Решение по дело №267/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на „Лагуна тур“ООД, ЕИК *********, чрез упълномощен представител- адвокат В. В. от АК-Бургас, против Решение № 1032 от 27.12.2024г. по АНД № 3236 от 2024г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 771843- [рег. номер] от 29.05.2024г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се вмененото нарушение. Декларацията е подадена с входящ номер от 23.11.2023г. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че в хода на АНП липсват съществени процесуални нарушения, както и че деянието не представлява маловажен случай. Според касатора НП не съдържа изискуемите реквизити относно времето на извършване на нарушението, като не е посочена и нарушената норма. Твърди се, че правото на защита подведеният под отговорност субект е нарушено. Налице са основания за прилагане хипотезата за маловажно нарушение, както и с оглед целта на въведените изменения в законодателството, при което да се намали процентът на АНП с наложени санкции.

Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас като неправилно, а вместо него да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Не ангажира нови писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът, не се явява и не се представлява. В писмено становище /вх.№ 3053 от 17.03.2025г./ от упълномощения адвокат се заявява, че се поддържа жалбата и пълномощникът моли за уважаването й.

Ответникът по касация– Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, не изпраща представител. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и потвърждаване на съдебното решение.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд– Бургас е образувано по жалба на дружеството „Лагуна Тур“ООД, против НП № 771843- [рег. номер] от 29.05.2024г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съдът е потвърдил санкционния акт, а за да постанови това решение приел, че са спазени процесуалните правила и сроковете в хода на АНП, а съставените акт и НП съдържат изискуемите реквизити и са изготвени от компетентни органи. Съдът е преценил, че от ангажираните доказателства се установява извършването на вмененото нарушение. Обсъдени са всички приложими норми относно конкретното деяние вменено на жалбоподателя, вкл. правната квалификация на процесното нарушение, съответно е обусловен извод за законосъобразност на наложената имуществена санкция в минимален размер, с което е обосновано потвърждаване на НП. Отречено е приложението на чл.28 от ЗАНН е като краен резултат съдът е потвърдил НП. Присъдени са разноски в полза на НАП за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав счита, че решението на БРС е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактите по случая, като изложените мотиви относно ангажирането на обективната /безвиновна/ отговорност на дружеството- касатор се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, респективно за неоснователност на подадената жалба.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася СД по ЗДДС за данъчен период – месец октомври 2023г., а в случаят срокът за изпълнение на това задължение е изтекъл на 14.11.2023г.

Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите реквизити, като са посочени всички факти относно конкретното вменено нарушение на субекта- данъчно задължено лице и противно на изложеното в касационната жалба не е нарушено правото му на защита. Посочен е периодът, за който се дължи СД, фактът, че справката-декларация не е подадена в законния срок, така и изискването на закона, т.е. времето през което е следвало да се подаде и изрично е посочено, че в случаят крайният срок за изпълнение на това задължение е 14.11.2023г. Няма спор, че СД е подадена впоследствие, но този факт не променя констатацията за извършено нарушение, защото то се изразява именно в неспазване срока за подаване на СД, а не за липса на подадена декларация въобще. В случаят, нарушението се изразява в бездействие, което започва след изтичане на срока за дължимото действие, т.е. след датата 14.11.2023г. и продължава до момента, в което е извършено, със закъснение повече от седмица. Изрично е посочена нормата, регламентираща срока за подаване на СД /чл.125, ал.5 от ЗДДС/, т.е. очевидно се съдържа нарушената норма на закона.

Нарушението е формално /на просто извършване/, поради което фактът, че декларацията е „нулева“, което също е безспорно по делото, не оказва влияние върху съставомерността на извършеното нарушение, нито може да обоснове прилагане на чл.28 от ЗАНН, а процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Нарушението са изразява в неспазване на срока за извършване на дължимото действие, поради което подадената със закъснение СД няма отношение към фактическият състав на деянието, нито го прави маловажно. В случаят, подаването на декларацията на посочената дата – 23.11.2023г. е направено след отправяне на покана от страна на НАП на същата дата, получена от дружеството по електронен път на 23.11.2023г, както коректно е отбелязал и първоинстанционният съд.

Надлежно е връчена и покана за явяване на представител, за да бъде съставен акт за установеното нарушение, поради което неявяването му не може да е пречка за съставяне на акта в отсъствие на лицето. Със съставяне на акта на 07.12.2023г. и издаване на НП на 29.05.2024г. очевидно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което доводите на касатора и в тази връзка са неоснователни.

Наложената санкция е в минимален размер и съответства на целите на закона.

В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават произнасянето на съда.

По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

Ответникът по касация не претендира разноски и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1032 от 27.12.2024г. по АНД № 3236 от 2024г. на Районен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.