№ 4007
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110138068 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Т. П., и А. Ц. С., с която
срещу [фирма], са предявени отрицателни установителен искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищците извеждат субективно предявените си съдебни права при твърдения, че са
наследници на покойния Т. С. С., квотата в наследствената маса на първата от тях сочат да е
2/3, а на втората – 1/3. Навеждат твърдения, че за имот с административен адрес [населено
място], [улица] при ответното дружество била открита партида с клиентски №[номер] на
името на наследодателя им. По тази партида били начислени задължения за доставени
водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК услуги) в периода 25.10.2013 г. –
14.12.2017 г. на стойност 3 803,11 лева. Поддържат, че всяка от тях не дължи частта от
начисленото задължение, съответно на квотата в наследствената маса, доколкотопо
отношение на вземането е изтекъл тригодишен давнсотен срок, погасил правото на
принудителсо изпълнение на вземанията. Допълват, че за събиране на сумите срещу
наследодателя им било образувано заповедно производство, след чието прекатяване
задълженията били отново отразени по партидата на имота. Представят документи,
претендират разноски.
С уточнителна молба от 01.09.2021 г. всяка от ищците е заявила размерът на сумата,
която желае да бъде установено, че не дължи, както следва: 2 205,40 лева за С. Т. П. и
1 267,70 лева за А. Ц. С..
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
1
исковете като недопустими. Твърди за ищците да не съществува правен интерес от
провеждане на исковете, тъй като не са били титуляри на откритата за имота партида към
момента начисляване на задълженията и понастоящем, не са изпълнили задължението си по
общите условия да заявяват промяна на титуляря. В случай, че претенциите бъдат приети за
допустими дружеството заявява, че не ги оспорва по основание и размер. Твърди да не е
предприемало действия за принудително събиране на вземането, пора ди което и не е
станало повод за завеждане на иска. Претендират се разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства, в частност от писмо
на ответника, приложено на л.5, се установява, че за имот с административен адрес
[населено място], [улица] при ответното дружество била открита партида с клиентски
№[номер] с титуляр Т. С. С., по която е отчитана стойността на доставени ВиК услуги.
Не е спорно и от представеното удостоверение за наследници изх.№ [номер]/08.11.2018
г. се установява, че титулярят на партидата починал на 04.11.2018 г. и оставил наследници
по закон преживяла съпруга – ищецът А. Ц. С. и дъщеря – ищецът С. Т. П.. Страните не
спорят, че квотата в оставената от покойния Т. С. С. наследствена маса е 2/3 ид.ч. за С. Т. П.
и 1/3 ид.ч. за А. Ц. С..
Установява се от ангажираните писмени доказателства и спор не е формиран, че по
партида с клиентски №[номер] били начислени задължения за ВиК услуги в периода
25.10.2013 г. – 14.12.2017 г. на стойност 3 803,11 лева. Установява се от приложеното писмо
от [фирма], постъпило относно такова с вх.№ [номер] от 28.05.2021 г., че за събиране на
горепосочената сума дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и открило съдебна сметка № [номер] към
клиентския номер на имота. След обезсилване на издадената заповед съдебната сметка е
закрита, а сумата от 3 803,11 лева е възстановена като дължима по клиентски №[номер] и е
отразена като старо салдо във фактура № [номер]/15.08.2019 г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Установява се наличие на правен интерес у ищците от търсената по избрания ред
защита, тъй като процесното вземане фигурира като непогасено по партида на имота, чийто
титуляр е наследодателят им и е предприело действия по съдебното му събиране. С
приемане на наследството ищците придобиват и задълженията на същото и имат интерес да
отрекат тяхната дължимост до размера на квотата им в наследствената маса. Доколкото
приемане на наследството и обемът на правата върху наследствената маса на всяка от
ищците не са спорни в производството, то несъмнено ищците имат интерес да проведат
отрицателен установителен иск за недължимост на онази част от начисленото от ответника
задължение за ВиК услуги, съответно на квотата им в наследствената маса, независимо дали
кредиторът е пристъпил към принудителното му събиране. Именно защото ищецът има
2
интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна
сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, той има правен
интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който тази несигурност в
правото ще бъде отстранена. Длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да
бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното
производство, за да реализира своята защита. Не съществува законова пречка длъжникът да
поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1
ГПК, като по този начин препятства възможността на кредитора да го претендира в бъдеще.
В представеното по делото писмо, макар и във връзка с искане на първата от ищците,
същата е уведомена, че текущите задължения, включващи и исковата сума, са изискуеми и
остават за плащане. Поради изложеното предявените в производството искове са допустими.
Върху тяхната допустимост не рефлектира обстоятелството, че ищците не са поискали
смяна на титуляря на партидата след кончината на наследодателя им, респ. издаване на
фактури за процесната сума на името на последния. Обратното разбиране не почива на
закона. Обстоятелството, че за събиране на вземането е била издадена заповед по чл.410
ГПК също не рефлектира върху допустимостта на иска, доколкото същата е била
обезсилена, както самото дружество посочва в писмото си от 2021 г.
Задължението за заплащане на предоставени ВиК услуги представлява такова за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и се погасява с изтичане на
предвидения в закона давностен срок /ТР от 12.04.2012г., т.д. №3/2011г. ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл. 33, ал.1 ОУ В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране. С оглед момента на настъпване на изискуемостта на
вземанията, то към 30.06.2021 г., когато е депозирана исковата молба, е изтекъл тригодишен
давностен срок, с който се е погасило правото на принудително изпълнение на вземанията за
целия исков период. Не са заявени и доказани обстоятелства, довели до спиране или
прекъсване на давностния срок, поради което исковите претенции се явяват основателни.
С уточнителна молба от 01.09.2021 г. ищците са очертали обема на търсената от тях
защита и съобразно диспозитивното начало съдът следва да се произнесе съобразно това
искане. Сумата от 1 267,70 лева е съответна на квотата на А. Ц. С. от задължението
(=3803,11:3). Претендираната от С. Т. П. сумата от 2205,40 лева е по – малка от
припадащата се на дела (3803,11х2/3=2535,41), поради което искът на същата следва да се
уважи до посочения в уточнителната молба размер.
Не са налице предпоставките за присъждане на разноски по правилото на чл.78, ал.2
ГПК, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В
горецитираното писмо е посочил, че сумата е възстановена за плащане по партида на имота
и е отразена като претендирано за плащане старо салдо в издадена фактура. Дружеството
веднъж е предприемало действия за осъществяване на принудително изпълнение, което
създава легитимно очакване у ищците за иницииране на последващи съдебни действия.
3
При този изход от спора на ищците се следват сторените в производството разноски в
размер на 572,13 лева, от които 152,13 лева за заплатена държавна такса и сумата от 420
лева адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника в писмения отговор по чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е под минималния
размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и всяка от ищците има право на разноски за един адвокат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от С. Т. П., ЕГН **********, и А. Ц. С.,
ЕГН **********, двете с адрес [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място],
[улица], партер, срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [жк], [улица], субективно активно съединени отрицателни установителен искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че С. Т. П. не дължи на [фирма] сумата от 2 205,40 лева
и А. Ц. С. не дължи на [фирма] сумата от 1 267,70 лева, които суми представляват
начислени задължения за доставени водоснабдителни и канализационни услуги в периода
25.10.2013 г. – 14.12.2017 г. за имот с административен адрес [населено място], [улица] с
клиентски №[номер].
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място], [жк], [улица], да заплати на С. Т. П., ЕГН **********, и А.
Ц. С., ЕГН **********, двете с адрес [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено
място], [улица], сумата от 572,13 лева, представляваща сторени в производството разноски
за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4