Р Е Ш Е Н И Е
№ 17 07.01.2022
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, девети декември, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: Вяра
Стоянова
прокурор: Христо
Колев
като
разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2469 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Ж.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие с.Дебелт към Затвора Бургас, подадена чрез процесуален
представител, против решение № 960 от
30.06.2021г.
по адм. дело № 706/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е
отхвърлена исковата молба на Т.Ж.И. предявена против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, за
престоя на ищеца в ЗООТ „Дебелт 1“ към Затвора Бургас, за периода на
изтърпяване на наказанието 22.02.2018 год. – 24.03.2021 год.
В касационната
жалба са изложени възражения за неправилност на обжалваното решение, като се
твърди, че съдът не е взел предвид дадените от двамата свидетели показания,
както и е пренебрегнал доста от изложените от ищеца твърдения. Вместо това
съдът е кредитирал единствено и едностранчиво представените от ответника
писмени доказателства и изложените от същия твърдения, като е достигнал до
неправилен и необоснован краен извод за отхвърляне на исковата молба. Предвид
изложените в исковата молба възражения, се иска отмяна на съдебното решение и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател се явява лично, доведен
от Затворническо общежитие с.Дебелт при Затвор – Бургас и се
представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата. Преди
съдебното заседание депозира и писмена молба.
Касационният
ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, редовно
призован, не изпраща представител. В законоустановения срок, преди съдебното
заседание, чрез процесуален представител – юрисконсулт, депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалват съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС,
по искова молба на Т.Ж.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие с.Дебелт, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, за престоя на ищеца в
ЗООТ „Дебелт 1“ към Затвора Бургас за периода 22.02.2018г. – 24.03.2021г.
Фактическите основания на предявения иск са свързани с незачитане на човешките
права на И., изразяващи се в психически тормоз, дискриминация, чувство на
малоценност и безпомощност, породени от ограничения достъп до района на
общежитието, липсата на достатъчно площ в спалните помещения, непригодени,
съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС, ограничени свиждания с близки и
роднини, както и поради притеснения за
здравословното му състояние, предвид малкото време на открито, довело до
дефицит на витамини и минерали и значително влошаване на здравословното му
състояние. Оплакванията на И. са свързани и с ограничения достъп до лавката на
общежитието, както и с неефективните действия по дезинсекция и дератизация.
За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно е обсъдил и
анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е приел исковата молба
за недоказана по фактическите основания, изложени в нея. Съдът е установил от
представените по делото писмени доказателства, че спалните помещения в
общежитието отговарят на изискванията за минимум 4кв.м. жилищна площ на човек,
като същите са обзаведени с метални легла и шкафове, съответстващи на броя
настанени лишени от свобода, маса и столове, прозорците са с размери 1,60м. х
1,40м., с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена
светлина. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно,
във всички спални помещения са монтирани радиатори, като през зимния сезон
количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и
температура. За поддържане на чистотата и хигиената в помещенията и личната
хигиена на лишените от свобода са осигурени сапун и миещи препарати, както и
метли, лопатки за смет, стирки и кофи. Във всяко спално помещение има обособен
санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на
лишените от свобода денонощно, като непрекъснато се подава течаща вода, а топла
два пъти дневно по утвърден график. Относно графика за разпределение на времето
на лишените от свобода, съдът е описал, че престоят на открито е с
продължителност час и половина и се провежда два пъти дневно, като на мястото
за престой има изградени спортни уреди, като отделно е предвидено време за
спорт с продължителност половин час, както и един час за тренировки в специално
оборудвана фитнес зала. По отношение на лавката за закупуване на хранителни и
други стоки, съдът е уточнил, че се извършва по време на престоя на открито -
два пъти дневно, като през процесния период не е имало оплаквания от лишени от
свобода, че не им е достатъчно времето за пазаруване. По повод свижданията с
близките, съдът е посочил, че те се провеждат всяка събота и неделя, съобразно
утвърден от началника на затворническото общежитие график в специално
оборудвана за целта зала, където има възможност за непосредствен контакт с
посетителите. Във връзка с епидемиологичната обстановка и дадените препоръки от
Националния оперативен щаб за борба с разпространението на корона вируса, съдът
е отбелязал, че е настъпила промяна, като свижданията се провеждат всяка
събота, като на тези, които работят в събота на външен работен обект се
разрешава свиждане в неделя. Цитирана е Заповед № 304/13.05.2020 г. на
началника на Затвор Бургас относно начина за провеждане на свиждания на
лишените от свобода и задържани лица, съгласно която лишените от свобода, настанени в
затворническите общежития от открит тип провеждат свиждания на открито, при
спазване на физическа дистанция между лишените от свобода и техните близки не
по-малко от 1.50 метра, като е посочено, че затворническото общежитие „Дебелт
1“ не разполага с удобно за целта място, а в залата за контактно свиждане
масите и столовете са фиксирани за пода и при допускане на посетители и лишени
от свобода не може да се осигури необходимото отстояние, поради което е
осигурена възможност за провеждане на свиждане и чрез видеоконферентна връзка
по СКАЙП. Посочено е също така, че поради въведената извънредна епидемиологична
обстановка, големия брой служители заразени с вируса COVID 19, както и лишени от свобода, е било решено от есента на
2020г. свиждането в общежитието да се провежда с преграда и връзка с интерком,
за да се обезпечи безопасността на служителите, посетителите и лишените от
свобода. По отношение на кореспонденцията на лишените от свобода е отбелязано,
че се процедира съобразно предвиденото в чл. 75, чл. 76, чл. 77 и чл. 78 от
ППЗИНЗС, като по отношение на ищеца Т.И. не е имало случай да се откаже
изпращането или предаването на кореспонденция, като винаги е получавал и
исканите от него изходящи и регистрационни номера. Във връзка с медицинското
обслужване, съдът е посочил, че в справката е посочено, че ЗО „Дебелт“
разполага с медицински център, който лишените от свобода имат възможност да
посещават по утвърден график, а при необходимост – ежедневно, а тези, за които
има направление за преглед при медицински специалист се конвоират в съответното
лечебно заведение. Отделно от това, всеки четвъртък се конвоират по график до
корпуса на Затвора Бургас за преглед и лечение от стоматолог. Уточнява се, че
няма случай на отказ от предоставяне на спешна медицинска помощ по отношение на
ищеца. В решението са описани периодите, през които И. е полагал труд. По
отношение на действията, предприети по дезинфекцията на помещенията, съдът е
посочил, че тази дейност се извършва по договор от ангажирана за целта
специализирана фирма, а през периода на епидемиологичната обстановка
дезинфекцията на спалните помещения се е извършвала три пъти дневно. Съдът е
обсъдил свидетелските показания на изслушаните от него свидетели - Иван А. и
Васил Боев, като след анализа на същите, както и на приложените писмени
доказателства е заключил, че твърденията на ищеца досежно лошите битови условия
- малки на площ помещения и условията в тях са недоказани. Посочил е, че
данните по делото сочат, че помещенията, в които е бил настаняван са с
квадратура, която отговаря на стандарта от 4кв.м. площ на човек, с осигурена
възможност за проветряване, отопление, приток на дневна светлина, неограничен
достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за
хигиенизиране. За недоказано съдът е приел и твърдението на ищеца за ограничен
достъп до двора и лавката на общежитието, както и за ограничено свиждане с
близки, чието естество на провеждане е било съобразено с епидемиологичната
обстановка в страната. Съдът е приел, че престоят на открито на лишените от
свобода е бил обезпечен съгласно почасов график за разпределение на времето им,
като регламентираният престой на открито съответства на законовия норматив по
чл.86 от ЗИНЗС, както и е била обезпечена възможността за посещение на лавката
всеки ден от 12,30ч. до 13,30ч. Съдът е намерил за изолирани твърдението на
свид. А., че престой на открито няма, като е подчертал, че свидетелят Боев
подробно е обяснил извеждането по график на двете карета – малко и голямо,
което съответства на одобрения от началника на общежитието график за престой на
открито и спортни дейности. Съдът е посочил, че не съществува нормативно
задължение за затворническата администрация да осигури маси и пейки на двора за
престоя на открито. На следващо място, съдът е намерил за неоснователни и
оплакванията на ищеца относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на
спалните помещения в затворническото общежитие, тъй като тази дейност се
осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното
бездействие, а дали тези действия остават неефективни, както твърдят
свидетелите, не обосновава извод за бездействие. Съдът е намерил и че не се
установяват пропуски и неглижиране по отношение на медицинското обслужване, като
по делото е представена медицинска справка, както и извлечение от книгата, в
която са вписани посещенията при лекар, видно от които са налице множество
случаи на прегледи, поставени диагнози и предписано лечение на ищеца, като няма
данни за спешни състояния. Що се касае до твърдяното бездействие на затворническата администрация да му осигури
ортопедичен матрак, съдът изрично е посочил, че се касае за проследено
заболяване – увреждане на междупрешлените дискове, диагностицирано на
31.01.2017г., видно от приложения амбулаторен лист, поради което същото попада
извън исковия период, а отделно от това предписанието е матракът да бъде
закупен с лични средства. Съдът е намерил за недоказано и твърдението за
възникнали усложнения в състоянието поради ненавременното осигуряване на
матрак, доставен по-късно през 2020г., тъй като останалите документи, касаещи
белодробно заболяване от 2014г., също са извън исковия период, поради което и
не следва да се обсъждат. Не на последно място, съдът е намерил за недоказани и
твърденията за незаконосъобразни действия и/или бездействия по отношение на
водената кореспонденция, като се е позовал и на свидетелските показания на
свид. А., който е заявил, че не е имало случай инспекторът да откаже даването
на изходящ номер при изпращане на кореспонденция на ищеца. Съдът е счел за неоснователни и оплакванията за нарушения в
режима на свиждане, като е посочил, че промяната в начина на свиждане е
наложена във връзка с въведените противоепидемични мерки, с които началникът на
общежитието е длъжен да се съобрази и същите имат временен характер, наложен от
извънредно събитие, поради което не е налице твърдяната незаконосъобразност в
действията на затворническата администрация. Съдът е приел за недоказани и
твърденията на ищеца същият да е бил тормозен или третиран по-неблагоприятно от
затворническата администрация, като е приел, че на И. са били осигурени
множество възможности за работа, в т.ч. платена, на пълно работно време, на
външни обекти, както и за доброволен труд, а в случаите, когато трудовата
дейност е била прекъсвана, то е било поради поведението на ищеца за допускани
от него нарушения. В подкрепа на този си извод, съдът се е позовал и на
събраните по делото гласни доказателства, като е посочил, че свидетелите също
са отрекли да е имало случаи на по-неблагоприятно третиране спрямо ищеца, а
твърдението за отказ на началника на общежитието да му осигури работа са
опровергани от събраните по делото доказателства.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното
следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства,
които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно
и обективно, поради което на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Касационната
инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При
правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са останали недоказани твърденията на
ищеца за незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" по отношение на твърдените в исковата
молба нарушения. До този извод съдът е достигнал анализирайки както
представените от ответника писмени доказателства, така и представените такива
от ищеца, вкл. и ангажираните от него гласни доказателства, като гласните
доказателства са обсъдени както поотделно, така и съвкупно с писмените такива.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не
се доказа осъществяване на нечовешко,
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в
резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
Съобразно
изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изцяло възприета и
от настоящата инстанция, съдът приема, че за процесния период - 22.02.2018 год.
– 24.03.2021 год., Т.Ж.И., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Бургас, ЗО Дебелт, не е бил поставен в неблагоприятни условия, които по
своя характер и интензитет да могат да се квалифицират като нарушение по чл.3,
ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което исковата му претенция се явява неоснователна
и правилно е била отхвърлена.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания
по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва
да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
въпреки този изход на спора, се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено, тъй като уредбата в ЗИНЗС се явява специална по отношение на общите
разпоредби в АПК и ГПК, а в чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС не се предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на исковите претенции, респ. на касационната
жалба, а само отговорност за направените от ответната страна разноски по
производството, каквито ответника в случая не е направил.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 960 от
30.06.2021г.
по адм. дело № 706/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.