№ 218
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Е.ия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500419 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано на основание въззивна жалба на ЕМ. М.
Г. от гр. Плевен, **** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4438/2020
по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника
адв.С.Ч. от САК, със съдебен адрес в гр.София, ******, срещу постановеното по делото
от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение № 159/10.03.2021г., с което на основание чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. чл.38 от ЗУЕС е признато за установено, че дължи на ищеца Етажна
собственост на собствениците на обекти в жилищен **** на сграда, намираща се в
гр.Плевен, ***, представлявана от управителя П.В.В., сумата от 258.58лв., от които 120лв.
незаплатени такси за консумативни разходи за общите части на входа за период от 24
месеца, съобразно решение на ОС на ЕС от 06.03.2018г. и 138.58лв.- неплатена част от
разходите за ремонт на покрива, съобразно решение на ОС на ЕС от 08.07-2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№2532/2020г. по описа на ПлРС
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.06.2020г. по чл.410 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да отхвърли иска като неоснователен.
1
Ответникът по въззивната жалба – – Етажна собственост на
собствениците на обекти в жилищен **** на сграда, намираща се в гр.Плевен, ***,
представлявана от управителя П.В.В.,чрез пълномощника адв. Н.Я. от АК-Плевен е подал
писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се
предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
С Определение №783/08.06.2021г., постановено по настоящето дело по
реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд е отказал допускане на нови доказателства, сочени от
въззивния жалбоподател.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. С.Ч. от САК - пълномощник на
въззивния жалбоподател Е.М. КАЧЕВСКИ, ЕГН-**********, с постоянен адрес в
гр.Плевен, ***, ***– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№4438/2020г. по описа Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение № 159/10.03.2021г, е подадена
в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№4438/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно
съединени установителни искове с обща цена 258.58лв., предявени по реда на чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. чл.415 от ГПК от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) Етажна
собственост на собствениците на обекти в жилищен **** на сграда, намираща се в
гр.Плевен, ***,чрез пълномощника адв. Н.Я. от АК-Плевен, срещу ответника (
понастоящем въззивен жалбоподател)- ЕМ. М. Г. с постоянен адрес в от гр.Плевен, ***, ***.
В исковата молба се твърди следното: На 06.03.2018г. и на
08.07.2018г. са проведени Общи събрания на ЕС на собствениците на обекти в жилищен
**** на сграда,намираща се в гр.Плевен, ***, на които са взети решения за събиране на
такса от 5лв.на апартамент месечно за консумативни разходи за общите части на сградатаи
за ремонт на покрива – водосъбиращите корита на покрива и да се поставят нагреватели.
След провеждане на общото събрание от 08.07.2018г., при настъпване на есенно-зимния
сезон, поради неотложност е извършен ремонт на водосъбиращите корита на покрива на
сградата на стойност 1 260лв., съгласно издадена фактура №1544/03.11.2018г., както и
поставяне на нагреватели във водосъбиращите корита на сградата на стойност 2 345,74лв.,
2
съгласно издадена фактура №**********/30.11.2018г. или сума в общ размер на 3 605,74лв.
Взетите решения на проведеното на 08.07.2018г. ОС били обжалвани и съответно
потвърдени от съда.Съобразно притежаваните от ответника ЕМ. М. Г. идеални части от
общите части на сградата, задължението му към Етажната собственост заизвършения
ремонт на покрива и поставяне на нагреватели въвводосъбиращите корита на покрива
възлизало на 138,58 лв.От датата на провеждане на ОС на ЕС от 06.03.2018 г., на което е
взето решението за събиране на такса от 5 лв. на апартамент месечно за консумативни
разходи за общите части на сградата, в продължение на 24 месеца ответникът Е.Г. не е
заплащал тази такса. Така общото му задължение към Етажната собственост възлязло на
258,58 лв. За описаните задължения е изпратена на ответника покана за доброволно
изпълнение, с писмо с известие за доставявне, коетодостигнало до адреса на длъжника, но
не било потърсено от его.Междувременно управителят на етажната собственост уведомил
лично ответника за задълженията към етажната собственост и направил опит да му връчи
лично покана за доброволно изпълнение. Т.к. ответника не бил откритна адреса, поканата
била връчена на лице квартирант, което поело задължението да я предаде. Това връчване
било удостоверено в Протокол от 18.02.2020 г. с подписите на управителя на ЕС и
свидетеля Николай Р.Петров.
По образуваното ч.г.д. № 2532/2020г. по описа на Районен съд –
Плевен е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която е
разпоредено ответникът да заплати Етажната собственост на собствениците на обекти в
жилищен **** на сграда, намираща се в гр.Плевен, ***,съответната част от дължимите суми
за ремонт на покрив /водосъбиращи корита на покрива на сградата/ и поставяне на
нагреватели във водосъбиращи корита на покрива на сградата, както и дължими 24 месечни
вноски по 5 лв.за консумативни разходи за общите части на сградата, или вземания в общ
размер на 258,58 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение - 23.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, заедно с направените в заповедното производство разноски. В
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника и съответно били дадени
указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията. Това
мотивирало правният интерес от предявяване на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови съдебно решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д.
№3532/2020г. е издадена Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,
която е оспорена от ответника.
Ответникътпо иска Е. М.Г. чрез пълномощника адв. Д.М. е подал
писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове като
недопустими и неоснователни. Направил е възражения, които не са съвсем ясни.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
3
С обжалваното понастоящем съдебно Решение
№159/10.03.2021г.,Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в е уважил
изцяло исковата претенция, като е приел за установено на основание чл.422 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена възразената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, като
постановено по допустим иск, предявен о реда на чл.422 от ГПК, в указания от заповедния
съд срок, между надлежни страни, за установяване съществуването на парично вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и влезлите в сила съдебни решения:
Ответникът ЕМ. М. Г. ( понастоящем въззивен жалбоподател) е
собственици на жилищен обект – апартамент №2 в жилищен *** на сграда – етажна
собственост, находяща се в гр.Плевен, ***.
На 06.03.2018г. е проведено Общо събрание на собствениците на
обекти във **** на жилищната сграда, находяща се в гр.Плевен, ***, което е взело няколко
решения, между които за председател на етажната собственост да бъде избран П.В.В. и да
се събират по 5.00лв.(пет лв.) на апартамент за консумативни разходи за поддържане
общите части на входа.Това решение на ОС е обжалвано от етажни собственици по реда на
чл.40 от ЗУЕС. Със съдебно Решение от 19.03.2019г., постановено по гр.д.№7809/2018г. по
описа на ПлРС, ГО, жалбата е отхвърлена, а с въззивно решение №395/07.10.2019г.,
постановено по възз.гр.д.№388/2019г.на ПлОС, първоинстанционното решение е
потвърдено.
На 08.07.2018г.е проведено Общо събрание на собствениците на
обекти във вх. „Б“ на жилищна сграда, находяща се в гр. Плевен, *** , което евзело редица
решения, между които и следните: Да се съберат необходимите пари за ремонт на покрива
от собствениците на идеалните части като се пресметне необходимата сума по формула,
4
съобразно собствеността на живущите в момента за ремонт на водосъбиращите корита на
покрива и да се поставят нагреватели в тях.; Да се изготви жалба до съдебните власти за
неспазена гаранция на строителството от страна на ЗС „****“- гр. Плевен; Да се избере за
касиер на ЕС Е. Р., да се назначи М.Г. за чистачка на входа срещу седмично заплащане в
размер на 10 лв. Преди да вземе решение за ремонт на покрива, ОС е запознато с отказа на
строителя на сградата - ЗС „****“- гр. Плевен да извърши ремонта, както и за представените
две оферти – на фирма „***“ на стойност 1 260 лв. - за ремонтиране на дефекта с покриване
на коритата с хидроизолация и оферта на фирма „***“ на стойност 1 666 лв. за поставяне на
нагреватели на 3 водосточни системи от покрива на сградата. Решението на ОС на ЕС от
08.07.2018г. е обжалвано по реда на чл.40 от ЗУЕС. С Решение №244/08.02.2019г.,
постановено по гр.д.№7809/2018г на ПлРС, претенцията е отхвърлена, а с въззивно решение
на Плевенски окръжен съд, постановено по гр.д.№218/2019г., първоинстанционното
решение е потвърдено.
От представения препис на Фактура №1544/02.11.2018г-, фискален
бон към нея и Протокол, съставени от ЕТ „***-***“, се установява, че за ремонт на седящи
улуци , за отстраняване на течове в участъците, където се съединяват, от страна на ЕС на
сградата е заплатена сума от 1260.00лв.
От препис на Фактура №*********/30.11.2018г- и Протокол- Образец
19 от 30.11.2018г., съставен от „***“-ЕООД, се установява, че ЕС е заплатила сума от
2345.75лв.с ДДС за СМР, свързани с монтаж на нагреватели във водосъбирателните корита
на покрива.
По ч.гр.д.№2532/2020г. по описа на ПлРС, ЕС на собствениците на
обекти в жилищен **** на сградата, находяща се в гр.Плевен, ***(ответник по въззивната
жалба) се е снабдила срещу въззиваемия Е. М. Г., със Заповед №1300/24.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, общо за сумата от 258.58лв., ( от
която 120.00лв.- такса от по 5лв. за 24 месеца съгласно Решение на ОС на ЕС от 06.03.2018г.
и 138.58лв.- частта от сумата, съобразно притежаваните идеални части от сградата, за
извършен ремонт на покрива и поставяне на нагревател във водосъбиращите корита на
покрива), ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и направените разноски.
Длъжникът е възразил срещу заповедта и по указания на заповедния
съд, заявителят – ЕС на собствениците на жилищен **** на сграда в гр.Плевен, ***, е
предявила по реда на чл.422,ал.1 от ГПк, иск за установяване съществуването на вземането,
за което е издадена заповедта, по който е образувано първоинстанционното дело и е
постановено обжалваното съдебно решение.
Спорен е въпросът дали въззивният жалбоподател Е.Г. дължи
претендираните от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) – ЕС на
собствениците на обекти във „Б“ на етажната собственост на жилищен **** на сграда в
5
жилищен *** – гр.Плевен, ***?
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:
Относно сумата от 120.00лв.- месечни вноски от по 5лв. за 24
месеца за консумативни разходи за общите части:
По вид и размер този разход е определен с решение на ОС на ЕС на
входа, проведено на 06.03.2018г. Това решение е влязло в сила в резултат на атакуване
пред съда по реда на чл.40 от ЗУЕС и влязло в сила съдебно решение, с което претенцията
на жалбоподателя е отхвърлена. Решенията на ОС за задължителни за етажните
собственици. Въззивникът не е представил доказателства , че е заплатил определената
месечна вноска за консумативни разходи за входа, поради което сумата от 120.00лв. по
заповедта за изпълнение е дължима от него.
Относно сумата от 138.58лв.- съразмерна на притежаваните
идеални части сума за ремонт на покрива:
Общата сума, която ЕС, като възложител на СМР , следва да заплати е
установена в двете представени фактури и приложените към тях протоколи и фискален бон.
Съгласно чл.41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от
общото събрание. Същото предвижда и чл.48 ал.3 от ЗУЕС, съгласно който разходите за
ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на ОС на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата
Съгласно заключението на приетата в първата инстанция съдебно-
техническа експертиза, идеалните части от общите части на цялата сграда, прилежащи към
имота на въззивника Г., се определят на 1.06%. Общото събрание, проведено на 08.07.2018г-
е приело, че ремонт ще се извърши на покривната конструкция над *** и разходите за това
ще бъдат разпределени между етажните собственици от този вход, при приравняване на
притежаваните ид.части от общите части на цялата сграда. Съгласно експертизата,при
приравняване на идеалните части, прилежащи към имота на ответника от цялата сграда,
към заетата площ от ****, припадащите се към процесния имот идеални части, се изчислява
на 3.843%.
Експертизата е дала заключение, че дължимата от въззивника Г. сума е
в размер на 158.1лв.,т.е. повече от исковата сума в размер на 138.58лв.
От изложеното е видно, че сумите, за които ЕС се е снабдила със
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са дължими от ответника( понастоящем въззивник)
6
Е. Г..
Видно е, че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен
с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви,у съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който съгласно чл.272 от ГПК,препраща към тях, без да ги
преповтаря.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Повече от тях са били направени и в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното
решение и изводите се споделят от настоящия съдебен състав. Редица оплаквания касаят
порочността на решенията на ОС на ЕС, въз основа на които се претендира плащане от
страна на въззивника като етажен собственик съдът посочва, че същите са неотносими към
настоящето производство, тъй като касаят съдебен спор по чл.40 от ЗУЕС, сроковете за
иницииране на който са изтекли, а по делото са приложени преписи от съдебни решения, от
които е видно, че исковете на етажни собственици, с които по този ред са оспорили
решенията на ОС на ЕС, са отхвърлени.
С оглед изхода на въззивното производство и заявените искания за
присъждане на разноски, въззивният съд намира, че въззивният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба разноски за настоящата инстанция
в размер на 300лв.- адв. възнаграждение за адв. Н.Я. съгласно договора за правна помощ и
списъка по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №159/10.03.2019г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№4438/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЕМ. М. Г., ЕГН-*** с постоянен адрес в гр.Плевен, ***,
***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на обекти в
жилищен **** на сграда с административен адрес в гр.Плевен, ***, представлявана от
П.В.В. от гр.Плевен, ***, ***, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 300.00лв.
(триста лв.) адв. възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8