ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1944
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М.В. Б. Н
като разгледа докладваното от М.В. Б.Н. Частно гражданско дело №
20211110140769 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 390 и сл. ГПК.
Подадена е молба с вх. № 26686/14.07.2021 г. по описа на Софийски районен съд
от „В.ВБ“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу „Т.М.Т. К“
ЕООД чрез налагане на запор върху банкови сметки на бъдещия ответник в посочени в
молбата банки. В същата се твърди, че на 08.04.2021 г. и на 21.05.2021 г. по заявка на
„Т.М.Т.к“ ЕООД молителят е извършил товарен автомобилен транспорт съгласно
международна товарителница (СМР), изпълнени точно съответно на 12.04.2021 г. и на
25.05.2021 г. Стойността на навлото по първата извършена превозна дейност била в
размер на 5867,50 лева с ДДС, а на втората – 7040,99 лева с ДДС, като за посочените
суми „В.В.Б“ ЕООД издало 2 броя фактури – фактура № ********** от 12.04.2021 г. на
стойност 5867,50 лева с ДДС с падеж 12.05.2021 г. (при отложено плащане 30 дни след
доставката) и фактура № ********** от 25.05.2021 г. на стойност 7040,99 лева с ДДС с
падеж 10.06.2021 г. (при отложено плащане 15 дни след доставката). Молителят
отправил до „Т.М.Т.к“ ЕООД нееднократно покани за заплащане на вземанията по
посочените фактури, но до датата на подаване на молбата за обезпечаване на бъдещи
искове процесните вземания не били погасени. Въз основа на тези аргументи „В.В.Б“
ЕООД заявява, че за него бил налице интерес от допускане на обезпечение на бъдещи
искове за осъждането на „ТМТ карго“ ЕООД да заплати вземанията по описаните в
молбата фактури, както и лихва за забава върху главницата в общ размер на 168,18
лева, начислена за периода от датата на издаване на всяка една от процесните фактури
и настъпване на падежа (съгласно отложеното плащане) до 13.07.2021 г. „В.В.Б“ ЕООД
твърди, че за него е налице обезпечителна нужда, поради лошото финансово състояние
1
на длъжника и незаплащането от негова страна на дължимите суми, въпреки
многократно отправените от кредитора покани.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
прецени изложените от молителя доводи и представените доказателства,
намира следното:
За да се допусне обезпечение на бъдещ иск, е необходимо да са установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ искът да е допустим; 2/ да
съществува интерес от обезпечение, т. е. в случай че същото не бъде допуснато, за
ищеца да бъде невъзможно или да бъде затруднено осъществяването на правата по
съдебното решение; 3/ искът да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, или да бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в
определен от съда размер; 4/ обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. С оглед разпоредбата на чл. 395, ал. 1 ГПК съдът е обвързан
от посочената от молителя мярка и неговите правомощия са свързани само с
преценката подходяща ли е същата и доколко съответства на обезпечителната нужда.
При преценка основателността на искането за допускане на обезпечение на
бъдещ иск съдът е длъжен да прецени и редовността на молбата в съответствие с
изискванията за редовност на искова молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, тъй като в
молбата по чл. 390 ГПК бъдещият иск следва да бъде описан чрез обстоятелствена част
и петитум, съответни на начина, по който същият ще бъде предявен в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за обезпечаване на описаните
бъдещи искове за заплащане на възнаграждение по договори за превоз в общ размер от
12908,49 лева чрез налагане на запор върху притежавани от ответната страна банкови
сметки е основателна. Бъдещите искови претенции са редовни и допустими. Предвид
факта, че същите са осъдителни с предмет парично притезание, наличието на
обезпечителна нужда се предполага, тъй като всяко разпореждане на бъдещия
ответник с неговото имущество би могло да затрудни удовлетворяването на ищцовата
страна при евентуално уважаване на предявените пред съда претенции. Поисканата
обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки – се явява адекватна и подходяща,
като не би накърнила правата на бъдещия ответник в значителна степен.
На основание чл. 391, ал. 2 ГПК, обезпечението следва да бъде допуснато, при
условие че молителят представи парична гаранция в размер на 1290,85 лева,
представляваща 10 % от общо претендираната с бъдещите искове парична сума.
Неоснователно е искането за допускане обезпечение на бъдещите осъдителни
искове за заплащане на лихва за забава в общ размер от 168,18 лева, начислена върху
претендираната главница. Налице е нередовност на молбата в тази част, изразяваща
2
се в липса на конкретно и ясно посочен период, за който се претендира лихва за забава
върху всяка една от фактурите. Молителят е навел твърдения за отложено плащане на
задълженията по издадените фактури и е посочил датата на падежа на същите, но
формулирайки искането за присъждане на мораторна лихва, е заявил, че такава се
дължи „… от датата на издаване на съответната фактура и настъпване на падежа
/съгласно отложеното плащане/ до деня преди предявяване на искането – 13.07.2021
г….“. Тази формулировка съдържа неяснота относно точния начален момент, от който
се претендира мораторна лихва върху главницата по всяка една от двете фактури.
Така мотивиран и на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 390, ал. 1 ГПК, обезпечение на бъдещи
осъдителни искове с ищец „В.В.Б“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 258А, партер, против ответник „Т.М.Т.к“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Спас
Зафиров“ № 10, с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в общ размер от 12908,49 лева, включваща: 1/ сумата от 5867,50
лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен превоз на стоки, за
което била издадена фактура № ********** от 12.04.2021 г.; 2/ сумата от 7040,99 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за извършен превоз на стоки, за което
била издадена фактура № ********** от 25.05.2021 г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА
ЗАПОРИ до сумата от 12908,49 лева (дванадесет хиляди деветстотин и осем лева и
четиридесет и девет стотинки) върху банковите сметки на бъдещия ответник
„Т.М.Т.к“ ЕООД, ЕИК: *********, в следните лицензирани в страната банки:
1. “БАНКА ДСК” ЕАД;
2. “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД
3. “ОБЩИНСКА БАНКА” АД;
4. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД;
5. “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД;
6. “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД;
7. “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД;
8. “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД;
9. “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД;
10. “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД;
11. “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД;
12. “ТОКУДА БАНК” АД;
13. “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД;
14. “ТЕКСИМ БАНК” АД;
15. “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД;
16. “БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ”;
17. “ТЕ - ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН СОФИЯ”;
18. “БЪЛГАРО - АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД;
3
19. “ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД;
20. “ИНВЕСТБАНК” АД,
ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ бъде внесена ГАРАНЦИЯ по сметка на Софийски
районен съд в размер на 1290,85 лева (хиляда двеста и деветдесет лева и осемдесет и
пет стотинки).
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед спрямо бъдещия ответник СЛЕД
ПРЕДСТАВЯНЕ на доказателства за внасяне на определената гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК, едномесечен срок,
считано от връчването на препис от определението, за представяне на доказателства
по настоящото дело от молителя „В.В.Б“ ЕООД относно предявяването на бъдещите
искове.
УКАЗВА на молителя „В.В.Б“ ЕООД, че при непредставяне на доказателства в
посочения срок съдът служебно ще отмени допуснатото обезпечение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „В.В.Б“ ЕООД, ЕИК: *********, в
частта, с която е отправено искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове
против ответник „Т.М.Т.к“ ЕООД , ЕИК: *********, с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 168,18 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху възнаграждения за извършен превоз на стоки в общ размер на
12908,49 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на определението, а за
ответника – от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от
съдебния изпълнител.
Препис от определението да се връчи на молителя.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на горепосочения едномесечен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4