Решение по дело №2024/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 291
Дата: 15 юни 2025 г.
Съдия: Искрен Борисов
Дело: 20241630102024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Монтана, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102024 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
от „*****“ ООД (ищец) срещу Е. В. Д., ЕГН: ********** (ответник), както
следва:
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 345, ал.1 от
Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата
2182.39 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж 06/04/23 г. до 22/08/2023 г. по договор за лизинг
06.02.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявление по чл.410
ГПК – 12.12.2023 г., до окончателното плащане, както и за установяване
съществуване на вземане за сумата 2200.50 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 06/04/23 г. до
22/08/2023 г.;
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 39.75 лева неустойка за
забавени плащания за период от 06/04/23 г. до 22/08/2023, както и на сумата
2383.68 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател.;
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.345, ал.2 ТЗ
за установяване съществуване на вземане за сумата 537.17 лева – разходи на
1
лизингодателя по заплатени от него данък МПС, глоби от пътна полиция и
застрахователни премии по договор за застраховка за лизинговата вещ;
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане за сумата 696.00 – разходи, свързани
с връщане на лизинговата вещ.
Ищецът твърди, че с ответника са били в облигационни отношения по
договор за лизинг, по силата на който „******“ ООД –лизингодател, е
предоставил на Е. В. Д. – лизингополучател, ползването на л.а. cura модел
Мах рег. № СВ9471ТВ срещу задължението на лизингополучателя да заплаща
в срок дължимите лизингови вноски, дължимата застрахователна премия по
договора за имуществено застраховане на вещта, както и данъка за него.
Поддържа, че договорът е бил прекратен, поради неизпълнение на
задълженията от страна на лизингополучателя. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, като е
посочил, че клаузите на договора са неравноправни. Прави възражение за
нищожност, че е сключен договор с уговорка за изкупуване. Договорената
лихва в нищожна поради накърняване на добрите нрави. ГПР надвишава
максималния праг в ЗПК. Не дължи другите претендирани разходи. Прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 06.02.2023 г.,
обективиращ в себе си и погасителен план, сключен между ищеца (,
като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, по силата на
който договор лизингодателят е поел задължение да придобие собствеността
върху върху лизингов актив: лек автомобил с марка "Acura Mdx", с
идентификационен номер на рама 2ХНЪД28288Х529321 рег. № СВ9471ТВ,
който да предостави за възмездно ползване на лизингополучателя. Стойността
за лизинг на актива е 12500 лева. Срокът на договора е 24 месеца при размер
на всяка погасителна вноска от 794,56 лева, включваща в себе си главница и
възнаградителна лихва. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 41,16%, като
2
общият размер на възнаградителната лихва за целия срок на договора възлиза
на сумата от 18703,63 лева. Посочен е ГПР в размер на 49,88 лева. В чл. 11 от
договора е посочено, че лизингополучателят дължи заплащането на разходи за
регистрация на МПС в КАТ в размер на 250 лева.
Представени са и Общи условия на ищеца, приложими към договори за
финансов лизинг, като в т. 1. 14 от същите е посочена дефиницията
на договор със задължително придобиване на собствеността, съгласно която
това е договор, при който лизингополучателят се задължава да придобие
собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на лизинга.
Посочено е т. 1. 28, че ГПР включва в себе си лихвата върху главницата,
лихвата по разсрочен ДДС, ако договорът го предвижда, както и премии за
застраховка "Автокаско", ако такава се предвижда. С клаузата на чл. 13. 5 от
ОУ е предвидено право на лизингодателя да прекрати договора в случай на
забава в плащанията от страна на лизингополчуателя, а в т. 13. 6 е предвидено
правото на прекратяване да се упражни чрез изпращането на писмено
уведомление до лизингополучателя без предизвестие, като договорът се
счита прекратен от датата на получаване на изявлението. В т. 1. 36. от общите
условия е предвидено, че такса за приоритетно разглеждане е такса за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по желание на
кандидатлизингополучателя за приоритетно разглеждане от лизингодателя на
искане за лизинг, което гарантира ускорена обработка на кандидатурата на
кандидат-лизингополучателя за сключване на договор за лизинг съгласно
посоченото в общите условия. Според т. 3. 7. кандидат-лизингополучателят
може да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за
приоритетно разглеждане на искане за лизинг, което гарантира ускорена
обработка на кандидатурата на кандидат - лизингополучателя за сключване
на договор за лизинг, като при заявяване на
услугата лизингодателят обработва искането за лизинг приоритетно и
независимо от реда на постъпването му, но не носи отговорност за забавяния в
предоставянето й, възникнали поради независещи от него причини, в това
число технически проблеми или причини, за които кандидат-
лизингополучателят отговаря, като в такива
случаи лизингодателят изпълнява услугата, веднага щом има възможност за
това, в рамките на посочените по-горе срокове. В т. 3. 8. е предвидено, че за
допълнителната незадължителна услуга за приоритетно разглеждане на искане
3
за лизинг кандидатлизингополучателят дължи такса за приоритетно
разглеждане, чийто размер е фиксиран и е посочен в Тарифата. Съгласно т. 3.
9. таксата се дължи, само когато искането за лизинг бъде одобрено и бъде
сключен договор за лизинг, и се заплаща като част от първоначалните
разходи, като не се дължи, ако искането за лизинг бъде отхвърлено. Според т.
3. 10. допълнителната услуга за приоритетно разглеждане не е задължително
условие за сключване на договор за лизинг и не повишава шансовете на
кандидат-лизингополучателя да сключи договор за лизинг.
Приет е приемо – предавателен протокол от 06.02.2023 г., от който се
установява, че на същата дата лекият автомобил, предмет
на договора за лизинг е бил предаден от ищеца на ответника. Ищецът е
представил и уведомление за прекратяване на процесния договор за
финансов лизинг, изпратено до ответника на адерса на ответника, посочен от
ответника в сключения между страните договор, като в уведомлението се
сочи, че договорът се прекратява на основание чл. 13. 5 от ОУ, поради
неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на лизинговите
вноски.
Изготвена е и съдебно – счетоводна експертиза, която съдът също
кредитира като компетентно изготвена. В заключението посочва, че : Сумите,
платени от ответника в изпълнение на Договор за финансов лизинг №
AG0013031 по дати са следните: 250 лв на дата 06.02.2023г платена е Такса
регистрация на актива в КАТ, включително държавни такси, съгласно чл.11 от
Договор за финансов лизинг c № AG0013031/06.02.2023 г; 428,75 лв на дата
16.03.2023г е погасена първа вноска / лихвена възнаградителна лихва,
съгласно Приложение № 1 към Договор за финансов лизинг с № AG0013031
от 06.02.2023г / Погасителен план за лизингови вноски , представен в Таблица
№ 2. Размерът на договорената и незаплатена част от главница по Договор за
финансов лизинг № AG0013031 /06.02.2023г, съгласно приложимия
погасителен план, за период от 06/04/2023 г. до 22/08/2023 г., е на стойност от
2 182, 39 лв. : Размерът на договорената и незаплатена част от
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг № AG0013031,
съгласно приложимия погасителен план, за период от 06/04/2023 г. до
22/08/2023 г., е на стойност от 2200,50 лв. : Размерът на неустойката за
забавени плащания за същия период от 06/04/2023 г до 22/08/2023 г, е на
стойност от 40,39 лв. : Размерът на начислената неустойка за прекратяване по
4
вина на Лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № AG0013031/
06.02.2023г, е в размер 2383,68 лв, съгласно чл.15.5 от ОУ към Договора. :
Размерът на неплатената остатъчна главница за периода от 22.08.2023г до
крайния падеж 06.02.2025г по Договор за финансов лизинг № AG0013031 от
06.02.2023г, е в размер от 10 317,61 лева. : Размерът на разноски за данъчни
задължения / данък МПС 2023г/ за лек автомобил, марка АCURA модел MDX,
рег. № СВ 9471 ТВ, с идентификационен № 2HNYD28288H529321, е заплатен
от Лизингодателя в размер от 295,30 лв. Лизингополучателят не е заплатил
такъв разход. Размерът на разноски за застрахователни премии за лек
автомобил марка ACURA модел MDX, per. № СВ 9471 ТВ, с идентиф. №
2HNYD28288H529321, заплатени от Лизингодател, са в размер 218,45 лв.
Лизингополучателят не е заплатил такъв разход. : Размерът на лихвата, вписан
в чл. 5 от Договор за финансов лизинг № AG0013031 / 06.02.2023г, е фиксиран
лихвен процент в размер на 41,16%. : Изчисленото ГПР %, вписано в чл.2,
част ІІІ. „Разходи по кредита" от Стандартен Европейски формуляр / СЕФ/
към Договор за финансов лизинг № AG0013031/06.02.2023г, е обследвано от
вещото лице. Вещото лице е спазило изискванията и математичската
методология, описана в Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като обобщава, че в
ГПР са включени: лихвени разходи /възнаградителна лихва/ на стойност от
6203,63 лв. При така включените разходи по формулата за ГПР се генерира
стойност от 49,89% съотвества на вписаната стойност на ГПР в чл.2 от СЕФ
към Договор за финансов лизинг № AG0013031 / 06.02.2023г. в размер от
49,88%. Сума в размер на 2 200,50 лева, означена в ИМ като „незаплатена
лихва по лизингови вноски", представлява размерът на договорената и
незаплатена част от възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг №
AG0013031/06.02.2023г, съгласно приложиния погасителен план, за период от
06/04/2023 г. до 22/08/2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92
ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на заявените от ищеца за защита вземания се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални
5
предпоставки (юридически факти): наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за финансов лизинг между
ищеца, в качеството на лизингодател, и ответника, в качеството на
лизингополучател, по силата на който лизингодателят е предоставил на
лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова вещ, размера на
дължимите лизингови вноски, ведно с възнаградителна лихва в уговорения
размер; наличието на валидна уговорка между страните по лизинговия
договор, предвиждаща дължимост на неустойка при забава в изпълнение
задълженията на лизингополучателя по договора за заплащане на уговорените
лизингови вноски; размера на дължимата неустойка за забава, претендирана
на основание чл. 15. 1 от общите условия на ищцовото дружество; наличието
на валидна уговорка между страните по лизинговия договор, предвиждаща
дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, претендирана на основание чл. 15. 5 от Общите условия
на ищцовото дружество; размера на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на
основание чл. 15. 5 от Общите условия на ищцовото дружество; валидно
възникнало договорно задължение за лизингополучателя да възстанови на
лизингодателя посочените разходи за застрахователни премии по застраховка
"Гражданска отговорност", както и неговия размер.
Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Договорът за лизинг, съгласно чл. 342 ТЗ се характеризира
като консенсуален, двустранен и възмезден, по който предаването на вещта,
предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение, съставляват изпълнение на договорните задължения. За да
възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя
вещта, предмет на лизинговия договор.
По делото е представен подписан от страните договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив, но съдът намира, че същият е недействителен, поради което спорещите
страни не са били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
6
В тази връзка следва да се посочи, че процесният договор за лизинг е
потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, предвид препращащата норма на чл.
3, ал. 3 ЗПК, според която разпоредбите на закона се прилагат и за договорите
за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на
стоката – предмет на договора, както и с оглед обстоятелството, че
лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР
ЗЗП, доколкото няма данни при сключването на договора ответникът да е
действал в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1
ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В ГПР следва да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
7
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. -
Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о.,
ТК.
В случая, в договора за финансов лизинг е посочен процент на ГПР от
49, 88 %, който включва единствено лихвата върху главницата, която е в
размер на 41, 16 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
изпълнено. В същото време обаче, в съдържанието на т. 1. 27 на Общите
условия е посочено, че общите разходи включват лихвата върху главницата,
лихвата по разсрочен ДДС, ако договорът го предвижда, премии за
застраховка "Автокаско", ако такава се предвижда, както и други разходи, ако
такива са посочени в договора. Такива други разходи в договора са посочени в
чл. 11 от същия, а именно разходи за регистриране пред КАТ в размер на 250
лева. В настоящия случай сумата от 250 лева, представляваща такса за
регистрация в КАТ обаче не е била отчетена като разход по кредита при
формирането на оповестения ГПР, като това е видно от заключението на
счетоводната експертиза, от което се установява, че ако таксата за тази услуга
е била включена при изчислението на ГПР, последният ще възлиза на 53, 26
%.
В случая в Договора за кредит е посочено, че лихвения процент е
41,16%, а ГРП е 49,88% като включва единствено лихвата, като така по
никакъв начин не са посочени компоненти, които са включени или са следвало
да бъдат включени в ГПР.
Доколкото към процесния договор за финансов лизинг приложение
намират правилата, реглементирани в Закона за потребителския кредит, на
основание чл. 3, ал. 3 ЗПК, то следва че в отношенията между страните в
настоящия спор следва да се приложи и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно
която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022
г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.
д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г. на ВКС, І т. о.; Решение 50086/21.12.2023 г. по т. д. 1027/2022 г. на
ВКС, І-во Т. О.; Решение № 50259/12.01.2.0203 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на
ВКС, ІІІ-то Г. 0/. Тоест, в настоящия казус потребителят – ответник
8
(лизингополучател) дължи заплащане единствено на частта от лизинговите
вноски, представляващи главница, за времето на ползване на лизинговия
актив, но не и възнаградителна лихва и други вземания по кредита.
По отговорността за разноски:
Сългасно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца следните
разноски:
Ищецът е представил списък с разноски, в който е посочено, че е сторил
2571,58 лева, от които в тежест на ответника следва да се присъдят ******
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. Д., ЕГН: **********, дължи на
„*****" ЕООД, предишно наименование „******" ООД, вписано в ТР към
Агенция по вписванията с ЕИК ******,, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 672/2024 г., по описа на РС – Монтана, а
именно:
на правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 345, ал.1 от
Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата
2182.39 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж 06/04/23 г. до 22/08/2023 г. по договор за
лизинг 06.02.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявление по чл.410 ГПК – 12.12.2023 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, чл. 342
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 2200.50 лева
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски
с падеж от 06/04/23 г. до 22/08/2023 г.;
ОТХВЪРЛЯ - иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
39.75 лева неустойка за забавени плащания за период от 06/04/23 г. до
22/08/2023, както и на сумата 2383.68 лева неустойка за прекратяване по
вина на Лизингополучател.;
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
9
чл.345, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 537.17
лева – разходи на лизингодателя по заплатени от него данък МПС, глоби
от пътна полиция и застрахователни премии по договор за застраховка за
лизинговата вещ;
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 696.00
– разходи, свързани с връщане на лизинговата вещ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. В. Д., ЕГН: **********, да
заплати на „*****" ЕООД, предишно наименование „******" ООД, вписано в
ТР към Агенция по вписванията с ЕИК ******,, сумата ****** лева –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10