М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7632 по описа за 2019
година на ПРС,
Втори нак.състав
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.Г.П. ***
ЕГН ********** и го е предала на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1
от НК за това, че през периода 28.02.2018г.– 28.09.2019г. в с.В.,
обл.Пловдив, включително след като е осъден /с Решение № 488/12.02.2018г. на
Районен съд гр.Пловдив по гр. дело № 17244/2016г. влязло в сила на 28.02.2018г./
да издържа свой низходящ – детето си А.Р.П., ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
21/двадесет и една/ месечни вноски в
размер на по 150 лева всяка или общо в размер на 3 150 /три хиляди сто и
петдесет /лева.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия Р.П. със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи подсъдимия след като
бъде признат за виновен да не бъде наказван, тъй като преди началото на
съдебното следствие е изпълнил
задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалата
А.Р.П..
Подсъдимият Р.Г.П. в съдебно
заседание се явява лично и със адв.М.М. –
защитник. Признава се за виновен. Заявява заплащане на задължението
посочено в обвинителния акт. При последната си дума
поиска да не бъде наказван.
Адв.М.М.
– защитник на подсъдимия П. пледира за
заплатено задължение преди постановяване на присъдата и не наличие на вредни
последици за пострадалата, като основание за приложение на чл.183, ал.3 от НК по
отношение на подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият Р.Г.П. е роден на *** ***, б., български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия /лист 21 – 22 от досъдебното/
съдът намира като установено, че Р.П. е бил осъждан извършени
престъпления от общ характер, които не
са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по
настоящето дело.
През
2004 година в гр.Пловдив свидетелката Н.К.Д. заживяла на семейни начала с
подсъдимия Р.Г.П.. По време на съвместното им съжителство на семейни начала, на
***г. се родило дете – А.Р.П., която била припозната от бащата – подсъдимия Р.П..
През 2013 година двамата родители – свидетелката Д. и подсъдимия П. се
разделили, като майката – свидетелката Д.
се преместила с детето в дома на баба си – свидетелката Н.К.Т. *** където
живеят и към настоящия момент.
С Решение № 488/12.02.2018г. на Районен съд гр.Пловдив по гр. дело №
17244/2016г. влязло в сила на 28.02.2018г. упражняването на родителските права
било предоставено на майката – свидетелката Д., а бащата – подсъдимия П. бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. Грижи за детето А.П.
от преместването и с нейната майка от гр.Пловдив в с.В. полагали свидетелката Н.Д.
и баба и – свидетелката Н.Т..
Поради
неизпълнение от страна на Р.Г.П. на задължението да заплаща месечна издръжка
съгласно посоченото по горе съдебно решение, свидетелката Д. подала тъжба до
Районна прокуратура гр.Пловдив, въз основа на която е била извършена проверка
от органите на РУ - Раковски за извършено престъпление от общ характер.
С
постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от 03.10.2019г. е
било образувано досъдебно производство № 227/2019г. по описа на РУ- Раковски за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем Р.П. заявява че разбира в какво е обвинен. Не взема
отношение по въпроса за вината и ползва правото си да не дава обяснения.
Преди даване ход на съдебното следствие по
делото са представени разписки два броя за
изплатено задължение – издръжка от подсъдимия Р.П. в размер на 3150 лева.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия Р.П., от показанията на
свидетелките А.Р.П., Н.К.Д., Н.К.Т. и С.А.Т., писмените доказателства събрани по досъдебно и
наказателното производство приети по надлежния ред съгласно разпоредбите на
НПК.
Съдът,
след внимателен анализ, кредитира обясненията на подсъдимия П. въпреки тяхната
лаконичност, доколкото същите кореспондират с показанията на свидетелките Д. и Т.
и с останалите писмени доказателства по делото – подсъдимият посочва, че е
изплатил цялата дължима сума за издръжка на детето си предмет на обвинението,
като посочва наличието на финансови затруднения в плащането като причина за
забавянето и неплащането на дължимите суми за издръжка.
Съставът на съда прецени за обективни, логични и безпротиворечиви
показанията на свидетелките Д. и Т. в
които се излагат възприетите от тях факти по повода на инкриминираното събитие,
като показанията на тези свидетелки се намират в синхрон с писмените
доказателства по делото, подкрепят и обясненията на подсъдимия. Затова и съдът
им се довери при изграждането на своите фактически изводи.
Съдебният състав прецени, че от изключителна важност да изясняването на
обстоятелствата по делото се явяват писмените доказателства, които са надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност, и от които се изяснява съдебния
статус на подсъдимия и факта на заплащането на дължимата сума, и също ги
кредитира.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че подсъдимият Р.Г.П.
е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
доколкото са налице обективните и субективни характеристики на посоченото
престъпление.
Обект
на престъплението по посочения законов текст са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.
От
обективна страна подсъдимият П. е осъществил състава на посоченото
престъпление, тъй като с влязло в сила съдебно решение е бил осъден да издържа
своята низходяща – дъщеря си А.Р.П. като и заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева, като в периода 28.02.2018г. – 28.09.2019г. включително подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 21 (двадесет и една)
месечни вноски от по 150 лева всяка, или общо в размер на 3150 лева.
От
субективна страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко ги е целял – съзнавал е, че е осъден да заплаща месечна
издръжка, предвиждал, че неплащането на издръжката засяга правата на
малолетното му дете да получава средства за своето съществуване, и въпреки това
не е платил дължимите суми.
По въпроса за наказанието: С оглед
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Н.Д. както и
представената разписка, че дължимите
суми за издръжка са изплатени изцяло, и в светлината на дадените задължителни
указания с Решение № 2/1970г. на ОСНК на
ВС и Тълкувателно решение № 19/1974г. на ОСНК на ВС, съдът прецени, че следва
да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия.
Доколкото е налице реализиран престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК,
но същевременно са налице и обстоятелствата от поощрителната разпоредба, съдът
призна подсъдимия Р.Г.П. за виновен по повдигнатото обвинение, но на
основание чл.183, ал.3 от НК
не го наказа.
По
изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.
:
