Р Е Ш Е Н И Е
13.11.2019 г.
Номер 269 2019 година
град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на петнадесети октомври 2019
г.
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 405 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
П.Д.Ц. ***, чрез
пълномощника си адв. В., обжалва Решение № 2153-09-23/22.07.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на г-н
Ц. против разпореждане № **********/21.06.2019 г. на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване към ТП на НОИ
гр.
Кюстендил, с което на основание чл. 68 ал. 1, 2 и 3 от КСО е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли решението да се отмени като
незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, като преписката се
върне на административния орган за ново произнасяне по същество със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и
разноски по делото.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от
юк. А.. Моли да се отхвърли оспорването и да се потвърди решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Кюстендил като правилно и законосъобразно.
Първоначалното административно
производство е започнало със заявление вх. № 2113-09-428/21.05.2019 г. на П.Д.Ц.
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 68 ал. 3 от КСО,при навършена 66 г. 04 м. и 05 дни и
недостигащ осигурителен стаж по чл. 68 ал. 1 – 2 от КСО. С разпореждане № **********/21.06.2019
г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Кюстендил на Ц.
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68
ал. 3 от КСО, тъй като същият няма положен действителен осигурителен стаж, а
има 13 г. 07 м. и 23 дни от общия 15 г. 08 м. и 04 дни. Жалбоподателят при
подаване на заявлението не е представил ВОК за зачитане на времето на отбиване
на редовна воента служба за осигурителен стаж.
Разпореждане № **********/21.06.2019
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ. Това разпореждане е потвърдено
с Решение № 2153-09-23/22.07.2019 г.,като в него подробно е описано за кои
периоди и кой положен труд е признат съответно за такъв като „осигурено лице“ и
за „действителен осигурителен стаж“.
В настоящата административна
преписка е приложено пенсионно досие на П.Д.Ц., във връзка със Заявление за
отпускане на пенсия за ОСВ вх. № 2113-09-428/21.05.2019 г., съдържащо 15 листа.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С
разпореждане № ********** от 21.06.2019 г. длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило незаконосъобразен акт. Неправилно е приложил материалния закон и
Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-23/22.07.2019
г.,отхвърляйки оспорването на г-н Ц. срещу разпореждането.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионната преписка на П.Ц., е
представен опис на върнатите документи, представени със заявление № 2113-09-428
от 21.05.2019 г., касаещи трудовия му и осигурителен стаж. На стр. 10 и 11 са
приложени и писмени доказателства за преминатата наборна военна служба от
същия. Така представените и приети в съдебното производство писмени
доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се
съдържат данни както за продължителността на трудовия стаж придобит на
съответното място, така и отрасъла на дейността, т.е. начинът на установяване
на длъжността,на която е положен трудовия стаж и неговата продължителност, в
съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При
липса на открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на
вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила
на официалните документи,че вписаните в тях факти са се осъществили.
В случая
обаче, правният спор се свежда единствено до това дали административният орган
е приложил правилно чл. 68 ал. 3 от КСО във вр. с § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО,
доколкото такива са твърденията на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му.
От
данните по делото се установява, че със заявление № 2113—09-428 от 21.05.2019
г. П.Д.Ц. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при наличието на условията на чл. 68 ал. 3 от КСО. Към този момент
лицето е навършило 66 г. 04 м. и 05 дни и недостигащ стаж по чл. 68 ал. 1 – 2
от КСО.
С
разпореждане № ********** от 21.06.2019 г. длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради това, че г-н Ц. няма положен действителен осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68 ал. 3 от КСО – 15 години, като съгласно § 1 т. 12 от ДР на
КСО военната служба и безработицата не е действителен осигурителен стаж.
Горното разпореждане е било потвърдено с оспореното решение на директора на ТП
на НОИ Кюстендил.
Видно
от доказателствата по делото е,че оспорващият е поискал да се пенсионира при
условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, съгласно който в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете,и най
– малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67 – годишна възраст.За 2019 г. необходимата навършена
възраст за мъжете е 66 години и 04 месеца. Оспорващият има навършени 66 години
04 месеца и 05 дни и признат от административния орган
15 г. 08 мес. и 04 дни. Същият е намален с 02 години 00 месеца и 11 дни –
времето, през което жалбоподателят е получавал обезщенетие за безработица, подробно изброено. Между страните няма спор
по фактите, в това число и за периода, през който оспорващият е отбил редовната
си наборна военна служба във Въоръжените сили. Административният орган е приел
обаче, че периода на наборна военна служба на оспорващия не следва да се зачита
за действителен осигурителен стаж на основание § 1 ал. 1 т. 12 от ДР на КСО,
съгласно който „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. При така приетото от
административния орган за оспорващия не са налице 15 години действителен
осигурителен стаж по чл. 68 ал. 3 от КСО.
Съдът
намира така приетото от административния орган за неправилно. Съгласно
разпоредбата на § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Според
чл. 81 изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /утвърден с ПМС
№ 3 от 15.01.1958 г., обн. Изв., бр. 5
от 17.01.1958 г., отменен ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г./ в редакцията му 1972 –
1974 г. за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна
военна служба.Нормата е императивна и не позволява ограничения при тълкуването
му в ущърб на правоимащите лица, особено като се има предвид, че в процесния
период наборната военна слуфба в България е била редовна, действителна и
задължителна за мъжете – чл. 3 и чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна република България /обн. Изв., бр.13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр.112
от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./. В този смисъл, наборната служба е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Смисълът на закона е времето на наборната военна
служба да се приема за действително отработен осигурителен стаж. Периодът на
наборна военна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди
приемането на КСО, а по силата на § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО – за осигурителен
стаж по смисъла на кодекса след неговото приемане.
В конкретният
случай, оспорващият е отбил редовната си военна служба, т.е. бил е на
действителна военна служба през периода от 05.10.1972 г. до 29.11.1974 г. Този
период е следвало да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж по чл. 68
ал. 3 от КСО, на основание § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 81 изр. 1 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, в редакцията му 1972 –
1974 г. В случая, разпоредбата на § 1 ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, с която е
дадено легално определение на понятието „действителен стаж“ и която е в сила от
01.01.2015 г., се явява неприложима. Тя е материално – правна и доколкото не е
дадена изрично обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за
нормативните актове, има действие само занапред, но не и за посочения процесен
период и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен
осигурителен стаж да бъде окачествен като негоден такъв. Трайната практика на
ВАС е в подкрепа на този извод /решение № 15587/13.12.2018 г. по АД №
13944/2017 г.; решение № 2553/19.10.2017 г. по АД № 8645/2016 г.; решение №
7647/16.06.2017 г. по АД № 4023/2017 г.; решение № 9471/17.07.2017 г. на ВАС по
АД № 7074/2016 г.; решение № 266/08.01.2019 г. по АД № 2856/2018 г.; решение №
8524/06.06.2019 г. по АД № 2326/2019 г. и др./.
Административният
орган, който излага противоположна теза, тълкува стеснително материалноправни
норми, което тълкуване се явява неправилно,тъй като ограничава законово
регламентирани права.
По
гореизложените съображения,съдът ще уважи жалбата и ще отмени Решение № 2153-09-23/22.07.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, като върне преписката на
административния орган за ново произнасяне с оглед изложените мотиви в
настоящето решение.
Отказвайки
отпускане на лична пенсия за ОСВ на П.Д.Ц. с разпореждане № **********/21.06.2019
г., на основание чл. 68 ал. 1, 2 и 3 от КСО, длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило акт несъобразен с материалния закон. Неправилно е
приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното
Решение № 2153-09-23/22.07.2019 г., отхвърляйки оспорването на г-н Ц. срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК,
Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-23/22.07.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/21.06.2019 г.
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 68 ал. 1, 2 и 3 от КСО е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлена жалбата на П.Д.Ц. с ЕГН **********
и постоянен адрес:*** и
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването и
указанията дадени от съда по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46 да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН **********,***,
дължими разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: