03.06.2022 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и
ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем /ДПЗ/
№ 550000. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1200 лева, на 7
вноски, при годишен лихвен процент по кредита от 39,96 %, годишен процент на разходите
от 47,849 % при общо дължима сума по договора - 1365,07 лева.
Посочва, че договорът бил сключен по инициатива на ищеца при спазване
изискванията на закона, след като му била предоставена необходимата договорна
информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски,
падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на
неустойка за непредоставено обезпечение. Същият съответствал на изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Оспорва твърденията, че годишният процент на разходите в размер на 47,849 %
надвишавал законово определения размер от пет пъти законната лихва към датата на
сключването му. Счита, че при изчисляването му не следвало да се включва размерът на
неустойката.
Поддържа, че в чл.3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как точно се
изчислява ГПР.
Оспорва доводите за нищожност на клаузата на чл.8 от договора за кредит,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Същата била
индивидуално уговорена. Размерът на неустойката изначало бил определен до точно
фиксирана и определена от страните сума към момента на сключване на договора и
заемателят се е съгласил с нея, изразил своята воля посредством подписването на договора и
е заплатил част от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем страните по
него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и уговорената в
договора неустойката била проявление на принципа на автономия на волята в частното
3
право.
Счита, че клаузата на чл.8 от процесния договор за кредит отговаряла на
изискванията на закона и не била неравноправна клауза.
Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана
е молба, с която се изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от
представения и приет по делото договор за паричен заем № 550000 от 03.06.2022 г.,
погасителения план към него, общи условия, разходни касови ордери от 03.06.2022 г.,
07.10.2022 г. 10.11.2022 г. и 23.11.2022 г., и разписки от 05.07.2022 г., 09.08.2022 г. и
09.09.2022 г., се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № 550000
от 03.06.2022 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца
кредит в размер на сумата от 1200 лева, която да бъде върната на 7 вноски, при годишен
лихвен процент по кредита от 39,96 %, годишен процент на разходите от 47,849 % при общо
дължима сума по договора - 1365,07 лева, както и че длъжникът е платил сумата в размер на
2049,12 лева.
Съгласно чл.6 от договора за паричен заем, "Страните се съгласяват договор за заем
да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ и с едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя…."
Съгласно чл.8 от договора за паричен заем с подписване на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията, подробно разписани в чл.10, ал.2, т.1 и 4
от ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 734,93 лева с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към договора за заем. Така
размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 30 лева съгласно погасителния план, а
общо дължимата сума по договора за паричен заем - на 2100 лева.
Съгласно чл.10, ал.2 от ОУ страните имат право за обезпечаване изпълнението на
договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните
обезпечения: по т. 1 - гаранти - две ФЛ, всяко от които да отговаря на следните условия: да
има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лв. съгласно справочните данни
на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем,
сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, и по т. 4 - предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от
4
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във
връзка с чл.22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1.
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за паричен
заем № 550000 от 03.06.2022 г. за сумата от 1200 лева, която сума е била усвоена от ищеца
срещу задължението на ищеца да ги върне при уговорените в договора условия. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната разпоредба,
поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК във вр. чл.143 - 148 ЗЗП. За нищожността
на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -
12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република Б. за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който
5
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение
19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай.
При формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички
бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е
посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл.
3 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции
за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
6
привеждане в изпълнение, в чл.22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая няма спор, че договорът е сключен в изискуемата форма. Страните са
уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 47,849 %.
Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съдът намира, че при определяне на годишния процент на разходите следва да
бъдат включени всички задължения, установени към момента на сключване на договора, а
именно в случая задълженията за заплащане на лихва и неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 47,849 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 39,96 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на
договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. На следващо място, в случая че към посочения ГПР в размер на
47,849 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 734,93 лева,
ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това
съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК
и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
/ В този смисъл Решение № 236 от 27.06.2023 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 290/2023 г., №
108 от 14.04.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на
7
ОС - П. по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д.
№ 635/2021 г./.
На следващо място посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Не на последно място съдът приема, че вземането по чл.8 от договора няма
характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е да обезпечи
представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните
вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е уговорена като санкция, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се
кумулира към дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към законната
лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от основните си
функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора.
Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в
този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза
по смисъла на разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП.
С договореното задължение кредитополучателят да предостави в тридневен срок след
сключването на договора обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от
задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да
извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и
при трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е
обвързано с неустойка, която е значителна по размер - около 61,24 % от заемната сума, като
по този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката
към задълженията по договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР,
така и на лихвата.
На следващо място, неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С разяснението по т.
3 от ТРОСТК № 1/09 г., със задължителна сила за съдилищата е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
8
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в
хода на процеса като настъпили юридически факти, както и да извърши преценка за
основателност на възражението в съответствие със задължителна тълкувателна практика на
ВКС.
В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и
евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно
непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или
поръчителство. От непредставянето на обезпечение обаче не произтича вреда за кредитора,
ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с
евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да
настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице
интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи банкова гаранция или
поръчител, т. е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на
горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това
негово задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът
е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не
представи обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори
при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността
задължението по чл.8 от договора да възникне при редовен кредит показва, че целта на
кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата
от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да
породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на
главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва.
По така изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде
уважен, поради което съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност установителен иск.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 849,12 лева без
основание.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения установителен иск за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит.
Ответникът не оспорва факта на плащане на процесната сума в размер на 849,12
лева.
9
Поради недействителността на процесния договор за кредит, се налага извод, че
сумата е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи
нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на С. М. от АК П. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца в производството, дължимото се възнаграждение.
С исковата молба ищецът е предявил евентуално съединени искове. С постановеното
решение съдът е уважил предявените главни искове и не се е произнесъл по предявените
евентуални искове. По изложените съображения на адвокат М. по главните искове се дължи
възнаграждение в размер на 836,50 лева
Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, високо
квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че макар съдът да
приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела
С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото
установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на
адвокатския труд, то претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 436,50 лева по
установителния иск и 400 лева по осъдителния иск не се явява прекомерно. /В този смисъл
Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС П.;
Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС П./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на държавата, по сметка на РС П., ответникът
следва да заплати сумата в размер на 104,60 лева дължимата държавна такса върху
уважените искове.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд П..
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Н. С. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ул. „П.“ № 6, с. М. К., общ. Б. и „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: бул. „Б.“ № 196, гр. Х. договор за паричен заем № 550000 сключен на
03.06.2022 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „Б.“ №
196, гр. Х., ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ул. „П.“ № 6, с.
М. К., общ. Б., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 849,12 лева, представляваща
заплатена без основание сума по договор за паричен заем № 550000 от 03.06.2022 г..
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „Б.“ №
196, гр. Х., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. М. от АК П., на основание чл.38, ал.2, във връзка с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 836,50 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „Б.“ №
196, гр. Х., на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – П.
държавна такса в размер на 104,60 лева.
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11