Решение по дело №5406/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2271
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330205406
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2271
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330205406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4237907, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. В. К. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно от справката от системата АИС АНД, обжалваният електронен
фиш е връчен на 02.08.2022г. Жалбата е подадена на 16.08.2022г., т.е. в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Освен това същата е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
1
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.12.2020г., в 21,03 ч. в с.
Черноземен, ул. 27-ма № 15, при посока на движение от с. Черноземен към с.
Долна Махала, при максимално разрешена скорост за движение в населено
място от 50 км/ч., при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 85 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 35 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е М.
В. К..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
12617, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. Фактическата обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, като номерът на процесния автомобил е бил засечен и
посочен и в графата „бележки“.
Следва да се отбележи, че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 88 км/ч. Видно от Протокола за последваща
проверка след ремонт № 9-33-20/26.10.2020г., толерансът при измерване на
скоростта до 100 км/ч, какъвто е настоящият случай, следва да бъде в размер
на плюс/минус 3 км/ч. Съответно, измерената в случая скорост от 88 км/ч,
при правилно отчитане на толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, прави
наказуема скорост на водача от 85 км/ч, каквато е и посочена в електронния
фиш.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
от 10.05.2020г., както и от справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 511, представляващо преносима система за видеоконтрол.
2
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 9-33-
20/26.10.2020г., като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в
който е удостоверено, че техническото средство е преминало проверка, която
е валидна до 10.2021г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
В §1, т. 63 от ДР на ЗАНН е посочено, че електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление
на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база
административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС.
Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които
се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за
съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както
и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този
смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването
му, пред кой орган и в какъв срок следва да се обжалва актът. В тази връзка
би имало значение единствено относителната и абсолютната давност от
3
извършване на нарушението, която към момента не е изтекла по аргумент,
съответно на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и на чл.81, ал. 3 от НК,
вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от НК. На практика фишът е връчен на
02.08.2022г. - преди изтичане на три години от извършване на нарушението –
04.12.2020г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов.
Погасяване на административнонаказателното преследване би настъпило,
независимо от спирането и прекъсването на давностния срок, и след
изтичането на срока на абсолютната давност от четири години и половина,
считано от датата на извършване на нарушението, който срок към настоящия
момент също не е изтекъл. Ето защо неоснователно е наведеното от
жалбоподателката К. възражение в насока че административнонаказателното
преследване се е погасило по давност.
Правилно за така установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
наказващият орган е наложил на К. административно наказание – глоба в
размер на 400 лева, на основание на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП за превишаване
на скоростта в населено място от 31 до 40 km/h, в случая 35 км/ч. Размерът на
глобата е абсолютно определен в закона и е бил правилно определен.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се
присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено
от Съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъществената юрисконсултска защита, Съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 80 лв. Мотивиран от изложеното, Съдът
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4237907, издаден от
4
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на М. В. К. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5