РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 143 / 2020 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 119 от 11.06.2020 г., постановено по НАХД № 172/2020 г. Ловешкият районен съд, осми състав, е отменил Наказателно постановление № НЯСС-10/20.01.2020 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Община Ловеч, ЕИК: *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета К.Д.М., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София да заплати на Община Ловеч, ЕИК: *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета К.Д.М., сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, която е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Оспорва се като неправилна преценката на районният съд, че АУАН е издаден след тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че контролните органи нямат задължение още на следващия ден след изтичане на дадения срок в задължителното предписание да поверят дали задължителното предписание е изпълнено. Сочи се, че нарушителят е установен едва при проверката на 01.07.2019 г., а АУАН е съставен на 09.08.2019 г., което е в рамките на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Допълнително се сочи, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба Община Ловеч в писмен отговор и в писмени бележки вх. № 3430/17.09.2020 г. чрез юрк. Ч. намира касационната жаба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, като моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение на ЛРС и да присъди на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание Община Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че крайният извод на РС за отмяна на наказателното постановление е законосъобразен, като споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление поради това, че е изтекъл давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № НЯСС-10/20.01.2020 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Община Ловеч, ЕИК: *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета К.Д.М., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Посочената подробно в мотивите на решението на РС фактическа обстановка не се оспорва, поради което касационната инстанция не следва да я повтаря.
Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано, като е отменил наказателното постановление поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд е изложил мотиви, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че с Констативен протокол №11/22.05.2018 г. е било дадено задължително предписание на Община Ловеч, в качеството й на собственик на язовир „Горен Кайлък”, находящ се в землището на село Славяни, община Ловеч, съгласно Акт за общинска собственост 52999/19.10.2010 г. - „Да почистят водния и въздушния откос от храстовидната и дървесна растителност, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.“ Районният съд е приел, че с така посоченото в АУАН и НП деяние на 01.12.2018 г. Община Ловеч е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, а в случая процесният АУАН е бил съставен на 09.08.2019 г., т.е след изтичане на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен срок.
Районният съд е изложил мотиви, че след като с Констативен протокол №11/22.05.2018 г. са били дадени на Община Ловеч задължителни за изпълнение предписания със срок за изпълнение – 30.11.2018 г. контролният орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след изтичане срока на предписанията, а не едва след почти 7 месеца. След изтичане на тази дата е погасена възможността срещу общината да се образува административнонаказателно производство за нарушение, като в случая именно след този срок е съставен процесният АУАН №03-014/09.08.2019 г. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е постановено, че сроковете за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН са давностни. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Районният съд е посочил, че с оглед законосъобразното развитие на производството, същото е трябвало да бъде образувано в рамките на горепосочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, тъй като е видно от констативният протокол от 22.05.2018 г., че са били дадени задължителни за изпълнение предписания на Община Ловеч със срок за изпълнение – 30.11.2018 г., а АУАН е съставен на 09.08.2019 г., тоест след 9 месеца. В случая не може да се приеме, че важи 1- годишният срок по ЗАНН, тъй като тази хипотеза е приложима в случаите, когато нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и следва да бъде открит. В конкретния случай Предписанието, дадено с КП №11/22.05.2018 г., е било дадено на конкретен субект – Община Ловеч и след изтичане срока на предписанието и при налично неизпълнение на същото, нарушител се явява именно задълженото с протокола лице, което не е било неизвестно за АНО. Районният съд е изложил допълнителни мотиви, че момента не извършване на проверката за изпълнение на предписанието по никакъв начин не променя положението, като бездействието на контролните органи е довело като последица до пропускане на законоустановения срок за започване на производството против известния нарушител.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление във връзка с допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, в приложимата редакция, по която е санкциониран настоящия ответник с обжалваното пред РС наказателно постановление, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал.1, т. 3.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че административното нарушение е доказано, видно от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства.
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е констатирано и от районния съд.
Видно протокол № 11/22.05.2018 г. /на л. 23-24 от делото на РС/, срокът за изпълнение на предписанието е до 30.11.2018 г. След тази дата при неизпълнение на предписанието, е налице нарушение чрез бездействие. Констативен протокол № 11/22.05.2018 г. /на л. 23-24 от делото на РС/ съдържа достатъчно подробни задължителни предписания именно до собственика на язовира Община Ловеч, поради което касационната инстанция приема, че още към датата на съставяне на същия КП – 22.05.2018 г. – собственикът е бил известен, в който смисъл още на първия ден, след изтичане на срока на задължителното предписание, т.е. още на 01.12.2018 г. нарушителят и нарушението са били известни на контролния орган, като в обжалваното пред РС наказателно постановление изрично е посочена от административнонаказващия орган същата дата - 01.12.2018 г. за дата на нарушението.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези се намират помежду си в отношения на алтернативност и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
Следва да се отбележи, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично /в т. 1/ е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
Съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Ето защо констатираното от касационната инстанция съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Видно от събраните по делото доказателства, установяването на нарушителя и нарушението чрез бездействие са били факт, в който смисъл са били известни на контролния орган на 01.12.2018 г., след като е изтекъл срокът на даденото предписание с краен срок за изпълнение до 30.11.2018 г., от който момент е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая е изтекъл на 01.03.2019 г. много преди датата на съставяне на процесния АУАН на 09.08.2019 г.
Ето защо нарушението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното пред РС наказателно постановление.
Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН бъде осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София да заплати на Община Ловеч, ЕИК: *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета Корнелия Добрева Маринова, сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ответника по касация са своевременно заявени с молба вх. № 3430/17.09.2020 г. и доказани, като видно от списък на разноските на л. 22 от настоящото дело, ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което и същите разноски в същия размер следва да бъдат присъдени на ответника .
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 11.06.2020 г., постановено по НАХД № 172/2020 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София да заплати на Община Ловеч, ЕИК: *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета К.Д.М., сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: